Клики на майките

Е, те всъщност се самоизключиха, не сме ги освиркали публично. Конфликтът беше между децата, но не това беше лошото /дребни дразги непрекъснато има, естествено/, а това, че майките упорито не взимаха никакви мерки да озаптят чадата си, които месеци наред вилнееха из градинката и всяваха раздори. На принципа "това са детски истории, да си се оправят по между си", те не отчетоха множество синини, дребни наранявания и умишлено поломен инвентар. Не мога да си пия кафето с някого, докато детето му пребива моето. А не беше и само моето, де.

kopche, аз си реших проблема като станах председател на настоятелството на градината. Сега никой не смее да ми опонира

Лелеееееее, как ли те мразят и одумват 

Шегувам се, естествено

А, одумват си ме. Без шега.

Якооо!!!
Аз не мога да си го позволя, нямам такова време...
То аз време за децата си нямам, па, какво ли остава за друго....

Официално - не.   Но съм усещала някакви взаимни симпатии между мене и други майки на две момчета. Установявам, че моите момчета също се усещат притегляни от други братски двойки. Като тегля наум статистика, имам чувството, че в такава компания сме се чувствали най-добре. Последните приятели на децата ми пак са две братчета, горе-долу на тяхната възраст, а родителите са много са мили, тихи и симпатични хора, (дали не си внушавам, че родителите на две момчета са по-дискретни, по-земни и по-непатетични?).
Може би, ако има такава клика, на майките на две момчета, бих проявила интерес към нея.

Е, с моите двама съм всичко друго, но не мила и тиха  , особено като съм яхнала метлата......то рядко слизам, ама нейсе..
Иначе по темата, има две-три майки с деца колкото големия и станахме и семейни приятели. Рождени дни, ходим си на гости, но като почнахме работа естествено се разредиха срещите.
Сега има няколко с деца, колкото малкия, но нещо с тях не става, а и аз определено съм по-ангажирана и се съобразявам с режима на баткото, та дори и рядко се засичам с тях.

Не, аз нещо друго имах предвид. Майките на две момчета ми се струват обществено по-малко суетни и обществено по-тихи, по-малко склонни да развяват байраци за величието на децата си, по-"обръгнати" и по-калени в резултат на подозренията, че това да имаш две момчета е голяма страхотия, по- взаимно толерантни . Но това са мои наблюдения, доста ограничени може би, защото не съм от най-контактните майки. Факт е обаче, че като тегля статистиката, сред майки на две момчета съм се чувствала най-добре като родител.
А това, кой колко вика у дома, е друго нещо.  У дома си е за у дома. 

Никога не съм обичала "групи" създадени на принципа на някакво сходство между индивидите в тях.
Не съм и участвала в такива. Обичам разнообразието и не бих се обградила с хора от едно и също соц. положение, интереси и т.н. Не го и правя.
Буквално от 2седмици съм майка, но детето ми не е при мен. Намира се в болницата в кувиоз. За момента интересите ми са далеч по-различни от тези на майките, които децата им са при тях. Ще остане известно време така. Това обаче не ми пречи да се срещам с моите приятелки, на които децата им са със тях и си ги гледат постоянно. На тях също не им пречи общуването с мен.

Mirama, всички групи са създадени на принципа на някакво сходство. Това им е целта- да обединяват хора с еднакви интереси. Дори подфорумите тук са един вид групи. Това е нормално и няма нищо страшно. Една такава група може да бъде чудесен коректив за теб самата както с положителните, така и с отрицателните мнения. Каквото и да си говорим, хората сме социални животни. Лично аз много уважавам хората, които са личности без да принадлежат към някаква група. Но това е твърде трудоемка и психически натоварваща роля. И са много малко тези, които могат да се справят достойно с ролята на единак. Що се отнася до мен, аз гледам да се обграждам с положителни личности. Имам нужда от приятелите си. Имам нужда и от това да общувам с майките на приятелите на моя син. В градината знам имената на всички деца в групата, както и техните интереси. Познавам всички учителки, директорката, лелките и готвачите. Поддържам връзка с всички тях, защото те са хората, които се грижат 8 часа за сина ми. Не мога да разбера родителите, които просто оставят детето сутрин и го вземат вечер.
Още доста искам да кажа, но май ми стана доста дълго.

Интересна тема. Много пъти съм се замисляла за съществуването на подобни разделения.

Едната група/общество/клика до която съм имала допир е на "стриктните" майки.
Не знам дали определението е точно, но става дума за следното. Това са тези, чиито деца правят всичко точно както пише по книгите, в точно определените срокове, че даже и по-рано. На толкова месеца зъб, на 5м сяда стабилно, на 1г прохожда, пампата се маха на 1 и 2м, бибата още по-рано, детето много говори, всичко му се разбира и т.н. 
Те имат схема и стриктно я спазват, няма такива филми за "индивидуалност" или " когато му дойде времето". Ще хвърлят невероятни усилия за нещо, което на по късен етап би станало много по-лесно, но ще са удовлетворени от постигнатото. Никаква толерантност към изоставащите.
Смело използват императивен тон - " Трябва да направиш".... едикакво си..... някаква формула на успеха... Не се притесняват да дават съвети, а те винаги са формулирани като конкретни предписания - "ще му даваш панадол за зъбите, аз така правя". 
Нещо много важно - винаги са сериозни и енергични, нямат чувство за хумор. Ако се шегуваш, трябва да уточниш, че е шега.  Сигурна съм, че в работата си са били супер стриктни, но с дълбокото убеждение, че правят нещата най-правилно и сполучливо, ако не са те фирмата ще рухне, а другите колеги са мързеливи и само се хилят; обичат да поемат инициативата и имат стремеж към издигане.
 Изобщо самоуверен лидерски тип във всички сфери.  Когато се приближиш за първи път с детето ще те попитат : " На колко е?", а не " Как се казва?"
Много дълго стана 
Друг път ще напиша за "Готините и добре обезпечени финансово майки" 

Не,никога.Имала съм приятелки,с които сме изгледали децата си.Но и много случайни запознанства покрай децата.Никога,никога не съм давала съвети кой с какво и кога да си храни детето.Социални разделения не съм правила,но и не съм от тези,дето веднага завързват близки познанства.Вбесявала съм се само тогава,когато някоя активистка се е опитвала да ме убеди,че да не кърмя е едва ли не светотатство.Ами бебето си е мое,гърдите също.Ще правя с тях каквото си искам.

Сега разбрах....има го този момент. Гледам и сестрата на моя мъж.

Бу, какъв е минимума бройки за да образуват клика?
Много смешна дума си избрала, направо срамно си звучи и гледай как всички се дръпнаха и станаха индивидуалистки.  Аз и двете ми приятелки правим ли поне мини клика? Не сме се събрали по случаен признак, имаме разни общи нещица значи трябва да се класираме.
Останалото което исках да напиша вече е написано от Дона Флор в последния и пост.

От 2 нагоре, Флаш