Не иска да спи в креватчето си, а при нас

  • 1 745
  • 37
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 883
Дъщеря ми до година и 1-2 месеца си заспиваше без проблем в креватчето, после започна да прескача при нас и нямаше изгонване, при баба и беше същата работа- само на спалнята спеше. После започна да спи в креватчето у баба си, а в къщи все така при нас- и така поне една година. Вече като почна да ходи на ясли взе да си заглежда и креватчето в къщи, а когато и казах, че като не иска да спи на него по-добре да го подарим на едно друго момиченце и веднага скочи вътре и ми вика "То си е мое, не може" Simple Smile.

# 31
  • Мнения: 1 044
Вместо да ти давам акъли ще ти разкажа една поучителна реална история.
В далечната 1968 г. се пръкнала сестра ми.По онова време в едно жилище живеели майка ми,баща ми,новородената ми сестра,баба ми,дядо ми,леля ми /мома/ и прабабата,т.е. в къщата имало 4 жени,които да глезят и дундуркат красивото първо внуче в семейството.Дядото подклаждал привикването към лошия навик бебето като се карал на женките в къщата всеки път като врещял оня звер : "Не ви ли е срам-4 жени и да оставяте детето да реве".
И така детето се научило да заспива на ръце или както тя самата казвала по онова време "Аламанце" /в превод-на раменце/.Хубаво,обаче натежала и на на майка ми най-вече и писнало да си къса бъбреците с нея.Един ден станало време за лягане.Майка ми заключила прабабата в хола,баба в съседката,изгонила леля навън и се заела на превъзпитава.
Сложила сестра ми в леглото.Оная почнала да се дере :"Аламанце,аламанце".Майка ми търпяла,търпяла,па като я хванала,повдигнала я и я тръшнала в леглото.Звукът,който издал сестра ми,е непредаваем с думи.Майка ми разказа,че сестре ми посиняла от рев и накрая заспала.На другия ден пак я сложила да спи в кревата,сестра ми се опитала да ревне "Амаланце",майка се надвесила над нея и посегнала и оная коза млъкнала и така се приключило с друскането и лигнята.
От мен ще допълня,че едно бебе е като бял лист хартия-ти пишеш по него.Помисли какво си написала за изминалите 9 месеца.Време е да коригираш ако си сгрешила.
Възмутена съм от дъното на душата си! Господи каква жестокост! Горкото дете! Какво значи тръшнала, как може да оставиш бебето си да посинее? Каква майка! Все едно му ударила шамар! Не знаеш какво пишеш, едно бебе не може да бъде възпитавано, просто е още малко да осъзнава на какво го учиш-по този начин майка ти е направила бебето безкрайно нещастно. Имаше една много хубава статия относно носенето на ръце на бебето, четох я тук във форума. Ще намеря и ще ти я пратя на лични. Моля те прочети я!

# 32
  • Мнения: 1 800
Аз имам съвсем сериозен въпрос, към майките с по-малки бебета. Как решавате, че те искат да спят при вас?
 
Аз спях със сина ми на едно легло до 2.5 месеца. Вината е моя, защото докато ядеше през нощта беше по-лесно за мен да го храня в леглото ми и така заспивахме и двамата. След това обаче започнах да си го слагам в леглото му и оттогава няма проблеми. Понякога се събужда през нощта, но никога не ми е минавало през ума да го взимам при мен. Давам му малко АМ и той отново си заспива. Съгласна съм, че зависи от децата, но как разбирате, че искат при вас, а не че примерно са още гладни, мокри, колики, лош сън... newsm78

# 33
  • Русе
  • Мнения: 2 354
по-добре да е спокойно детето. Ако то спи, значи и ти ще поспиш. Не е ли по-добрият вариант от това да те вдига по 65465432 пъти на нощ?

# 34
  • Мнения: 999
Моята дъщеря доста дълго време искаше да спи при нас, но проблема се реши когато прочетох тук във форума как една майка долепяла креватчето на бебето до спалнята. Започнахме и ние да го правим и сега Мими си се научи да си спи сама в нейното креватче. Даже вече спи на по голям креват защото нейният ще се наложи да го отстъпи на бебето.
Така че ако имате възможност направете разместване в стаята. Това е по добрия вариант.

# 35
  • Мнения: 2 677
Синът ми има периоди, в които спи само при нас - когато е нервен, най-вече заради зъбите.

А по повод написаното от Мома Катерина - нямам думи просто.... И адекватен емотикон не мога да намеря.

# 36
  • Мнения: 7 914
всичко си е строго индивидуално...
 моят син спеше в неговото си легло (долепено до нашето) до преди 2-3 дена... вечер къпане, кърмене и хоп в леглото... когато се буди през ноща кърмене и пак в легълцето... но не знам поради зъби или каквото и да е  около 2-3 часа през ноща започва да реве и докато не го сложа на цица и не го оставя да спи при нас мира нямаме.. рев и мрънкане.. и аз не мога да спя спокойно понеже не ми е удобно на лявата страна.. а на дясно все ме е страх да не се обърне и да падне... ама в момента изход няма...
дано да е временно явление, че дори си мислех да го отделям в неговата си стая.. а пък то се оказа, че  от нашето легло не мога да го отделя Crazy ooooh!

# 37
  • Мнения: 1 044
Аз имам съвсем сериозен въпрос, към майките с по-малки бебета. Как решавате, че те искат да спят при вас?
 
Аз спях със сина ми на едно легло до 2.5 месеца. Вината е моя, защото докато ядеше през нощта беше по-лесно за мен да го храня в леглото ми и така заспивахме и двамата. След това обаче започнах да си го слагам в леглото му и оттогава няма проблеми. Понякога се събужда през нощта, но никога не ми е минавало през ума да го взимам при мен. Давам му малко АМ и той отново си заспива. Съгласна съм, че зависи от децата, но как разбирате, че искат при вас, а не че примерно са още гладни, мокри, колики, лош сън... newsm78
Когато предложа храна, ми се отказва, когато предложа вода, ми се отказва, като го гушна , понося, попея му, се успокоява. Ако се гушкаме цяла нощ, се пробужда леко, усеща че съм до него и веднага заспива пак. Иначе неминуемо се стигаше до рев. За мен е най-важно детето да е спокойно, щастливо и да чувства сигурност. Няма да го правя войник и мъж от бебе! Няма нужда да го отблъсквам, при условие, че то има нужда точно от моята ласка.

Общи условия

Активация на акаунт