За брака, след два такива съм все още за!
- Публикувана: 28 септ. 2007, 23:53 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2007, 14:22 ч.
за или против брака
За...Живяхме 5г.без брак,роди ни се дете,после се оженихме...Някак имахме желание да го направим,да споделим един такъв прекрасен ден с приятели,да имаме снимки,които да показваме на потомците...и тн.сантименти...На съжалявам,винаги съм исала да съм булка в бяла рокля.Нищо не се промени..
.... само защото тях самите ги е страх да поемат отговорност в отношенията си 
Имаш предвид, че отношенията ми са безотговорни?... И много ме е страх да ги направя "отговорни"...
Без коментар.
Имаш предвид, че отношенията ми са безотговорни?... И много ме е страх да ги направя "отговорни"...
По-скоро мисля, че имаше в предвид, че се страхуваш от обвързване. А на въпроса защо се страхуваш от това, можеш единствено и само ти да отговориш и то при положение, че имаш желание. Аз лично не прочетох някъде някой да те нарича безотговорна, но приказката гузен негонен бяга сигурно в случая би била уместна
(нищо лично).
Ей,девойки,предполагам,че повечето сте такива,като чета за какво "мерене на пишки" става въпрос ще си помисли човек, че е в мъжка компания.Моето мнение за брака вече съм го изразила и не смятам да убеждавам никой в своите възгледи. Интересно ми е само всички омъжени тук,като сте толкова щастливи какво значение има кой как се обръща към половинката си и какво общо има родата и обществото в любовта помежду ви.И ако попита ме мъжете ви дали така ентусиазирано ще обясняват колко са щастливи откакто са се оженели за вас?Осъзнайте се бе хора, с брак и без брак човек винаги може да бъде щастлив,стига двама души да го поискат.За мен съществителните-мъжът ми,жена ми, звучат обидно,жена съм се чувствала преди брак,жена бях и след такъв,но "любов моя","любовта на живота ми",подплатени с пламенни чувства това вече е друга работа.Е сега отговорете ми какво общо има подписа тука? 
За мен съществителните-мъжът ми,жена ми, звучат обидно,жена съм се чувствала преди брак,жена бях и след такъв,но "любов моя","любовта на живота ми",подплатени с пламенни чувства това вече е друга работа.Е сега отговорете ми какво общо има подписа тука?
Защо пък ще те обижда това някой да те нарича "жена ми", не разбирам
На мен пък ми харесва да ме наричат така, може би съм луда тогава
"Любов моя" ме нарича достатъчно често и ми стига. По-добре се чувствам обаче като ми показва и доказва, че съм любовта на живота му, отколкото като ми го повтаря. А това, че ще се ожени за мен е едно от доказателствата.
Дали е съревнование от типа мерене на пишки не мога да кажа, но мога да кажа че темата ми е интересна, защото предизвика спор
Току виж сме намерили точния отговор някъде по средата
HRI,отговорът ти ми допадна,а и очакваш ти да ми отговориш. 
На мен лично не ми харесват думичките "жена ми", "мъжът ми",защото ми се обезличава самият човек.Още като се родим ни се дават имена,колкото и да ни обичат родителите, не се обръщат към нас с детето ни цял живот.Още по обидно ми е когато някой непрекъснато казва "жената на Иван"-например,ами смятай колко е безлична или е в сянката му,че никой не си прави труда да казва името и.То има такива примери и с мъже. 
А що се отнася до другите фрази съм уточнила,че когато са подплатени с чувства. 
И допълвам,че за мен брак и любов са несъвместими.Има много причини поради, които можеш да сключиш брак,но истинският огън в сърцето се пали само от една. 
На мен лично не ми харесват думичките "жена ми", "мъжът ми",защото ми се обезличава самият човек.Още като се родим ни се дават имена,колкото и да ни обичат родителите, не се обръщат към нас с детето ни цял живот.Още по обидно ми е когато някой непрекъснато казва "жената на Иван"-например,ами смятай колко е безлична или е в сянката му,че никой не си прави труда да казва името и.То има такива примери и с мъже. А що се отнася до другите фрази съм уточнила,че когато са подплатени с чувства. И допълвам,че за мен брак и любов са несъвместими.Има много причини поради, които можеш да сключиш брак,но истинският огън в сърцето се пали само от една. Законът не принуждава вече никого мила. Принуждавали са нашите родители като са налагали ергенски данък на мъжете и са наричали свободните жени "стари моми". В днешно време всичко е въпрос на личен избор, ценности и мироглед.
Старата мома си е такава по рождение - може и да е омъжена дори. Това си е психотип, който няма общо с брака.
Иначе по темата - не виждам някакви принципни различия. И двата варианта имат свои предимства. Големият недостатък на брака е много неприятната (особено за по-големите деца) евентуална бракоразводна процедура.
Абе да не би да имате някакви комплекси,та така ожесточено някои от вас са се засегнали от тая тема.А,тая GRIZANA като е толкова веща по въпроса,що не вземе да пише открито като се регистрира,ми се крие като "гост".Нещо тука ми не е ясно...
Аз не пия,но ако пиех бих си сложила лед в уискито.Кафето си пия със захар/и то много/.А любовта с мъжа до мен по никакъв начин не съм си развалила с това,че сме се подписали някъде си там и сме сключили брак навремето.
...А за причините,поради които може да се сключи брак няма да говоря,защото точно огъня в сърцето,който пламти кара двама души да предприемат тази стъпка.Не е ли това основната причина?
Аз не пия,но ако пиех бих си сложила лед в уискито.Кафето си пия със захар/и то много/.А любовта с мъжа до мен по никакъв начин не съм си развалила с това,че сме се подписали някъде си там и сме сключили брак навремето.
...А за причините,поради които може да се сключи брак няма да говоря,защото точно огъня в сърцето,който пламти кара двама души да предприемат тази стъпка.Не е ли това основната причина?
Все тая-и с брак и без брак-кат` съ обичат младите,нек` съ земът!!!
С Василчо живеем без брак.Чакаме и дете.Една от дамите беше написала,че при тази ситуация било задължително.Не виждам кой и как ще ме задължи да се бракуваме.Не мисля,че без брак детето ни ще ни вика вуйна и лелинчо.
Обаче аз искам да съм булка.И сватба искам.И сигурно някой слънчев ден и това ще направим.
Името няма да си сменям.
Наричам Василчо "мъжът ми",щото си е мой и трошим зъби ако ми го пипне някой.
С Василчо живеем без брак.Чакаме и дете.Една от дамите беше написала,че при тази ситуация било задължително.Не виждам кой и как ще ме задължи да се бракуваме.Не мисля,че без брак детето ни ще ни вика вуйна и лелинчо.
Обаче аз искам да съм булка.И сватба искам.И сигурно някой слънчев ден и това ще направим.
Името няма да си сменям.
Наричам Василчо "мъжът ми",щото си е мой и трошим зъби ако ми го пипне някой.
Аз пук мисля, че само хора, несигурни в направения избор, са склонни така пламенно да го защитават Сякаш повтарянето на аргументи убеждава самите тях. Аз се чувствам доволна от направения от мен избор и съвсем спокойна с живота, който той ми дава. Затова няма да споделям аргументи. Просто бъдете щастливи с мъжете на живота си и се радвайте на децата си! Никой не живее живота на другите, а само своя. По-добре да не си натрапваме личните си истории, а още по-малко да убеждаваме другите защо смятаме, че са по-нещастни от нас. Това последното абсолютно няма как да го знаем, нали?
Сякаш повтарянето на аргументи убеждава самите тях. Аз се чувствам доволна от направения от мен избор и съвсем спокойна с живота, който той ми дава. Затова няма да споделям аргументи. Просто бъдете щастливи с мъжете на живота си и се радвайте на децата си! Никой не живее живота на другите, а само своя. По-добре да не си натрапваме личните си истории, а още по-малко да убеждаваме другите защо смятаме, че са по-нещастни от нас. Това последното абсолютно няма как да го знаем, нали?