Голяма работа е станала. За половин банан толкова нерви. Проблемът не е твой, нали твоето дете си споделя храната с приятелите, какво те интересува другите дали го правят? Все някога ще се случи да му се дояде нещо и не го почерпят, много важно. Да се оправят родителите му, те си го отглеждат.
- Публикувана: 8 окт. 2007, 17:47 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2007, 22:24 ч.
2 деца - 1 банан
Голяма работа е станала. За половин банан толкова нерви. Проблемът не е твой, нали твоето дете си споделя храната с приятелите, какво те интересува другите дали го правят? Все някога ще се случи да му се дояде нещо и не го почерпят, много важно. Да се оправят родителите му, те си го отглеждат.
Само дето те са роднини и щеим се налага често да се виждат.А ти защо реагираш толкова остро?И твоето дете ли учиш да се държи така?
Само дето те са роднини и щеим се налага често да се виждат.А ти защо реагираш толкова остро?И твоето дете ли учиш да се държи така?
Благодаря ти, Вечернице. И моите са така.
Интересно, че останалите родители съдят останалите, но не се включват да коментират по моя въпрос
Не омаловажавам ситуацията, в никакъв случай. По-скоро се изказвам, че има случаи, в които определено не настоявам прекалено, а още по-малко пък на сила да взема и да разделя нещо, било и за 3 год. дете.
Интересно, че останалите родители съдят останалите, но не се включват да коментират по моя въпрос
Не омаловажавам ситуацията, в никакъв случай. По-скоро се изказвам, че има случаи, в които определено не настоявам прекалено, а още по-малко пък на сила да взема и да разделя нещо, било и за 3 год. дете.
Какво значи "ми той не дава"? Защо не дава? Кой го е научил?
Ами 3 г. деца са егоисти по принцип. И даже не е ясно, че е добре да го караш да дава на сила, така то може да реши, че неговата майка защитата по-скоро интересите на другото дете, а не неговите собствени.
Конкретната ситуация е разбира се грешка на родителите, но само, защото не са разделили банана още преди да го дадат, както вече казах. Веднъж даден не съм сигурна, че е добра идея да му се взима, особено на сила!
Днес на пързалката имах същата ситуация, да карам или не детето ми да слиза като едно малко дойде и се разплака, при положение, че моето 4.5 г момиче беше изчакало 3 деца около 10-тина мин. Ами не я свалих (особено на сила), споменах няколко пъти, че детенцето чака и след 1-2 мин тя слезе. Ситуацията е много подобна, не мислите ли?
Ще използвам темата за едно мое питане - как постъпвате, когато двете ви деца (моите имат по-малко от 2 години разлика) не искат да разделят нещо тясно си? Примерно едното дете има шоколад по някакъв повод, а другото няма и т.н. или пък едното иска да играе с играчка на другото?
Имам брат и нямам спомен вкъщи да е имало такава дилема. Аз съм по-голямата и много добре помня - откакто се е родил брат ми, винаги всичко се е деляло между двамата. Много често даже и между четиримата - нас двамата и родителите ни. Те после може само да опитат и да се откажат в наша полза, но винаги сме делили. И никога не е имало тръшканици. Даже и за играчки не си спомням да сме се карали (допускам, че е възможно, просто да не си спомням). Но за храна и други по-важни неща - винаги се е деляло. Даже си спомням, че когато някой съученик черпеше в училище, ми даваше още един бонбон, който носех на брат си след училище. От екскурзиите винаги му носех някакъв подарък или лакомство...
Родителите са в дъното на тези отношения, каквото и да ми разправяте.
По тази причина, синът ми дели с нас - родители, баби и дядовци, но никога не сме допускали да изяде нещо сам, без поне да предложи на останалите. Егоистите са гадно племе и не искам на съвестта ми да тежи възпитанието на един такъв.
Как`Сийка, и у нас беше точно така, от както помня, за храна особено. Това се опитвам да правя и с децата, ако съм само с единия в магазина и си вземе бонбонче, казвам да вземе и за другия и т.н.. Но за играчките определено се карахме с брат ми, а е 4 г. по-голям, това го помня. Моите са с по-малка разлика. Брат ми никак не харесваше "отстъпи, по-голям си" и аз не харесвах да правя разни неща, "защото съм момиченце"
А разделяния понякога се получават от други хора, без мое съгласие, но се случва. Преди седмица баба им беше взела пакет с любимите меденки на Вики, а за Катето - яйчице, е, тръшнаха се всеки за другото. Казвала съм тонове пъти, но... И гости са носили различни неща на двамата. Не винаги може да изискваш от всеки да носи еднакво. Въпросът ми беше как се справяте, когато едното дете не иска да даде? Рядко са големи драми, но се случва.
А разделяния понякога се получават от други хора, без мое съгласие, но се случва. Преди седмица баба им беше взела пакет с любимите меденки на Вики, а за Катето - яйчице, е, тръшнаха се всеки за другото. Казвала съм тонове пъти, но... И гости са носили различни неща на двамата. Не винаги може да изискваш от всеки да носи еднакво. Въпросът ми беше как се справяте, когато едното дете не иска да даде? Рядко са големи драми, но се случва.
В групата ми важи същия принцип : ако някой донесе почерпка и е недостатъчна( бонбончета,които не може да се делят),си я прибира в шкафчето . Ако има за всички - черпим се.
Като бяхме малки със сестра ми и ни подаряваха шоколади ( тогава "Кравата " беше лукс), аз като добро и лакомо прасенце си го изяждах веднага, но тя си го криеше и "употребяваше" по малко. Накрая майка ми и баща ми я караха да дели с мен, защото ме дразнеше. С времето се научихме да делим всичко, а разстоянието ( на 200км една от друга) ни сближи максимално.
Имаше случай, в който и намериха шоколада в обувката.
Като бяхме малки със сестра ми и ни подаряваха шоколади ( тогава "Кравата " беше лукс), аз като добро и лакомо прасенце си го изяждах веднага, но тя си го криеше и "употребяваше" по малко. Накрая майка ми и баща ми я караха да дели с мен, защото ме дразнеше. С времето се научихме да делим всичко, а разстоянието ( на 200км една от друга) ни сближи максимално.
Имаше случай, в който и намериха шоколада в обувката.
Накрая майка ми и баща ми я караха да дели с мен, защото ме дразнеше.
Как й се струваше да в карат да дели? Той си е неин! И аз винаги предлагам на другия да раздели, но предлагам, увещавам малко, не карам.
Благодаря ви, момичета (и момчета ) zа отговорите.
Лятото на село се сьбирахме 4 и никога не е имало подобни случки. На всички се купуваше по равно и се даваше на един пьт. И то си е негово, да си го прави каквото иска. Ако е нещо zа ядене, яде си го, ако пьк не си го иzяде наведньж, то то си стои и никой не му го бута. Ако пьк е било само едно _ дели се на 4. И не сме се карали или сьрдили.
Миллена, как бих постьпила в твоята ситуация... честно каzано не zнам.
Щях може би да кажа на детенцето, на което не се дава в случая, че на другото скоро ще му омрьzне да си играе с играчката и то ще я остави или пьк щях да покажа нещо "по интересно", или щях примерно да иzвадя водни бои и да ги иzвикам и двете да рисуваме...
Майка ми и леля ми като били деца (и досега и досега се бьzикат), като им се купело шоколад майка ми, нали много го обичала, го иzяждала наведньж. На леля ми обаче и накьртяло обикновено и си го ядяла дни наред парченце по парченце, като обикновено иzнудвала майка ми "Ще ти дам едно парченце, ако направиш еди какво си"...
Хитро, а
Днес на пързалката имах същата ситуация, да карам или не детето ми да слиза като едно малко дойде и се разплака, при положение, че моето 4.5 г момиче беше изчакало 3 деца около 10-тина мин. Ами не я свалих (особено на сила), споменах няколко пъти, че детенцето чака и след 1-2 мин тя слезе. Ситуацията е много подобна, не мислите ли?
И аz щях да постьпя по тоzи начин и сьм го правила...
На блиzката детска площадка има само 2 люлки и обикновено са zаети. Който иска да се люлее стои до люлката и чака, докато се освободи.
Но ведньж седнал Янис, не бьрzам да го сваля. Люлея го като междувременно му обрьщам внимание колко други деца чакат и той малко след това сам иска да слеzе.
) zа отговорите.Лятото на село се сьбирахме 4 и никога не е имало подобни случки. На всички се купуваше по равно и се даваше на един пьт. И то си е негово, да си го прави каквото иска. Ако е нещо zа ядене, яде си го, ако пьк не си го иzяде наведньж, то то си стои и никой не му го бута. Ако пьк е било само едно _ дели се на 4. И не сме се карали или сьрдили.
Миллена, как бих постьпила в твоята ситуация... честно каzано не zнам.
Щях може би да кажа на детенцето, на което не се дава в случая, че на другото скоро ще му омрьzне да си играе с играчката и то ще я остави или пьк щях да покажа нещо "по интересно", или щях примерно да иzвадя водни бои и да ги иzвикам и двете да рисуваме...
Майка ми и леля ми като били деца (и досега и досега се бьzикат), като им се купело шоколад майка ми, нали много го обичала, го иzяждала наведньж. На леля ми обаче и накьртяло обикновено и си го ядяла дни наред парченце по парченце, като обикновено иzнудвала майка ми "Ще ти дам едно парченце, ако направиш еди какво си"...
Хитро, а
Днес на пързалката имах същата ситуация, да карам или не детето ми да слиза като едно малко дойде и се разплака, при положение, че моето 4.5 г момиче беше изчакало 3 деца около 10-тина мин. Ами не я свалих (особено на сила), споменах няколко пъти, че детенцето чака и след 1-2 мин тя слезе. Ситуацията е много подобна, не мислите ли?
И аz щях да постьпя по тоzи начин и сьм го правила...
На блиzката детска площадка има само 2 люлки и обикновено са zаети. Който иска да се люлее стои до люлката и чака, докато се освободи.
Но ведньж седнал Янис, не бьрzам да го сваля. Люлея го като междувременно му обрьщам внимание колко други деца чакат и той малко след това сам иска да слеzе.
Накрая майка ми и баща ми я караха да дели с мен, защото ме дразнеше.
Как й се струваше да в карат да дели? Той си е неин! И аз винаги предлагам на другия да раздели, но предлагам, увещавам малко, не карам.
И аz щях да накарам в случая шоколадьт да се раzдели (или не точлно "да го раzдели", ама да почерпи). Някак не ми се вижда удачно едното да ходи и да си гриzка нещо пред другото, а то да се пука от яд, че го е иzяло наведньж.
Пьк ако се и драzни..