2 деца - 1 банан

Ми ако е бил по - голям   

Значи разсъждаваме и реагираме сходно.
Да и аз подсещам другото дете да почерпи, както казах повечето пъти става. Но когато детето каже, че не иска, негово си е. А?
Иначе за играчки и т.н това ми е решенито - казвам няколко пъти, накрая взимам да се занимавам аз нещо с този, на когото е отказано.
Това имах предвид.
Изненадах се на репликата ти, че как така 3 год. няма да иска да дели. Ами не иска, малко си е за това, нормално е. Пак казвам родителите са за бой, че са го дали преди да делят или питат.
Така, де, зациклих вече, извинете 

Не се притеснявай... и аz това исках да кажа 

ХОра, тази тема вече я чета като : 2деца- 1 бан. ИЗвинявам се за отклонението!

2 деца-по половин банан. За всички тук е ясно какво е решението, явно само за родителите на брат'чеда не. Жалко за тях, още по-жалко за детето. Няма да му е лесно, когато порасте (ако не се промени), още по-трудно ще е за родителите му, особено в пубертета.
На 3 г. може и да е бебе, но много добре разбира-факт, щом не иска да дели с някого нещо си.

Millena, моите са също с малка разлика, и непрестанно се карат за нещо си.
Аз лично деля ситуацията на два вида: за играчки и за храна.
Когато става дума за храна, тя задължително се дели (правилото важи и когато има чужди деца).
Когато става въпрос за играчки или някакво занимание-не карам по-голямото да отстъпва на по-малкото, нито той на нея, защото тя е момиченце. Разбира се, има и нюанси и реагирам според ситуацията, но това е главното водещо при мен.
След като някой от тях е намерил занимание/играчка, с която му е интересно да си играе, и не желае да я сподели за момента с другия-ок, правим уговорка, че след малко ще се смени, и отвличам вниманието на другото дете в друга посока. По-неотстъпчивият е синът ми (овенът)

В случая с пързалката и аз бих постъпила като теб. Там вече има ред, и децата от малки трябва да се учат на това, ако ще да се късат от рев. По същия начин сме чакали за любима атракция на децата ми, и въпреки тръшканиците на синът ми, никой, повтарям, никой възрастен не ни е отсъпвал ред!

Доня Туфиня, благодаря за коментара
Явно погрешно разбрах острия тон в темата, а всъщност всички споделяме сходни реакции

Аз имам същите проблеми. С личните си деца.
Това, че се опитвам да ги възпитавам в дух на равенство, не означава обаче, че винаги мога да се преборя с онзи егоизъм, който е нормален етап от развитието на детето.
Сийке, много е важна разликата в годините между децата. Ако е по-голяма е нормално по-голямото дете да е отстъпчиво и покровителствено настроено. Но когато едното ти е на две, а другото на четири, едното току що е навлязло в детския пубертет, а другото все още не е излязло, не умеят да разбират, владеят и контролират чувствата си - какво му остава на родителя, освен да дири компромиси?
Да, моите и двамата са научени, че са братя и се ползват от равни привилегии / и равни санкции, разбира се/. Това което има единия, го има и другия. Всичко се купува по две. До степен такава са научени, че когато сме в супера или в книжарницата или където и да е, ако единият от тях пожелае нещо и аз позволя - задължително взема два броя / едно за него, едно за брат му/, без да му се напомня да го прави.
Виж, когато става въпрос за играчки, често пъти изпадам в безизходица. Всеки си дърпа неговото и не дава на другия. Какво да сторя? Обяснявам, но имам и търпение, понякога се ядосвам, а друг път изтръгвам спорния предмет и вдигайки го нависоко, казвам, че никой няма да играе с него след като не се разбират.
А....друг път, така съм уморена от безкрайните им крамоли, че си слагам бананите в ушите и ги оставям да се оправят в живота сами / хвърлям по едно око, колкото да е се самоунищожат/.
И ако някой ме види в този момент, вероятно ще каже - ех, каква майка, какво възпитание дава на синовете си......

Не си сама!
Да не забравяме, че и ние сме хора

Знам, че не съм сама. И за това го пиша, за да вдъхна кураж на всички, които понякога имат угризения и чувство на вина.
Няма нищо страшно в това да признаем слабостите и умората си. Не сме свръхчовеци. Но това не ни прави по-лоши или по-малко любящи майки.

Тъй, тъй. И аз това пишех. Понеже масовата посока на темата беше в грешното възпитание   

Аз докато отговоря на Millena  то се е изписал цял ферман 
И аз съм от по-голямата част която гледа да раздели, но ако не става оставям правото на собственика да реши и в много случаи както всички сте забелязали щафетата се предава по желание и с гордост че е споделило детето и е разделило с другарче  . Много често забелязвам, че умишлено не се дели нещо - само и само да дразниме лъва и в повечето случаи мен с постоянните им писъци и кавги  В такива моменти съм на същата практика като dodo_dodo 

Подобно на Доня Туфиня  когато спора е за храна предлагам да се раздели предварително и тогава да се консумира. Ако обаче детето държи да не се дели или е от сорта на близалка която и да искаш няма как да разделиш казвам да се даде малко - хапка или близване на другото дете за да опита. Това правило с близането обаче важи само за моите деца - изрично съм им забранила да го практикуват с другарчетата от училище (да не хванат някой бацил).
Децата толкова са свикнали да делят храна, че дори и да не искам ми подават лъжица от тяхната да опитам 

Е, да де, и аз за храната имах предвид, че е задължително да се дели, даже и не само между децата, но и между тях и възрастните. 
За играчките е естествено да се карат. Тук вече ролята на възрастните е да ги научат на по-цивилизован начин на изразяване на претенциите, т.е. да не се изпотрепят взаимно. 
И тактиката да се оставят децата да се оправят сами е много полезна, не само за психическото здраве на родителите, но и за самите деца. Ако родител се намеси, обикновено печели най-малкото, което води до проблеми в отношенията. По-добре е то да се научи да извоюва само своето от по-големите, по-полезно ще му е в живота, отколкото една майка-орлица, която цял живот трепери над "бебчето" си. 

Ми след Как`Сийка, смятам темата за изчерпана, аз няма какво повече да добавя .

А аз си мислех, че в България е закон да разделиш храната с друго дете, защото ми се случвало и на улицата да предложат на детето ми нещом което друго дете яде. На мен ми се случи подобна случка с племенницата на мъжа ми, дете на брат му. Те са чужденци, дойдоха ни на гости преди точно година. Тогава тя беше на 2 и половина, а дъщеря ми с 3 м. по-малка. Бяхме на гости в дома на родителите ми и етърва ми извади едни десертчета- кисели млекца от типа на Данонино - 4 на брой и взе да дава на дъщеря си. Естествено на моята дъщеря й се прииска - бяха в едни шарени кутийки, донесени бяха от Франция и дъщеря ми не беше виждала такива, та затова имаше и голям интерес. Ами не й се даде. Дъщеря ми буквално седеше пред другото дете и отваряше уста на всяка лъжичка, която му беше поднесена. Но се каза : "Ами тя Лена ще плаче ако дадем". Няма да ви кажа как се почувствах, още повече, че аз нямаше как да намеря от тези глупави кисели млекца, за да дам на моето дете. Аз все пак не издържах и казах - " Не можете ли да дадете поне една лъжичка да си куса " Мълчание. Най-накрая чичото се смили и подаде една лъжичка на дъщеря ми, но тя се тросна и не я пожела. Тя е много горда и всъщност стисна зъби и се обърна на другата страна и даже не изхленчи, а много й се ядеше. Още по-лошо. Помислих все пак, че са си взели урок да не показват повече тези неща пред децата. Но не! Върхът беше, че на другия ден като дойдоха на вечеря у нас пак донесоха от тях и се започна същата сцена! Тогава вече им казах, че не може така да продължават и че трябва да дадат и на детето ми или да си ги ядат сами. Дъщеря ми се приближи до чантата на етърва ми и я виждах как й се искаше да провери дали няма още едно десертче за нея. Етърва ми я овика да не пипала там!!!! Накрая другото дете не си довърши десертчетата и те се смилиха да ги отстъпят на детето ми, което направо взе да подскача от радост и ги изяде с такова удоволствие, че на мен чак ми се сви сърцето. Е, този път си казах, че може би вече ще престанат да ги носят. Но не!!! На третия ден мъжът ми трябваше да им каже отново повече да не ги вадят. Направо изумях от дебелокожието им. Всичко това, защото детето им ядяло САМО от тези десертчета и нищо друго. Е, 3 месеца по-късно свекърва ми ни беше на гости и специално беше донесла 1 стек десертчета изпратени от етърва ми. А тази последната ни изпрати колет пълен с дрехи за децата ми, ама в някакви огромни количества, сякаш се извиняваше за нещо. Значи й е ясно за какво става въпрос, ама...Защо така постъпва с дъщеря си, не знам.

arrows спомена още, че родителите питат 3-годишното си дете за всичко и са оставили той да определя правилата. Ето защо, според мен, тя насочи темата към грешното възпитание....
lala, много неприятна ситуация.