С МАЛКО ДЕТЕ ЛИ СИ? НЕ СТАВАШ!!! ТИ СИ ДРУГА КАТЕГОРИЯ ЧОВЕК!!!

Те и не могат да си го позволят просто.

Скоро се явих на интервю за работа. Шефката надълго и широко ми обясни длъжностната характеристика, докато в един момент не ме попита колко ми е голямо детето.
 Възрастта му сякаш я смути и каза добре да съм си помислела дали детето няма да пречи на работата ми  Без да се замисля, отговорих, че ще ми пречи, но въпреки това детето е най- важното ми нещо и си излязох.

Здравейте и благодаря на всички, които се включиха и ме подкрепиха!
И да и не. За предишната си работа, вече загубих надежда. Към професията си /която много обичам/ бих могла да се върна след време, но задължително в друга фирма! Сега в понеделник отново ще кандидатствам за работа. Предварителният разговор със собственичката на фирмата мина уж добре. Разбра за дъщеря ми и че няма кой да я гледа, когато е болна. Не ме върна веднага, както останалите преди нея и ме помоли да занеса СВ. Каза, че си търси сериозен човек, а аз от всички кандидати до сега се оказах най-подходяща и с нужните умения. Това разбира се не й пречи, ако прецени да избере някой по-малко семейно ангажиран от мене. Не спирам да се надявам, че този път ще излезе нещо, така че, искрено ви моля, момичета, стискайте ми палци!!!

Стискаме! Успех! 

Ето една статия за повдигане на самочувствието на търсещите работа майки:
http://www.jobhow.org/27.html

По майчинство сьм от 2004-та до 2008-ма.И в наща ф-ма се работи по 12часа и нощни смени,а и е чак в"Люлин".С мойте 2 деца вече не ме устройва.Искам да си намеря работа в моя квартал,но се виждам бьдеща безработна.Точно от тази дискриминация ме е страх!

Аз също изпаднах в такава нелепа ситуация, с първото си дете. Сега живот и здраве мисля, че няма да имам проблеми.

Не ми се е случвало. Дори напротив. Още когато излизах в майчинство, започнаха  да ми правят предложения от други фирми. Предложения, изцяло съобразени с факта, че чакам бебе и ще съм майка на няколко месечно бебе към момента на връщане на работа.

Мисля, че от голямо значение е квалификацията на майката, дали има дефицит на такива кадри и доколко бащата или някой друг помага в отглеждането на детето/децата. В градината на сина ми повече от 80% от децата се водят и вземат САМО от майките им (учителката така твърди - на 5 от 25 са виждали въобще бащите). Това значи, че поне половината от тези майки търчат из цяла София, за да стигнат навреме в работа, а после и навреме в градината. По същия начин стои и въпроса с болничните. Колко пъти вашите мъже са излизали в болничен заради детето/децата ви? А колко пъти САМИ са го завели на доктор , а не с вас в ролята на шофьори?

Не го приемайте лично, но все още в България децата са ангажимент предимно на майките си. Което пък прави майките по-нежелани служители.  Аз интервюирам хора за работа, така че имам поглед и от позицията на работодател. Мразя, когато дойде млада жена и първите й думи са "имам дете на 1-2-3-5 години". На моя отговор " За нас това е без значение, всички тук присъстващи имаме малки деца. Защо започвате представянето си с това?" се започват обясненията за наложителни и вероятни чести отсъствия и т.н. Съжалявам, че трябва да го кажа, но с такъв старт всеки кандидат губи всякакви възможности да започне работа. Печелившата тактика е точно обратната: покажи на интервюиращите какво можеш и след това постави условията си - какво изискваш от фирмата. А когато споменавате децата си по интервюта, трябва да знаете точно защо ги споменавате - защото искате да подчертаете, че ще отсъствате често, защото искате да подчертаете, че не ви устройва да работите извънредно, или просто защото искате да сте откровени (но откровени за какво?). Ако пък работодателите питат дали имате деца, кажете, че нямат право да ви задават такива въпроси и се интересувате ЗАЩО ви питат. Не подминавайте въпроса, но и не отговаряйте директно без да уточните защо ви го задават. На интервю ще се държат с вас така, както им позволите.

Никога никой не ме е подценявал заради децата ми.
Винаги съм получавала подкрепа и  разбиране от шефовете ми и при двете ми бременности (което се случи при различни работодатели). Истина е, че винаги съм се старала да не отсъствам за дълъг период. Гледах си децата до навършване на 5 месеца, а и не спрях работа 45 дни преди раждането. Но това е мой избор- никой не ме е карал. Единствено се старая да избягвам пътуванията, когато е възможно.

Работих в малка фирма 13 години. Нямах никакви проблеми с излизането за изпит, излизане в майчинство или оставяне в къщи, когато бях болна. Но фирмата едва изживяваше и след второто си майчинство се наложи да си търся нова работа. За мое огромно учудване по време на интервюто ми казаха съвсем директно, че фирмите не назначават майки с 2 малки деца, тъй като децата се разболяват или звънят в офиса и пречат на работния процес.
Мислих, че са ме отхвърлили. А това беше първото ми интервю. 2 дена по-късно се обадиха и ми предложиха да почна.
При нас за щастие има 3 баби и 2-ма дядовци. Има кой да се грижи за децата, но нямам намерение да се отказвам от децата си, за да угодя на някой. След това интервю се замислих дали няма да е по-добре да продължа да работя като си търся проекти, отколкото да се унижавам в някоя фирма.

Не ми се е случвало. Първата ми работа след майчинството беше като готвачка в ресторант, но там смените ми бяха по 6-7 часа и майка ми я гледаше, докато бях на работа. Болнични не са ми искали- сменях си графика с колегите, когато ми се е налагало. Сега работя в игрална зала (от година и 3-4 месеца), смените ми са по 12 часа, 3 дни работя, 3 почивам -пак няма проблеми, шефа е злато човек, с колегите се разбираме перфектно и по същия начин стават нещата- никой не ми търси болнични, уговарям се с колегите, покриват ми смяната, после "връщам".