Аз, като шофьор, съм и от двете страни на барикадата, наречена улично движение. Но, заради това, че сама съм се сблъсквала с нетолерантни шофьори, борила съм се да се докопам до отсрещния тротоар с количката, чудила съм се как да мина с двете деца покрай нагъсто накацали коли по тротоара, станах мнооого благ шофьор - давам предимство на майки с деца, кова спирачки на пешеходни пътеки, никога не паркирам така, че да затруднявам движението на пешеходци. НО, когато аз самата съм пешеходец, особено ако съм и с децата, съм зла като оса - ако някой ми изсъска, аз пък жиля!
"поканих" да слезе от колата да се разберем - защо?? Човека, който вчера ми се развика - мина на 2 метра от мен и пак беше недоволен, а си личеше че не е някой хлапак, облечен в костюм - делови човек /то дрехите не правят, човека..../ и на него му отвърнах...... Ами когато детето ми стане по-голямо и почне да разбира - ще ли ми е приятно да ме псуват пред него и да ми подвикват..... Знам, че това е приказка без край... 
. Те такива хора има навред, най- често се срещат обаче именно "на улицата", тъй като там само отминават на бързо и не създават по- близки контакти с никого. Та нито е трудно, нито се чувстват застрашени да реагират първосигнално като животни. 
