Когато любовта си отиде или какво правим за живота си

  • 6 704
  • 85
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 4 733
Аз "пиша" собствена книга за любовта, няма как някой друг да знае колко ще трае въпросната в моя живот Crossing Arms В момента, в който позволите на подобни писания да проникнат в съзнанието ви вече започва обратното броене за вас. Сори, но съм убедена.

# 76
  • Мнения: 3 782
Аз "пиша" собствена книга за любовта, няма как някой друг да знае колко ще трае въпросната в моя живот Crossing Arms В момента, в който позволите на подобни писания да проникнат в съзнанието ви вече започва обратното броене за вас. Сори, но съм убедена.
Peace Аха, пък и мисля,че всеки ако напише своя си книга за любовта няма да има една история с една да си приличат. Всеки пише своята незаменима и единствена любов. Не мога да  съглася,че любовта трае 3 год.,влюбването може, ама тя за мен е вечна.

# 77
  • Мнения: 875
Аз "пиша" собствена книга за любовта, няма как някой друг да знае колко ще трае въпросната в моя живот Crossing Arms В момента, в който позволите на подобни писания да проникнат в съзнанието ви вече започва обратното броене за вас. Сори, но съм убедена.
Peace Аха, пък и мисля,че всеки ако напише своя си книга за любовта няма да има една история с една да си приличат. Всеки пише своята незаменима и единствена любов. Не мога да  съглася,че любовта трае 3 год.,влюбването може, ама тя за мен е вечна.

само попитах дали си я чела. явно не си   Mr. Green

# 78
Рони май наистина съм права щом мойто предположение толкова те е засегнало, като ти можеш да мислиш кажи има ли периоди за влюбване?

# 79
  • Мнения: 3 782
Не се заяждайте моля ви, не искам да има грубо отношение във форума.rok_li и на мен не ми стана много приятно от постта на Рони, ама всеки има право да пише каквото иска.

# 80
  • Мнения: 669
Аничка, има любов, която не си отива. Към детето и към ТВОЯТА душевна половинка. Това,че не е еднаква, че се трансформира във времето, не я прави по-слаба, или по- неистинска.
Когато любовта си отиде от моето сърце, напускам. Когато си отиде от сърцето на другия го пускам и умирам от болка, но все някога се раждам пак.
Не мога да се боря и настоявам, не знам защо... Sad Струва ми се   унизително... Може би това е моята грешка Sad

# 81
Права си ani 4ka спирам да се дразня излишно и все пак........................

# 82
  • Мнения: 71
Рони -  bouquet  bouquet  bouquet
Аз пък съм правила какви ли не героични усилия, ясно съзнавайки, че не изпитвам любов. За да не ги засегна, за да ги подкрепя, за да не съм предател и пр. Накрая пак излизах гаднярката и предателката.

Звучи ми толкова познато... Да не нараниш другия...другите, близките си. А какво става с теб? Къде остава нашето право на любов и щастие? Може и да звуча егуистично... Може би съм егуист. Но ми дойде до гуша винаги душевното спокойствие на другите да е на преден план. И накрая - пак ти си лошия / лошата. Кой дава право на другите да ти отказват твоето право на щастие?

А какво става с човека, когото - да, обичал си го някога, но сега знаеш че не можеш да си с него, че не искаш да е с теб? Та нали и другия усеща? Да не е сляп или безчувствен? Ако се опиташ да останеш с него - само го нараняваш повече според мен. Когато любовта я няма...  е пусто. Празно.

Сетих се за една индианска легенда:

В началото човекът бил същество с 2 глави, 4 ръце и 4 крака, но 1 сърце. Бил много щастливо същество. Но един ден страшно много разгневил Маниту ( индианският бог) и той за да го накаже го разцепил на две - така се появили две същества (  Wink явно в повечето случаи - мъж и жена). Всеки от тях имал 1 глава, 2 ръце и 2 крака но само половин сърце. За да е наказанието пълно Маниту разпръснал половинките по всички части на земята с обещамието, че истинската любов и щастие за тях ще дойде, когато двете половинки на 1 сърце отново се срещнат.

Последна редакция: чт, 30 авг 2007, 16:07 от wee.jess

# 83
  • Мнения: 3 782
Много хубава легенда wee.jess, и аз смятам,че всеки има своята половинка,която го очаква.

# 84
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Аз съм може би имам голям късмет,щом още обичам мъжа си,след 20 години брак.Не по начина от преди 15-20 години,но истински и дълбоко го обичам.

Еми, то влюбването и при вас е свършило. Любовта, силната, дълбоката и осъзнатата(така както я описваш) е друго нещо.

# 85
  • Мнения: 2 161
То е ясно,че обичам децата си,грижа се за тях и изобщо правя всичко,което се очаква от мен.Но мъжът ми е на първо място за мен,както и аз за него.Никога не съм го пренебрегвала заради децата и честно казано не разбирам как точно става това пренебрегване.Така или иначе не е нормално да посветиш изцяло чувствата си,емоциите и страстите си на едно дете.Според мен.Пък нека съм кучка.

Общи условия

Активация на акаунт