Вярвам му,защото досега никога не ме е лъгал или поне не съм разбирала. 
- Публикувана: 2 окт. 2007, 13:51 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2008, 14:43 ч.
ВЯРВАТЕ ЛИ НА СЪПРУЗИТЕ СИ
Аз ако не вярвам на мъжа ми на кого да вярвам?
До сега не съм имала поводи да се съмнявам в него.
Не му ровя по джобовете,не му пипам даже телефона,
не го дебна,не го шпионирам и най-вече
напоследък разбирам
КОЛКО МНОГО ТОВА ОЗНАЧАВА ЗА НЕГО.
И той не ме дебне,не ми звъни да ми прави проверки.
Единствено,ако вечер излизам сама,
а той остава да гледа детето ме пита
искам ли да ме закара или с какво ще си дойда.
Не му звъня,ако няма сериозна причина-
оставила съм го свободно да диша.
Ако наистина иска да живее с мен-
ще е с мен без да е окован.
Ако не иска-
и в кула да е зазидан-
ще отлети,
независимо след две
или двайсет години.
До сега не съм имала поводи да се съмнявам в него.
Не му ровя по джобовете,не му пипам даже телефона,
не го дебна,не го шпионирам и най-вече
напоследък разбирам
КОЛКО МНОГО ТОВА ОЗНАЧАВА ЗА НЕГО.
И той не ме дебне,не ми звъни да ми прави проверки.
Единствено,ако вечер излизам сама,
а той остава да гледа детето ме пита
искам ли да ме закара или с какво ще си дойда.
Не му звъня,ако няма сериозна причина-
оставила съм го свободно да диша.
Ако наистина иска да живее с мен-
ще е с мен без да е окован.
Ако не иска-
и в кула да е зазидан-
ще отлети,
независимо след две
или двайсет години.
но пак си оставам поне мъничко мнителна! 
Дали му вярвам...Спорен въпрос.ДА,от една страна му вярвам,просто защото не ме е лъгал,не ми е давал какъвто и да е повод за ревност.Но от друга-НЕ,защото живота ме е научил,че няма мъж,който да не лъже(или поне веднъж да е лъгал).Пък и аз самата съм такава-не вярвам на никой.Даже на себе си.
