Днес ми е мъчно, защото.... 2

Светле, благодаря!
Жестоко е всичко това, което ни се случва...загуба на детски животи.
Никога не намирам думи в тази тема.
Всъщност тежат и всички самообвинения като толкова ли съм лош? Често чувам това около себе си, че човек заслужава нещата, които му се случват според делата. Не съм на такова мнение, но това е нов психологически удар, който настройва към себе си.
Ади, не мога да ти дам сила, но те прегръщам силно.

аз мислих много и стигнах до следния извод - не разбираме прравилно тези думи - не НИЕ какво заслужаваме...явно такава е съдбата на нашите ангелчета
това е ТЯХНАТА карма
но тъй като хората в едно семейство са КАРМИЧНО обвързани и обременени от предишни животи - затова и ние понасяме болка и страдание
за мен нещата не са само от този живот - те са и от предишен
вярвам, че те не могат много да се променят - но ако в този живот не допуснем определени грешки от предишни животи - кармата няма да я изменим, защото тя е нашето изпитание, но ще я облекчим...поне малко. а и чрез действия тук и сега решаваме каков ще става в следващия ни живот

разибра се това са толкова отвлечени и недоказуеми неща, че на никого не ги натрапвам, просто споделям какво си мисля напоследък

Наде, аз също мисля по подобен начин. Както, че има и прераждане. Толкова е жестоко всичко..., но не мога да повярвам, че души които са били толкова свързани и близки не могат да бъда заедно отново. Знам, че не е християнско, но вътрешно ми идва, а май така ми е по-удобно да мисля

Опитвам се да ви напиша от 1 декември,когато след 8месеца борба с левкимията си отиде дъщеричката на моята приятелка!Боли ме ужасно много.Децата ни са адаши.Аз трябваше да празнувам никулден,а Ина да я утешавам.НА 7.01 малкия ми син стана на 1г.,а на 8.01.те слагаха 40 дни.Ще дойде и 21.01.когато НАЯ трябваше да стане на 1г.Празниците ми не са такива,защото ми е много мъчно!
Но не за мен пиша!Истината е ужасна,но е истина-плача с нея по телефона,говоря и но в следващия миг се обръщам и си виждам двете дечица,а тя остава мама на ангелче.Тя вече не прегръща малката си кукла!
Какво да и кажа,как да и вдъхна сили да продължи?Мечтае за друга дъщеричка,но лекарите и казват,че трябва да укрепне физически и психически.Незнам дали бъркам,но винаги когато се чуем споменавам НАЯ,мисля,че тя иска да говори за нея!Искам да и помогна,но как?
Благодаря Ви,че отделихте част от времето си да прочетете писанията ми!

бен, говорете за Ная. 
Ная, 

  за Ная

БЕН съгласна съм с рони говорете за нея,приятелката ти има нужда от подкрепа и рамо на което да плаче бъди до нея с друго неможеш да и помогнеш,непозволявай да се затваря в мъката си.

Боже... как може да се случват такива неща... Нека почива в мир малката Ная 

Още едно ангелче, което се е отървало от болката тук... 

Достатъчно е да говорите за Ная!

Спи спокойно мъничко англече, Ная!

не знам какво да те посъветвам - тук има мами, които искаха да говорят за ангелчета и имаше и такива, които не искаха никого а чуват
най-верния път е да опитваш да я чуваш, и да говорите...аз висчко - ако подхване тема за Ная - и за нея.дали самата ти да повдигаш въпроса...не съм убедена че е добра идея, но ако тя заговори - не се притеснявай и ти да говориш

мир на праха на малката душичка! много мъчно ми стана като гледах снимката...толковамалко и толкова болка...поне вече не го боли еи е на по-добро място!

  кураж, милички!

Здравейте!
Понякога влизам да чета темата ви, когато ми е трудно, и се възхищавам на силата и надеждатат с която живеете. Помагам си да разбера, че ежедневието и проблемите са смешни в сравнение с наистина важните неща - децата ни.
Първо мислех да пусна тема, но няма ...
Искам да ви разкажа нещо, защото съм изпълнена с много противоречиви чувства ....
Наскоро моя близка загуби детето си. Термина и беше в първите дни на ноември. В края на октомври получила контракции и отива в болницата, Ражда мъртво момченце. От два дни било починало. Открили порок на сърцето на майката и за това плода не множал да оцелее. Докторите казали, че ако се било насрочило секцио детето щяло да е живо. Буквално седмица преди термина е било починало. Напълно развито. Просто накрая не достигало достатъчно кръв до него ...
Първата ми реакция беше, да почукам на дърво и да излея всички сълзи, които мога. Сърцето ми се скъса от мисълта какво е преживяла жената...
И тук се обърках!
След първоначалния шок и мъка изпитах истински яд към майката и не спирам и до днес вътрешно да я упреквам. Всичко това можеше да се види при една ФМ. Но в Бургас я прави само един лекар и струва 80 лв. Можеше да отиде на частно с/у 25 лв. на частен преглед и да я насочат какво да прави... Можеше да се поинтересува ... Можеше да направи нещо.
По дяволите не живеем в каменната ера да раждаме на пода на пещерата ...
В 21 век никой няма право да енеинформиран...
Оправданието - не мога да си позволя скъпи прегледи!
Сега по-евтино ли и е на тази жена ...
Много съм объркана и дори се мразя за това което изпитвам в момента.


Когато аз бях бременна една съфорумка Mimi4, също беше бременна и ходихме при един и същи лекар, пишехме си ...
Тогава аз и се чудех защо толкова често ходи на лекар, защо толкова много трепери и се притеснява, защото толкова много чете ...
Нуши, извинявай - сега разбирам!

Съжалявам да преживяното от майчето, твоя позната. Дано има сили и вяра и да продължи напред. С болката си, с изгубената си надежда, че има добро, с терзанието, че изкупува вини. Дано има достатъчно верни приятели, които да я подкрепят безусловно и да я обичат. 

Wish, не си права за реакцията си по отношение на твоята позната. Никак . Някой е трябвало да следи бременността й и този някой да я насочва към специалисти. Този порок на сърцето на майката не се е появил току така. И как така термин в началото на ноември, пък раждане в края на следващия месец? Кой й е определил термина?
С бургаската медицинска мисъл, завършила кръжоци и други подобни съм се сблъсквала през далечната 86-та година.
И още нещо - като една не жалила пари за следене на бременност. Гаранции няма. Само късмет. 

Не само днес, ами цялата седмица ми е такава... бъгава... искам да легна и да се събудя в понеделник...
Днес ми е мъчно, защото стана точно една година, отккато ме приеха в болницата, за да родя бебето си... спомням си всичко до най-малката подробност, дори лицата на момичетата, които чакаха пред кабинета... лилавия пуловер на старшата сестра и сините чаршафи на кревата в моята стая на третия етаж...
По ирония на съдбата точно днес ще съм на преглед (ежегоден технически преглед, нищо друго) в същия кабинет, в който ми казаха, че бебето ми е болно и няма да оживее, дори и да го износя...
За капак с мъжа ми се скарахме сутринта и то за глупости. Сори, но тая седмица не мога да бъда пич, както обичам да казвам.
За всички 

Шушу, миличка  Не е нужно да си пич тая седмица,ние си те обичаме и когато не си пич.
Прегръщам те силно