още докато бях бременна 
така силно ме риташе още от 6 месец, че аз свикнах, че вече не съм сама
така силно ме риташе още от 6 месец, че аз свикнах, че вече не съм сама
- Публикувана: 24 апр. 2004, 18:19 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2006, 16:05 ч.
Koга ви се появи маичинският инстинкт
Появи се на втория ден след раждането. Беше много внезапно и много силно. Налегна ме внезапен силен страх за детето - дали яде достатъчно, да не умре от нещо, да не се разболее. Съвпадна със следродилната депресия и беше ужасно. Постоянно ревях и сънувах глупости и умирах от страх нещо да не му се случи. Дори по едно време реших да не спя, за да не се задави без да го усетя. Абе ужас!!! Подлудих всички вкъщи с фобиите ми. Само ревях, всичко беше повод да се реве - ако му остане малко от млякото (беше на цедена кърма), или ако му излезе пъпчица, или ако повърне - тогава направо и лекар виках. Как ме изтърпяха вкъщи - направо им се чудя. След няколко месеца се пооправих и започнах да се наслаждавам на майчинството.
За себе си мога да споделя, че започнах истински да се наслаждавам на маичинството около 4 месец от раждането.
Когато гледах бебето в кувьоза и не можех даже да го пипна. ТОва усещане на празнота и самота... после колкото и когато и да ми е било трудно - само лек полъх на тази мисъл - че мога да го загубя, ми помагаха да преодолея личното си неразположение и да давам цялата си любов на малкото.
ВИж сега като чакам второто... нещо страха ми надделява и даже не се и радвам като хората... та не знам дали имам майчин инстинкт към нероденото.. дано дойде поне след раждането му.
ВИж сега като чакам второто... нещо страха ми надделява и даже не се и радвам като хората... та не знам дали имам майчин инстинкт към нероденото.. дано дойде поне след раждането му.
А сега това чуство е още по-силно и не мога да си представя живота без нея.
Още докато бях бременна си мислех, че обичам детето.
Но разбрах какво е майчинско чувство когато се захласна за първи път, на 4 ден от раждането. Такава паника и ужас ме обзеха. Тогава разбрах какво е да обичаш детето си.
Но и сега на моменти си мисля, че майчиното ми "шесто" чувство не работи винаги. Не мога да преценя винаги като плаче, защо плаче, дали от глад или му се играе и други такива неща.
Че си обичаме децата е ясно, но кога наистина се появява "инстинкта"?
Но разбрах какво е майчинско чувство когато се захласна за първи път, на 4 ден от раждането. Такава паника и ужас ме обзеха. Тогава разбрах какво е да обичаш детето си.
Но и сега на моменти си мисля, че майчиното ми "шесто" чувство не работи винаги. Не мога да преценя винаги като плаче, защо плаче, дали от глад или му се играе и други такива неща.
Че си обичаме децата е ясно, но кога наистина се появява "инстинкта"?
Появи се на втория ден след раждането. Беше много внезапно и много силно. Налегна ме внезапен силен страх за детето - дали яде достатъчно, да не умре от нещо, да не се разболее. Съвпадна със следродилната депресия и беше ужасно. Постоянно ревях и сънувах глупости и умирах от страх нещо да не му се случи. Дори по едно време реших да не спя, за да не се задави без да го усетя. Абе ужас!!! Подлудих всички вкъщи с фобиите ми. Само ревях, всичко беше повод да се реве - ако му остане малко от млякото (беше на цедена кърма), или ако му излезе пъпчица, или ако повърне - тогава направо и лекар виках. Как ме изтърпяха вкъщи - направо им се чудя. След няколко месеца се пооправих и започнах да се наслаждавам на майчинството.
Много точно си ме описала и мен с това
Сега ми е направо смешно
п.п. бе и аз се зачудих к'ва таз тема тука от mama kenga
добре че са новите потребители , та да изтупват от време на време прахта ... Появи се на втория ден след раждането. Беше много внезапно и много силно. Налегна ме внезапен силен страх за детето - дали яде достатъчно, да не умре от нещо, да не се разболее. Съвпадна със следродилната депресия и беше ужасно. Постоянно ревях и сънувах глупости и умирах от страх нещо да не му се случи. Дори по едно време реших да не спя, за да не се задави без да го усетя. Абе ужас!!! Подлудих всички вкъщи с фобиите ми. Само ревях, всичко беше повод да се реве - ако му остане малко от млякото (беше на цедена кърма), или ако му излезе пъпчица, или ако повърне - тогава направо и лекар виках. Как ме изтърпяха вкъщи - направо им се чудя. След няколко месеца се пооправих и започнах да се наслаждавам на майчинството.
.Аз се чувствах по същия начин,но ми мина за няколко дена! 
.