Когато любовта си отиде или какво правим за живота си

  • 6 711
  • 85
  •   1
Отговори
29 авг. 2007, 12:22 ч.
  • Мнения: 3 782
Не знам дали е имало подобна тема, всъщност сигурно е имало,но наскоро се замислих за това. Животът ни се върти единствено и само/или ми се иска/ около любовта. Та въпросът ми е усещате ли когато любовта си отива? Опитвали ли сте да я спрете? Какво сте правили, за да не ви напусне? Какво бихте направили, за да я запазите.
Всичко свързано с любовта ми е интересно. Дори това колко трае всъщност любовта, влюбването?

# 1 29 авг. 2007, 12:27 ч.
  • home!sweet home!
  • Мнения: 506
Любовта ни напуска, когато ние позволим!Говоря за любовта, която ние изпитваме!Ако спреш да даваш любов - умираш, напускат те! Не може само да очакваш!Тя е действие, ежеминутно!

# 2 29 авг. 2007, 12:34 ч.
  • Мнения: 389
Не е вярно, фанта. Понякога любовта ни напуска без ние да го позволим. И когато любовта си отива можеш да направиш чудеса от храброст и саможертви и пак да не успееш да я спреш.

Въпросът е дали тези жертви си струват. Има граница. И ако я преминеш и прекалиш - после ще те е яд на самата себе си.

Мои жертви? Огромни, заради любовта на живота ми.

Станах роб на чужди страхове. Лиших се от социален живот. Търпях дългомесечни отсъствия и чаках. От любов. Изгубих приятелите си. Промених се коренно. Преместих се в друга държава.  Останах с него дори след като знаех, че нямаме бъдеще.

Сега се мразя, задето го допуснах.

Здравословното отношение е "I love you, Richard. But I love me more."

# 3 29 авг. 2007, 12:39 ч.
  • Мнения: 8 999
Мисля, че любовта не е нещо, което можем да контролираме, колкото и да ни се иска. Нито можеш да възродиш, нито можеш да я задържиш. Единствено може да полагаме старание, за да не я убием /работейки главно над себе си/.

# 4 29 авг. 2007, 12:40 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Рони -  bouquet  bouquet  bouquet
Аз пък съм правила какви ли не героични усилия, ясно съзнавайки, че не изпитвам любов. За да не ги засегна, за да ги подкрепя, за да не съм предател и пр. Накрая пак излизах гаднярката и предателката.
Сега ме е яд на себе си, че не си вдигах шапката по-рано.

# 5 29 авг. 2007, 12:41 ч.
  • Мнения: 2 792
 Какво значи животът  да ти се върти, само и единствено,  около любовта ?

# 6 29 авг. 2007, 12:49 ч.
  • Мнения: 516
Любовта има различни измерения. Човек е устроен така, че винаги намира обект за чувствата си. В това отношения празнините рядко остават незапълнени. Не винаги любовта е насочена към мъж (респективно жена). Понякога това е детето, домашния любимец, хобито.... Възхищавам се на хора, които могат да дадат по равно от любовта си на всички. Но и разбирам онези, които я насочват само в една посока. С годините любовта става по- кротка и някак по- мъдра, но в никакъв случай по- малка. ani_4ka, няма смисъл от спиране и задържане. Любовта сама намира начин да се прояви в пълния си блясък, в точния момент и към точния обект. Това разбира се, е моето усещане за нещата.

# 7 29 авг. 2007, 12:50 ч.
  • Мнения: 4 555
Когато се запознах с мъжа ми, не можех да понеса и един ден да го няма около мен и си мислех, че ако живея до 80 години, няма да са ми достатъчни, за да му се нарадвам пълноценно.
Сега, почти 10 години по-късно, пак съм на същото мнение. От време на време си мисля, че като дойде време и остареем фатално,  искам да умра преди него, защото иначе не бих могла да издържа и една секунда.
Мисля, че има любов, която никога не си отива. Не знам обаче дали е въпрос на борба и недопускане или въобще на някакви активни действия.

# 8 29 авг. 2007, 12:52 ч.
  • Мнения: 3 782
Рони Бо, това което казваш звучи наистина тъжно, страхът не е лощ съветник. Аз смятам,че любовта не може да се контролира, колкото и да обичаш някой не можеш на сила да го накараш да се влючи в теб... Любовта е като децата, непорочна. Или греша, понякога е много коварна. А ми се иска да е чиста, кристална.
Много години се опитвах да накарам любовта да не си отиде, аз обичах,но мен не ме обичаха, единственото,което направих е да злоупотребя със себе си, с уважението си. Не може човек да обича насила.

# 9 29 авг. 2007, 12:52 ч.
  • Мнения: 4 733
Тази тема е ужасно депресираща и отказвам да разсъждавам по нея  Crossing Arms

# 10 29 авг. 2007, 12:55 ч.
  • Мнения: 2 070
Любовта идва и си отива сама.
Никой не е господар на сърцето си
Жалкото е оба4е 4е понякога правим вси4о възможно любовта да си тръгне.
А после едва ли сме по щастливи....

# 11 29 авг. 2007, 12:55 ч.
  • Мнения: 3 782
Цитат на: Карина в ср, 29 авг 2007, 12:50
Когато се запознах с мъжа ми, не можех да понеса и един ден да го няма около мен и си мислех, че ако живея до 80 години, няма да са ми достатъчни, за да му се нарадвам пълноценно.
Сега, почти 10 години по-късно, пак съм на същото мнение. От време на време си мисля, че като дойде време и остареем фатално,  искам да умра преди него, защото иначе не бих могла да издържа и една секунда.
Мисля, че има любов, която никога не си отива. Не знам обаче дали е въпрос на борба и недопускане или въобще на някакви активни действия.
Това е прекрасно, аз такива чувства изпитвам към моят приятел. Така ме е страх дали след 15 год ще го обичам по същия начин, дали ще имам нужда от неговия поглед, от неговата топла прегръдка? Исками се любовта да живее вечно, искам да живеем и ние с нея. Дали след като се оженим ще претръпнем? От кого зависи, какво трябва да направим за да не допуснем да си отиде? Tired Да бъдем себе си, да се преоткриваме. Thinking

# 12 29 авг. 2007, 12:57 ч.
  • Мнения: 25 619
Хм, Аничке, сигурно нямаш още деца, нали?  Wink Laughing
Когато заимаш, ще откриеш колко необятно понятие е любовта. И че мъжът е много, много малка част от нея.

# 13 29 авг. 2007, 13:01 ч.
  • Мнения: 3 782
Касиди, не искам темата да е депресираща и тъжна, нека тръгнем от лошото към хубавото. Пък и на всеки му се е случвало веднъж в живота да го напусне любовта.
Може да си поговорим след като изчерпим тази тема ,как да я запазим любовта. И как да я познаем?

# 14 29 авг. 2007, 13:01 ч.
  • Мнения: 389
Това, което написах не се отнасяше за усилия да накарам някого да се влюби. Описах целенасочените си жертви да запазя една истинска любов, подкопана в основите си от външна намеса. Който е срещал истинската любов знае колко рядко и красиво цвете е тя. Споделени чувства, споделени мечти, сладка еуфория. Тогава дори спира да те е страх от смъртта. Поне от твоята собствена. Карина го е описала.

Но когато лавината тръгне да пада, няма смисъл от чадър.

Цитат на: palikarova.br в ср, 29 авг 2007, 12:55
Любовта идва и си отива сама.

# 15 29 авг. 2007, 13:03 ч.
  • Мнения: 3 782
Цитат на: Как`Сийка в ср, 29 авг 2007, 12:57
Хм, Аничке, сигурно нямаш още деца, нали?  Wink Laughing
Когато заимаш, ще откриеш колко необятно понятие е любовта. И че мъжът е много, много малка част от нея.

Нямам да Embarassed, а имам такова желание... Съгласна съм с теб,но ми се струва,че има и още нещо. Много жени след като създадат семейства, имат деца, забравят за своя съпруг, имат го за даденост /то и мъжете са така/ и даряват внимание само на децата си. Така също могат да загубят своята половинка.

# 16 29 авг. 2007, 13:04 ч.
  • София
  • Мнения: 3 407
Животът ни изобщо не се върти единствено и само около любовта.
Той има много измерения и любовта, разбира се има своето място в пъстрата палитра, която завършва кръга на житейските ценности и прави живота ни пълноценен.
Истината е в баланса.
Ако единствената опорна точка е любовта, тя неизбежно в един момент става нестабилна и тежко на този, който няма на какво да се опре.

# 17 29 авг. 2007, 13:06 ч.
  • Мнения: 3 782
Рони Бо, аз съм изтълкувала грешно това,което си написала. Е аз съм изживявала такива любови с външна намеса, сега като те чета съм благодарна,че нещата са се разтурили толкова рано, колкото по-късно, толкова повече боли. За любовта са нужни двама, говоря за тази между мъж и жена разбира си, иначе съм съгласна с това,че любовта е навсякъде около нас, обичаме родителите си, децата си, животните.

# 18 29 авг. 2007, 13:06 ч.
  • Мнения: 4 733
 В предишна връзка драпах да поддържам огъня жив. Глурост от моя страна, отчитам го сега от позицията на времето. Дадох си ясна сметка, че в онази връзкща винаги аз съм била по-обичащата и е било безсмислено да си мисля, че нещата ще са продължителни-
 В настоящето намерих човек, който ме обича точно толкова силно и с такава страст, колкото и аз него. Сигурна съм, че обичта ни няма да изтлее във времето, просто защото и двама сме като пожари един спрямо друг. Това мисля е ключето, да намериш партньор който да те обича тобкова стихийно, колкото и ти него.
 Аз съм пряко зависима от любовта, признавам. За мен е много важно да се чувствам емоционално задоволена. Понякога тази ми черта доста ме е ощетявала, но това " понякога " остана далеч в миналото, към което не желая да се връщам дори в мислите си .

# 19 29 авг. 2007, 13:08 ч.
  • Мнения: 389
Цитат на: Azzy в ср, 29 авг 2007, 13:04
Истината е в баланса. Ако единствената опорна точка е любовта, тя неизбежно в един момент става нестабилна и тежко на този, който няма на какво да се опре.

Ето за това говоря ...  Peace

# 20 29 авг. 2007, 13:10 ч.
  • Мнения: 25 619
Цитат на: ani_4ka в ср, 29 авг 2007, 13:03
Нямам да Embarassed, а имам такова желание... Съгласна съм с теб,но ми се струва,че има и още нещо. Много жени след като създадат семейства, имат деца, забравят за своя съпруг, имат го за даденост /то и мъжете са така/ и даряват внимание само на децата си. Така също могат да загубят своята половинка.

Рожбе, успокой се! Любовта не се измерва количествено, а качествено.  Wink Laughing
Няма опасност, ако откъснеш малко любовчица за детенцето, да оставиш милото да броди гладно и жадно!  Joy
Колкото повече любов имаш и даваш, толкова повече получаваш. И фактът, че не прехвърчат тийн-хормони в една връзка, не означава, че няма любов. Просто в един момент и любовта помъдрява и става по-зряла. И по-истинска.  Grinning

# 21 29 авг. 2007, 13:16 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Цитат на: Как`Сийка в ср, 29 авг 2007, 13:10

Колкото повече любов имаш и даваш, толкова повече получаваш. И фактът, че не прехвърчат тийн-хормони в една връзка, не означава, че няма любов. Просто в един момент и любовта помъдрява и става по-зряла. И по-истинска.  Grinning

Напълно съм съгласна.

# 22 29 авг. 2007, 13:16 ч.
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Винаги досега във връзките си съм била по-затворената емоционално, по-малко даващата. А не съм такъв студен по природа човек. Явно точният мъж не е намерен.
Когато нещата са се разпадали, не съм се борила по никакъв начин. Просто съм си отивала.
Наскоро имах връзка, за която мислех, че може да е Любовта. Е, не беше. Той отказа да се "бори" и да върви с/у предразсъдъците си и страховете, както и да рискува с мен. И аз пак си тръгнах. Сметнах, че не е нужно да се унижавам. Нито имах желание за това. Аз съм такава.
Сега имам др. връзка. Не изгаряме от любов, но ни е спокойно и хубаво заедно. Не знам докога.

# 23 29 авг. 2007, 13:17 ч.
  • Мнения: 4 733
 Това с " помъдряването на любовта " малко ме плаши честно казано  Confused

# 24 29 авг. 2007, 13:18 ч.
тази тема ме кара още повече да затъвам. Осем години бях с един мъж  4, от които живеехме заедно и уж всичко беше наред и след едно скарване аз си събрах част об багажа и се прибрах, виждахме се след окло месец трябваше пак да се събираме и той ми сервира че ще се жени. Преживях го много тежко и тъкмо започнах да го срещам все по- рядко в мислите си и той ми изпрати sms за рожденният ми ден като ми казва че много му липсвам. Аз още го обичам.................. ами ако тази любов не трябва да си отива?

# 25 29 авг. 2007, 13:19 ч.
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Цитат на: Как`Сийка в ср, 29 авг 2007, 12:57
Хм, Аничке, сигурно нямаш още деца, нали?  Wink Laughing
Когато заимаш, ще откриеш колко необятно понятие е любовта. И че мъжът е много, много малка част от нея.
А, точно затова най-често си отива любовта след идването на децата Whistling
И да не се чудите за причината да не искат деца някои мъже, ето ви я черно на бяло, никой не обича да е пренебрегван дори за сметка на собственото си дете.
А пък тези, които поставят на първо място партньора, задължително са заклеймени като кучки.
Имаше и тема такава, ама нямам време да търся и да я тупам от прахта.
И там, детето, детето, та детето; ако някой се изкаже по-различно - 'ох, защо си толкова странна, не може така, детето трябва да е на първо място'. Къде го пише това, в закон ли някой?
Айде, няма нужда Naughty

# 26 29 авг. 2007, 13:20 ч.
  • Мнения: 3 782
Fam, явно наистина си много наранена. Възхищавам ти се на смелостта, на това,че си тръгваш от раз, аз винаги съм давала преднина на другия, винаги първо съм прощавала, страх ме е от напускането, страх ме е от това да си тръгна първа. Ще ме боли много.
Пожелавам ти силният мъж с големите ръце да те сграбчи и да не те пусне цял живот.

# 27 29 авг. 2007, 13:22 ч.
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Цитат на: rok_li в ср, 29 авг 2007, 13:18
тази тема ме кара още повече да затъвам. Осем години бях с един мъж  4, от които живеехме заедно и уж всичко беше наред и след едно скарване аз си събрах част об багажа и се прибрах, виждахме се след окло месец трябваше пак да се събираме и той ми сервира че ще се жени. Преживях го много тежко и тъкмо започнах да го срещам все по- рядко в мислите си и той ми изпрати sms за рожденният ми ден като ми казва че много му липсвам. Аз още го обичам.................. ами ако тази любов не трябва да си отива?

Труден избор. Може би трябва да поговорите. Не виждам защо ще се жени за другата, щом ти му липсваш. Rolling Eyes
Ако бях на твое място щях да инициирам разговор, на който да се изясним.

Аничка, благодаря ти.  bouquet И не не съм силна. Нямаш си представа колко чувствителен и раним човек съм, за съжаление.

# 28 29 авг. 2007, 13:23 ч.
  • Мнения: 3 782
Цитат на: rok_li в ср, 29 авг 2007, 13:18
тази тема ме кара още повече да затъвам. Осем години бях с един мъж  4, от които живеехме заедно и уж всичко беше наред и след едно скарване аз си събрах част об багажа и се прибрах, виждахме се след окло месец трябваше пак да се събираме и той ми сервира че ще се жени. Преживях го много тежко и тъкмо започнах да го срещам все по- рядко в мислите си и той ми изпрати sms за рожденният ми ден като ми казва че много му липсвам. Аз още го обичам.................. ами ако тази любов не трябва да си отива?
Какво значи " Аз още го обичам.................. ами ако тази любов не трябва да си отива?" Tired?? Ще си отиде, ако ти го позволиш, то написано всичко звучи супер, ама на живо, ей така когато се срещнете какво се случва? Наистина ли ти трепка сърцето или просто знаеш,че искаш да си с него?

# 29 29 авг. 2007, 13:55 ч.
  • София
  • Мнения: 383
А как разбирате, че си е отишла? Не вашата, а неговата любов.
Не ви прегръща спонтанно, не ви се обажда ей така, за да ви чуе, вече не ви казва, че ви обича незаинтересован е от вашето душевно състояние или не се опитва да го разбере, безинициативен е, има ви за даденост и не си мръдва пръста, за да ви зарадва или изненада? Когато мерим кой какво е дал в една връзка, какви компромиси е направил или не е направил - това началото на края ли е или вече безвъзвратно загубено е всичко?

# 30 29 авг. 2007, 14:03 ч.
страх ме е дори да се срещна с него, избягвам места където той може да е , само ако го видя и знам че цялата ще се разтреперя особено ако бъде с настоящата. Вече 2 месеца не сме се виждали очи в очи. Ей разбирате ли че още не мога да си обясна как ще се ожени за 1 месец, като се има в предвид че когато вече я водил в тях моя багаж още беше там

# 31 29 авг. 2007, 14:10 ч.
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 840
Цитат на: Карина в ср, 29 авг 2007, 12:50
Когато се запознах с мъжа ми, не можех да понеса и един ден да го няма около мен и си мислех, че ако живея до 80 години, няма да са ми достатъчни, за да му се нарадвам пълноценно.
Сега, почти 10 години по-късно, пак съм на същото мнение. От време на време си мисля, че като дойде време и остареем фатално,  искам да умра преди него, защото иначе не бих могла да издържа и една секунда.
Мисля, че има любов, която никога не си отива. Не знам обаче дали е въпрос на борба и недопускане или въобще на някакви активни действия.

ей как ми четеш мислите Hug Peace
с моята огромна любов не сме заедно от толкова дълго време и не мога да понеса и час без да се чуем по телефона. а малкото пъти когато сме били разделени за дни бях като болна. обичам го безкрайно много Heart Eyes и той мен Heart Eyes

# 32 29 авг. 2007, 14:15 ч.
  • Мнения: 698
Цитат на: baibibi в ср, 29 авг 2007, 12:39
Мисля, че любовта не е нещо, което можем да контролираме, колкото и да ни се иска. Нито можеш да възродиш, нито можеш да я задържиш. Единствено може да полагаме старание, за да не я убием /работейки главно над себе си/.

ДА! Peace

# 33 29 авг. 2007, 14:17 ч.
  • Мнения: 25 619
Цитат на: CTramell в ср, 29 авг 2007, 13:19
Цитат на: Как`Сийка в ср, 29 авг 2007, 12:57
Хм, Аничке, сигурно нямаш още деца, нали?  Wink Laughing
Когато заимаш, ще откриеш колко необятно понятие е любовта. И че мъжът е много, много малка част от нея.
А, точно затова най-често си отива любовта след идването на децата Whistling
И да не се чудите за причината да не искат деца някои мъже, ето ви я черно на бяло, никой не обича да е пренебрегван дори за сметка на собственото си дете.

Сериозно?  Shocked
И къде ги намирате такива егоисти?  newsm78
А ако случайно съм нацелила някой такъв - ми прав му път, да не ми е роднина случайно!  Whistling Mr. Green Joy

# 34 29 авг. 2007, 14:20 ч.
  • София
  • Мнения: 3 407
Цитат на: Kasidy в ср, 29 авг 2007, 13:17
Това с " помъдряването на любовта " малко ме плаши честно казано  Confused
Защо?
Би трябвало да те плаши лудостта на хормоните и началната страст, която изпива и последната капка мозък.
След това идва най-красивата част.
Осъзнатата любов.

# 35 29 авг. 2007, 14:22 ч.
  • Мнения: 3 782
Цитат на: Azzy в ср, 29 авг 2007, 14:20
Цитат на: Kasidy в ср, 29 авг 2007, 13:17
Това с " помъдряването на любовта " малко ме плаши честно казано  Confused
Защо?
Би трябвало да те плаши лудостта на хормоните и началната страст, която изпива и последната капка мозък.
След това идва най-красивата част.
Осъзнатата любов.

Прекрасно казано. Peace Не съм много по лудата страст.

# 36 29 авг. 2007, 14:25 ч.
  • Мнения: 4 733
Няма ли начин хем да е страстна, хем да е осъзната обичта според вас? Аз за себе си съм открила отговора.

# 37 29 авг. 2007, 14:31 ч.
  • Мнения: 6 315
Опитвах се да си спася семейството доста време, но любовта вече си беше отишла. И да искаш - насила нито можеш да заобичаш нито да бъдеш обичан.

Страх от това да престана да бъда обичана нямам - винаги мога да си тръгна. По-скоро ме е било страх да не загубя способността да обичам след всичко преживяно. Слава богу все още мога да обичам и това за мен е много важно.  Simple Smile А когато любовта, обичта и взаимното уважение си отидат си хващам шапката и си заминавам.

Аничка, лично аз едва след появата на детето осъзнах че съм способна на толкова чиста и изпълваща те любов. И наистина онези мъже, които са решили че са пренебрегнати заради появата на детето си са егоисти. Подкрепям Как' Сийка!

# 38 29 авг. 2007, 14:33 ч.
  • Мнения: 3 782
Цитат на: Kasidy в ср, 29 авг 2007, 14:25
Няма ли начин хем да е страстна, хем да е осъзната обичта според вас? Аз за себе си съм открила отговора.
Може и да има,все пак любов като правиш не я правиш без страст. А и страстта е нужна навсякъде и за всичко, въпросът е да е осъзната тази страст, да има "спирачки", знам ли ... да бъде насочена само към теб, а не страст към любовта, към жените... изобщо.

# 39 29 авг. 2007, 15:07 ч.
  • София
  • Мнения: 3 407
Цитат на: Kasidy в ср, 29 авг 2007, 14:25
Няма ли начин хем да е страстна, хем да е осъзната обичта според вас? Аз за себе си съм открила отговора.
Има.
Осъзнатата страст.

# 40 29 авг. 2007, 15:12 ч.
  • Мнения: 494
Ама, че депресираща тема...,а се надявах някой да каже нещо по-весело...
  Kasidy,моля...би ли споделила поне част от "твоята рецепта"(от "твоят отговор"),че нещо съвсем ми стана гадно...Ако не е само за лично ползване,разбира се Simple Smile
  Като начало,аз мога да кажа,че според мен обичта може ,а и трябва да е хем страстна,хем осъзната.Но за да стане тя при мен такава,трябваше да мина през куп неприятности и превратности,които обаче бих била много по-доволна,ако изобщо не ми се бяха струпали на главата.Понесох и причиних повече,отколкото съм си представяла,че трябва да понесат и да си причинят двама души,които са били готови в най-близко минало,да умрат за другия ConfusedС други думи...трябва ли все да е изстрадана тая работа и не губим ли точно толкова,колкото и  печелим,постигайки това,за което ти питаш.Пък може да има и по-лесни начини да "подхранваш" обичта и да "държиш жив огънят и" от това,което се случва с мен и повечето ми приятели с по-дълги бракове...знам ли...Кажи "отговора",Kasidy,моля Praynig.Дай друга рецепта... ,ако има такава:)

# 41 29 авг. 2007, 15:13 ч.
  • Мнения: 2 563
Цитат на: CTramell в ср, 29 авг 2007, 13:19
Цитат на: Как`Сийка в ср, 29 авг 2007, 12:57
Хм, Аничке, сигурно нямаш още деца, нали?  Wink Laughing
Когато заимаш, ще откриеш колко необятно понятие е любовта. И че мъжът е много, много малка част от нея.
А, точно затова най-често си отива любовта след идването на децата Whistling
И да не се чудите за причината да не искат деца някои мъже, ето ви я черно на бяло, никой не обича да е пренебрегван дори за сметка на собственото си дете.
А пък тези, които поставят на първо място партньора, задължително са заклеймени като кучки.
Имаше и тема такава, ама нямам време да търся и да я тупам от прахта.
И там, детето, детето, та детето; ако някой се изкаже по-различно - 'ох, защо си толкова странна, не може така, детето трябва да е на първо място'. Къде го пише това, в закон ли някой?
Айде, няма нужда Naughty

Това много ми хареса.

# 42 29 авг. 2007, 15:19 ч.
вярвате ли че любовта винаги си отива? Ами ако е така как само приятелството и дорите отношения ще подържат брака или връзката

# 43 29 авг. 2007, 15:24 ч.
  • Мнения: 3 830
Опитвала съм какво ли не, за да не я изгубя. Сега не бих опитала какво ли не, защото разбрах, че когато нещо е започнало да се къса, ще се скъса.
Сега просто не допускам същите грешки, за да не се стигне до момента, когато започва късането.  Wink

# 44 29 авг. 2007, 15:29 ч.
  • Мнения: 3 423
Ох, разплакахте ме!
Като ми мине, ще пиша.

# 45 29 авг. 2007, 15:32 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Не виждам защо трябва да се степенуват партньора и децата... Наистина скоро имаше тема, посветена на това.
Мъжът се обича със страст, а децата - с нежност. Това най-общо.
И не мисля, че едната любов може да накара другата да си отиде.

# 46 29 авг. 2007, 15:49 ч.
  • Мнения: 11 315
Цитат на: Liska в ср, 29 авг 2007, 15:29
Ох, разплакахте ме!
Като ми мине, ще пиша.
Ти се шегуваш! Wink

Аз имам горчив опит с това да се бориш с някой, който те обича и не иска да те пусне.
И до ден днешен не може да преглътне, че съм случила на човек и гледа все да ме клъвне.
Не знам какво му е на душата.
Само знам, че на мен ми е бодро и свежо да се събуждам сутрин до избрания от мен човек.
Подобно Карина се блъскат в мен усещанията.
Но тази любов не е огненострастна, а здрава и силна.

Касиди, на питанката ти за страстната любов ми дойде едно такова сравнение - тя обикновено е като огън от съчки и сухи листа. Разпалва се и бързо изгаря, след себе си оставя само пепел. Здравата любов е като огън от бъдник - бавна, стабилна, тлееща с много въглени.

# 47 29 авг. 2007, 15:54 ч.
усеща се бе маму стара , когато нещо си отива - човекът който те обичал в един момент се превръща в друг, човек който ти не познаваш и това много боли. А  как да познаеш истинската любов...............................- защо някой не ми каже

# 48 29 авг. 2007, 16:05 ч.
  • Мнения: 730
Цитат на: Рони Бо в ср, 29 авг 2007, 12:34
Не е вярно, фанта. Понякога любовта ни напуска без ние да го позволим. И когато любовта си отива можеш да направиш чудеса от храброст и саможертви и пак да не успееш да я спреш.

Въпросът е дали тези жертви си струват. Има граница. И ако я преминеш и прекалиш - после ще те е яд на самата себе си.

Мои жертви? Огромни, заради любовта на живота ми.

Станах роб на чужди страхове. Лиших се от социален живот. Търпях дългомесечни отсъствия и чаках. От любов. Изгубих приятелите си. Промених се коренно. Преместих се в друга държава.  Останах с него дори след като знаех, че нямаме бъдеще.

Сега се мразя, задето го допуснах.

Здравословното отношение е "I love you, Richard. But I love me more."




За огромно съжаление е така.

# 49 29 авг. 2007, 16:13 ч.
  • Мнения: 3 782
Цитат на: rok_li в ср, 29 авг 2007, 15:54
усеща се бе маму стара , когато нещо си отива - човекът който те обичал в един момент се превръща в друг, човек който ти не познаваш и това много боли. А  как да познаеш истинската любов...............................- защо някой не ми каже
Ако има точен път по който да познаеш " Това е човекът!" добре, ама мен ме съмнява. Аз например преди сегашното ми гадже /което ще ми стане законен съпруг/ не съм се карала с момчетата, с които съм била. Гледах ги в очите и каквото кажеха ставаше, ама един шамар така ме плесна по лицето,че си казах - "Толкова ли тежа? Ами аз къде оставам?" Сега гледам моето мило и не ме е страх, не ме  страх да кажа "Не ми харесва" или "Това искам да стане".
Истинската любов за мен е тогава когато ти самата си истинска, когато се смееш със сълзи, когато се щипеш и си казваш "Сънувам ли?" Tired
А и има нещо вярно,че двама влюбени гледат не в различни посоки, а в една обща посока.

# 50 29 авг. 2007, 16:19 ч.
  • Мнения: 236
Да, винаги се усеща когато любовта си отива. А причините за това може да са всякакви. Лично аз направих всичко, за да си изясним ситуацията и да се опитаме да я "задържим". Да, но мъжът до мен проумя твърде късно за какво му говоря. Аз вече нямах нито сили, нито желание да правя каквото и да било. Та както беше казал някой по-долу: Ако нещо е започнало да се къса, то ще се къса. Бих добавила, за да не звучи толкова писимистично:Ако не се хване още докато е малка бримката.

# 51 29 авг. 2007, 17:35 ч.
  • Мнения: 85
А и има нещо вярно,че двама влюбени гледат не в различни посоки, а в една обща посока.
[/quote]

Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока. /А. Сент-Егзюпери/

# 52 29 авг. 2007, 17:37 ч.
  • Мнения: 3 782
Е, аз малко го прииначих.Иначе благодаря.  bouquet

# 53 29 авг. 2007, 17:47 ч.
  • Мнения: 85
Цитат на: ani_4ka в ср, 29 авг 2007, 17:37
Е, аз малко го прииначих.Иначе благодаря.  bouquet
не исках да прозвуча като учителка. По-скоро исках да кажа, че вторачването и фокусирането един върху друг не е здравословно.

# 54 29 авг. 2007, 17:52 ч.
  • Мнения: 3 782
Цитат на: Roly Poly в ср, 29 авг 2007, 17:47
Цитат на: ani_4ka в ср, 29 авг 2007, 17:37
Е, аз малко го прииначих.Иначе благодаря.  bouquet
не исках да прозвуча като учителка. По-скоро исках да кажа, че вторачването и фокусирането един върху друг не е здравословно.
Hug Hug

# 55 29 авг. 2007, 17:53 ч.
  • Мнения: 7 111
Напоследък наистина ми се струва, че тук върлува някаква тийн-драма.  Rolling Eyes

На тази тема мястото й не е ли в ДиС?
И Roly Poly и  rok_li не са ли едно и също лице?
 

# 56 29 авг. 2007, 17:59 ч.
  • Мнения: 3 782
Цитат на: рони в ср, 29 авг 2007, 17:53
Напоследък наистина ми се струва, че тук върлува някаква тийн-драма.  Rolling Eyes

На тази тема мястото й не е ли в ДиС?
И Roly Poly и  rok_li не са ли едно и също лице?
 
Това не мога да го разбера  Tired за мен ли става въпрос, за темата или ...

# 57 29 авг. 2007, 18:06 ч.
  • Мнения: 7 111
Нищо лично против теб, Аничка.  Peace Явно това те вълнува сега.
Но на първите няколко страници има още теми от този характер.

# 58 29 авг. 2007, 18:11 ч.
  • Мнения: 490
Изгаряш и после пак се раждаш - от пепел.

# 59 29 авг. 2007, 18:12 ч.
  • Мнения: 3 782
Цитат на: рони в ср, 29 авг 2007, 18:06
Нищо лично против теб, Аничка.  Peace Явно това те вълнува сега.
Но на първите няколко страници има още теми от този характер.


Незнам как да отговоря на това, дали ме вълнува. .. и "да" и "не".Мен други неща ме вълнуват сега и то яко, ама само с вълнуване няма да стане... Искам мое жилище, искам семейство с любимия човек, ама от тази държава вече ми се повдига. Незнам,може ли да стане по-лошо??
/извинявайте за размислите на глас/

# 60 29 авг. 2007, 20:19 ч.
  • Мнения: 2 070
Ами когато е двустранно не знам кое и кога си отива, при мен привързаността става много по-голяма с времето, за страстта не мога нищо да кажа за сега, не ми е убягнала още.
Иначе мисля, че живота не трябва да се изчерпва само  с любовта, в смисъл мъжко-женските взаимоотношения, тя любовта има и по-различни измерения.

# 61 29 авг. 2007, 21:02 ч.
  • Мнения: 326
Хммм, любовта е като здравето - имаш ли я, не се замисляш защо е така. Peace

# 62 29 авг. 2007, 21:28 ч.
  • Мнения: 5 622
КОгато любовта си отиде, се чувствам празна. Особен вид празнота, която не може да бъде запълнена с нищо друго, освен с нова доза любов. Вълнуваща и изпълнена с трепети(тоест започва се с влюбване, което после евентуално преминава в любов)....За съжаление когато човек е трайно обвързан някои неща са невъзможни или трудно изпълними..

# 63 29 авг. 2007, 21:51 ч.
  • Мнения: 1 732
Цитат на: Рони Бо в ср, 29 авг 2007, 12:34
Понякога любовта ни напуска без ние да го позволим. И когато любовта си отива можеш да направиш чудеса от храброст и саможертви и пак да не успееш да я спреш.

Въпросът е дали тези жертви си струват. Има граница. И ако я преминеш и прекалиш - после ще те е яд на самата себе си.

Мои жертви? Огромни, заради любовта на живота ми.

Станах роб на чужди страхове. Лиших се от социален живот. Търпях дългомесечни отсъствия и чаках. От любов. Изгубих приятелите си. Промених се коренно. Преместих се в друга държава.  Останах с него дори след като знаех, че нямаме бъдеще.

Сега се мразя, задето го допуснах.

Здравословното отношение е "I love you, Richard. But I love me more."

Нищо повече не мога да добавя. Tired
Освен, че детето НИ в никакъв случай не компенсира дори и част от огромната ми болка.
Различно е, не подлежи на сравнения.

# 64 29 авг. 2007, 23:53 ч.
  • Свиленград
  • Мнения: 269
Цитат на: Kasidy в ср, 29 авг 2007, 12:52
Тази тема е ужасно депресираща и отказвам да разсъждавам по нея  Crossing Arms
Peace

# 65 30 авг. 2007, 12:31 ч.
Рони съжалявам че ще ти го кажа , но май си доста не обичаща това си го мисля , защото твойто изказване за тийн- историите е много глупаво. Любовта има ли възраст, можеш да обичаш, да се влюбиш и да заживееш нереален живот по всяко време. И не аз нямам нищо общо с другата  жена , която споменаваш

# 66 30 авг. 2007, 12:48 ч.
  • Мнения: 3 268
Наскоро гледах филм по Дискавъри май беше и там казаха,че влюбването,като състояние на духа,мислите и химията ако щеш,трае 2 месеца.После може да премине в обич,привързаност или равнодушие,но самото влюбване приключва след 2 месеца.Аз съм може би имам голям късмет,щом още обичам мъжа си,след 20 години брак.Не по начина от преди 15-20 години,но истински и дълбоко го обичам.През годините са ме привличали и други мъже,но той е оставал за мен единствения мъж,когото обичам.Дано да остареем заедно.

# 67 30 авг. 2007, 12:53 ч.
  • София
  • Мнения: 2 958
Толкова години се стремях да покажа любовта си и да бъда всеотдайна, че в един момент се загубих. Търсех само чуждото щастие и загубих моето. След като родих се пренасочих към детето. Същата силна любов, но напълно пренасочена.
Колкото и гадно звучи сега търся любовта към себе си. Трябва да се заобичам отново, а това е много по-трудно отколкото да подтикнеш някой да те обича. Не мога да открия все още тази любов, но се стремя. Смятам, че някой ден ще съм щаслива, но това е доста далеч. В момента ми е трудно да съм щаслива с който и да е /дори с детето си  Cry /, а искам да обичам истински. Май трябва коренно да си променя живота. Трябва ми кардинална промяна, а ме е страх. Любовта може да си тръгне спокойно когато може да се измести от уважение, привързаност и спокойствие до един човек /или съвкупност от близки, които да ти дават всичко гореизброено/. Аз загубих любовта, но  и не получих всичко, което може да я замести. Айде разплаках се и отивам към тоалетната, за да не ме гледат колегите.
Лек ден!

# 68 30 авг. 2007, 12:58 ч.
  • Мнения: 3
 ooooh!Когато любовта си отиде ,връщане назад няма!Чудесата,никога не се повтарят два пъти!Първо,причината е в него,после си казваш добре де,може и във мене да е донякъде, -накрая разбираш ,че причината е....друга любов #Cussing outНикой не го е обяснил задоволително/или НИЕ не искаме да е така/,новсяко начало си има и край!-  Харесване,обсебване,страст,опиянение.......недоумение,раздразнение,пълно откровение,огорчение,плач и пълно забвение! baby_neutral  И после пак и пак  bouquet

# 69 30 авг. 2007, 13:35 ч.
  • Мнения: 3 495
Когато аз престана да обичам, се чувствам виновна. Явно съм мазохист и предпочитам да ме нараняват, вместо аз да отблъсквам първа. Опитвам се известно време да поддържам връзката, но не става - не мога да прегръщам насила, не мога да кажа "обичам те", ако не го усещам. И накрая се превръща в агония - и за мен, и за него... Завиждам на хората, които умеят да слагат край изведнъж, категорично и без връщане назад. Сигурно повече боли, но поне няма излъгани.

# 70 30 авг. 2007, 13:36 ч.
  • Мнения: 3 782
Цитат на: джуджанка в чт, 30 авг 2007, 12:53
Толкова години се стремях да покажа любовта си и да бъда всеотдайна, че в един момент се загубих. Търсех само чуждото щастие и загубих моето. След като родих се пренасочих към детето. Същата силна любов, но напълно пренасочена.
Колкото и гадно звучи сега търся любовта към себе си. Трябва да се заобичам отново, а това е много по-трудно отколкото да подтикнеш някой да те обича. Не мога да открия все още тази любов, но се стремя. Смятам, че някой ден ще съм щаслива, но това е доста далеч. В момента ми е трудно да съм щаслива с който и да е /дори с детето си  Cry /, а искам да обичам истински. Май трябва коренно да си променя живота. Трябва ми кардинална промяна, а ме е страх. Любовта може да си тръгне спокойно когато може да се измести от уважение, привързаност и спокойствие до един човек /или съвкупност от близки, които да ти дават всичко гореизброено/. Аз загубих любовта, но  и не получих всичко, което може да я замести. Айде разплаках се и отивам към тоалетната, за да не ме гледат колегите.
Лек ден!
Това,което се случва с теб е плашещо. Защо спря да се обичаш, как живееш сега и така? Нима не знаеш,че за да те обичаш първо ти трябва да обичаш - не някой определен човек, не нещо, а себе си. Защо се стремиш да покажеш любовта си, истинските чувства не са стремеж, те са това,което произлиза от нас,това което мислим и това,което правим като действия.
Защо не си щастлива с детенцето си? Нима не ти е достатъчно? А мъж нямаш ли?
Незнам, трябва да преразгледаш себе си, ценностите си. Просто не се страхувай, не търси себе си в другите, открий това, което си била винаги.

# 71 30 авг. 2007, 13:46 ч.
  • Мнения: 7 111
Цитат на: rok_li в чт, 30 авг 2007, 12:31
Рони съжалявам че ще ти го кажа , но май си доста не обичаща това си го мисля , защото твойто изказване за тийн- историите е много глупаво.
Благодаря, че ме информира за чувствата ми. Мисленето не ти се отдава. Минала съм оттам, накъдето ти летиш. В живота има много храна за размисъл.  Peace

# 72 30 авг. 2007, 13:53 ч.
  • Мнения: 875
Цитат на: ani_4ka в ср, 29 авг 2007, 12:22
Дори това колко трае всъщност любовта, влюбването?

не си ли чела бегбеде? любовта трае 3 години   Mr. Green

# 73 30 авг. 2007, 14:11 ч.
  • Мнения: 4 733
Три години, трънки. Ай ви сектир Crossing Arms Някой си ще ми определя колко траела, брех много важно  Crossing Arms Маймуни такива  Laughing

# 74 30 авг. 2007, 14:13 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: Kasidy в чт, 30 авг 2007, 14:11
Три години, трънки. Ай ви сектир Crossing Arms Някой си ще ми определя колко траела, брех много важно  Crossing Arms Маймуни такива  Laughing

Все пак е добре да бъдеш информирана, маймуно, не мислиш ли?  Wink

# 75 30 авг. 2007, 14:14 ч.
  • Мнения: 4 733
Цитат на: БУБА в чт, 30 авг 2007, 14:13
...
Аз "пиша" собствена книга за любовта, няма как някой друг да знае колко ще трае въпросната в моя живот Crossing Arms В момента, в който позволите на подобни писания да проникнат в съзнанието ви вече започва обратното броене за вас. Сори, но съм убедена.

# 76 30 авг. 2007, 14:18 ч.
  • Мнения: 3 782
Цитат на: Kasidy в чт, 30 авг 2007, 14:14
Цитат на: БУБА в чт, 30 авг 2007, 14:13
...
Аз "пиша" собствена книга за любовта, няма как някой друг да знае колко ще трае въпросната в моя живот Crossing Arms В момента, в който позволите на подобни писания да проникнат в съзнанието ви вече започва обратното броене за вас. Сори, но съм убедена.
Peace Аха, пък и мисля,че всеки ако напише своя си книга за любовта няма да има една история с една да си приличат. Всеки пише своята незаменима и единствена любов. Не мога да  съглася,че любовта трае 3 год.,влюбването може, ама тя за мен е вечна.

# 77 30 авг. 2007, 14:31 ч.
  • Мнения: 875
Цитат на: ani_4ka в чт, 30 авг 2007, 14:18
Цитат на: Kasidy в чт, 30 авг 2007, 14:14
Цитат на: БУБА в чт, 30 авг 2007, 14:13
...
Аз "пиша" собствена книга за любовта, няма как някой друг да знае колко ще трае въпросната в моя живот Crossing Arms В момента, в който позволите на подобни писания да проникнат в съзнанието ви вече започва обратното броене за вас. Сори, но съм убедена.
Peace Аха, пък и мисля,че всеки ако напише своя си книга за любовта няма да има една история с една да си приличат. Всеки пише своята незаменима и единствена любов. Не мога да  съглася,че любовта трае 3 год.,влюбването може, ама тя за мен е вечна.

само попитах дали си я чела. явно не си   Mr. Green

# 78 30 авг. 2007, 14:55 ч.
Рони май наистина съм права щом мойто предположение толкова те е засегнало, като ти можеш да мислиш кажи има ли периоди за влюбване?

# 79 30 авг. 2007, 15:02 ч.
  • Мнения: 3 782
Не се заяждайте моля ви, не искам да има грубо отношение във форума.rok_li и на мен не ми стана много приятно от постта на Рони, ама всеки има право да пише каквото иска.

# 80 30 авг. 2007, 15:15 ч.
  • Мнения: 669
Аничка, има любов, която не си отива. Към детето и към ТВОЯТА душевна половинка. Това,че не е еднаква, че се трансформира във времето, не я прави по-слаба, или по- неистинска.
Когато любовта си отиде от моето сърце, напускам. Когато си отиде от сърцето на другия го пускам и умирам от болка, но все някога се раждам пак.
Не мога да се боря и настоявам, не знам защо... Sad Струва ми се   унизително... Може би това е моята грешка Sad

# 81 30 авг. 2007, 15:17 ч.
Права си ani 4ka спирам да се дразня излишно и все пак........................

# 82 30 авг. 2007, 16:01 ч.
  • Мнения: 71
Цитат на: Василиса Умница в ср, 29 авг 2007, 12:40
Рони -  bouquet  bouquet  bouquet
Аз пък съм правила какви ли не героични усилия, ясно съзнавайки, че не изпитвам любов. За да не ги засегна, за да ги подкрепя, за да не съм предател и пр. Накрая пак излизах гаднярката и предателката.

Звучи ми толкова познато... Да не нараниш другия...другите, близките си. А какво става с теб? Къде остава нашето право на любов и щастие? Може и да звуча егуистично... Може би съм егуист. Но ми дойде до гуша винаги душевното спокойствие на другите да е на преден план. И накрая - пак ти си лошия / лошата. Кой дава право на другите да ти отказват твоето право на щастие?

А какво става с човека, когото - да, обичал си го някога, но сега знаеш че не можеш да си с него, че не искаш да е с теб? Та нали и другия усеща? Да не е сляп или безчувствен? Ако се опиташ да останеш с него - само го нараняваш повече според мен. Когато любовта я няма...  е пусто. Празно.

Сетих се за една индианска легенда:

В началото човекът бил същество с 2 глави, 4 ръце и 4 крака, но 1 сърце. Бил много щастливо същество. Но един ден страшно много разгневил Маниту ( индианският бог) и той за да го накаже го разцепил на две - така се появили две същества (  Wink явно в повечето случаи - мъж и жена). Всеки от тях имал 1 глава, 2 ръце и 2 крака но само половин сърце. За да е наказанието пълно Маниту разпръснал половинките по всички части на земята с обещамието, че истинската любов и щастие за тях ще дойде, когато двете половинки на 1 сърце отново се срещнат.

Последна редакция: чт, 30 авг 2007, 16:07 от wee.jess

# 83 30 авг. 2007, 16:50 ч.
  • Мнения: 3 782
Много хубава легенда wee.jess, и аз смятам,че всеки има своята половинка,която го очаква.

# 84 30 авг. 2007, 17:14 ч.
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Цитат на: stefani6 в чт, 30 авг 2007, 12:48
Аз съм може би имам голям късмет,щом още обичам мъжа си,след 20 години брак.Не по начина от преди 15-20 години,но истински и дълбоко го обичам.

Еми, то влюбването и при вас е свършило. Любовта, силната, дълбоката и осъзнатата(така както я описваш) е друго нещо.

# 85 30 авг. 2007, 17:18 ч.
  • Мнения: 2 161
То е ясно,че обичам децата си,грижа се за тях и изобщо правя всичко,което се очаква от мен.Но мъжът ми е на първо място за мен,както и аз за него.Никога не съм го пренебрегвала заради децата и честно казано не разбирам как точно става това пренебрегване.Така или иначе не е нормално да посветиш изцяло чувствата си,емоциите и страстите си на едно дете.Според мен.Пък нека съм кучка.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата