страх ме е дори да се срещна с него, избягвам места където той може да е , само ако го видя и знам че цялата ще се разтреперя особено ако бъде с настоящата. Вече 2 месеца не сме се виждали очи в очи. Ей разбирате ли че още не мога да си обясна как ще се ожени за 1 месец, като се има в предвид че когато вече я водил в тях моя багаж още беше там
- Публикувана: 29 авг. 2007, 12:22 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2007, 17:18 ч.
Когато любовта си отиде или какво правим за живота си
Когато се запознах с мъжа ми, не можех да понеса и един ден да го няма около мен и си мислех, че ако живея до 80 години, няма да са ми достатъчни, за да му се нарадвам пълноценно.
Сега, почти 10 години по-късно, пак съм на същото мнение. От време на време си мисля, че като дойде време и остареем фатално, искам да умра преди него, защото иначе не бих могла да издържа и една секунда.
Мисля, че има любов, която никога не си отива. Не знам обаче дали е въпрос на борба и недопускане или въобще на някакви активни действия.
Сега, почти 10 години по-късно, пак съм на същото мнение. От време на време си мисля, че като дойде време и остареем фатално, искам да умра преди него, защото иначе не бих могла да издържа и една секунда.
Мисля, че има любов, която никога не си отива. Не знам обаче дали е въпрос на борба и недопускане или въобще на някакви активни действия.
ей как ми четеш мислите
с моята огромна любов не сме заедно от толкова дълго време и не мога да понеса и час без да се чуем по телефона. а малкото пъти когато сме били разделени за дни бях като болна. обичам го безкрайно много
и той мен Мисля, че любовта не е нещо, което можем да контролираме, колкото и да ни се иска. Нито можеш да възродиш, нито можеш да я задържиш. Единствено може да полагаме старание, за да не я убием /работейки главно над себе си/.
ДА!
Хм, Аничке, сигурно нямаш още деца, нали? 
Когато заимаш, ще откриеш колко необятно понятие е любовта. И че мъжът е много, много малка част от нея.
Когато заимаш, ще откриеш колко необятно понятие е любовта. И че мъжът е много, много малка част от нея.
И да не се чудите за причината да не искат деца някои мъже, ето ви я черно на бяло, никой не обича да е пренебрегван дори за сметка на собственото си дете.
Сериозно?
И къде ги намирате такива егоисти?
А ако случайно съм нацелила някой такъв - ми прав му път, да не ми е роднина случайно!
Това с " помъдряването на любовта " малко ме плаши честно казано 
Би трябвало да те плаши лудостта на хормоните и началната страст, която изпива и последната капка мозък.
След това идва най-красивата част.
Осъзнатата любов.
Това с " помъдряването на любовта " малко ме плаши честно казано
Би трябвало да те плаши лудостта на хормоните и началната страст, която изпива и последната капка мозък.
След това идва най-красивата част.
Осъзнатата любов.
Не съм много по лудата страст.
Опитвах се да си спася семейството доста време, но любовта вече си беше отишла. И да искаш - насила нито можеш да заобичаш нито да бъдеш обичан.
Страх от това да престана да бъда обичана нямам - винаги мога да си тръгна. По-скоро ме е било страх да не загубя способността да обичам след всичко преживяно. Слава богу все още мога да обичам и това за мен е много важно.
А когато любовта, обичта и взаимното уважение си отидат си хващам шапката и си заминавам.
Аничка, лично аз едва след появата на детето осъзнах че съм способна на толкова чиста и изпълваща те любов. И наистина онези мъже, които са решили че са пренебрегнати заради появата на детето си са егоисти. Подкрепям Как' Сийка!
Страх от това да престана да бъда обичана нямам - винаги мога да си тръгна. По-скоро ме е било страх да не загубя способността да обичам след всичко преживяно. Слава богу все още мога да обичам и това за мен е много важно.
А когато любовта, обичта и взаимното уважение си отидат си хващам шапката и си заминавам.Аничка, лично аз едва след появата на детето осъзнах че съм способна на толкова чиста и изпълваща те любов. И наистина онези мъже, които са решили че са пренебрегнати заради появата на детето си са егоисти. Подкрепям Как' Сийка!
Няма ли начин хем да е страстна, хем да е осъзната обичта според вас? Аз за себе си съм открила отговора.
Няма ли начин хем да е страстна, хем да е осъзната обичта според вас? Аз за себе си съм открила отговора.
Осъзнатата страст.
Ама, че депресираща тема...,а се надявах някой да каже нещо по-весело...
Kasidy,моля...би ли споделила поне част от "твоята рецепта"(от "твоят отговор"),че нещо съвсем ми стана гадно...Ако не е само за лично ползване,разбира се
Като начало,аз мога да кажа,че според мен обичта може ,а и трябва да е хем страстна,хем осъзната.Но за да стане тя при мен такава,трябваше да мина през куп неприятности и превратности,които обаче бих била много по-доволна,ако изобщо не ми се бяха струпали на главата.Понесох и причиних повече,отколкото съм си представяла,че трябва да понесат и да си причинят двама души,които са били готови в най-близко минало,да умрат за другияС други думи...трябва ли все да е изстрадана тая работа и не губим ли точно толкова,колкото и печелим,постигайки това,за което ти питаш.Пък може да има и по-лесни начини да "подхранваш" обичта и да "държиш жив огънят и" от това,което се случва с мен и повечето ми приятели с по-дълги бракове...знам ли...Кажи "отговора",Kasidy,моля 
.Дай друга рецепта... ,ако има такава:)
Kasidy,моля...би ли споделила поне част от "твоята рецепта"(от "твоят отговор"),че нещо съвсем ми стана гадно...Ако не е само за лично ползване,разбира се
Като начало,аз мога да кажа,че според мен обичта може ,а и трябва да е хем страстна,хем осъзната.Но за да стане тя при мен такава,трябваше да мина през куп неприятности и превратности,които обаче бих била много по-доволна,ако изобщо не ми се бяха струпали на главата.Понесох и причиних повече,отколкото съм си представяла,че трябва да понесат и да си причинят двама души,които са били готови в най-близко минало,да умрат за другия
С други думи...трябва ли все да е изстрадана тая работа и не губим ли точно толкова,колкото и печелим,постигайки това,за което ти питаш.Пък може да има и по-лесни начини да "подхранваш" обичта и да "държиш жив огънят и" от това,което се случва с мен и повечето ми приятели с по-дълги бракове...знам ли...Кажи "отговора",Kasidy,моля .Дай друга рецепта... ,ако има такава:)Хм, Аничке, сигурно нямаш още деца, нали?
Когато заимаш, ще откриеш колко необятно понятие е любовта. И че мъжът е много, много малка част от нея.
Когато заимаш, ще откриеш колко необятно понятие е любовта. И че мъжът е много, много малка част от нея.
И да не се чудите за причината да не искат деца някои мъже, ето ви я черно на бяло, никой не обича да е пренебрегван дори за сметка на собственото си дете.
А пък тези, които поставят на първо място партньора, задължително са заклеймени като кучки.
Имаше и тема такава, ама нямам време да търся и да я тупам от прахта.
И там, детето, детето, та детето; ако някой се изкаже по-различно - 'ох, защо си толкова странна, не може така, детето трябва да е на първо място'. Къде го пише това, в закон ли някой?
Айде, няма нужда
Това много ми хареса.