Публикувана: 2 окт. 2007, 13:08 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2007, 12:59 ч.

Дали не ми трябва психиатър....

6 393
59
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са предложените алтернативи за посещение при психиатър?
Какви съвети се предлагат за жената, която изпитва ярост и агресия към децата си?
Какви съвети се предлагат за справяне със стреса и нервите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са предложените алтернативи за посещение при психиатър?
  
  Сред предложените алтернативи за посещение при психиатър се споменава консултиране с психолог или психотерапевт, както и възможността за хомеопатично лечение. Някои участници споделят лични опити с хомеопатията и подчертават положителните резултати, които са постигнали.
- Какви съвети се предлагат за жената, която изпитва ярост и агресия към децата си?
- Какви съвети се предлагат за справяне със стреса и нервите?

# 15 2 окт. 2007, 16:53 ч.

София
Мнения: 1 783

Психиатър и психотерапевт на значат задължително силни лекарства. Достатъчно е с необходимите разговори и техни специфични "техники" на воденето им да и помогнат да погледне на проблема си отстрани и да намери начин за преодоляването му.

# 16 2 окт. 2007, 16:57 ч.

Мнения: 1 559

Цитат на: Im_im в вт, 02 окт 2007, 16:53

Това с разговорите и специфичните техники на воденето им важи за психоаналитиците и психолозите.
Психиатрите са лекари и изписват силни лекарства - това им е работата. На никого не пожелавам да опира до тяхната "помощ".

# 17 2 окт. 2007, 17:00 ч.

София
Мнения: 1 783

Това за психиатрите не е верно, но не ми се спори Peace

# 18 2 окт. 2007, 17:17 ч.

София - Варна - Бургас
Мнения: 4 107

Цитат на: Im_im в вт, 02 окт 2007, 17:00

Това за психиатрите не е верно, но не ми се спори Peace

... изписват транквиланти и психотропни л-ва. Laughing

# 19 2 окт. 2007, 17:33 ч.

Мнения: 686

Според мен имаш нужда от разбиране от страна на съпруга си.Поговори с него ,помолиго да те отменя в грежите по децата.Или ако имаш възможност изпрати децата при някоя баба или само малкия.и се отдай на разходки по магазините ,кафенца ,вечер с мъжо на ресторант,кино и т.н.,помечтайте заедно за бъдещето.Просто имаш нужда от почивка,психическа почивка.
Напълното те разбирам и аз съм била в твойто положение.

# 20 2 окт. 2007, 18:43 ч.

София
Мнения: 2 217

Прави сте, аз просто за децата си ставам роб - нещо което нито за тях е добре, нито за мен...
Но всеки път, когато се опитам да бъда друга, по-умерена, започвам да се чувствам сато предателка спрямо тях, наляга ме вина и....кръгът се затваря - психясвам....
Много съм ви благодарна, че наред със своите проблеми, които не може да нямате, се гърбите и мен да успокоите. Нямате представа колко ми помагате, без да сте психиатри Grinning

# 21 2 окт. 2007, 21:08 ч.

Primum non nocere !
Мнения: 1 526

Цитат на: Aleksander в вт, 02 окт 2007, 17:17

... изписват транквиланти и психотропни л-ва. Laughing

Кой психиатър ще изпише транквиланти на бременна жена?
Вие с Илиана М, в ред ли сте?

Последна редакция: вт, 02 окт 2007, 21:15 от Шехи

# 22 2 окт. 2007, 23:25 ч.

Мнения: 1 559

Не знам кой психиатър какви лекарства ще изпише и предпочитам да не знам. Самата идея за медикаментозно потискане на психоемоционални проблеми ми е отвратителна.
Разсъждавам принципно: отиваш на лекар, той лекува, изписвайки лекарства. Психиатърът е лекар - действа като такъв.
Както вече споменах, с психоаналитиците и психолозите въпросът не стои по същия начин.

Пожелавам на Алекса да намери начин да се отпусне и да си поотпочине!

П.П. Не ми се говори за психиатрия, при която през 21 век все още се прилага електрошокова терапия...

# 23 3 окт. 2007, 10:48 ч.

София
Мнения: 2 217

Аз самата смятам, че ми трябва повече разговор, отколкото лекарства - те са локален метод, докато разговора се цели в самия проблем, а не в симптомите му. Не бих пила лекарства - дано не ми се налага. Е, нещо от рода на деанксита...може....

# 24 3 окт. 2007, 10:56 ч.

Primum non nocere !
Мнения: 1 526

Илиана, спри да расъждаваш.
Има хора ,които учат 10 години за това.От такива "расъждения", хората не търсят лекарска помощ и след това има фатални случаи.

Една моя колежка се самоуби, беше болна от следродилна депресия и не потърси лекарска помощ.
Алекса, един разговор с психиатър няма да ти навреди.Понякога ,ние не осъзнаваме проблема,докато не говорим и мислим на глас.Тогава някои истини и причини стават явни.

# 25 3 окт. 2007, 11:17 ч.

Linz
Мнения: 11 619

И аз съм се чувствала така. И аз съм имала моменти, в които съм смятала, че не заслужавам децата си. И сега изпадам в нервни кризи, но вече повече се владея. Изкарах една терапия с антидепресанти- Серопрам (по друг повод- мигрена) и ефектът при мен е траен.
Психиатрите лекуват (в твоят случай- не става), психоаналитиците помагат с разговор (ако можеш да си позволиш такава терапия). На този етап според мен е най-добре да си почиваш повече, да се разтоварваш и да се отдаваш на релакс, разходки, масажи, приятна музика, някакво хоби, срещи с приятелки... всичко, което ще ти донесе спокойствие и разнообразие.

# 26 3 окт. 2007, 11:27 ч.

Мнения: 1 866

Няма нищо странно в състоянието ти - бременна, с едно малко дете и едно по-голямо. Аз само бременна с едно малко дете полудях. Но на мен мъжът ми много ми помогна - разтоварваше ме възможно най-много от всичко, а при това аз и работех и така си отвличах вниманието към други неща. Не се чувствай изобщо виновна да оставиш на някой малкото си дете и да отидеш да се разтовариш. Даже едно излизане за 2 ч с приятелка и бъбрене за всякакви глупости действа страхотно. Все едно си била на сеанс при психолог. Иначе да посетиш специалист също не е лоша идея. Но не психиатър, а психолог. Аз лично бих те посъветвала да се обърнеш по-скоро към хомеопат, защото те са много добри в повлияването на настроенията, но това лечение не всеки го възприема, затова няма да те убеждавам. Мисли повече за себе си, не се престаравай с децата и домакинството, гледай да отсееш най-важните неща в ежедневието и останалото го зарежи. Когато се научих да го правя, се почувствах доста по-добре.

# 27 3 окт. 2007, 11:47 ч.

Мнения: 329

Аз също се чувствам на моменти така, макар да съм вкъщи от една година, синовете ми са на 12 и 1 години.Прави ми впечатление, че се изнервям най-вече у дома, сред най-близките хора, които много обичам и там не успявам да се владея. Мисля, както пишат и други, че умората си казва думата или по-скоро рутината, налягаме еднообразие и потъвам в домашната работа, което е страшно изнервящо, особено когато няма полза от това, все работиш, а резултат никакъв. През деня не остава време за мен, не спя редовно, през деня никога, нямам време и за телевизия или книга, вечер предпочитам да легна и да поспя.Това не ме радва. Tired

Децата си искат своето внимание и с право, но истината е , че трябва и почивка и разнообразие, може би и при теб в известна степен е така. Ходихме това лято на море, всичко организирано, цялото семейство на куп, нещо , което ме радва и нервни изблици нямаше?! Hug

# 28 3 окт. 2007, 14:17 ч.

Мнения: 3 146

Цитат на: минзухар в вт, 02 окт 2007, 16:44

Я стига с тия психолози и психиатри! Алекса, абсолютно в ред си си, само не тръгвай по квалифицирани помощи моля те. Множко ти е дошло, а и хормоните в момента.. просто имаш нужда от почивка. Осигури някой, който да се грижи няколко дни за децата ти и хвани гората. Отиди на място, което харесваш, отпусни се и се отдай на максимален релакс, опитай се да не мислиш за дома и децата. А по-нататък си организирай така нещата, че поне по няколко часа седмично да бъдат само твои, да правиш нещо за себе си, нещо, което ти доставя удоволствие. Не се шашкай, на повечето от нас се е случвало също.

И аз мисля така, още повече, че съм само с едно дете, а когато беше на 2, изпадах в подобни кризи, без да съм бременна! Просто трябва да починеш Мисля също, че и това, че мъжът ти не ти помага реално в разбирането, също доста дъпринася Кажи му, че имаш нужда от подкрепа! Настоявай!

# 29 3 окт. 2007, 14:24 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: Шехи в ср, 03 окт 2007, 10:56

Шехи, спри да дрънкаш глупости. Мислиш ли, че в случая е удачен примера с колежката ти?
Един разговор няма да навреди, след този един разговор идват втори трети и т.н до зависимост. Когато пациента вече няма да може да се справя сам и с елементарни ситуации..

Препоръчани теми

"Бременна ли съм?" - тема за бързи въпроси и отговори за непланиращи бебе - 4 част

500
Женско здраве

Разчитане на резултати от медицински изследвания - тема 10

Въпрос относно Кортикостероиди ?

Инсулинова резистентност!

Причина:

Причина: