Не давам само книгите си!На никого!!! 
- Публикувана: 13 септ. 2007, 13:03 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2007, 12:35 ч.
Вещомани ли сте или давате ли си вещите на други хора
А в къщи бих пуснала и Джак изкормва4а да пренощува, ако няма къде да спи 
Скоро ми се случи подобно нещо 
Мъжът ми в пристъп на братска любов предложи на брат си моята кола , за да отиде на море с приятелката си , защото моята имала климатик и е комби 
Леле ... за момент ми призля , само като си представих какво ще му се случи на мъжът ми 
Просто си обичам колата и не я давам 
Но ме вбеси това , че я предложи без да ме пита . И аз директно заявих , че си правят сметка без кръчмаря .
Иначе не съм вещоман изобщо . Даже прекалено много изхвърлям и подарявам ... но кола да дам и то за глупав повод - абсурд .
Разбира се ако се наложи никога няма да откажа , но това е друга тема .
Мъжът ми в пристъп на братска любов предложи на брат си моята кола , за да отиде на море с приятелката си , защото моята имала климатик и е комби Леле ... за момент ми призля , само като си представих какво ще му се случи на мъжът ми Просто си обичам колата и не я давам Но ме вбеси това , че я предложи без да ме пита . И аз директно заявих , че си правят сметка без кръчмаря . Иначе не съм вещоман изобщо . Даже прекалено много изхвърлям и подарявам ... но кола да дам и то за глупав повод - абсурд .
Разбира се ако се наложи никога няма да откажа , но това е друга тема .
Аз съм си вещоманче. Привързвам се към нещата си. Пари давам с лека ръка и без да ме боли, ама ако трябва да дам някому книга, която обичам или нещо друго направо му изтръгвам душицата, ако забрави да ми я върне в обозрим срок. Мразя да давам неща.
Между другото и нашата стара кола я кара деверът ни сега. Усокоява ме мисълта, че е по-грижовен за нея отколкото работниците на свекървата, които отпървом я караха (защото тя ни я поиска и нямаше как да я откажем), така че може да е и по-зле.
Някак си хората не ценят какво значи дадено нещо за теб и често се отнасят безотговорно към него. Особено ме е яд като дам книга или диск, който обичам и значат много за мен и искам да го споделя с някой, а той го запокити някъде и хич не се сети да го погледне. Всъшност и дрешки ми е жал да давам. Особено на децата ми. Някак си всяка дрешка ми напомня моменти от израстването им и ми е жал да се простя с тях.
Между другото и нашата стара кола я кара деверът ни сега. Усокоява ме мисълта, че е по-грижовен за нея отколкото работниците на свекървата, които отпървом я караха (защото тя ни я поиска и нямаше как да я откажем), така че може да е и по-зле.
Някак си хората не ценят какво значи дадено нещо за теб и често се отнасят безотговорно към него. Особено ме е яд като дам книга или диск, който обичам и значат много за мен и искам да го споделя с някой, а той го запокити някъде и хич не се сети да го погледне. Всъшност и дрешки ми е жал да давам. Особено на децата ми. Някак си всяка дрешка ми напомня моменти от израстването им и ми е жал да се простя с тях.
Препоръчани теми