Доктор Спок ...

Със сестра ми гледахме бебета по едно и също време. Аз бях във възторг от Спок, допадаше ми отвсякъде, а тя казваше, че нито един полезен съвет от него не вижда...
Хората сме различни и имаме нужда от различни неща.

Много ми хареса едно мнемие на Д-р Додсън от книгата му "Как да приучим децата си към дисциплина":
"Имате право да бъдете себе си. Във всичките си книги подчертавам, че всяко дете е уникално. Родено е с уникално комбинация от гени, каквито няма да откриете у никое друго човешко същество. Детето има право на тази уникалност и не трябва да бъде натиквано от родителите си в изкуствена матрица, която не му е по мярка. Оставете го да бъде такова, каквото е, и ще направите от него щастливо и уравновесено дете.
Но същото разсъждение важи и за вас, родителя. Вие също имате единствена по рода си личност и характер. Хубаво е да четете книги и да слушате лекции за възпитанието, но наученото, ще трябва да премине през призмата на вашата личност. В крайна сметка именно вие отглеждате детето си, а не д-р Спок или д-р Гордън, или д-р Додсън. Слушайте какво ви съветват и после гледайте дедето си по собствения си уникален начин.
И без това не можете да бъдете различни от себе си. Имайте смелостта да бъдете такива, кквито сте - като съпруг или съпруга, като професионалист и главно като родител!"
...Така че, не е важно коя е книгата, а как може да ви послужи освен според случая и според вашите личностни характеристики - на вас и детето!!!Щом нещо ви харесва(от тази или онази книга) - приложете го, но бъдете себе си....

Аз поради същите причини пък харесвам репликата на доктор Спок "Ти знаеш повече, отколкото си мислиш, че знаеш".  Не става ли дума за сходни неща Обръщението му към родителите (със заглавие "Вярвай в себе си") започва с тази реплика, и по-нататък в същото това обръщение доктор Спок отстоява правото на родителите да следват интуицията си и да правят избор. Това е било революционно за времето, когато майките не само са нямали самочувствие, но не им е и минавало през ума, че могат да имат, и не са смеели да гъгнат пред директивите на педиатри, баби и комшийки. В моменти на колебание съм чела това обръщение, давало ми е кураж.

Нито съм за, нито против която и да било книга. Отвсякъде мога да отсея (и отсявам) това, което е важно за мен и за развитието на моето дете.

Уважавам доктор Спок, много е полезен - за болести и не само. Разбира се, не го чета и прилагам буква по буква. Но е написан в толерантен, а не наставнически стил, и учи на уважение към личността на детето.
Не знам къде сте ги чели тези работи за бебето да не се носи на ръце, за да не се разглезва. Лично аз много добре си спомням, че прочетох как до 6тия месец детето не може да се "разглези", съответно близостта с майката му е само от полза. Чак след 6тия месец пише, че е хубаво да свиква по малко да се заиграва самичко, за да може и майката нещо да свърши все пак!
И това да се водим от собствената си преценка... абе разумни съвети дава човека.

Имам последното издание - много полезна се оказа. Намирам отговор на въпросите си.Не смятам, че трябва да се превръща в Библия на отглеждането, тъй като от определен момент на децата не могат да им бъдат налагани модели на поведение 

Хм, като чета разни хора тук и ми става ясно, че не сте чели Спок, ми само се разнасят клюки!!!
Вярно е, че предлага бебето да спи в отделна стая, но, първо, той защитава тезата, че няма еднозначен отговор по въпроса как се гледа дете. Има варианти. Това е един от тях.
Пък и факта, че детето ти спи в отделна стая не означава, че си го зарязал и не се грижиш за него!!!
Напротив, д- р Спок говори за доказани факти (и описва експериментите), че негушкано достатъчно дете изостава в развитието си.
Когато родих голямата си дъщеря прочетох една камара литература, включително и наша, и тогава нямаше нищо читаво от български автори - само разни заплахи и постулати, че дете се гледа така и така, храни така и така... и лекарите, и те ми казваха същото, като папагали повтаряха от книгите.
Та тогава си харесах д-р Спок, човекът даваше варианти и аз си харесах следните:
1. Гушках си детето, колкото се може повече в часовете за хранене. В останалото време тя си спеше спокойно в нейното легло.
2. Не я хранех под час - може да ви се стори смешно, но детската лекарка ми беше казала да си кърмя детето по 20 минути - ни повече, ни по - малко. Е, да, ама тя явно е мързелива или пък трудно е пускало - суче 20 минути и реве като магаре след това. Не се буди нощем, но реве начесто денем.
Та четох Спок, четох и стигнах до извода, че ще си храня детето, когато реве.
И добре се получи.

Така че аз лично не откривам в книгите му тия страшни методи, за които се говори.


Това е и моето мнение.

Ще си позволя да дам за пример някои от животните - маймуните. Повечето от тях не оставят бебетата си без надзор и ги гушкат почти всеки път, когато маймунчето поиска, и в зависимост от отделния вид ги държат до себе си до доста късна възраст (някои почти до пубертета).
Има много изследвания, които показват, че маймунчетата страдат физически и психически и много са нещастни от липсата на контакт с майката или друг възрастен индивид. Някаква утеха за тях е да са с друго маймунче и тогава почти през цялото време са вкопчени едно в друго. Те предпочитат нещо меко и топло пред храната. Това си го е измислила природата.

От тази гледна точка за мен е странно, когато се говори за време за отделяне на бебето, стриктен режим (който между другото е в полза предимно на родителите) и оставяне да пореве, за да се научи да се заиграва само на съвсем малка възраст.
Това е отглеждане и възпитание в индустриален принцип. Забравяме, че всъщност сме част от природата и трябва да направим крачка zoom out, за да видим по-добре цялата картинка.

А би било странно Спок да не промени възгледите си с времето, защото ако не направи нещо няма повече да го четат. Бизнес, брато.

Хм, без да имам претенции да съм тесен специалист в някоя област, с течението на годините си променям възгледите за определени неща. Науката се развива, учените доказват разни работи... Човек трябва да е егати фанатика, за да не се развива и да не подлага на редакция възгледите си. Камо ли пък ако има претенциите да учи другите!