Публикувана: 27 септ. 2007, 15:33 ч.
Последно мнение: 24 март 2008, 13:02 ч.

СТРАХ МЕ Е- НА 26 САМ - МоЖЕ ДА ОСТАНА БЕЗ ГАРДА

45 600
276
1

Гост

1
...
14
15
16
...
19
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са ефектите на химиотерапията върху организма?
Какви са основните теми, които се обсъждат на форума в контекста на рака на гърдата?
Какво е химиотерапията и какво е нейното предназначение?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са ефектите на химиотерапията върху организма?
  
  Химиотерапията може да предизвика различни нежелани ефекти, като загуба на коса, повръщане, умора, нервност и други. Тези ефекти се дължат на влиянието на лекарствата върху бързо делящите се клетки, като тези в косата, устните, черния дроб и др.
- Какви са основните теми, които се обсъждат на форума в контекста на рака на гърдата?
- Какво е химиотерапията и какво е нейното предназначение?

# 210 24 ян. 2008, 08:26 ч.

София
Мнения: 5 074

Защото направих рецидив, т.е. появи се отново.
Изрязаха го и сега започвам лечение пак.
С нашето заболяване винаги трябва да се следим, да правим прегледи и изследвания, за да не допуснем болестта да се развие, така да се каже..
На никоя от нас не и е лесно, когато става въпрос за живота и !
А не разбрах, защо си мислиш, че няма да имаш деца ?
Аз след първата операция /моята история е много дълга, друг път за нея/ забременях. Направих аборт, защото беше веднага след химиотерапия и ме беше страх за бебето, пък и бях на 40 години с две големи деца.
Така, че момичета - отчаянието е най-лошия съветник. Не се отчайвайте, лекувайте се и гледайте смело напред.
Живота е прекрасен Peace

# 211 25 ян. 2008, 12:15 ч.

Варна
Мнения: 428

Баба хулиганка: Възхищавам ти се на духа и силата! bouquet

Днес четох едно есе http://cancerguide.org/median_not_msg.html
доста е дълго, но ще цитирам само едно изречение:" I asked Sir Peter Medawar, my personal scientific guru and a Nobelist in immunology, what the best prescription for success against cancer might be. "A sanguine personality," he replied. "
и сега превода:
"Попитах сър Питър Мидъуор, моя личен научен гуру и Нобелов лауреат по имунология, какво е най-доброто предписание за успешна борба с рака. "Сангвинична личност (оптимистична, жизнерадостна личност)" ми отговори той."

# 212 25 ян. 2008, 13:56 ч.

Знаете ли, хубаво и да се навиваме една друга,че оптимизма ще помогне но....вие не ме познавате но ако ме познавахте щяхте да знаете, че малко хора бяха по-жинерадостни от мен, малко хора бяха по-големи оптимисти от мен. Живота ми не беше прекрасен но аз винаги съм била положително настроена. Дори в повече от нормално, което правеше впечатление на хората около мен. Чудиха ми се как издържам на всичките си ангажименти и съм все в настроение и винаги ама наистина винаги положително настроена. ..... и какво стана....бях залята с кофа гореща вода, така се попарих, че още немога да се оправя, главата ми не го побира, дори все още мисля, че не си давам реална сметка за какво става въпрос. Така, че аз предпочитам да съм реалистка....опитвам се да се предпазя от ново попарване, много трудно се преживява /ако изобщо се преживее/

# 213 25 ян. 2008, 14:49 ч.

София
Мнения: 5 074

Толкова съм сигурна, че ще го преживееш,ще преосмислиш нещата, ще решиш, че се е случило и понеже казваш ,си реалистка, ще се справиш със ситуацията, така да се каже !
Никога не казвай каква си БИЛА !!!
Нищо в теб не се е променило, ти си същата борбена, весела, жизнерадостна и положително настроена жена, която ще се справи с проблема. Просто съм сигурна Peace

# 214 25 ян. 2008, 19:37 ч.

Варна
Мнения: 428

Психиката е много, много важна за физическото състояние и оздравяване! Трябва да вярваш в хубавото, в доброто, което те очаква, въпреки трудностите в момента. Не става въпрос да вярваш в нереални неща - информирай се възможно най-добре, за всичко, което се прави в света за твоето заболяване - медикаменти, процедури и т.н. После направи разумен, информиран избор. Не бъди пасивна в своето лечение - а напротив, изисквай възможно най-доброто, заслужаваш го! Бъди партньор на лекаря си в лечението, а не просто пациент. Трудно е, но не забравяй, че животът е кръговрат - днес си долу, утре ще си на върха! Всичко ще се оправи!

# 215 25 ян. 2008, 22:40 ч.

София
Мнения: 5 074

Макар, че е много трудно, това е истината.

# 216 26 ян. 2008, 02:58 ч.

Шотландия
Мнения: 2 856

Като съм съгласна по принцип с вас, едно доуточнение - СПОРЕД МЕН, някаква промяна е необходима, все пак. Нещо е довело до раковото заболяване, затова е добре да се помисли в кой мисловен, а и поведенчески модел има нещо саморазрушително и да се обърне това в приемане, разбиране, любов към света, хората и живота.

Успех на всички в любовта към живота! Прегръщам ви, момичета Hug

# 217 26 ян. 2008, 10:09 ч.

Варна
Мнения: 428

Milla: Човек не е виновен и не бива да се чувства виновен за болестите си!

# 218 26 ян. 2008, 15:13 ч.

Шотландия
Мнения: 2 856

Цитат на: Yee в сб, 26 яну 2008, 10:09

Milla: Човек не е виновен и не бива да се чувства виновен за болестите си!

Абсолютно съм съгласна. Но може да се опита да оздравее, нали? Това е като отслабването (за протокола, аз правя усилия в тази посока). За да намаля теглото си трайно, трябва да променя нещо в режима на хранене и движения - иначе няма как да очаквам друг резултат. По принцип, ако винаги правим едно и също, не е разумно да очакваме да получим друг резултат от този, който имаме в момента. Това имах предвид. Вина - в никакъв случай, защото всички правим най-доброто, на което сме способни за момента. bouquet

# 219 28 ян. 2008, 19:20 ч.

София
Мнения: 5 074

Хей, момичета !!! Не сте писали толкова дни newsm78

Как сте какво правите ?
Излезе ми епикризата - започвам химиотерапия и лъчетерапия.
Какво да се прави, продължавам.....

# 220 30 ян. 2008, 18:36 ч.

Здравей, аз съм добре....тръпна в очакване за моята комисия, която се забавя защото лекаря който ме оперира е в отпуск, а явно нямя как да стане без него. Ходя в болницаат през ден да ми правят пункции, че събилам доста течност под мишницата. Инъче ми махнаха конците и вчера за първи път се изкъпах цялата. Смятах да се пострижа, че да свиквам /имам доста дълга коса/...но не разколебах....опитвам се да не мисля много за това, все едно че не става дума за мен, но вечер когато си легна ми е най-тежко, но се старая да се държа. Постоянно ме карат да ям....някой казал на майка ми, че от химиотерапията много се отслабвало и трябва да напълнея преди да я започна....та се карам и с нея постоянно за това...но има дни в които чак се плаша колко добре се чувствам....сигурно започвам да подлудявам или наистина ентусиазмана Баба Хулиганка ме е завладял и мен Laughing

Колко процедури ти назначиха? Имаше ли нещо в лимфните възли? Аз доста прочетох в интернет и се надявам да съм в пэрви стадий, въпреки, че е доста вероятно да съм вече във втори. Sad

Радвам се че с вас мога да споделя неща които не смея да споделя с близките си....не защото няма да ме разберат, а защото не идкам да ги натоварвам повече....представям си колко тежко го преживяват....те се преструват пред мен, аз пред тях...но надявам се всичко да е за добро..
Приятна вечер и доскоро Simple Smile

# 221 30 ян. 2008, 19:59 ч.

София
Мнения: 5 074

Ако въпроса ти се отнася към мен, искам да ти кажа, че сега направих локален рецидив, който отстраниха. Сега лимфни възли не са махани. Това беше преди години. Не е вярно, че по време на химиотерапия се отслабва. Днес една приятелка, която прави вече трети курс химиотерапия ми каза, че новите терапии били много по-леки от едно време. По пречистени, така се изрази. Ще видим. На мен трябва да ми се изследват някакви фактори и чак тогава ще се назначи химиотерапия, а иначе днес ме плануваха за лъчетерапия. Започвам на 11.02. пет на брой.
Трябва да повярваш, че вдичко ще е с добър край, отчаянието не е добър приятел. Споделяй с повече приятели и близки, включвам и себе си и ще видиш, че не е толкова трудно. Има един изтъркан лаф - споделена болка, половин болка. Изтъркан , ама истински !!!
Пиши, ако искаш тук, ако искаш на лични. Винаги съм насреща Grinning

# 222 30 ян. 2008, 20:56 ч.

За теб ставаше въпрос Баба Хулиганка Simple Smile

Като чета тук установявам, че има доста разлики в операциите. Във Варна доколкото разбирам махат винаги всичко. Аз просто не сесъгласих да ми махнат гърдата но доктора каза, че при злокачествен и то лобурален карцином трябва да се махне всичко - гърда и лимфни възли...при теб какъв вид е карцинома?
Ще покажа на майка ми каквоси написала та да спре да ме тъпче....взех да свиквам да ям повече от нормалното и хич не ми харесва, може би сега не е момента за суетност но...нали сме жени....трябва да изглеждаме добре Grinning

Аз на 11.02. ще съм на комисия...стискайте палци да не ме "застрелят" отново с някоя лоша новина, че вече незнам как ще издържа.

# 223 30 ян. 2008, 22:58 ч.

София
Мнения: 5 074

Миличка, не си разбрала - аз съм оперирана в далечната 1993 година. Премахнати са ми и двете гърди, яйчниците, лимфни възли и от двете страни. После правих два рецидива, химиотерапиите, които ми направиха са много, лъчетерапия също правих тогава.
Мисля, че доктора е прав, но ти си решаваш.
Тогава и сега, аз се доверявам на лекарите, които ме лекуват и не мисля, че греша.
Имам вярата, че всичко ще е наред Peace

Никога не съм мислила за себе си като за болна, мисля, че и някъде другаде го написах. Чувствам се отлично, работя, грижа се за семейството си, нищо че те вече нямат толкова нужда от мен, защото са големи /имам предвид децата си/. Не обичам да ме съжаляват, да се държат с мен като с болна. Ами просто живота ми продължава, така както е било.
Никога не съм крила проблема си. Споделяла съм с всички близки и приятели, говоря за това, все едно е нормално заболяване. Винаги съм срещала разбиране, но не съжаление.
Това е , поне засега.

# 224 30 ян. 2008, 23:49 ч.

Да сега се сетих, когато го прочетох отново....
Е надявам се да съм везла правилното решение...аз споделям и някак се не се възприемам като болна но не мисля, че причината е вярата, а по -скоро страхът да си го призная...
Аз друго не искам, само да имам деца и за съм жива и здрава да се грижа за тях, ако ги имах нямаще да ме е грижа за лимфни възли, гърди и коса...
Сега само за това живея и само това ми дава сили да не се предавам, но ако не стане така има чувството, че ще се намразя...

Препоръчани теми

Фиброаденом - да се оперираме ли ? 5-та тема

1 085
Женско здраве

Болезнена бучка в гърдите, дайте съвет

Спукани капиляри по гърдите

Миризма от половите органи ...

Причина:

Причина: