непълно осиновяване

И аз това казвам ЕЙ, ЕЙ....
Разбира се, че който желае. И който желае ще си прецени от кого да взема акъл и на кого за това да плаща.
Пък и хората имат глави да мислят за риска и сами. Абе, каквото и да си говорим, опасности има навсякъде:"Животът е вреден - от него се умира!"

не се ядосвайте, момичета. все пак форума е поле за изява, нъл тъй. идваш. хвърляш едно мнение, като някой те настъпи, хапеш, че и подкрепа си водиш........нейсе. нещо обаче факти няма. ужасно било, опасно било. те затова в други европейски държава имат такова осиновяване, щото са прости. и си го ползват хората. и прекратяването на осиновяването става просто ей така, храс-и готово. аз викам, че няма непълни с цел отглеждане и данните са на ДАЗД, те, че знаели. ми да знаят. простено им е, все пак са с диплома. че и пожелания. ми, няма проблем. то пожеланията понякога стигат и тези които са ги мислили. няма какво да се чудим защо децата са толкова по домовете. вместо да се търсят начини да се изкарат от там се търсят причини това да не стане. щото било опасно.
хората в министерството на срещата бяха по склонни на дискусия и положителни към непълното осиновяване, ама те са някакви си юристи в министерството. как да се мерят с такива капацитети. все пак е някакво пършиво министерство на правосъдието.

а, впрочем и една лека забележка. осиновяването не е договор за да се разваля. то се прекратява. прости юридически термини..........

Много грешите! Не хвърлям по един поглед, а редовно го преглеждам ! Само че не виждам смисъл да пиша празни приказки само ей така- за количеството мнения! Съществото на написаното е по- важно! Тук, в не една и две теми, свързани с правни въпроси,  всеки си държи на своето собствено право така, както би му се искало да бъде.
Спомням си например, някой усилено и убедително твърдеше в една тема, че дете може да се изведе зад граница без съгласието на другия родител, само въз основа на социален доклад!!!
Абсурд!!!
В случая донна е напълно права! Непълното осиновяване е рисковано и винаги пълното е за предпочитане! Да не повтарям изложените вече причини. Непълно осиновяване е добре да се извърши тогава, когато се осиновителя и осиновения имат родство- например баба и дядо осиновяват детето на дъщеря си!!!
А Вие, вместо да се вслушате в мнение на специалист, тръгвате да се самонавивате една друга колко по- лесно и по -правилно е това, което сами сте си наумили!
Хайде със здраве!

ние искаме факти. доводи, лишени от емоции. и не става дума за предпочитание, а за допълнителен начин деца да бъдат изведени от домовете.
нямаме нужда от специалисти, които идват, наметнали бели плащове и викат БАУ.
 
всеки лично за себе си сам избира видът на осиновяване, но ако се отнася за деца от домовете, които всеки ден седят в нищото, въпроса е въпрос на бързи реакции и взаимопомощ. емоции и страхове и ние си имаме. нямаме нужда от юристи за да ни плашат, а да помагат с конструктивни мнения. но това става едиствено ако човек е ангажиран с дадена кауза. за моят частен случай не търся съвети оттук, а за една обща кауза. и само по тази причина продължавам да пиша и да не се връзвам на глупости. ако беше за самата мен, досега да съм теглила една и да не съм се появила в темата.
нито имам нужда някой да ми прави разбори какви проблеми имам или нямам и да ми пожелава идиотии, нито имам много време за губене. така че, които иска конструктивна дискусия, която да е подкрепена с факти-да заповяда. който не желае, а иска да се плюем, да заповяда на лични.

Идотиите ги написа ти матакосмата ,обиди още един участник .
Това бях написала и ти се нахвърли ,защо ли ,защото те е страх може би от голата истина ,че тук няма тайна на осиновяване .
Отдавна не съм влизала тука, някога мисля отговарях по въпроси за непълно осиновяване .

Създава се правна връзка/отношения на родство / само между осиновения и осиновителя.
Осиновения не наследява близките на осиновителя.Оситовения запазва отношенията си на родство с роднините си по произход.
Нужно е съглие на родителите на осиновящия и на осиновителите -за осиновяване на детето .
Молбата се подава до окръжният съд.Представител на ОСЗГ дава становище.
На DarZaMen правилно са и обяснили кога това е възможно.
По принцит това непълно осиновяване се използва най-вече между близки хора.
Поне с такива впечетляния съм. Ето ви случай трима  братя единия няма деца осиновява при условията на непълно осиновянане детето на единия от братята/причина наследяване/ ...,в миналото често се практикуваше.
И за каква тайна на осиновяването се говори из темата ...тука няма такава и би било глупаво да има тъй като осиновения и неговите нисходящи запазват кръвната си връзка със своите роднини по произход .Не се прекъсва биологичната връзка ,глупаво е да се прекъсне социалната връзка с тия хора,само родителските права преминават върху осиновителя.
 

Това не е начин да изведеш дете от дом и да помогнеш ,а напротив ,води до куп неприятности .Начина е лишаване от родителски права или с призовавне на родителя в СЗ и то винаги пълно осиновяване . Ти си осинови дете по реда на непълното осиновяване ,защото искаше определено дете . Затова реагира така остро на това което написах.
А режима на осиновяване в БГ си е добър и си има причини да е такъв иди в едни САЩ и ще видиш кво значи мъки по осиновяване.
Но да пледираш да се осиновявват непълно деца от домове е просто СМЕШНО .
Защото първо трябва да се издирят родителите ,кауза невъзможна мн. пъти и второ никой не ви гарантира ,че няма да ви изнудват в един по -късен момент. Така ,че аз лично не бих дала съвет да се осинови по тоя начин детет ,чиито родители са го зарязали в дом.
А що се отнася до масовките както казах не участвам ,за мен реда на осиновяване в БГ е добър .

Какво възпитание само ,блазе му на това дете и него ли ще възпитаваш да тегли по една на околните. Браво на такиви майки 

Каквото и да си говорим тук, явно само от преглеждане на форума, не може да се разбере за какво иде реч и каква ни е идеята, щото са празни приказки. Затова всеки да си гледа приоритетите. Тук не става въпрос за лични страхове и притеснения, а за човешки животи, ама хайде да не си губя времето, защото на когото му пука, разбира и няма смисъл да се хабя.

Всъщност е доста радостно, че най-накрая юрист взима отношение по темата. Относно реда (така, както е по закон) също нямаме кой знае какви забележки, у нас наистина процедурата е една от най-бързите на фона на други европейски страни, за това спор няма.
Масовките, обаче имат съвсем друга цел, а тя е: как децата да престояват възможно най-малко във въпросните институции? Необходимо ли е пак да говорим за пагубния ефект върху психическото и физическото им развитие? Не мисля.
Разглеждахме възможността за непълно осиновяване като възможност за мост... явно, при настоящото законодателство не е възможно, а и трябва да се обмисли добре една евентуална поправка, защото иначе би отворило не вратички, а царски двери...

Моля ви, само да не превръщаме каузата ни в цирк, защото цирка далеч не е този. Циркът настава, когато се осинови (пък макар и по процедурата на пълното осиновяване) едно дете над 3 годишна възраст - "цирк" за детето, "цирк" за родителите... такъв смях настава, че поради това напоследък осиновилите деца живяли 3,4,5 години по институции, не могат да смогнат един форум да "врътнат", от смях ще да е...

Не бива да допускаме при реални възможности за обратното, децата да престояват в сега съществуващите структури с години. Начините - кой знае, можем да ги решим с масовки, може и да не ги решим. Въпрос на житейска позиция, дори не и на гражданска.

сега сигурно ще постъпя форумно неправилно, 'щото ще смеся с темата за гражданската инициатива, но те са си и смесени ...

1. Към юристите: момичета, мата и другите, които се включват в тази тема, търсят начин да са полезни, решение ... спор няма, че схоластиката на материята не им е съвсем от вътре, ама как да им е, нали за това се живее по пет гонидни по ЮФта ... сега остава да обвиним, всеки дето не си се изказва по професията ... ама това ще убие гражданската съвест, не се ли сещате?!
така се прави право, първо с общи приказки, после с примери от ежедневието .... докато изкристализира принципрото решение, което би следвало да отразява масовото разбиране за морал и ценности в дадената ситуация, защото правото все пак следва обществените отношения (съгласете се, така си е, освен в данъчното право ). 'Щото правото е надстроечна дисциплина ... (помните ли, мацки, от къде е това или сте много млади )
Така, че когато ги съветвате професионално, по-работещо е не да нападате, а да обясните ... и да предложите алтернатива, ако тяхната "непрофесионална" идея не работи за целта.
А нали не отричате, че целта си заслужава, дори да мразите масовките и работата про-боно (що тогава да давате и без друго юрид. съвети, не се хабете и за негативните). И още нещо, майтап да става, това е форум и е обясним афекта, ама така се гонят клиенти

2. Принципно мненията на донна2 са верни. С изключение на това, че това, че институтът на непълното осиновяване не е създаден специално за масовия случай на житейски отношения при онаследяване, въпреки че това е множеството от случаи, в които намира приложение. И все тая за какво точно е създаден (да не разводняваме), но той си съществува като норма и може да обслужи и други житейски казуси Мислете извън кутията! (CSI, Gil Grissom ) И пак и дамите са прави, като споделят тревогите си за евентуални проблеми, които са видели в практиката. Но с коментара се засяга вече личен избор, пък той си е личен и всеки си прави сметката, стига законът да ти оставя място за това, де - защото за децата, вписани в регистъра на потенциалните осиновяеми, няма избор - само пълно осиновяване. Не е тема на обсъждане личният избор на Мата, нали?

3.  В тази тема, а също и в "гражданската инициатива ... ", където са представени по точки исканията/предложенията за развитие в политиките/правната уредба по темата осиновяване, непълното осиновяване се разглежда като по-къс път към срещата осиновител-нежелано дете. Подходете творчески - това ли е средството да се скъси този път, така че да се постигне целта - по-къс или никакъв престой в институция за децата (защото, пак да преговорим азбучната вече истина, това е много лошо за децата там и за бъдещето им!). Ако не е - как да го скъсим при наличната правна уредба? Кое в нея да подобрим (ама не, че е лоша, не е лоша, доста по-принципна е от предишната), така че да има положителен ефект? Кое не зависи от правна уредба, а от обществени нагласи, респ. от  държавни и обществени начинания в посока промяната им, и какво може да се направи (стига да е по силите на юрист, де, това второто), за да се стигне пак до тази цел? И аз си имам лично мнение, че пътят не е чрез повсеместно непълно осиновяване, а чрез друго, ама ми се струва, че е доста либерално за днешните схващания и не би се възприело като че ли ...
Тези хора тук са извървяли не лек път да анализират и пречупят през призмата на собствения си житейски опит, този на много околни и необходимата доза абстракция с оглед обществото, статуквото и да дадат предложения за напредък. Ами професионализирайте идеите им, помогнете им с това, в което сте силни!

4. Не забравяйте, че акцентът са децата - не нечии лични амбиции ... прави, грешни, всички тук ги боли за децата ... не за лични комплекси или нужда от себеизява ... Ако може да сте полезни, всички биха ви посрещнали с отворени обятия

5. И не мога да се въздържа, въпреки че не му е мястото тук, а и всъщност е в помощ на оставяните деца, ами не, не е съвършена тази уредба, щом има празнини и оставя вратички - нали знаете колко неофициални "пълни" осиновявания има. Слава богу, децата не влизат в институция, ама от това, че хора печелят на гърба на децата и на болката на бъдещите осиновители е гадно, при това са безконтролни, дано всъщност децата да печелят от това!

Вие тук не заслужавате юрист да ви обяснява каквото и да е.
Първо защото не приемате друго мнение ,второ заради такива с интелектуален багаж като матакосмата дето щяла кво беше там да тегли една...
Може би лично на нея да не и хареса ,че написах че при тоя  вид осиновяване няма тайна на осиновяването ,а защо няма може би на вс. ви е ясно. Едни родителски права не бива да блазнят когото и да е било при тоя вид осиновяване И НАЙ-ВАЖНОТО ,което не го написах преди време по определени причини ,но стигнах до извода ,че е важно е факта ,че това осиновяване се прекратява винаги със смъртта на осиновителите цитирам:чл.65 ал.2 СК-При осиновяване по чл. 62/НЕПЪЛНО ОСИНОВЯВАНЕ/ , ако единственият или двамата осиновители починат, осиновяването се счита за прекратено, но осиновеният наследява осиновителя.

Знаете ли какво можете да случи с едно такова осиновяване извън случаите които в по-горните постове написах ....умират осиновителите ,детето се връща при рожденните рлодители , те опоскват цялото му наследство и го изпращат отново в дом.

Този вид осиновяване е за предпочитане между близки хора ,това не е лично само мое мнение ,а на маса хора от гилдията ,защото крие много опасности за случая за който искате да го приложите-дете зарязано в дом ,но което има родители ..................

Що се отнася до масовката няма да вземам становище защото то е мн. различно от на хората ,които пишат там ,а на мен вече ми писна да се занимавам с хора ,които от всичко разбират ,демек специалисти по всичко

благодаря, меримароон, именно за това ставаше дума. тъй като съм доста емоционална, явно се налага трети човек да каже какво точно е поантата на въпросите ми. ясно ми е, че непълното осиновяване е последна мярка. я
сно ми е че е доста рисковано, за да бъде приложено като клише. на всички също е ясно, че само хора със здрави нерви и много малко страх биха могли да го практикуват.
моят частен случай не е приложим масово, тъй като е наистина частен. детето ми произхожда от средностатистическо семейство, биологична майка българка, личният контакт почти винаги е бил добър, а и аз имам и сили и нерви и много време да се боря, ако има неясноти. и не на последно място материалните възможности. става дума за това, доколко непълното осиновяване е алтернатива на това, детето да остане в дом за неопределен период от време. защото, както знаем, приемни семейства засега практически почти няма. интересуват ме плюсовете и минусите общо и то юридически подплатени. нещо от сорта на.........осиновителите могат да бъдат изнудвани поради неяснота по следните точки....за да може да се предложат конкретни мерки примерно пред министерството, коментирани от юристи, а не от мен, човек лаик
просто искам да разберете, че дори и на 10 деца да се помогне по този начин е нещо.

една поправка в закона не знам дали е нужна. той си е много добър, проблема е по-скоро в прилагането  и тълкуването му. личен опит в подобни ситуации за съжаление почти няма. моят не е много меродавен, защото отново повтарям-е частен случай и за съжаление единичен.

другати алтернативи засега няма. по тази причина трябва да изясним поне тази. и то за да може тя да е от полза на децата, доколкото е възможно.

има в момента конкретен случай, при който едно подобно осиновяване би било приложимо. предполагам, че в цяла българия има поне още стотина подобни, ерго, ще е от полза, ако се намерят достатъчно безстрашни осиновители. нещо, което не е приложено на практика е непознато и може само на теория да се проучи.
 
и отново повтарям, че не става дума за частния случай, а доколко би могло подобно осиновяване да се ползва като крайна мярка, преди да оставим детето да виси с години в дом. процедурата по пълното осиновяване си е също много добра, но фактите говорят сами по себе си. в домовете има десет хиляди деца. в момента. сега.
това, което за момента е изяснено с помоща на юристи е следното. дете в институция, с неуредени документи, без съществуваща декларация за съгласие за пълно осиновяване и без изглед за скорошно получаване на такава подлежи на непълно осиновяване.
така че, моля за компетентни и лишени от емоции мнения на юристи. нека не разводняваме темата, по простата причина, че в крайна сметка потърпевши ще са децата, очакващи някого.........нека не им отнемаме този последен шанс, колкото и имагинерен да е той, с лека ръка, поради лични емоции.

сега ви оставям, защото отивам при малчовците в дом номер седем на куклен театър.

 Донна е на сто процента права.

Мисля като нея. Казах преди време, че нейното мнение е професионално за разлика от "бозите", които разни претендиращи да са колеги, пишат тук.


Моля те, Донна, извини се на Мата за емоционалните коментари, юридическите са си ОК.


И на мен не ми вярват като пиша, оставят се да ги мамят комерсиалноориентирани индивиди, които са склонни да злоупотребяват с желанието на човек да стане майка.


Не искам да съм конкретна за да не помогна на непочтени хора, но истината е, че осиновяването като процес и съдебното решение за него хипотетично могат да бъдат засегнати от всички познати пороци за този вид актове  със съответните последици от това.

А исканите от вас промени към по-рязко отнемане на права при явно неподготвените социални са нож с две остриета - неграмотно започнати и проведени дела са бомба със закъснител. Съдът не е длъжен да ги напътства.

Имахме тука едно дело, което се крепеше на 3 косъма. Изписаха се тонове за "безсърдечна" съдийка, а за социалните, започнали нещо, за което нямат елементарна  представа какво изисква от тях, и рискуващи три съдби на никого не му хрумна да помисли.  Вместо да си проучат и съобразят нещата и да си почнат осигурени с доказателствени искания отначало, социалните  създадоха агония, почва за изнудване и пр. бисери.

 А за онова ос-не, дето не е нито местно, нито международно - не посмях да коментирам, само се усмихнах.
Хубаво, че Донна пише, че мен ме е страх да не звуча безсърдечно и лошо и не бих го казала така ясно.

Моля те, Донна, постни едно извинение за емоционалните ти и насочени към Мата забележки,  Мата е много свястна мама и заради юридическата прецизност  да не я нараняваме.

Имам питане към юристите.Знам че се мъчим да решим нещата глобално, но питам за конкретен сучай, сигурна съм ,че не е единичен.

Възможно ли е законът да дава приоритет на осиновяване (независимо какво), ако жена ражда и зарязва детето си в болницата, като ясно показва, че е нежелано, а в същото време друга родилка иска да го осинови (веднага може да го кърми и т.н. ) Да се отчете, това най-вече , като добро за детето и да се остави време за проучването, съдебното дело, но да не се отделя от кандидат-осиновителката и да не попада в "дом".
Всъщност възможна ли е промяна на закона в тази посока?

Ще изместя темата малко, извинявай Мата, но ми се ще да подкрепя това.
Не съм описвала тази подробност от нашето дело до сега, но след като спазихме всички процедури за призоваване на бащата и излезе на време поканата в Държавен вестник, всичко беше пред провал, понеже... социалните намериха бащата на Исак. Ако не беше толкова тъжен факта, че го намериха с почти тригодишно закъснение, щеше да бъде смешно.
Та значи, социалните намериха бащата и му взеха декларация - съгласие да бъде осиновено детето ..... (в декларацията не беше вписано името на детето). Не само я взеха, но и я внесоха в съда - нещо напълно ненужно на този вече толкова късен етап от делото. Съдът, естествено, не я прие понеже не е оформена като хората, а най-вече понеже липсва името на детето. Все пак съдийката се е свързала със социалните ден преди делото и бащата беше така добър да дойде. В противен случай ви е ясно, че на това дело отново нямаше да ни дадат Исак.
И до ден днешен не ми е ясно, защо бащата беше намерен 3 години по-късно, след като явно не е било такъв проблем .
Ще напомня само, че нашият случай не беше най-трагичния - имаше дело за осиновяване, на което съдийката открила, че БМ има законен съпруг, от който няма представено съгласие - майтап, но за нас, а какво им е било на осиновителите...

По сега дайстващото законодателство не може ,по отменентото осиновяването ставаше къде по лесно и можеше.
То освен да станете приемно семейство ,но и там сте кауза пердута щото не става за 2-3 дена а за месеци ........няма ти обяснявам процедурата ,че ще те заболи главата от формалности.