Преувеличавате ли опасностите

Ники, всяка майка се страхува за детето си. От падане със солета в устата до бръкване с фибичка в контакта. И така и трябва да бъде. Точно предвидената от възрастния опасност ще защити детето от наранявания. Не мисля, че и в двата разказани случая си преувеличила. Нещата, които си си представила са напълно възможни. Просто не са се случили "лошите сценарии".
Да ти споделя как е при мен. Например за прищипаните пръстчета. На малкия ми син (когато беше на две години), при игра с друго дете, му се прищипа пръста и след седмица му падна нокътчето. Той, обаче, никога повече не си сложи пръстите на касата на вратата, нито откъм бравата, нито откъм пантите. Дъщеря ми преди месец се научи да отваря чекмеджетата. За да избегна прищипване като на батко й, стоях плътно до нея щом се доближеше до чекмеджето. Дали мия чинии или готвя - оставях работата и се лепвах до нея. Целта ми беше да я оставя да се прищипе, но с леко движещо се чекмедже, а не със засилка. Упражнението ми отне седмица. След третото прищипване ръцете й са само на предната част на чекмеджето.
Това обаче не може да бъде приложено винаги. Няма как лекичко да го кръцнеш с ножицата, за да внимава. Но пък можеш да му дадеш затъпена ножица с кръгли върхове - така си намалила риска до минимум. Същото е и с ножовете - острият нож с връх е недостъпен, но тъпият, заоблен нож за масло го давам (преди години на сина, а сега и на малката) - да режат "продукти" като мама. Разбира се, само в мое присъствие и при неотклонен поглед. Когато гледам филм тези неща са прибрани.
По подобен начин действам и с горещото. Когато котлона и фурната са позагряти, но не силно горещи, допирам лекичко пръстчета (след като съм проверила лично!) до стъклото или плочата и казвам "Горещо!" Малката вече като види, че светят лампичките на фурната, я заобикаля.

Тези неща, обаче, не могат да предотвратят инцидентите, а само ги правят малко по-внимателни. Защото ако малката се спъне пред фурната, само хващане от възрастен може да я спаси да не си лепне и двете длани на стъклото.

За електричеството нямам никаква хитринка. Там съм на бабиното: Трябва да имаш очи и на гърба си!
Това ще продължи до около седмата им година, а после ще стане по-сериозно! Желая ти щастливи мигове с красавеца ти!

Да но в главата ми се въртят всевъзможни страхотии.

Например, когато беше на 1 месец и 20 дена, комшията ми помагаше да го кача с количката  по стълбите, и тъй като тя нямаше парче по средата за между крачетата (то всъщност дали щеше да помогне изобщо) детето падна от количката на едното стъпало. Добре че не се "търкаля" по стълбите, после естествено в бърза помощ ходихме и Слава Богу нищо му нямаше. И след това когато са ми помагали да го качвам по тролеите, винаги ме е било страх да не падне на земята  и тролея да го премаже. Защото все пак на бебе на 1, 2 или 3  месеца нямаше как да му сложа коланите. А и той лятно бебе, без покривалото на количката.

За последното не съм съгласна.Колани съм слагала на дъщеря ми от първото ѝ возене в количка(9 ден) до последното-всичко се случва.Въпреки,че тя е зимно бебе декемврийче и е била в кош ,с одеала и т.н.Като е малка и какво ,да не я закопчавам и в столчето за кола,а?!
Иначе за лошите мисли аз гледам да ги свеждам до минимум,макар че детето ми е от тези дето краката и ръцете ѝ нямат телесен цвят-целите са сини.

Никога не съм се страхувала от нищо.Винаги съм вървяла срещу опасностите и Слава Богу досега не сме имали никакви страшни инциденти.От много малък му дадох да дъвче всичко.Всички се чудят как яде ядки,пие лекарства и всякакви всевъзможни неща - не е се е задавял никога.

Живеем в къща на 2 етажа - майка ми е на втория,а ние на първия.Стълбите все още нямат парапет.Оставям го сам на стълбите постоянно - сам слиза и се качва.Оставям го сам дори и в стаята,ако аз трябва да се кача да взема нещо.Е,научи се да слиза сам от столчето за хранене,но пак безинцидентно.И много други неща,но не мога да ги опиша всички.

Все си мисля,че с мислите си предизвикваме лошите неща.Ако има да става нещо - ще стане.Защо трябва да го мислим предварително? 

Стига бе, Ники! Как успя да разсипеш едномесечно бебе, което дори не се изправя? Не се сърди, наистина се изненадах.
 Вместо да си представяш как се търкулва от тролея, помисли как да се вдига безопасно.
 Като ти хрумне нещо страшно се насочи към начина на предотвратяване. Картинките си минават през главата, но ТИ не трябва да допускаш да станат реалност.
 Май трябва да започнеш да си мислиш само хубави неща. Може би има резон в думите на Sunshine Mom.

И аз като беше по-малък все си представях разни страхотии. Най-голямата простотия- като го снимах на една от първите му снимки в родилния дом, много силно му светна светкавицата и то заплака, аз реших че може да съм го ослепила  . Сега ми е смешно, ама тогава първите седмици все го проверявах дали вижда. Сега вече виждам, че децата се доста жилави и не се повреждат толкова лесно и май спрях да се притеснявам толкова.

Момиче, вземи се в ръце! Не драматизирай излишно в тази крехка за детето възраст!!! Пази си детето, но не си слагай всяко негово движение присърце.
Ако продължаваш в този дух и занапред, ще се изчерпиш и психически, и физически, когато детето ти стане на 18г. А после? То ще е поредният тийнейджър, несигурен в себе си, а ти ще пишеш в темата: "Паническо разстройство"
Казвам го съвсем добронамерено!

Аз пък много добре те разбирам. И аз си имам свои страхове, не съм се вманиачила, но си пазя детето доста. Не разбирам какво значи- Каквото е писано, ще се случи. Да се случи с мен, да не ми пука, ама с детето не ми се рискува да се водя по този принцип. По-добре повече предпазливост, отколкото да се случи непоправимото, защото си решила да се правиш на смела майка и да правиш детето супер самостоятелно.
Моят ужас е например да си представя как се хлъзга в банята и си удря главата. 

niki7o05,кратко и ясно страховете ти са си нормални за една майка.
Но,има си граници!
Не може цял живот да трепериш за дребни неща от типа:падане,прищипване,ухапване и т.н
Това би ти докарало само паническа невроза и неспокойствие.
Не мисли какво би се случило ако.....така само предизвикваш сама страховете си.
Постарай се възможно добре да обезопасиш дома си/тапи за контактите;предпазители за врати/ и естествено наблюдавай детето си но без вкопчване в него.
Тепърва ще се сблъскваш с много по-сериозни неща в живота на детето ти  
Успех  

Всеки има право да се страхува и притеснява. Това е донякъде въпрос на нервна система и темперамент. Не трябва, обаче, да прехвърляме нашите страхове на децата. Рискуваме да израснат страхливи и неуверени.
Така че, страхувай си се колкото искаш, но не го показвай пред детето, независимо на каква възраст е.

Имам безброй страхове, но се старая да ги игнорирам, защото иначе трябва да побъркам и себе си, и детето си ...

Нещо съм разбрана погрешно.И аз си пазя детето.Това,че първото му падане беше след като проходи,означава,че съм го пазела - не е падал от колички и креватчета.Просто съм реалист и знам,че ако ще пада или ще се удря,аз няма как да го предотвратя като ме е страх и мисля за това постоянно.

Имам приятелка,която постоянно е в страх,защото при нейното дете постоянно се случват такива неща.Няколко пъти лежи в болница с разбита глава.И какво,вечно като е в паника - детето не му се разминава нищо.Само,че тя вече е с тотално разбити нерви и като знам,че това дете докато расте - сега ще направи 4г. - тя вече може и да е в лудница.

Аз ще се страхувам достатъчно,когато порастне и не го знам къде ходи и какво прави,защото живота вече стана страшен.Сега докато е при мен и ми е постоянно пред погледа,няма как да ме е страх.Едно падане,удряне - за мен са нормални неща за всяко дете.

Понякога,естествено се случват и по-страшни неща,никой не е застрахован,но си мисля,че при повече внимание от страна на майката и добро обяснение вече когато детето разбира,какво може и какво не трябва да прави и нещата няма да са чак толкова страшни.

Имала съм страхове и все още имам. Колкото по-голям става страховете не намаляват, но и не си позволявам да му ги показвам.

От момента в който забременях, та до сега, съм забравила какво е да живееш без страхове и в пълно спокойствие.  Само че гледам да си изживявам тези негативни чувства и емоции, без да се отразява на детето ми.