- Публикувана: 2 септ. 2007, 04:00 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2012, 10:03 ч.
Методология на отглеждането и възпитанието на ОСИНОВЕНИ ДЕЦА ОТ РОМСКИ ЕТНОС!
Добре дошла и от мен Мими Тодорова.
Честита рожба!
Защо не се регистрираи във форума - така ще можем да обменяме мисли и хрумвания, касаещи нашите слънчица.
Сна, искрено се надявам, че писаното в тази и подобни теми ще помогне на хората, имащи някакви притеснения да разберат начина по който мислим ние и може да доведе до позитивни резултати.
Честита рожба!
Защо не се регистрираи във форума - така ще можем да обменяме мисли и хрумвания, касаещи нашите слънчица.
Сна, искрено се надявам, че писаното в тази и подобни теми ще помогне на хората, имащи някакви притеснения да разберат начина по който мислим ние и може да доведе до позитивни резултати.
отдавна си мисля да се намеся тук, защото ме смущава заглавието на тази тема. Извинете ме за острия тон, но ми звучи като методология на отглеждането на зайци, например. Нямам нищо против ромската тема, а и постингите показват, че е може би нужна, но нека сменим заглавието, защото винаги, когато отворя форума и го видя да се мъдри при закованите теми, ми се обръща нещо... според мене темата е за проблемите на осиновилите ромски деца, а не на самите деца. Рецепти за гледане на ромчета няма, слава богу! става въпрос за нашите предразсьдьци, нашите съмнения и нашите борби с околните, не на децата. Моето дете може и да е ромче, може и да не е, и ако утре знам сьс сигурност, по друг начин ли ще го гледам????
Да си дойда на думата - нека заглавието стане - деца от ромски произход в бьлгасрки семейства.
Здраве и живот!
Да си дойда на думата - нека заглавието стане - деца от ромски произход в бьлгасрки семейства.
Здраве и живот!
Благодаря ти със закъснение за разяснението, мамо Галя, но час сега отново влязох в тази тема.
Идеята ми харесва.
А заглавието и на мен не ми се понрави, особено тази методология (не знам кой е пуснал темата - да ме извини, не е лично), затова и реагирах така.
Не знам какво заглавие бих предложила, но..всички са деца!
И като ги види човек направо забравя всякакви претенции, защото на мен ми се струва, че писаниците ми като предпочитания като видя детето ще ми се струват пълни глупости.
Идеята ми харесва.
А заглавието и на мен не ми се понрави, особено тази методология (не знам кой е пуснал темата - да ме извини, не е лично), затова и реагирах така.
Не знам какво заглавие бих предложила, но..всички са деца!
И като ги види човек направо забравя всякакви претенции, защото на мен ми се струва, че писаниците ми като предпочитания като видя детето ще ми се струват пълни глупости.
Не знам дали е точно тук мястото, но имам нужда от съвет.
Милото ми мургаво момченце се сблъсква все по-често с проблема на цвета на кожата си. Приел е че е "черният Марти", но освен епитети това му носи и негативни емоции в комуникацията с дечица от градината, които не са от неговата група в която се е вписал без проблеми и се чувства като в свои води (измисля игри, организира, рецитира, пее, "ухажван" е от девойките ..).
Опитвам се всякакси да превърна цвета на кожата му в лично предимство, достойнство и качество, да му изградя самочувствие .... усещам че ще му е все по-трудно да се бори за себе си растейки и искрено се надявам да му стигнат силите да се справи с чуждия негативизъм.
Марти е още малък и не винаги успява да усети ситуацията за да реагира адекватно. Много се притеснявам да не се превърне в борещо се с околните човече. Доскоро постоянно усмихнат и щаслив, сега зачестиха прояви на лошо настроение (когато не се чувства комфортно в дадено обкръжение) и дори агресивно поведение спрямо определени деца неприемащи го в изветсна степен .... С много разговори, гушкане, обяснения в обич и взаимност с баща му успяваме да се справим, но не можем да бъдем винаги до него (пък и не е редно).
И така - възрастните му се радват, а децата които не го познават го приемат с резерви меко казано. Например като бяхме на ски миналата седмица едни родители се червиха, когато милото им малко момченце (което в никакъв случай не виня) на 5 години обясни, че видял една малка "чернилка" да кара ски.
Това е .... Ще се радвам да прочета споделен опит и съвет свързан с вида и "различността" на "този вид" наши съкровища.
Милото ми мургаво момченце се сблъсква все по-често с проблема на цвета на кожата си. Приел е че е "черният Марти", но освен епитети това му носи и негативни емоции в комуникацията с дечица от градината, които не са от неговата група в която се е вписал без проблеми и се чувства като в свои води (измисля игри, организира, рецитира, пее, "ухажван" е от девойките ..).
Опитвам се всякакси да превърна цвета на кожата му в лично предимство, достойнство и качество, да му изградя самочувствие .... усещам че ще му е все по-трудно да се бори за себе си растейки и искрено се надявам да му стигнат силите да се справи с чуждия негативизъм.
Марти е още малък и не винаги успява да усети ситуацията за да реагира адекватно. Много се притеснявам да не се превърне в борещо се с околните човече. Доскоро постоянно усмихнат и щаслив, сега зачестиха прояви на лошо настроение (когато не се чувства комфортно в дадено обкръжение) и дори агресивно поведение спрямо определени деца неприемащи го в изветсна степен .... С много разговори, гушкане, обяснения в обич и взаимност с баща му успяваме да се справим, но не можем да бъдем винаги до него (пък и не е редно).
И така - възрастните му се радват, а децата които не го познават го приемат с резерви меко казано. Например като бяхме на ски миналата седмица едни родители се червиха, когато милото им малко момченце (което в никакъв случай не виня) на 5 години обясни, че видял една малка "чернилка" да кара ски.
Това е .... Ще се радвам да прочета споделен опит и съвет свързан с вида и "различността" на "този вид" наши съкровища.
D_iva, нямам личен опит, с отглеждането ,но ще споделя, че в гимназията имах съученик/ в по-малките класове/,който беше мулат.Навярно, поради генетични дадености беше отличен спортист, а освен това му се отдаваха без проблем езици.Ами това момче будеше искрено възхищение,че и ...завист.Че беше красавец, това си е ясно.
Друг случай-това лято на плажа от морето излизаха две девойчета,явно приятелки.И двете хубавици.Едната беше според мен мулатка, но и много вероятно- квартеронка.Съвършено тяло, прекрасни черти...всички погледи бяха насочени към нея/ и мъжки ,и женски/ с искрено възхищение...и пак, като че ли с малко завист.
Важното наистина е, синът ти да приеме различието като предимство,защото всяко едно различие си е и предимство...А иначе децата,да ,понякога реагират спонтанно, но те реагират така не само на цвета на кожата, "епитети"между децата се слагат по различни поводи...Когато човек/ и дете/ има истински приятели и искрена обич,другото е преодолимо.Дори и децата, които са уж еднакви / по формални критерии/ пак едва ли се харесват на всички.
Друг случай-това лято на плажа от морето излизаха две девойчета,явно приятелки.И двете хубавици.Едната беше според мен мулатка, но и много вероятно- квартеронка.Съвършено тяло, прекрасни черти...всички погледи бяха насочени към нея/ и мъжки ,и женски/ с искрено възхищение...и пак, като че ли с малко завист.
Важното наистина е, синът ти да приеме различието като предимство,защото всяко едно различие си е и предимство...А иначе децата,да ,понякога реагират спонтанно, но те реагират така не само на цвета на кожата, "епитети"между децата се слагат по различни поводи...Когато човек/ и дете/ има истински приятели и искрена обич,другото е преодолимо.Дори и децата, които са уж еднакви / по формални критерии/ пак едва ли се харесват на всички.
d_iva, Светкавица ти го е казала чудесно! Само потвърждавам и моята убеденост, че дете , което расте в любов и обичано ще преодолее всичко. 
Приел е, че е Черния Марти, казваш ти. Трябва да разбере, че това означава- различния Марти, а не по-лошия. Не направо, а деликатно трябва да му внушиш това.
Прощавай, нямам опит. Но нали знаеш, че различните не се възприемат и ако не се сливаш с мнозинството го плашиш. Мисля, че макар и малък трябва да му се каже това.
Стискам ви палци!
Приел е, че е Черния Марти, казваш ти. Трябва да разбере, че това означава- различния Марти, а не по-лошия. Не направо, а деликатно трябва да му внушиш това.
Прощавай, нямам опит. Но нали знаеш, че различните не се възприемат и ако не се сливаш с мнозинството го плашиш. Мисля, че макар и малък трябва да му се каже това.
Стискам ви палци!
моми4ета извинете 4е се намесвам в темата заинтригува ме заглавието,но после намерих и един сходен проблем с който ни предстои да се сблъскаме
първо да се представя казвам се Десислава и 3те госпожици от аватара са мои,за да няма недоразумение-не са осиновени,мъжа ми е арабин,но големите както виждате са с бг 4ерти,малката оба4е е тъмна като баща си,е не твърде,но в сравнение с каките е по различна,от момента ж който се роди слушам едно и също и в бг и в сирия-тя защо е тъмна,ама защо не е като каките и това всичко пред детето,слава богху засега е малка и не се впе4атлява,но това ве4е е прекалено и ме е страх да не и се отрази по някакъв на4ин,та и аз като d-iva искам съвет как да я подготвя
първо да се представя казвам се Десислава и 3те госпожици от аватара са мои,за да няма недоразумение-не са осиновени,мъжа ми е арабин,но големите както виждате са с бг 4ерти,малката оба4е е тъмна като баща си,е не твърде,но в сравнение с каките е по различна,от момента ж който се роди слушам едно и също и в бг и в сирия-тя защо е тъмна,ама защо не е като каките и това всичко пред детето,слава богху засега е малка и не се впе4атлява,но това ве4е е прекалено и ме е страх да не и се отрази по някакъв на4ин,та и аз като d-iva искам съвет как да я подготвя
малката оба4е е тъмна като баща си ... слушам едно и също и в бг и в сирия-тя защо е тъмна,ама защо не е като каките
е, нали прилича на баща си! отговорът "ами прилича на тате, одрала му е кожата" не задоволява ли околните, още повече в Сирия?! не би ли било повече странно, ако беше толкова бяла, че да питат "чие е това дете, съпругът ли е бащата?"?!
при нас проблемът често е, че детето на никого от родителите си не прилича, по обективни причини ... и възприемането на това се опитваме да направим по-лесно
пък и като й гледам снимката, не бих казала, че девойката е "тъмна"! къде го виждате това тъмното?!
dtti, не знам какво да ти кажа, освен - не позволявай на тези хора, да коментират пред детето. Освен, че не разбирам какво им влиза в работата, си мисля, че по-важно е каква увереност ще й даде семейството, а не какво ще й внушат случайните хора.
21 век е, света е едно голямо село, изобщо не разбирам как още може някой да отдава такова значение на цвета на кожата!
Де да знам, запуши им устите, преподай им урок по елементарна генетика. Татко тъмен, мама бяла - възможните комбинации не са една и две!
Да ти кажа честно, аз на твое място, хич не бих се замислила да изолирам тези хора от обкръжението си. Не за друго, а защото хора с подобно мислене са на светлинни години от мен и семейството ми. А с детето си говорим често по темата, когато видя, че се вълнува от тези въпроси. Всеки родител знае най-добре с какви думи да даде отговори на терзанията на детето си.
При осиновените деца тази тема е по-затруднена, защото е свързана с допълнителни емоционални фактори, но при условие, че при вас ги няма, не разбирам защо се притесняваш.
Следващия път, защо просто не се изсмееш на тези коментари и не питаш събеседника, например, защо му е голям носа?
21 век е, света е едно голямо село, изобщо не разбирам как още може някой да отдава такова значение на цвета на кожата!
Де да знам, запуши им устите, преподай им урок по елементарна генетика. Татко тъмен, мама бяла - възможните комбинации не са една и две!
Да ти кажа честно, аз на твое място, хич не бих се замислила да изолирам тези хора от обкръжението си. Не за друго, а защото хора с подобно мислене са на светлинни години от мен и семейството ми. А с детето си говорим често по темата, когато видя, че се вълнува от тези въпроси. Всеки родител знае най-добре с какви думи да даде отговори на терзанията на детето си.
При осиновените деца тази тема е по-затруднена, защото е свързана с допълнителни емоционални фактори, но при условие, че при вас ги няма, не разбирам защо се притесняваш.
Следващия път, защо просто не се изсмееш на тези коментари и не питаш събеседника, например, защо му е голям носа?
Следващия път, защо просто не се изсмееш на тези коментари и не питаш събеседника, например, защо му е голям носа?
Винаги съм била "за "тази реакция, ама трудно се пивежда в действие...
ха, мисля, че това би била най-меката реакция на Дарзамен в подобен случай. може да бъде много миличка, когато някой е малоумен 
чудя се, в това наистина огромно село, което е вече светът, как може да има още подобно мислене. хайде, за някои по-изолирани градчета, идидойди, ама в големи градове е просто необяснимо.
няма да забравя един чернокож тук, който от години продава вестници с баварска носия и говори такъв баварски диалект, че понякога и аз не успявам да вдяна. та като бях още новобранка го питах какъв е по народност и той ме погледна учудено и ми каза, ами как какъв-баварец естествено сега ме е срам за тъпия въпрос.........надявам се, че хората просто задават подобни въпроси от немислене, а не от лошотия.
чудя се, в това наистина огромно село, което е вече светът, как може да има още подобно мислене. хайде, за някои по-изолирани градчета, идидойди, ама в големи градове е просто необяснимо.
няма да забравя един чернокож тук, който от години продава вестници с баварска носия и говори такъв баварски диалект, че понякога и аз не успявам да вдяна. та като бях още новобранка го питах какъв е по народност и той ме погледна учудено и ми каза, ами как какъв-баварец естествено
сега ме е срам за тъпия въпрос.........надявам се, че хората просто задават подобни въпроси от немислене, а не от лошотия.