ами като не си работила с различни типове хора 
- Публикувана: 13 окт. 2007, 20:28 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2009, 12:23 ч.
Разсиновяването-тема табу???
По принцип не съм против да пишат хора, които не могат да бродират, нека се учат.
Та значи, глуповата, ето какво може да се научи от сагата на твоята "приятелка". (или си ти самата?)
Извинявам се предварително, ако звучи жестоко и клинично, но който иска съчувствие, поднася нещата по друг начин.
1. Осиновява се дете след трагичен инцидент със собственото. За да не стои празна детската стая ли? Всяко дете, родено или осиновено, дошло в семейството, за да замести друго дете, е натоварено с непосилна задача.
2. Взема се детето в чужбина. Изтръгва се от познатата среда, културният шок е голям за всеки един, да не говорим за дете, чиито първи 9 години със сигурност са били трудни. Какво е направено, за да му се помогне?
3. Всичко му е осигурила приятелката, но дали е имало нужда от това? Не виждам да пише например, че веднага е осигурила помощ от някого. Тук мамите пишат как търсят и намират помощ от специалисти, приятели, дори преди да са взели детето. Вместо ваканциите по цяла Европа, по-добре би било там да се инвестира. Подробности не знам, надявам се да ги научим.
4. Историята с педофилията е много интересна. Случва се, за съжаление. И с биологични деца. Това винаги е трагедия. не мога да коментирам без повече факти.
5. От описанието на "изпълненията" виждам едно дете, което КРЕЩИ да му се помогне - краде, лъже, бяга от къщи. Виждам обаче, че приятелката ти е потърсила помощ от социалните служби чак след сблъсък с полицията, че и присъда. Колко жалко, че толкова късно.
6. И понеже говориш за професионализма на тези служби: средностатистическият социален работник с полувисше образование в най-добрия случай е слушал две лекции за осиновяването. Като добавим и това, че детето е от друга страна, много се съмнявам, че са разбрали изобщо къде е коренът на проблемите. Истината е, че добрите специалисти по осиновяването със свещ да ги търсиш, със сигурност няма да се намерят в кварталната социална служба.
7. Няма дете, което ИЗБИРА да стане крадец и мошеник. Не е длъжно да бъде благодарно. Това чувствам в поста ти - ама тя толкова много прави за детето, пък то как се отблагодарява.
И най-накрая - какво ти е посланието? Да внимаваме какви деца избираме, щото могат да станат неблагодарни крадци? Или че понякога и най-добрите намерения не са достатъчни, за да се случи нещо хубаво?
За мене изводът от тази история е: всеки, който осиновява деца, особено деца над определена възраст, трябва да знае, че само любовта и добрите намерения не са достатъчни. Нужни са още много други неща, не на последно място помощ от компетентни хора - колкото по-рано, толкова по-добре.
Много полезно ще бъде да чуем повече подробности около казуса на приятелката - например за контакта с биологичното семейство, за набедения приятел и т.н. Би могло да бъде извънредно поучително.
Та значи, глуповата, ето какво може да се научи от сагата на твоята "приятелка". (или си ти самата?)
Извинявам се предварително, ако звучи жестоко и клинично, но който иска съчувствие, поднася нещата по друг начин.
1. Осиновява се дете след трагичен инцидент със собственото. За да не стои празна детската стая ли? Всяко дете, родено или осиновено, дошло в семейството, за да замести друго дете, е натоварено с непосилна задача.
2. Взема се детето в чужбина. Изтръгва се от познатата среда, културният шок е голям за всеки един, да не говорим за дете, чиито първи 9 години със сигурност са били трудни. Какво е направено, за да му се помогне?
3. Всичко му е осигурила приятелката, но дали е имало нужда от това? Не виждам да пише например, че веднага е осигурила помощ от някого. Тук мамите пишат как търсят и намират помощ от специалисти, приятели, дори преди да са взели детето. Вместо ваканциите по цяла Европа, по-добре би било там да се инвестира. Подробности не знам, надявам се да ги научим.
4. Историята с педофилията е много интересна. Случва се, за съжаление. И с биологични деца. Това винаги е трагедия. не мога да коментирам без повече факти.
5. От описанието на "изпълненията" виждам едно дете, което КРЕЩИ да му се помогне - краде, лъже, бяга от къщи. Виждам обаче, че приятелката ти е потърсила помощ от социалните служби чак след сблъсък с полицията, че и присъда. Колко жалко, че толкова късно.
6. И понеже говориш за професионализма на тези служби: средностатистическият социален работник с полувисше образование в най-добрия случай е слушал две лекции за осиновяването. Като добавим и това, че детето е от друга страна, много се съмнявам, че са разбрали изобщо къде е коренът на проблемите. Истината е, че добрите специалисти по осиновяването със свещ да ги търсиш, със сигурност няма да се намерят в кварталната социална служба.
7. Няма дете, което ИЗБИРА да стане крадец и мошеник. Не е длъжно да бъде благодарно. Това чувствам в поста ти - ама тя толкова много прави за детето, пък то как се отблагодарява.
И най-накрая - какво ти е посланието? Да внимаваме какви деца избираме, щото могат да станат неблагодарни крадци? Или че понякога и най-добрите намерения не са достатъчни, за да се случи нещо хубаво?
За мене изводът от тази история е: всеки, който осиновява деца, особено деца над определена възраст, трябва да знае, че само любовта и добрите намерения не са достатъчни. Нужни са още много други неща, не на последно място помощ от компетентни хора - колкото по-рано, толкова по-добре.
Много полезно ще бъде да чуем повече подробности около казуса на приятелката - например за контакта с биологичното семейство, за набедения приятел и т.н. Би могло да бъде извънредно поучително.
Няколко пъти започвах да пиша и се спирах. Днес не съм нито бяла, нито добра. В началото изпитах гняв, сега ми е просто тъжно. Майчинските чувства взеха връх в мен и сега ми се иска просто да прегърна това дете и да му кажа, че няма страшно, че всичко ще се оправи и че утре слънцето отново ще изгрее, и понеже идва лято, ще блести още по-силно и ще топли повече... И ми е тъжно, точно защото не мога да му обещая това...
7. Няма дете, което ИЗБИРА да стане крадец и мошеник.
И най-накрая - какво ти е посланието? Да внимаваме какви деца избираме...
И най-накрая - какво ти е посланието? Да внимаваме какви деца избираме...
А колко пъти съм чувала думите: Вземеш го чуждо, изоставено, дадеш му част от залъка си, отгледаш го и се лишаваш заради него, а то... Ама то това са гени! Щом майка му го е оставила то и тя кой знае каква е била и на него нейните качества сега му избиват!
Адресирани към мен, но на принципа "Думам ти щерко, сещай се снахо" от майка ми... за всяко дори и най-мъничко детско провинение!
Бижy, казват, че когато загубиш нещо, печелиш нещо друго. Вярвам, че всичко това те е направило силен и независим човек. Вярвам, че най-печаливши от цялата нерадостна ситуация ще са твоите собствени деца, защото имат една невероятна майка. Характер се гради трудно, но твоя вече е напълно изграден и си това, което си - истинско съкровище. 
Е не я съдете толкова строго де! Тя все пак е ... глуповата. 
Е, и какво ? Какво толкова лошо има да си глупав?
Според мен за теб самата това не би трябвало да има абсолютно никакво значение. Глупава, или не - моят живот си е мой живот и ти нито можеш да го живееш вместо мен, нито да го промениш по някакъв начи. Единственото, което за теб е важно е КАКВА си ти. Помисли върху това преди да бързаш друг път да правиш язвителни забележки.
Съжалявам, че нямам време днес да отговоря поотделно на всички ви. Утре ще го направя задължително. Но пак искам да кажа нещо, което някои от вас не са разбрали - влязох в този форум случайно по повод на друга статия, която ме заинтригува. Не съдя никого и уважавам безкрайно мнението на всеки един, независимо колко и как същото се различава от моето виждане по въпроса. Всеки има мотиви за това, което казва и това , което прави. И аз нямам как да ги зная. Просто исках да покажа, че подобни проблеми не могат да имат само една страна. Имат винаги две страни. Но на нас много ни се иска точно тая страна, която не ни е удобна - да не я виждаме. Да се правим, че не съществува.
За да не влизам още веднъж, тъй като времето ми днес е доста оскъдно - когато казах, че никой никого не насилва да стане еди-какъв си - имах предвид цитата на Матакосмата , че има лоши хора. И казах - да, има лоши хора, има и добри хора. Никой никого не насилва да бъде лош. ой или си носи лошотията дълбоко в себе си и тя излиза наяве при създали се подходящи ситуации, или самата идея да причини някому лошо му е чужда. Друг е въпросът за това кое точно и за кого точно е лошо. Та, нямах предвид нито едно дете.
Желая ви лека вечер.
Според мен за теб самата това не би трябвало да има абсолютно никакво значение. Глупава, или не - моят живот си е мой живот и ти нито можеш да го живееш вместо мен, нито да го промениш по някакъв начи. Единственото, което за теб е важно е КАКВА си ти. Помисли върху това преди да бързаш друг път да правиш язвителни забележки.
Съжалявам, че нямам време днес да отговоря поотделно на всички ви. Утре ще го направя задължително. Но пак искам да кажа нещо, което някои от вас не са разбрали - влязох в този форум случайно по повод на друга статия, която ме заинтригува. Не съдя никого и уважавам безкрайно мнението на всеки един, независимо колко и как същото се различава от моето виждане по въпроса. Всеки има мотиви за това, което казва и това , което прави. И аз нямам как да ги зная. Просто исках да покажа, че подобни проблеми не могат да имат само една страна. Имат винаги две страни. Но на нас много ни се иска точно тая страна, която не ни е удобна - да не я виждаме. Да се правим, че не съществува.
За да не влизам още веднъж, тъй като времето ми днес е доста оскъдно - когато казах, че никой никого не насилва да стане еди-какъв си - имах предвид цитата на Матакосмата , че има лоши хора. И казах - да, има лоши хора, има и добри хора. Никой никого не насилва да бъде лош. ой или си носи лошотията дълбоко в себе си и тя излиза наяве при създали се подходящи ситуации, или самата идея да причини някому лошо му е чужда. Друг е въпросът за това кое точно и за кого точно е лошо. Та, нямах предвид нито едно дете.
Желая ви лека вечер.
Препоръчани теми