Ваче, всичко е въпрос на опит, каквото и да казват книгите 
Затова второ дете се гледа по-лесно от първо
Затова второ дете се гледа по-лесно от първо
- Публикувана: 30 авг. 2007, 21:16 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2007, 21:11 ч.
Доктор Спок ...
Ваче, всичко е въпрос на опит, каквото и да казват книгите
Затова второ дете се гледа по-лесно от първо
Затова второ дете се гледа по-лесно от първо
Сигурно е така...
Виж, д-р Додсън е друга работа Той е моят човек 
Той е моят човек Моят е Ан Бакюс
Не си спомням някъде по сериозни изследвания да съм попадала на твърдения, е бебето може да се разглези с внимание.
Бебетата са "дизайнвани" така, че да имат нужда от майка си през почти цялото време. Това е заради незрелите системи за възприятие и липсата на житейски опит. Емоционалното общуване и "зареждане" е също толкова важно за детето, колкото и храненето.
Така че, ако на бебето не му се обръща внимание, то губи в дългосрочен план. В много случаи на бебето му е достатъчно да може да вижда майка си около себе си и от време на време тя да го поглежда, да му се усмихва, да му говори нещо.
В Споковските съвети за отделяне в друга стая са по-скоро жестоки. За възрастен човек това би означавало да е прекарал целия си живот на Земята и изведнъж да бъде оставен на Марс почти без никаква подготовка и подкрепа.
И да не забравяме, че той говори за отделяне в друга стая, защото такъв е стандартът на живот там.
Бебетата са "дизайнвани" така, че да имат нужда от майка си през почти цялото време. Това е заради незрелите системи за възприятие и липсата на житейски опит. Емоционалното общуване и "зареждане" е също толкова важно за детето, колкото и храненето.
Така че, ако на бебето не му се обръща внимание, то губи в дългосрочен план. В много случаи на бебето му е достатъчно да може да вижда майка си около себе си и от време на време тя да го поглежда, да му се усмихва, да му говори нещо.
В Споковските съвети за отделяне в друга стая са по-скоро жестоки. За възрастен човек това би означавало да е прекарал целия си живот на Земята и изведнъж да бъде оставен на Марс почти без никаква подготовка и подкрепа.
И да не забравяме, че той говори за отделяне в друга стая, защото такъв е стандартът на живот там.
При положение, че когато синът ми беше бебе, живеехме в гарсониера, изобщо не ми е правило впечатление какво съветва Спок по въпроса за отделната стая. 
Човек има собствен разум именно за това, да отсява полезното за себе си от морето с информация, а не да следа чужди догми. Иначе намирисва на фанатизъм, независимо дали става въпрос за твърде консервативно или прекалено либерално възпитание.
Както вече споменах, от всяка прочетена книга съм взела по нещо, което съм преценила, че е подходящо за начина ни на живот и за моето дете конкретно. Всеки си гледа детето, както счита за удачно, важното е накрая да има някакъв положителен резултат. Защото, ще ме извините, ако си отглеждаме малки лайненца, има ли значение как и къде са спали като бебета?
Човек има собствен разум именно за това, да отсява полезното за себе си от морето с информация, а не да следа чужди догми. Иначе намирисва на фанатизъм, независимо дали става въпрос за твърде консервативно или прекалено либерално възпитание.
Както вече споменах, от всяка прочетена книга съм взела по нещо, което съм преценила, че е подходящо за начина ни на живот и за моето дете конкретно. Всеки си гледа детето, както счита за удачно, важното е накрая да има някакъв положителен резултат. Защото, ще ме извините, ако си отглеждаме малки лайненца, има ли значение как и къде са спали като бебета?
Нямах време да изчета всичко, ще го направя по-късно. Но според мен е доста остарял и е много "виновен" за това в днешно време да си правим специални кампании, в които да пропагандираме естествените неща като кърмене и т.н.
Аз много трудно прочетох книгата и то не докрай. Направих го САМО, защото исках да видя какво толкова й хвалят. Особено майка ми. Тя все ми казваше, че просто се е родила, когато тази книга е излязла. И съм сигурна, че е било така. За времето си. Иначе много в началото вече не бях съгласна с доста методи. Разбира се винаги може да се намери нещо полезно навсякъде.
Аз много трудно прочетох книгата и то не докрай. Направих го САМО, защото исках да видя какво толкова й хвалят. Особено майка ми. Тя все ми казваше, че просто се е родила, когато тази книга е излязла. И съм сигурна, че е било така. За времето си. Иначе много в началото вече не бях съгласна с доста методи. Разбира се винаги може да се намери нещо полезно навсякъде.
Аз не виждам нищо жестоко в това, че децата ми си спят от бебета в собствена стая. Не ми изглеждат нещастни, имат здрав сън, нямат нужда от мен през нощта, т.е. не са давали признаци, че трябва да ги успокоявам за нещо, нямат нужда да бъдат приспивани. Даже дъщеря ми вече ни гони от стаята вечер, за да лудува на спокойствие с брат си преди да заспят (сега са на 3 и на 1г, бяха 2-3 м. като ги отделих да спят сами).
Във всичко трябва да има дозиране и съветите да се прилагат все пак разумно. На мен пък лично ми се стори доста жестоко друго, но не за детето, а за майката. Съседката ми по цял ден е с бебето на ръце. Тя сама си казва, че детето докато гъкне и тя е отгоре му, а като спяло - през 5 мин го проверявала. Резултатът е, че сега това дете не може да остане и 5 мин кротко, даже в количка не може да го разхожда, а го носи в едната ръка и бута количката с другата. Вчера жената ми сподели, че била на ръба на нервна криза, защото не знае вече как да се справи. Мислела, че така трябва да прави, да обръща непрекъснато внимание на детето, но вече не й стигали силите, защото нещата са излезли извън контрол. Така че съветите нито на Спок, нито на Додсън трябва да се приемат буквално.
Във всичко трябва да има дозиране и съветите да се прилагат все пак разумно. На мен пък лично ми се стори доста жестоко друго, но не за детето, а за майката. Съседката ми по цял ден е с бебето на ръце. Тя сама си казва, че детето докато гъкне и тя е отгоре му, а като спяло - през 5 мин го проверявала. Резултатът е, че сега това дете не може да остане и 5 мин кротко, даже в количка не може да го разхожда, а го носи в едната ръка и бута количката с другата. Вчера жената ми сподели, че била на ръба на нервна криза, защото не знае вече как да се справи. Мислела, че така трябва да прави, да обръща непрекъснато внимание на детето, но вече не й стигали силите, защото нещата са излезли извън контрол. Така че съветите нито на Спок, нито на Додсън трябва да се приемат буквално.
Виж, д-р Додсън е друга работа Той е моят човек
Той е моят човек Моят е Ан Бакюс
Ужас!
Тази книга вече 3-4 пъти се засилвам да я изхвърля. Но понякога я отварям и се хилим с дъщеря ми на писанията вътре. Това я спасява. Засега.
Отдавна не съм го чела, но има както ценни и полезни съвети, така и много остарели неща. Така или иначе човек не си отглежда децата като механично прилага всичко, което пише в една книга...
Иначе моят любим автор е Jesper Juul. Препоръчвам го горещо на всички, които имат деца.
Иначе моят любим автор е Jesper Juul. Препоръчвам го горещо на всички, които имат деца.
Но за носенето на бебето като реве. Аз не съм имала проблеми, освен като имаше колики. А когато стана на 7-8 месеца и трябваше да спи не съм я приспивала на ръце. Оставях я. Тя порева 2-3 пъти и започна да си заспива сама. Ама това не съм го чела в Спок. Отвътре ми дойде
Именно! ТИ не си имала проблеми
Но моят син не можеше да спи нормално нощем до почти 2 годишна възраст, нали се сещаш какво щеше да стане, ако се бях доверила на Спок, а не на вътрешното си чувство. И не става дума за разглезване (не приемам тази дума за бебе) или липса на режим и т.н. Просто за друг тип чувствителност и активност.Лично съм била свидетел как мои близки родители гледаха ТВ в стаята с ревящото няколко седмично бебе, за да го "възпитават" по Спок
Наистина като здравен справочник може би най-много я бива книгата.
И определено има огромна разлика в изданията. Четох, че в по-новите той сам отрича някои от методите си... Хайде сега ходи и обощавай за Спок като той сам променя възгледите си...
Именно! ТИ не си имала проблеми Но моят син не можеше да спи нормално нощем до почти 2 годишна възраст, нали се сещаш какво щеше да стане, ако се бях доверила на Спок, а не на вътрешното си чувство. И не става дума за разглезване (не приемам тази дума за бебе) или липса на режим и т.н. Просто за друг тип чувствителност и активност.
Лично съм била свидетел как мои близки родители гледаха ТВ в стаята с ревящото няколко седмично бебе, за да го "възпитават" по Спок
Наистина като здравен справочник може би най-много я бива книгата.
И определено има огромна разлика в изданията. Четох, че в по-новите той сам отрича някои от методите си... Хайде сега ходи и обощавай за Спок като той сам променя възгледите си...
Но моят син не можеше да спи нормално нощем до почти 2 годишна възраст, нали се сещаш какво щеше да стане, ако се бях доверила на Спок, а не на вътрешното си чувство. И не става дума за разглезване (не приемам тази дума за бебе) или липса на режим и т.н. Просто за друг тип чувствителност и активност.Лично съм била свидетел как мои близки родители гледаха ТВ в стаята с ревящото няколко седмично бебе, за да го "възпитават" по Спок
Наистина като здравен справочник може би най-много я бива книгата.
И определено има огромна разлика в изданията. Четох, че в по-новите той сам отрича някои от методите си... Хайде сега ходи и обощавай за Спок като той сам променя възгледите си...
Ами да, аз изхождам от СЕБЕ си, както и всеки тук. Не вярвам моето или твоето мнение да е обективно, субективни са!!!
Ами да, аз изхождам от СЕБЕ си, както и всеки тук. Не вярвам моето или твоето мнение да е обективно, субективни са!!!
Разбира се
Когато родих Димана, за етапите на развитие четох основно Спок и Ан Бакюс, методите на възпитание са си мои, ползвах ги като екстра информация, какво може да се случи или да не случи на определена възраст.С Момчил не съм чела толкова много, в последствие имах достъп до интернет и установих, че множество лични мои решения са модни и тепърва налагащи се практики. Което означава, че не е нужно една книга да се чете като Библия и да се спазва точка по точка, а да се вникне в основния смисъл на целта и да се реагира според детето.
Та обобщено искам да кажа, че съм абсолютно за всякакви книги за възрастовото развитие на децата и възпитанието им също, но те не създават правила, те просто очертават насока.
Та обобщено искам да кажа, че съм абсолютно за всякакви книги за възрастовото развитие на децата и възпитанието им също, но те не създават правила, те просто очертават насока.
Ползвала съм го за определени неща заедно с други книги на по-различни автори, помагал ми е за разни детайли. От всекиго по нещо, стига да работи за мене и моите деца. Моята книга на доктор Спок е 7-мо преработено издание от 1998г. и не знам доколко има допирни точки с първото. Това, което са чели съвременните 50-60 годишни лели и баби, може и да е различно.
В изданието ми за малтретиране и негушкане на деца не пише, даже обратното. А първоначалните обвинения, с които доктор Спок е известен в САЩ са, че от него е тръгнало, (грубо казано), разхайтеното родителство, или в оригинал: permissive parenting. Дори и в изданието, което аз имам, човекът се обяснява, че уважението към децата и показването на любов към тях не отричат дисциплинирането им. Обвиняван е, че методите му на похвали, поощряване и уважение към децата са виновни за създаването на разглезено непатриотично поколение, което е загубило войната във Виетнам. Не знам дали човекът би подозирал в какво пък го обиняват по други части на земното кълбо.
А що се отнася до сина му - нещастия стават. Спекулации - колкото щеш. Дай боже на всички ни децата да са живи и здрави, защото 100% гаранция за това не дава която и да е методика.
В изданието ми за малтретиране и негушкане на деца не пише, даже обратното. А първоначалните обвинения, с които доктор Спок е известен в САЩ са, че от него е тръгнало, (грубо казано), разхайтеното родителство, или в оригинал: permissive parenting. Дори и в изданието, което аз имам, човекът се обяснява, че уважението към децата и показването на любов към тях не отричат дисциплинирането им. Обвиняван е, че методите му на похвали, поощряване и уважение към децата са виновни за създаването на разглезено непатриотично поколение, което е загубило войната във Виетнам. Не знам дали човекът би подозирал в какво пък го обиняват по други части на земното кълбо.
А що се отнася до сина му - нещастия стават. Спекулации - колкото щеш. Дай боже на всички ни децата да са живи и здрави, защото 100% гаранция за това не дава която и да е методика.