Прибираме се вечер (не по-рано от 8 и половина) и правим нещо за вечеря, ако не е някой аламинут, тогава сандвичи или макарони/спагети. Топлата витрина на Била напоследък ми е пръв приятел. Междувременно пускам пералнята. Синът ми слага масата (т.е. аз подавам сгънати салфетки и прибори, той ги подрежда, отнема 3 пъти повече време, но детето е щастливо). Вечеряме и преговаряме за лягане с детето, следват миене на зъби, ръце и лице (това отнема около половин час ), преоблича се и ляга. Обикновено вече е станало 10 - 10 и половина. Аз сядам на дивана да погледам телевизия и си заспивам там, по някое време ме будят да си легна в леглото. Обикновено е преместил дрехите от пералнята в сушилнята, ако се е сетил, че има, ако не се е сетил - аз се запътвам с пуфтене и мръщене към пералнята и той се сеща. И така.
Чистим събота или неделя. Прахосмукачката е грижа на мъжа ми още от предишната бременност и така си остана. Той мие и пода сега. Аз май само подреждам. Ризите му гладя сутрин, докато той се къпе и бръсне. Пазаруваме накуп за седмица или десетина дена напред някоя вечер.
Надявам се като си остана след двайсетина дена вкъщи да се пооправят поне малко нещата. Защото сега ми е съвестно.