бягах постоянно от вкъщи, не ходех на училище, изключваха ме отвсякъде. събуждах се в непознати легла, с непознати хора..........родителите ми просто се бяха побъркали. ядох бой, щяха да ме пращат в поправителен дом, просто бяха вдингали ръце от мен. опитваха се да разговарят с мен, но аз ни приемах, ни предавах.
сега съм на 44. майка ми казва, че съм толкова праволинейна, че съм чак скучна. баща ми подло ми пожелава да ми се върне това, което аз съм им причинила навремето. къде беше проблема в нашите взаимоотношения и до днес не мога да ти кажа, самата аз даже не го знам. знам само че по едно време ги мразех, всички.
любовта, която сега изпитвам към семейството си е безгранична. намерих общ език с тях, макар и за много неща и досега да не се разбираме. да ти кажа, че всичко е временно би било много лесно, но наистина е временно, стига през това време да не се случи нещо непоправимо неприятно. аз сега си плюя в пазвата и съм благодарна, че съм имала явно ангел пазител.
мога да ти предложа да се видим и аз да поговоря с дъщеря ти. казват, че ужасно добре се разбирам с деца. никакви грехове не са ми чужди, това явно ме прави добър техен събеседник.
ами това е. стискай зъби, пубертета е страшно нещо. мога да те успокоя, че от дете като твоето може най-вероятно да излезе човек като мен. а аз определено не съм никак лош човек.......