Днес ми е мъчно, защото.... 2

Шушке, всички имаме лоши седмици и дори някой да ни се сърди за това, само ние си знаем какво ни е. Ние тук поне се разбираме за какво става дума. Гуш за теб!

 Wish, съжалявам за случилото се на приятелката ти. Знаеш ли, че никога няма за нищо гаранции... Ей на-аз съм в София, ходех миналата бременност при д-рка с много добро име, ходих на ФМ при едно от най-големите имена във ФМ- Мазнейкова, и какво от това? Каквото е писано да става, това става. И да се скъсаме от изследвания, и да треперим цяла бременност, или пък да сме спокойни и уверени в добрия край на нещата... Ако детето има съдба да се роди и да живее, може и в 6я месец да се пръкне, и да оцелее и да е абсолютно нормален човек...а може лошото да се случи накрая, 1 седмица преди термин или пък при самото раждане...всичко е съдба. От друга страна, и да беше отишла твоята приятелка на ФМ, едва ли щяха да видях нейния порок на сърцето- там гледат само бебето. А и тя до този момент не е ли знаела,че го има? Или пък ти си се объркала при писането и си искала да кажеш,че бебето е било със сърдечен порок, тогава написаното ми се струва по- реално.
А тия легенди за бургаските гинеколози... лятото се видях с моя много добра приятелка от Бургас. Беше в 8я месец. Не беше чувала за БХС, за ФМ, за нищо. Имат си едно момиченце и очакваше с голямо нетърпение момченце. Роди момиченце:) Слава богу, живо и здраво. Но тогава много мислих над това,че тия лекари не могат една пишка да разпознаят като хората, камо ли някои доста по-съществени неща... Тогава разбрах защо Мими4 отиде да ражда във Варна.

Знам, всичко е божа работа ...
Но аз лично бих се обвинявала, ако ми се слчи, а азнам, че съм можела да направя нещо ...
В нейния сучай е можело, ако рано бяха видели че не достига достатъчно кръв до детето в последните дни!
Скапаните ни доктори в Бургас ...

Това не трябва да се случва на никой!

този недостиг може да е станал от раз...мож и да не е
аз също се ядосвам когато среща м жени които невинно премигва ти казват - ти луда ли си БХС да правя нали нямам 35г...
ами това си е какво да ти кажа - частично божа работа, щото дори да й бяха казали - тя можеше да не послуша, или пък можеше да стане и под лекарско наблюдение
просто не се тормози с такива въпроси - не са в нашата компетенция, но наистина днешното младо поколение въобще гледа ако може друг да мисли вместо него и то въобще нищо да не попрочете за това как и какво трябва да прави за здравето си....

Чета, чета и не вярвам, че е възможно някой да пише по този начин. Еми яд ме е. Виж Wish  изгубих две деца. При бременността с първото просто си ходех редовно на консултации, не ми се беше налагало да чета и да знам какво друго още може да се направи. Не са ми се свидели 80 или колкото там лева. ПРосто не съм лекар и няма как да съм наясно със всички възможни заплахи. Когато забременях със следващото - изчетох де каквото намерих. ПЛащах си - със всяка редовна консултация отделно ходех и на частен прием. ТРъгнах за ФМ и тогава се случи - същото. Значително по-добрите ми познания, платеният прием не спасиха и второто ми дете. Ще ти кажа нещо важно - днес две години след като загубих първото си дете, знам, че не съм виновна. Имаше период, в който си мислех, че нося вина, но не за това, което си описала.
И през ум не ми минава, че някой от приятелите ми може да разсъждава за мен така, както ти за приятелката си.


Не си намерила правилното място да кажеш това. Всимки във този форум са изгубили деца, последното, което ни трябва - е да живеем с мисълта, че ние сме виновни. Наясно съм, че написаното не е точно за нас, но звучи не на мястов този форум.

П.С Безкрайно съчувствам на приятелката ти. Дано Бог й даде сили да премине през това.

Съжалявам ...
И аз имам сърце и мен ме боли за жената... още повече, че ми е близка!
Тя е на 37 години и това и беше втора бременност!
Сега е друг овек и не знам дали някога пак ще видим ози блясък в очите и или го загуби завинаги.
Болезнено е само като я види човек...

Явно аз греша, като си мисля, че човек е длъжен сам да се погрижи за себе си и за здравето се. Особено, когато медицината му дава тази възможност. А от там насетне - божа работа ...

Никой не твърди подобно нещо. Само, това че една жена не забременява с мисълта за всички ужасяващи неща, които могат да й се случат, а с надеждата, че всичко ще е ок. Поне при мен преди да загубя първото бебе беше так. Вече не е. Но това ,че не е, не ми помогна и втория път. При мен става въпрос за рядка инфекция, която с микробиология дори не се открива.  Как можех да знам, че съществува изобщо такава инфекция /наистина рядка/ - дори във форума на Бг-мама няма информация за нея.  Камо ли пък как се диягностицира и прочие.
Да, длъжна съм да се грижа за себе си и здравето си, но не съм длъжна да съм дипломиран лекар, за да посмея да забременея. А дори и тогава, няма гаранция...

Опитвам се да разбера мисълта на Wish, уви, не успях, но искам само да кажа "Бай, бабо, да не те среща мечка в гората". Не пожелавам на никого да му се случи най-лошото, да загуби детето си, но повярвай ми, една милионна част от вината за това е на майките, поради непредпазливост. Последното нещо, от което има нужда твоята приятелка, е да си помисли някой от обкръжението й, че тя е виновна. За БОГА! Стават толкова лекарски грешки и недоглеждане, които са фатални и за бебетата и за майките... Ако ти не проумееш действително какво се е случило, и че от това ама никой не е застрахован, просто по-добре стой далеч от твоята приятелка, ако правилно ме разбираш. Целта ми изобщо не е да те нападам, а просто да споделя, че тук всички ги боли, и всички са преживели загуба на дете и е доста неуместно да се говори така 

Съгласна съм със Светлето ,на никой не му минава през ума какво би могло да ти се случи ,чуваш нещо за някой и ти става тъжно и мъчно за него още повече когато ти е близък,но изключваш възмоността че може да се случи и на теб.
Преживях два спонтанни аборта в трети месец бях съкрушенна и ми трябваше доста време да се съвзема от това направих си куп изследвания ,прочетах куп информация,и когато забременях за трети път правех всичко каквото можех да направя ,ходих къде ли не при кого ли не и изпълнявах всичко което се искаше от мен ,но края беше още по жесток в края на седмия месец загубих моето бебече , не го очаквах...........

Wish аз също не искам да те нападам ,но в този форум има толкова много болка нямаме нужда от някой който мисли по този начин

Наистина съжалявам момичета ...
За първи път се сблъсквам с такова нещо и то толкова близо до мен!
Искам да намеря вината в някой ...
Искам да знам защо се случват тези неща.
Обичам приятелката си и никога не бих и казала това, което написах тук. Просто аз съм объркана, но вече разбрах, че не разсъждавам правилно.
Извинявайте още веднъж, че се намесих.
Повече няма!
Вие сте толкова силни жени ...

wish, донякъде е нормално човек, който не се е сблъсквал с подобна загуба да се държи неадекватно.  Просто понякога каквото има да става, то става независимо от всичко. Циганките започват да раждат от 13-14 годишни и могат да народят по десетина без да стъпят на лекар. Божа работа!

момичета, Уйш мисли едни неща с които за като препатила с две проблемни бремости се сблъсквам в много хора - липсата на желание дори да се поинтересуваш
тя единствено неадекватно напада жената защото след една успешна и хубава първа ременост не е можела и да предположи че дреме някъде проблем

но самата аз всекидневно срещам пълно НЕЖАЛАНИЕ да се поинтересуваш ЛИЧНО какво трябав да направиш като изследване за да си стпестиш болка и тъга
за мен това също е гротескно в днешно време - и при интелигентни и образовани млад хора...
това е нежелание да се учи каквото и да е било - Светленце, ти като класна сигурно го виждаш у децата...
поне за съм с такова впечатление и съм потресена!
/на наши познати дедето е сТ и повръща и реве от два месеца и няма кой да го заведе на доки - след 2 месеца! отидоха да му видят стомахчето и ням нищо, ама не е нормално бебе да се буди с рев ако н е болно, не никнат зъби.../
така че разбирам каква идея има Уйш без да съм съгласна че в случая жената е вонвна - но знам и случаи когато липсва жгелание да се иде на доктор или да се погрижи човек за себе си и бебето си...

wish ,за съжаление не всичко зависи от нас и от лекарите.Аз имах проблеми още преди да забременея,затова като разбрах,че съм бременна първото нещо беше да изчета всичко за прегледите,които трябва да правя.Ходех на 10 дни,ходех при най-добрите,но това не ми помогна и имам 2 аборта и 3 изгубени бебета.

Ади,  . Всъщност това време ти е необходимо да укрпенеш и физически, но и психически. На мен 6 месеца също ми се виждаха доста, но след втория път почаках повечко от 6 месеца по своя воля. Когато човек поднови опитите, трябва да е приел случилото се и да си е стъпил на крака /в психически аспект/,  а това изисква време. Знам, че не ти се чака. Но всъщност задай на себе си въпроса: Готова ли си за нов опит?

Днес ми е мъчно заради една приятелка. Не искам да разказвам подробности, но искрено се надявам мъките за нея скоро да свършат, да изкара една нормална бременност и да стане една безкрайно щастлива мама!