Методология на отглеждането и възпитанието на ОСИНОВЕНИ ДЕЦА ОТ РОМСКИ ЕТНОС!

Ами, Дзвер, като съвсем я забравиха тая методология, барем Мама Мерита да ни каже ква стана!

 Къде е методологията ? Четох, четох в темата, не намерих...

Танюшка, методологията е специална и за това трудно се открива

 

    И децата са специални. При мен, като приемен родител, е настанено дете от ромски етнос. Исках да прочета методология, ако има такава, и да споделя опит, когато съм готова да споделям  .

Ами, Танюшка, чакам да споделиш, защото 4 години аз така и не вденах тая специфика....

 И аз не откривам специфика. Ако след 10-20 години ,когато отгледам поне няколко деца, я открия, ще пиша.
Сега, исках да споделя, че детето дойде при мен с много добре изградени навици за хигиена, хранене и  сън.  И разбрах колко е важно да запазя тези навици и да ги доразвия.
 И макар да отчитаме пагубното въздействие на  домовете, аз пък открих, че там има дисциплина, която може  да е полезна за детето. И ако успея с  любов и постоянство да затвърдя  и в къщи тази дисциплина, виждам какви чудеса мога да направя с това дете.

Дисциплината пък според мен, точно при осиновените деца, не върши работа - каква е разликата между дома и у дома, ако ги третираме като войници? Къде е доверието, любовта и спокойствието, ако ще се държим с тях като лелките от домовете?
Да, най-вероятно ще постигнем спокойствие с дисциплина и рестрикции, обаче спокойствие на каква цена?

Кой с биологично дете, освен някой абсолютно осакатен и неглижиращ детето си, ще се радва, че то изпълнява всичко безприкословно? Не вярвам, че тези хора възпитават индивидуалисти, по-скоро възпитават деца, които да не пречат на спокойствието им. Да, ама ние сме преживяли достатъчно загуби, за да желаем да загубим още, поне аз.

Айде, със здраве от мен, пък който разбрал - разбрал. Който не разбрал - то си е за него  

ПП и последно - с какво това дете е различно от другите деца, Танюшка, че точно то да изисква дисциплина и режим?

Дзвер, споко, според мене Танюшка има предвид нещо друго. В крайна сметка е много лесно да отхвърлим всичко, ставало в дома, то си е за отхвърляне. Само че, ако детето е създало навици, които са му помогнали да оцелее там, защо да ги разбиваме насила? Облягането на навиците създава спокойствие, оттам нататък има много още да се гради; не е нужно дисциплината да е на военни начала. Нека пък детето си има самочувствието, че може, че е научило някои неща. Става въпрос за по-големички деца. Ако са много малки, друго е. И аз най-напред на моите им развалих болничния режим. Всичко това няма нищо общо с етническия произход на децата, разбира се.

Маймуна, ясно е, че етносът не би трябвало да има значение, но нека все пак да изчакаме Танюшка да каже, какво точно в това дете я навежда на мисълта, че дисциплината ще доведе до чудеса 

Нека все пак не забравяме и че Танюшка говори за приемно дете като професионален приемен родител, не като осиновител. Друг е начинът на отглеждане на дете, по-различна емоционална връзка се създава, особено ако детето е имало и има контакти и с биологични роднини.

 Има много теории за отглеждането, възпитанието и дисциплината, но са сухи ,скучни и нечетивни. Като видях тази тема, си помислих, че тук вие с уникалния си начин на вглеждане в себе си и своите деца,присъщия си  хумор, самосарказъм и ирония , ще предложите някакъв нов прочит на някоя от тези теории и методологии. Затова , решена да чета и да се информирам, попитах къде е тази методология, обещана във заглавието. На което ми беше отговорено, не разбрах какво.
Всъщност няма нищо ново измислено от древните педагози насам. Рецептата и методологията вия я знаете- баланс между обич и  разум.
   Не говоря за казармена дисциплина.Имам предвид елементарен ред и  дисциплина, възпитана с нежност и постоянство.
Не одобрявам наказанията и рестрикциите като методи на възпитание и никога не съм ги прилагала.
  Имах предвид да се спазва режима на сън и хранене, създаден в дома, защото режима е единствената опора на детето, която то носи със себе си от дома и му дава чувство на сигурност и комфорт. На основата на тези елементарни навици , се надграждат по-сложни умения и сръчности . Този ред е полезен и за емоционалното състояние на детето и чувствата .
 '' Това'' дете e като всички деца. То не е по-различно от тях. Но на мен ми се вижда различно,защото  го обичам като мое. И като емоционално привързана към него, виждам( и е възможно  да го надценявам) ,заложби и качества, които искам да развия . Все пак това ми е работата като професионален приемен родител.
  Ромският етнос в случая на моето дете има много общо с темата. Детето първо е живяло в биологичното семейство с присъщия им хаотичен стил на живот. После е отишло в дома,където лелките са много строги,най-просто казано, където има стаден принцип , размиване на индивидуалността и казармен ред. Най-накрая е дошло при мен ,където аз трябва да намеря мярката и средата между тези два начина на живот, на които то вече е свикнало.

Благодаря ти, Танюшка, беше безкрайно изчерпателна и ясна - с така описаното съм абсолютно съгласна. Проблемът, поради който се паля е, че тук четат кандидат-осиновители /какъвто бях и аз/, които решават /като мен, де, някога си/, че е важно казармения ред да бъде запазен... а това не е точно така.  

а иначе методология няма - темата беше създадена преди години, когато беше срамно да си признаеш, че си осиновил циганче, докато сега май е срамно да си признаеш, че си осиновил българче /майтапя се/. Целта й беше да потуши бушуващите тогава огнени страсти... а сега биде изровена малко и по моя вина  

Понеже аз съм възпитавана в казармен ред, което не доведе до нищо добро, смятам че няма да възпитавам детето си по този начин. Споко .

Аз даже съм разработила собствена методология как да накараме детето да изяде само половината шоколад, а не целия. Примерно изяждам аз другата половина. Резултат - детето здраво и възпитано да споделя с другите, а моето дупе - все по-кръгло, но заради детенце ще се жертвам.

успех ти желая, ама се приготви, че то може и да не отчита фактите по същия начин и да ти се разсърди, че ядеш неговия шоколад