Не иска да спи в креватчето си, а при нас

Леле,какви са тия методи за възпитание. Ще я петам Момата дали така ще говори съвсем скоро.
Нашия син до скоро спеше при нас на спалнята.Имаше ужасни колики и имаше нужда да е до нас.От няколко дни го слагам в неговото креватче и си спи,но сутрин след като хапне в 6 пак си го взимам при нас.Не виждам нищо лошо.Децата имат нужда от гушкане не от блъскане и рев до посиняване.

Не се учудвам,че реагирахте така,нито че не ме разбрахте.Аз съм сигурна,че ще бъда добра и грижовна майка,но също съм сигурна,че моето дете няма да се превърне в единствения център на вселената ми и около тоя център нищо друго.
Мисълта ми беше съвсем друга.Децата трябва бъдат обгрижвани,обичани,гушкани и аз не съм някоя хамалка,която ще си зареже бебето пред асансьора за да спи спокойно,но в същото време смятам,че детето трябва да бъде самостоятелно и да му се създават някои навици.Не мисля за редно дете над 1 год.да спи при родителите си и да бъде дундуркано за щяло и нещяло,само защото е навикнато така.Не случайно в "нормалните европейски" страни децата си имат самостоятелна стая доста раничко биват премествани да спят там.
Ето,самата мацка,която пусна темата,иска нещата да се променят.Да ама не.Детето е на 9 месеца и вече се тръшка и троявява капризи.Щом може да спи на спалнята при мама и тати,значи може да спи и в собственото си легло.А тя щом пуска темата,значи смята,че не е редно да се тръшка и да налага воля.
Мое мнение и не ангажирам никого.
Също държа да отбележа,че историята със сестра ми,която разказах,се е случила,когато тя е била доста над 1 год.и при нея всичко е било въпрос на лош навик.Ако майка ми не е била решила радикално въпроса,това мъчение е можело да продължи доста дълго.
Сестра ми има син на 9 години.Помня,че не разрешаваше на никого да го люлее на ръце да заспи,когато беше бебе и освен когато имаше колики и доста ревеше,никога,ама абсоютно никога не е спал при нея и зет ми на спалнята.Също никога не го е люляла или дондуркала да заспа.Оставяше го в стаята в леглото му и той си заспиваше сам.Това и позволяваше да си върши доста работа,защото си го отгледа сама.Въпреки това е много добра майка.

Мома Катерина, аз като бременна също ги пеех тия-колко е хубаво бебето да е самостоятелно от малко-марш в отделна стая!За щастие, бързо се осъзнах

Ясен спи между мен и баща си на спалнята-много ни е добре на всички, спим по цяла нощ ...
сутрин бебчо се събужда рано,местим го в кошарката му,която ползва само за игра, той се заиграва там ,а ние продължаваме да спим
Предплагам,че ще го отделим , когато сам покаже признаци на готовност.
За мен бебетата до една определена възраст просто не са самостоятелни същества-не са в състояние да задоволят сами ,без помощ от майката, дори най-елементарните си физически потребности, така че е безпредметно да ги "учим" на самостоятелност,преди да са готови за това.

Аз имам две деца. Каката никога не е спала при нас, още от първия месец отказа нощното кърмене.  Беба е на 8 месеца и половина, спи при мен и се кърмим нощем. Различни деца, различни нужди. Водете се от детето. Щом има нужда да е при вас - гушкайте се!

Да добавя-дете на една година си е бебе още.За какви капризи говорим...

Моя син никога не е искал да спи при нас,но ако беше нямаше да има проблем с това-щяхме да си го гушкаме.Децата са си деца-имат нужда от топлина,независимо дали са на 2 месеца или на 12 месеца.Мисля,че ако можеха да заспиват сами-просто щяха да го направят.Едва ли могат да осъзнаят,че създават толкова "главоболия и трудности" на мама и тате,просто защото искат да бъдат гушкани и ги е страх от тъмното...

И двете ми деца спяха при нас като бебета.
Не виждам нищо странно и лошо в това.
Те имат нужда да чустват близостта ни.
После идва момент, в който сами искат да се отделят,
щото се чустват големи

На мен това ми е трето детенце.С другите две не сме се гушкали в леглото,но с това го правя.Заспива си в кошарата и по някое време се събужда и аз в взимам при нас.Доставя ми невероятно удоволствие да виждам малкото човече гушнато в мен.Харесва ми да я галя и докосва нощем.Сигурна съм,че когато е готова ще си спи в нейното креватче,а до тогава аз ще съм една щастлива мама на гушкано бебе.

Живот и здраве като родиш би ли написала бебето ти къде спи.И аз бях оптимиска като теб,а то какво стана....

И ние сме така вечер след последното си хранене заспива в креватчето и към 2-3 часа започва да мрънка и го взимам при нас и спи до сутринта.
[/quote]
и ние,и ние 

Дани мина през период на спане при нас, после два месеца почивка и сега пак се "върна", нещо зъбите я мъчат  Не ми пречи и не го смятам за грешно, даже се смеехме с таткото, че май ние свикнахме с нея, а не тя с нас  . А, не виждам как се връзва понятието самостоятелност с бебе на 2,9 или 12 месеца, което практически може само да се омаже самостоятелно 

Моята дъщеря също не иска в кошарката.Но ние нямаме нищо против да е при нас и да я гушкаме А и спалнята ни е достатъчно голяма

Благодаря ви мамчета за споделените мнения. Темата не е "За и против да спят децата при родителите си", а дали и при вас е имало такъв период, защото при нас това е период. Досега не сме имали подобни проблеми. За момента детенцето ми е изградило някаква болезнена привързаност към мен, защото дори и до тоалетната не мога да отида без нея. Не иска дори и баща си, не се успокоява когато той е до нея, а търси само мен. Та предполагам, че това е от зъбките. Недейте така остро да хокате Момата, всеки може да сподели мнение, като за мен обаче опита е по-правдоподобен от мнението.
Мисля, че тя най добре е схванала същината на моето питане

 

Просто ме втрещи и езикът ти, и поста ти 

Според една книга, която чета в момента за Въведение в детската психология обясняват, че децата не се възприемат като отделни индивиди до 1 година, мислят си и се възприемат като едно цяло с майка си. Ето защо не е чудно, че искат да спят до нея. Аз вече го приемам като нормален етап и не ме смущава, това че синът ми спи с нас.

Такива екстри няма при нас всеки да си знае мястото  Никога не са спали при  нас и се радвам