Методология на отглеждането и възпитанието на ОСИНОВЕНИ ДЕЦА ОТ РОМСКИ ЕТНОС!

Розмариня, 

Недей да ги мислиш методологиите, че си е направо губене на време. Въобще не можеш да предполагаш какъв тайфун ще те понесе. 

Живей си живота докато не се е появил терминаторът, че после ще искаш глътка въздух за себе си, ама нямааа. Поне при мен е така, де.

Както Дзвер вече каза, темата е стара, от едни други времена и такава методология просто няма.
Второ, противно на всички теории, които и аз намирам за резонни, моето дете се почувства истински у дома, именно кога само разруши изградения стереотип на сън и хранене. Когато разбра, че може един вид да прави и по-различни неща от това да ляга и става по часовник, когато разбра, че може винаги да си хапва и то каквото поиска, е тогава детето престана на е дете от институция. А в крайна сметка, първата ни задача като осиновители е да направим детето част от нашия дом и сами да му изградим навиците съобразно нашите разбирания. На моето дете дисциплината не му понася. Тя е извън времето и витае в облаците, не ми е възможно да я направя подредено дете, колкото и да ми се иска.

Абе то не е особено по темата, но като прочетох разказа на Sislie реших да ви попитам, нормално ли е детето ни на 2г и 2м вече да се опитва да отказва следобендия сън? И ние от известно време започнахме да имаме проблеми с режима, не само на спане...

За нормално не знам дали е, но моят син беше същия. През април навърши 2 години и дойде при нас, а през лятото вече не искаше да спи след обяд. Как ли не пробвах - да го изморявам от игра сутрин, да пускам музика, да разказвам или чета приказки, да лягам до него - не и не. Накрая се отказах и го оставих сам да си определи режима. Като тръгна на детска си ядеше ъгълчетата на чаршафчетата и купувахме няколко комплекта, но много рядко спеше. Така че - не се притеснявай и се опитай да синхронизираш твоя жизнен режим с този на детето така че да ви е добре и на двете. 

Нормално е, Чандра, всяко дете си има свой собствен ритъм, с който трябва да се съобразяваме. Нормално е всичко, ако детето  е здраво и се чувства добре.  И ако ти като родител се чувстваш добре с неспящо следобед дете. За мен часовете следобед бяха единственото време, когато можех да обърна внимание на себе си и готвенето. Но когато детето отказваше да спи, приемах че и това  е за добро.
Прочетох някъде някакво проучване ,че сънят за деца над 2- 3г, не бил полезен за растежа. Беше обяснено с някакви хормони които се произвеждали по време на сън,че след двегодишна възраст вече не се произвеждали. И че насилственото приспиване на децата,които не искат да спят, в ясла градината или у дома , се смята за насилие .
Така че, както ти си усещаш нещата за правилни и нормални, това прави.Режимът е полезен само за най-малките бебета.

Мерси за отговорите! Аз се притеснявах само, че така тя спи най-много 10 часа на денонощие... и дали е полезно...

За успокоение и ние бяхме от отбора на неспщите на обед. Врпочем тука на север никой не спи на обед след 2 г. възраст, но си лягат рано - 19.30 - 20.00. Дори и на 13-14 години 9 часа е нормален час за лягане.

 Здравейте, на всички! Може ли някой да ме насочи към форум или линк за подходящо поднасяне на инфо за осиновяването.
 В момента съм започнала да разказвам една приказка за Принцесата ,която живеела в една голяма къща и чакала мама и тате да дойдат да я вземат!
Питам Ви, защото нашето слънце вече бърбори брои до 10 и разбира доста неща . Състрадателна и обидчива е станала. Искам да й внуша сигурност , изхождам от някаква си моя логика -  ако нещо ти се поднесе достатъчно рано ,то става толкова естествено , че не се налага да го мислиш. 
Благодаря Ви предварително!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=686970.0

Благодаря за линка! Исках да споделя с вас нещо което ме потресе, просто мога да се надявам да не ми се случи! Семейство, решило да подаде молба за разсиновяване. Причината била ,че дъщеря им бягала постоянно от къщи и при издирване от полицията я откривали в  местещи се катуни!
Има ли някой инфо, доколко надделява доброто възпитание над генетичната определеност!
Иска ми се наистина да имаше някаква методология относно изглаждането на тези разминавания!
 

 да бе, да, приказки от хиляда и една нощ... откак се помня се разказват... ей го и аз чакам моите калпазани да избягат, да мирясам и да не пера по две перални чорапи, ама не, слаби им гените...


приказките за генеичната определеност в този им вид да невежи и расистки; разрови се в този форум, само че първо си вземи една седмица отпуска

Освен, че съм напълно съгласна с Маймуна бих и попитала: На колко години е детето, от колко време е осиновено и дали няма друг проблем, който да го кара да бяга, а и къде ги намира всички тези катуни, защото аз лично не съм виждала щастливо и обичано дете, осиновено или биологично, което да бяга, въпрвки че се чувства добре.
Родителството е огромна отговорност и като родители ни се налага да се справяме с милиони непредвидени проблеми без значение дали децата са осиновени или биологични. Когато родиш дете няма начин да предвидиш неговото развитие и поведение, осиновяването е свързано и с допълнителни трудности в адаптаццията, но резултатът би следвало да един - това са нашите деца и ние трябва да полагаме усилия да се справим с проблемите, а не просто да ги изоставим. (съжалявам, че пиша, защото не съм осиновител, осиновена съм и съм причинявала на родителите си всички проблеми, характерни за пубертета, а пък на тях никога не им хрумна да ме "върнат").

мама мерита, това е разпространена градска легенда за децата от ромски произход, която явно търпи леки вариации - аз я чух от собствената ми майка, в нейната версия бяха близанчки,  осиновени от познат на познат на познат, които като порастнали, напуснали родителите си и се върнали при "своите" хора ... тази глупост идва, когато хората са ви близки и им е неудобно да ви изтресат в лицето другите расистки предубеждения ... аз не знам за такъв реален случай, но знам за много, в които децата си се развиват и успяват, за огромна радост и гордост на родителите си ми като пораснат, ще ни напуснат eдин вид, ако имаме тоз късмет - нали трябва да си създадат собствен живот, семейство ...


ПП. много ми се иска модератор да я заключи тая тема. или просто да я изоставим да си отече назад. заглавието й е изключително подвеждащо и повече вреди, отколкото помага. може да е имала своя смисъл преди сто години, когато е пусната, но вече е нон сенс! ако проблемите на осиновяването на деца от ромски произход се нуждаят от специално място, да отворим нова, но с някакво смислено заглавие!

няма нужда от някаква специална методология за възпитанието на дете от ромски произход, повярвайте ми. възпитават се като всяко друго дете, всяко със своите собствени уникални дадености. да смятаме, че има нужда от специална методология, означава, че приемае, че те имат едни особености, които трябва да бъдат изкоренени, пречупени, превъзпитани чрез добро възпитание, та да не би, о, ужас!, да проговорят гените някой ден. освен, че това са пълни глупости, за мен това е обидно ... виж, има нужда от методология за превъзпитанието на някои възрастни, но за децата нужда определено няма

Велла, като прочетох "да не би гените им да проговорят" и се сетих как преди три години една колежка ме застреля с въпроса: И сега то на японски ли ще говори? Ужас! Как ще се разбирате?

За тези които не си спомнят, Боян го осиновихме на година и четири месеца...

Аз мисля, че основната идея на темата е интеграция или асимилация, но това е въпрос с повишена трудност за случайно минаващия читател, който има за цел да поцъка с език и да сподели някоя и друга клюка.

Да, нивото е такова, че заключване е най-доброто решение.