Вярвам на съпруга си.Поне за сега не ми е дал повод да се съмнявам в него.Но човек не знае какво ще се случи в бъдеще.Дано винаги да е така.
- Публикувана: 2 окт. 2007, 13:51 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2008, 14:43 ч.
ВЯРВАТЕ ЛИ НА СЪПРУЗИТЕ СИ
За много неща вярвам - че ме обича, че ме уважава, че се гордее с мен / второто и третото косвено ги разбирам/, че се старае да ни осигури комфортен живот, че си държи на семейството като цяло и т.н.. Обаче, че за 14 год. не ми е изневерявал не вярвам. Всъщност даже съм сигурна в обратното. Още по-малко пък вярвам, че няма да ми изневери за в бъдеще, ако /дай Боже!/ продължаваме да сме заедно. Дано да е достатъчно хитър, че да не разбирам. Иначе, като се бракувахме, се клехме - повтаряхме едни мили думи след една фризирана лелка -като по американските филми...Много беше трогателно!! 
На мъж не вярвам 
Ако ще и(има една приказка) краката ми да мие и водата да пие,не му вярвам!!!
Ако ще и(има една приказка) краката ми да мие и водата да пие,не му вярвам!!!
Вярвам му повече, отколкото на себе си...
Просто е човек, който заслужава доверие.
Що се отнася до твоя съпруг - или си му досадила и затова ти се троска така или наистина има какво да крие...
Просто е човек, който заслужава доверие.
Що се отнася до твоя съпруг - или си му досадила и затова ти се троска така или наистина има какво да крие...
подкрепям те напълно!
Човек не може да има вяра на никого в този живот.Дори на себи си.А вие как вярвате на мъжете си повече от колкото на вас,незнам?Дано един ден не се събудите и да си дадете сметка ,че сте вярвали сляпо,без дори някой да го е грижа за това!Винаги трябва да има 1% съмнение,за всеки случай,дето се казва това да е солта в любовта.
Ех,момичета,май сте с малко семеен стаж затова вярвате така безрезервно.И аз вярвам на моичкия по принцип,но съм го предупредила-усетя ли,че ми кръшка,няма да го оставя и да се отърве от мен и децата,а ще го тормозя до гроб.Или ще му отвърна със същото,да види какво е.така че,по-кротко с вярването,проверката е висша форма на доверие.
Ех,момичета,май сте с малко семеен стаж затова вярвате така безрезервно.И аз вярвам на моичкия по принцип,но съм го предупредила-усетя ли,че ми кръшка,няма да го оставя и да се отърве от мен и децата,а ще го тормозя до гроб.Или ще му отвърна със същото,да види какво е.така че,по-кротко с вярването,проверката е висша форма на доверие.
Какъв е според теб минимумът стаж, който може да не се смята вече за малък?
Над 10 години стигат ли?
X
Реклама