Носталгията по соца - носталгия по детството, що ли?

Не защитавам манталитета на българина, дори напротив - ужасни хора сме и винаги гледаме в чуждата паница.... Но има нещо друго... Не може просто ей така да се сравняваме с Румъния и пенсиите там. Нека първо да си отговорим каква е структурата на населението тук и каква в Румъния?

 В един филм на Кончаловски се казваше "На времето в Колхоза, беше най-добре, работиш за 3 рубли на ден и знаеш и да работиш и да не работиш, ще вземеш 3 рубли, нито повече, нито по-малко" (по памет цитирам)- това е великото спокойствие на социализма.  Отричането на определени факти с довода, на мен това не ми се е случвало е детинско, това не ги прави не случвали се.
 Ваче вуйчо ми беше (лека му пръст) ядрен физик от института на Сахаров, винаги е твърдял, че в Чернобил е най-тежката ядрена авария, случвала се някога, не сериозно е да се отрича. И "да" дните след 26 април 86-та година са с много висока радиация, и "да" това беше скрито от масата, и "да" има отражения до ден днешен. Поведението в стил "кон с капаци" не променя фактите и обстоятелствата, както и агресивните нападки.

стига сте се карали.

преди няколко седмици разглеждах  тук в книжарница една книга за соц- дизайна от руски автор.
от дървените тоалетни чинии, през разни капачки и тн. досвидяха ми се парите. иначе беше интересно.
и поучително. дизайна много говори за времето. не положително....

Тук не забелязвам хората да имат носталгия по соца. Когато сме били деца на по 10-15 години изобщо не сме знаели за по-голяма част от другата реалност на соца. За мен най-хубавата част от това време е било безгрижието. Играехме на улицата почти докато завършим гимназия и не сме мислели предимно как да се натискаме по кьошетата или да си мерим телефоните.
При нас, въпреки, че съм израснала в голям град, животът си течеше почти като в селска идилия. Повечето деца от малки ходеха на село и работеха. Бабите си приказваха пред блока или пред околните къщи. Ние, децата, щуреехме напред-назад и най-наивно се карахме как да си измислим по-добри места за игра на криенеца.
Доколкото мога да съдя от прочетеното в темата, почти всички свързваме спомените си с детството. То просто се е паднало по това време. А за дъвките и бонбоните - известно е вече, че сетивните усещания (миризми, гледки, допир, звуци и вкус) са едно от най-важните за формиране на опита при всички живи същества, които притежават поне едно от сетивата. Така че, ако за един онова време е миризмата на полето, за друг може да са одраните колене, а за трети оборският тор.

ами много им е циганска структурата на населението да ти кажа 

Не говоря за етноси, а за възрастовата структура

Виза, кой набор си? Аз не съм ходила на нито една бригада! Не отидох и на манифестацията на 1 май 1986 г. баща ми слушаше Свободна Европа   Никой не му го е забранявал. Не е имало никакво последствия за моето неходене на бригади и манифестации. Имаше Бурда, дрехи сме си шили. Някои хора и сега си шият. Бурдата си я купувахме без връзки от РЕП-а   Цветен телевизор имахме вярно след чакане на опашка, това не го отричам. Дефицита е най-гадното нещо от тогава! Майка ми и баща ми пътуваха в чужбина в командировки. Сега аз мога да ходя навсякъде, ама нямам пари да го правя, та на мен лично ми е все тая   дори ми е по-гадно, защото знам, че имам свободата, пък нямам възможността.

Някой беше писал за сиренето дето било само един вид.. е това са глупости. В нашата къща никога не се е яло краве сирене, само овче. Кравето го ползваше майка ми за баница  . Сега като има 100 вида сирена я ми кажете едно дето да е хубаво узряло и да отговаря на изискванията. Затова ви казвам, че ако нещата след 10-ти ноември бяха тръгнали в правилната посока нямаше да изпитвам носталгия. Ако се беше запазило хубавото от онова време, защото не можете да си кривите душата, че е било само лошо.. та ако бяха запазили хубавото и оправили лошото щеше да е доста по-различно. Затова говорим за носталгия.

Голям, дай да се разберем, че не говорим за положението в и около Чернобил, а за България и положението тук! Не ми се изпада сега в подробни обяснения на ниво ядрена физика, щото всеки е свободен да намери из нета много по темата   Включително погрешно се смята, че се е повишила заболеваемостта от рак заради чернобил. Да кажем, че са се повишили уврежданията при децата вследствие на радиацията - да. не знам някой да е заболял от лъчева болест в БГ вследствие на радиацията от чернобил... Абе темата е ужасно пространствена и май идва малко офф тук..  

Лени, като дойдеш потърси на Хеликон "Инвентарна книга на социализма". Може и из нета да я има. За мен беше много интересна и е това, което ти описваш, ама за БГ. Имаше паста "Мечо Пух', помните ли я  . всичко е с подходящи описания, при това много смешни. Книгата си струва. 20 лв е 

Е, това май обобщава нещата! Хареса ми това разсъждение!

за цветните телевизори не съм съгласен
като за кола, списъкът се прави години, не часове преди това.
нашият София 81 беше изчакан доволен брой години , както и на леля ми трабанта.
не мога да изпитвам носталгия към дефицита, шиенето по Бурда и станциите по морето.

Оказва се, че тези, които са живяли добре по онова време трябва да се линчуват?
Трябва да дават обяснение защо са били добре?
Не разбирам, защо не се вгледаме в тези, които в момента живеят добре и охолно - или за тях нямаме право?
Нямаме право за никой, тъпо е да гледаш в паничките на хората - дали сега или преди 20 години, който както може така се оправя и така живее.
Не смятам, че съм малоумна, защото въздишам по онова време, ще въздишам до края на живота си - тогава живеех, сега живуркам!!!!!

Да не би сега да не се дирижира ,просто са други ,които дирижират.Да не би сега като има сто вида сирене всички да могат да си ги купуват.Да не би сега пак по улиците да не са облякани с едни и същи евтини турски и китайски дрехи 

 Всичко си е същото,който си е бил оправен тогава си е оправен и сега."Времената се менят,нравите не ".Заблуда е това,че сега има голяма свобода .Мисля,че сега за хората е много по-трудно ,защото изкушенията са много,а възможностите малко.Не за всеки,но за по-голямата част от хората.

Не съм убедена,че искам да се върне това,което е било,но не мога да отричам и това,което имаше тогава ,и това което го няма сега - спокойствието.


И не съм била от привилегированите,напротив съвсем нормално семейство,и аз съм "страдала" по корекомски шоколади и некермански моди , и лигнин съм ползвала