Разсиновяването-тема табу???

За съжаление съм юридически много неграмотен. Но знам, че няма да ми позволят да осиновя 16 годишна девойка (колкото и да ми се иска), защото е пълнолетна.

Предполагам, че ако логиката е подобна и в обратна посока, не би било възможно разосиновяване (или раздъщеряване в твоя случай;).

Чувал за мотивации за осиновяване от рода - ДА НИ ГЛЕДАТ НА СТАРИНИ.

Вярвам, че ти е много трудно. Иска ми да се мога да ти помогна. Трудно е да разбереш подобно поведение...

Имам следния въпрос: дете е осиновено като бебе от съпрузи, но сега като пълнолетен е раз синовен от бащата осиновител, а майката осиновител е починала преди това. Има съд.решение за прекратяване на осиновяването и да носи имената преди осиновяването. А майката? Биологичната или осиновителката?

ВИДЯХ, ЧЕ ТЕМАТА Е ДОСТА СТАРИЧКА, НО СИГУРНО ДОСТА ХОРА ОЩЕ Я ЧЕТАТ. Четох я много внимателно. И честно да ви кажа, много съм объркана. Или аз нещо не разбирам, или пишещите във форума са хора с явно изразени комплекси относно понятието "осиновено дете". Първото, което се набива в очи е факта, че всеки един от вас се стерми със зъби и нокти да защитатва яростно правата на осиновените деца. Без поне на някой да му мине през ума дали някое от въпросните абсолютно несъществуващи деца такава защита му е необходима. Моят личен живот ме е научил да не бързам да съдя. Особено от позицията на страничен наблюдател, чиято основа е много податлива, много нестабилна. И никога да не съдя, ако не познавам фактите ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ. Лично. Вярно е, че тук се говори в повечето случаи за непълнолетни деца, но учудващото е, че осиновителите биват на практика абсолютно игнорирани. Това, което разбирам от написаното тук е, че осиновителите са лоши, те имат амбиции, които не са се осществили по някакъв начин, те са , които нямат правилни методи на възпитание, те са, които използват срещу осиновените си деца методи, които (дали наистина е така) родните мама и тате не биха си позволили да ползват.....? Аз не мисля, че точно така. И не мисля, че един проблем, погледнат едностранно и съвсем субективно би могъл да отрази истината. Също така не виждам нищо страшно в това някога някъде - някой да бъде разосиновен. Разбира се, че затова трябва да съществуват съвсем основателни причини, които съдът да разгледа - но след като в съвременото общество, в което живеем осиновените деца имат право да знаят кои са биологичните им родители, имат право да се срещат с тях, имат право да ги търсят и т.н. - защо трябва да се отнеме възможността на осиновителите , за които осиновяването се е превърнало в кошмар, а не в радост по едни, или други причини за прекратяване на един абсолютно несполучлив акт. Не разбирам защо ако осиновеното дете пожелае - да се допусне разосиновяване, ако осиновителят пожелае.....а, не, той няма право да предявява такива искания. Даже животът му да е стигнал до дъното на ада. Моля някой да ми го обясни, тук има и юристи.       Девет години наблюдавам най-близката си приятелка. Тя осинови дете на 9 годишна възраст. След трагичен инзидент, отнел живота на собственото й дете. Заведе детето в чужбина. Осгури му всичко. Добро училище, дрехи, храна, дом, ваканции по цяла Европа. Уреди сама среща на детето със семейството му, което то познаваше и с което до 9 годишна възраст е било в непрекъснат контакт. Съпругът й пое цялата издръжка без да поставя условия. Самият той беше заявил, че също че осинови детето. Да, ама не. Детето рече - не искам. И го нарече педофил. Говореше по тоя начин навсякъде - навън, пред познати, пред мен. Представете си живота на тая жена. Познавам всичките й терзания, съмненията през които премина - "познавам ли наистина човека,  с когото живеч щастливо толкова години, наистина ли колегите му нищо не са забелязали, наистина ли никой от стотиците ученици, които е обучил не се е усъмнил в нещо подобно?" Добре е, че е човек със здрав разум и силен дух.  Добре е, че вярваше на факти, а не на приказки. Продължи да се грижи за детето и честна дума, положи всички усилия макар същото да знаеше че е осиновено, да се чувства в своя си дом, в къщи, където мама го чака да се прибере, да го нахрани, да седне да учи с него, да го заведе на кино, да му разказва за живота си, да го учи на човешки ценности и достоен живот. Всичко това за жалост не можа да я направи майка. Тя винаги си остана "тя" , а спругът й "той". Историята с педофилията  беше забравена от детето, но и въпросът за осиновяване отпадна. Жалко , нали? Но това беше само първото нещо,първият опит приятелката ми да бъде изнудвана . След това изобретенията бяха безкрайни - ако се скараха на детенце, че се прибира много късно, или излиза от къщи без да го усетят и спи някъде, без да даде обяснения къде - й се казваше - искам да ме върнеш в дома. Безуспешни оставаха опитите на приятелката ми да обясни, че не са я взели от дом, за да я връщат обратно в него. Ако ней се купеше нещо марково, защото е прекалено скъпо, следваха упреците - да, защото не съм твое дете. Като дойдеха глоби за плащане за пътуване с автобус без билет, за кражби в голям размер от мястото, където беше на практика, за пари, взети назаем и невърнати - вместо обяснение, реакцията беше - Ши плащате, да не си ма осиновявала. " Ей бога ми, била съм свидетел! И ако това беше мое родно дете, такъв пердах щях да му тегля, че следващият път да се замисли и какво прави и как разговаря. И за да не изпадне някой от вас в заблуждение - в живота си никога на никого не съм вдигнала ръка. Историята продължава още по-тъжно. На 15 години детето прекъсна училище, беше изгонено от практиката, нямаше място за обучение за професия, изнесе си тайно багажа и изчезна от къщи. И полицията не успя да го намери. Съвсем случайно приятелката ми научи къде живее. Направи опи да нормализира нещата, но без особен успех. Детенце беше своевременно осъдено и трябваше да си излежи присъдата. Тук, в чужбина не си поплюват. Приятелката ми потърс помощ от социалните служби. Първата соц. работничка издържа половин година и даде мнение детето да бъде настанено в дом  тъй като родителите нямат абсолютно никакъв шанс да въздействат повече на възпитанието му и поддържането на поведение, що-годе в рамките на нормалнот. Категорично беше заключението, че не е могла да бъде осъществена абсолютно никаква връзка родител-дете, въпреки положените усилия от страна на родителите. (тук макар да не е осиновено детето от двамата родители, до пълнолетието му и двамата се приемат за такива). След това детенце постави нови условия - не иска да живее с "тия", дето  му казват кога да се прибира (срокът беше 10.30 вечерта), тия дето му казват, че е редно да обядва и вечеря с тях на масата, да си чисти от време на време стаята и да не спи до 2 следобяд. В дом! Съответно соц. служби защитават интересите на детето и беше намерен дом. Който струваше два пъти повече на месец от месечните доходи на семейството. Приятелката ми не подписа. И слава богу. Детето пожела да живее при "другото семейств", което обича и при което се намираше в момента (пропуснах да кажа, че на практика живееше при синът на семейството в отделна стая). Соц. служби изключиха тази възможност като неприемлива. Оттам започна всекиседмично посещение при назначената нова соц. работничка. Разбира се в 99 процента от посещенията бяха само от моята приятелка, Детенце не смяташе за необходимо да идва. На него не му трябваше помощ. Така се изнизаха още годинки. Детето се изнесе и от "обичанато семейство" и живее някъде из страната. Не отговаря на моб. си телефон, въпреки опитите на приятелката ми да се свърже и да разговяря. При нея идват само непрекъснато сметки за плащане (които тя прилежно плаща) и по тоя начин се знае, че детето е живо и здраво някъде.
Стана дълго, но това е дна мъничка част от цялата история.
Преди половин месец и втората соц. работничка прекраи работата си по случая със заключението, че въпреки усилията й и усилията от страна на родителите, детенце е продължило да живее както то си иска. Тъй като след три месеца става пълнолетно, получава правото да живее както си иска, но....и задължението да отговаря напълно самостоятелно за действията си. Родителите не са полу1чили възможност за изпълняване на родителските си задължения.Това е заключението на хора, които тук са достатъчно добри професионалисти.

Преди дни приятелката ми сподели с много болка, че след дълъг и мъчителен размисъл е стигнала до категоричното решение да подаде молба за разосиновяване. На момента това ми прозвуча абсурдно - защото познавам в детайли цялата история и знам, че на практика никога не се получи връзка дете -родите,(родители), нямаше я даже и връзката осиновен-осиновител. Имаше само детенце , което има всички права и отглеждащи, които имат само задължения.
Мотивите, които приятелката ми изложи, дълбоко ме впечатлиха. Тя ми каза, че всъщност това е последното нещо, с което може да помогне на дететоси, тя каза на детето си. Да му покаже, че никой на тоя свят не е задължен да живее според изискванията на другите. Че всеки има право да избира как да живее, но е длъжен сам да поеме отговорността за това, което избира. Никой не е длъжен да осиновява, а още по-малко да се насилва да бъде родител, след като не е приеман за такъв. Че една юридическа връзка е абсолютно безполезна, ако хората нямат нужда един от друг. Че връзката между родител-дете не се базира на родил-роден, осиновител-осиновен , а на най-обикновената и нормална човешка нужда да обичаш и да бъдеш обичан, да имаш потребност да погледнеш в очите на някого и да му кажеш "мамо" и той да погледне в твоите и да каже "ДА, дете мое".
Каза ми още, че това е възможност за детето да прецени дали иска да има някой, когото да нарича мое семейство, или да върви само по пътя си. И че ако наистина реши, че родителят е ценност, а не даденост , ако има нужда от родител - не защото е по закон, а защото се нуждае от такъв, вратата за него винаги ще бъде отворена.

Та, така , матакосмата, на тоя свят има зли хора. На тоя свят има обаче и добри хора. И не всяка постъпка, която на мен, или теб не се хареса, означава, че човекът който я върши е зъл. Не всяка постъпка , която не е по нашите представи означава, че човекът стигнал до решението да я извърши иска да причини зло, или болка.
Понякога мотивите са съвсем различни и наистина могат да донесат много повече добро.
И ако едно дете има правото да поиска да бъде разосиновено, моля те, нека и родителите (осиновителите) да имат това право. Иначе нещата са много гнили.
Останалото е работа на съда. Все пак те са професионално подготвени за такива проблеми.


Това, което в заключение искам да кажа е - от дългият си опит в работата ми  с различни типове хора знам - никой никого не насилва да бъде крадец, убиец, измамник, некоректен, лъжец. Той или е такъв, или самата идея за подобно нещо му е противна.