Не беше веднага след раждането-някъде след около 4 месеца. Дотогава не знаех точно на кой свят се намирам. 
- Публикувана: 24 апр. 2004, 18:19 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2006, 16:05 ч.
Koга ви се появи маичинският инстинкт
За съжаление моят инстинкт никакъв го нямаше след раждането.Викам си "Добре,родих ,айде да ме шият и да ходя да спя..."А бях чувала как някои майки плачат,целуват децата си и т.н.Аз бях като пън.След два дни ми я донесоха със спукана веничка,от която тече кръв (опитвали се ди и взимат кръв) и сърцето ми се преобърна.Тогава наистина почувствах нещо много силно.В последствие обаче изпаднах в тежка депресия и нямах никакви чувства,към никой и към нищо....
Сега вече съм добре и се наслаждавам на майчинството.Само като го погледна това сладко същество с тия сини оченца и ми иде да я схрускам....
Не знам кога точно, но определено не е докато бях бременна. Даже стоях в родилния дом и гледах детето и си мислех, че нещо не ми е наред, защото нямам майчинско чувство към това бебе. Естествено, много му се радвах, той беше най-красив, но нямах майчински инстинкт. Сега е толкова силен, че нито мога да ям, нито да спя, като хората, от него...
Още когато ми я сложиха на гърдите и я гушнах. Родих с операция. Бях очарована от малкото създание. Мислех, че това е най-красивото бебе на света, и че няма по-велик момент от този на първата среща между мама и бебчо. Казах на мъжа ми, че е пропуснал най-прекрасното изживяване на света. Беше наистина много вълнуващо и неуписуемо 
Май и аз страдам от синдрома на каката...приела съм сестричката ми за мое си дете, едва ли не! Често самата аз се усещам, че прекалявам.
По стечение на обстоятелствата непрекъснато съм в контакт с малки деца и бебета, така че може би и това ми се отразява и засилва майчинският инстинкт. Но все си мисля, че каквото и да става, друго си е да имаш свое детенце и тогава разбираш точния смисъл на израза!
По стечение на обстоятелствата непрекъснато съм в контакт с малки деца и бебета, така че може би и това ми се отразява и засилва майчинският инстинкт. Но все си мисля, че каквото и да става, друго си е да имаш свое детенце и тогава разбираш точния смисъл на израза!
Раждах 12 часа и през всички тези часове знаех, че има опасност да загубя бебето. Плаках много, а когато се роди пак плаках с облекчение че всичко е ОК. Още тогава знаех, че ужасно много я исках и ми бе необходима. После в стаята бяхме с още 2 родилки и аз капнала от умора (почти не на себе си) подскачах да обгрижвам всеки който изплачеше, изхълцаше, задавеше .....
И при мен с първия поглед. Докато бях бременна не чувствах нищо. Дори не я виждах на видеозона 
Мислех, че ще бъда лоша майка. Когато я видях, обаче се влюбих безумно. Не можех да спра да я гледам. Вместо депресия ме обвзе някаква еуфория, сякаш ще литна. Точно, като обезумяла от любов. И до днес съм така 
.
Мислех, че ще бъда лоша майка. Когато я видях, обаче се влюбих безумно. Не можех да спра да я гледам. Вместо депресия ме обвзе някаква еуфория, сякаш ще литна. Точно, като обезумяла от любов. И до днес съм така .