С МАЛКО ДЕТЕ ЛИ СИ? НЕ СТАВАШ!!! ТИ СИ ДРУГА КАТЕГОРИЯ ЧОВЕК!!!

mammaPlam неспазването на законите няма нищо общо с ниско или високо квалифицираният труд.Да ,ако някой по подобен начин дескриминира или нарушава закона и хората не се съгласяват на подобни условия и вдигат врява...ами нека видим кой ще им работи на тези хора и да,нека бъдат затворени.Малки,големи...това няма значение ,а коректността.

Съгласна съм напълно. С мнението си исках само да споделя, че към момента все пак това, за съжаление, са лоялните и коректни работодатели, които спазват закона: предимно средни и големи фирми. Естествено, че има изключения (които просто потвърждават правилото)...

Момичета, осъзнайте се!

Съжалявам, че авторката на темата се е сблъскала с такива работодатели. Наскоро имах среща с колеги от чужбина, които директно казаха - ей, много млади хора при вас, бе! Ние предпочитаме семейни, по възможност с деца - т.е. сериозни, стабилни и с отговорности, които няма да решат, че утре ще хукнат нанякъде.....


Такива работи!

В кой град си  икакво търсиш - пиши ми на лични ако искаш

Е, то наистина у нас е вечно лашкане в крайности май...няколко години е важно да си млад, следващите няколко-да си вече семеен с деца.Сега, това в рамките на майтапа, но я си представете-млада жена се въздържа от деца заради хипотетична кариера.Да, ама хваща периода за смяна на приоритетите на работодателите и станала на години се оказва, че за предпочитане са семейните с деца вече, а тя ги няма...Оффф, не ми обръщайте внимание, говоря глупости
Успех на всички, бъдете уверени и всичко в един момент ще си дойде по местата, децата израстват, болестите намаляват,живота тече.

Ами отговарям ти от името на мъж ми, с когото споделих темата ти. За него като работодател на първо място е квалификацията, евентуалния опит и умения. Разбира се, зависи за каква длъжност става въпрос. С малко дете или без- той започна да гледа това след разказаните случаи. И сега техн. му секретарка е млада жена с дете на 5 години, естествено ползва и болнични, естествено ходи отпуски, но жената си гледа работата, и определено си намира начин, когато детето е болно да стои в къщи само първите няколко дена, вика бабите на помощ, прави комбинации... И нещата вървят- мъж ми доволен, колегите доволни, тя навлезе в работата и я взема "като своя" и т.н. Но на интервюто той я беше питал "има ли кой да помага за детето" и тя беше отговорила " да, ще намеря начин, ако трябва накрая ще взема детегледачка и ще го спра от градина, но искам да работя".
И друго нещо- ако пътят ти до София е 45 мин, пресметни си още колко ти трябва да минеш през София до раб. си място... Аз работя на 70 км от София и определено, докато изляза от /вляза в София ми трябва повече време от извънградското каране.
Успех и не се отчайвай!

Радвам се, Jana71, че сте намерили нужният човек. Но първо сте му дали шанс, нали. И това дали има малко дете, или не не е било критерий дали да започне работа при вас! А за пътя, всеки си прави сметката. В моя квартал броя на софиянците, които живеят в него е голям и продължава непрекъснато да расте. Те също пътуват всеки ден до работното си място и обратно и това не е проблем за тях. През последната година имаше работодатели, които бяха решили да ме наемат, докато не разбриха че дъщеря ми е на две и половина! Точно за секунди от добър варянт за тях, аз се превръщах в "не си за нас"! А това кой къде живее и колко пътува са подробности.

И още нещо. Познавам много хора в моето положение! Проблема ми не е нещо изолирано за България. Знам ли, за да се променят нещата май трябва хората да си променят мисленето.... за всичко. Едва ли има човек, който да не е засегнат и да не е попадал на абсурди в ежедневието си.  Ама как да променим това?!!

съгласна съм 
а аз дори съм чувала от ръководители на държавни структури, че не желаят да назначават жени щото рано или късно те ще излязат в майчинство. и то не един и двама.

Може би за това винаги трудовото възнаграждение за една и съща позиция е по-високо за мъжете, отколкото за жените

Това, Рени, една от несправедливостите! Кажи ми в колко частни фирми се почива на официалните празници? И в колко когато се работи през почивни дни се плаща двойна надница, както е по закон? И т.н. и т.н. ...... Списъка е дълъг!!! И никога нищо не може да се докаже! Аз например съм се осигурявала на минимална работна заплата и винаги се подписвахме на "хвърчащи" ведомости, т.е. те не бяха официален документ. Ако се оплачеш на шефа-изхвърчаш. Неговата политика, която по принцип си е масова и навсякъде е, като не си доволен, напускай. Добре, ама колко са тези, които ще напуснат при положение, че без парите  които взимат няма да могат да си покрият най-обикновените нужди за месеца? Мълчиш и търпиш та да можеш да  свържеш двата края! Това е разговор, който често съм водила с много свои познати и почти навсякъде е едно и също. И всички се питаме какъв е начина да се променят нещата? Малко се отклоних от първоначалната тема, но нещата са свързани. Всички си знаем задълженията, а не си знаем правата! Нито как да ги защитаваме!

Разбирам те, и аз бях в това положение няколко месеца, при това в София и с две малки деца. Още на първото интервю ме питаха кой ще се грижи за децата, ще излизам ли в болнични /тук казах, че това е божа работа - не мога да знам кога ще се разболея/ и дали ще забременявам отново. Неприятно е, навират се в личното ти пространство и то не особено деликатно, но все разбирам защо питат. Казвах, че аз и мъжа ми се грижим за децата - при болест ще се редуваме и няма да отсъствам много, ще ходят на градина и така. Най-накрая намерих. Не се отказвай и недей да криеш детето - ще се озовеш в много гадна ситуация, когато те разкрият или то се разболее по-сериозно, а ти да седиш на работа, да не можеш да се съсредоточиш от тревоги и да се мразиш в същото време, че не си до него.

Колкото до това, че някои хора казаха тук, че колегите негодуват - по мои скромни наблюдения точно негодуващите си губят работното време в кафета, цигари и интернет, но поне отчитат присъствие. Не е ли по-важно работата да се свърши, а не просто да мине работния ден. И какво означава, че не можело да се разчита да остане половин час след работа - ми никой не е длъжен да остава. В крайна сметка това е договор - за толкова и толкова време толкова и толкова пари. Като искаш извънредно работа, трабва и да плащаш извънредно - а това почти никоя фирма не прави. И втори въпрос - колко често се налага подобно оставане? Защото пак по  мои наблюдения останеш ли един - два пъти и веднага шефът решава, че е ок да оставаш винаги, не само при спешни случаи и почва да злоупотребява.

И още нещо искам да допълня - най-голямата обида получих не от работодател, а от приятел, на когото казах, че търся работа, а той се изсмя и каза, че никкой няма да ме вземе с тези две малки деца, тъй като ще съм постоянно в болнични и да си стоя вкъщи, а не да се бутам да правя кариера. Младежът е мой колега от университета, знае много добре какво знам и мога, дори се е допитвал до мен по професионални въпроси преди да изляза в майчинство. Явно реши, че с раждането съм си изгубила и мозъка и вече нямам шанс за работа. Повече не му се и обадих. Но доста хора мислят така и ще се наложи да се пребориш. Успех!

О, да...това е другият момент.И аз съм се сблъскала със същото.И даже онзи ден получих реплика-е, то беше ясно, че няма да се връщаш да работиш, с тези деца....от човек от офиса, който си няма и понятие всъщност, че аз просто сменям работата, а не, че спирам да работя...

Благодаря ти, цвете от луната! И е обидно и е жалко! Да си майка се превръща в диагноза! Чист късмет си е да си намериш добра работа. Много жени се принуждават да работят каквото и да е, защото се оказва, че няма значение какво можеш и знаеш! Ти просто не си конкурентно способен!

И още продължавам да си мечтая за второ дете! Искам дъщеричката ми да не е сама и да си има братче, или сестриче. Но я си представете, че успея да си намеря добра работа и отново да се закрепя на крака и после пак да премина през всичко това.....