в леглото заедно,парите-отделно!

Въпросът не е конкретно в това кой колко пари оставя "на видно място". Въпросът не е дори в самите пари. Това всичкото е въпрос на уважение - щом сме станали едно семейство, ще сме ЗАЕДНО в здраве и болест, в бедност и богатство.... А като се казва заедно, аз го разбирам наистина заедно. Защото в семейството мъжът и жената може да са отделни личности, но са изградили заедно ЕДНО ЦЯЛО. И в този смисъл не разбирам идеята всеки да си държи свои лични пари на "тайно място". Още когато започнахме да живеем заедно някак от само себе си парите ни се озоваха на общо място. Нито той някога ми е искал сметка какво правя с тях, нито пък аз на него. В началото моят принос беше по-голям за семейният бюджет, след това неговият стана такъв.... по едно време ни издържаше само той, а сега нещата са горе долу по равно. Разбира се, ако парите започнат да свършват по-бързо през месеца от необходимото - сядаме на масата и обсъждаме какви разходи трябва да намалим. Това никога не ми е пречило да си купувам "женските неща" - той там не ми се бърка. Това, което ме притеснява е, че той много рядко си купува нещо само за себе си - гледа все за мен да има, а на мен ми е неприятно така. Но от известно време имаме някакъв напредък по този въпрос.
Та смятам, че семейство, в което се правят такива тънки сметки "Аз си изкарвам парите, съответно аз ще си ги харча" не е никакво семейство. Семейството за това е такова, защото обвързва мъжът и жената един с друг в една обща цел, в един общ път напред. Никой не е казал, че всеки няма право на личен периметър, лични разходи и пр., но това не се решава като всеки си крие заплатата. На авторката само искам да кажа, че проблемите съвсем не опират само до заплатата. Те са много и като чета - от отдавна. Просто аз не виждам бъдеще на такива отношения. Съжалявам.

Явно тези, свикнали да делят парите, не осъзнават, че при обща каса никой никого не издържа.

Никой никого не издържа, но някой издържа цяло едно семейство. Това, че парите са общи, не означава, че се омаломажава приносът на всеки към семейният бюджет. Тарталета, ако тази реплика е по повод моя пост, ще поясня, че казах "по едно време ни издържаше само той" и това няма как да се подцени като факт.

При нас парите са общи още откакто бяхме ученици и предимно родителите ни даваха пари (е, и лятото работехме за по 2 месеца). Просто ни харесва да правим всичко заедно и да радваме другия. 

Но не мога да се начудя как стават нещата в семействата с отделни каси, особено когато единият взема значително по-малко от другия. Не се заяждам, ами искам някой наистина да ми обясни. Нека предположим, че мъжът печели повече, а си делят сметките и всеки харчи останалото за себе си. Като стане време да ходят на море, тя отива в Лозенец, а той на Карибите ли?  Или ако реши мъжът да купи някакъв скъп уред, трябва ли съпругата да гладува, че да изплати нейната половина? Ами ходенето по ресторанти? Сметката се дели или пък се казва "следващия път ти ТРЯБВА да ме черпиш"?  Ами ако мъжът постоянно си купува разни джиджавки, а жената няма пари за едни гащи или едно червило, няма ли да започне да завижда накрая и да се озлоби? А с детето как става номерът? Таткото купува компютър, ГСМ, и т.н., а майката- обикновени играчки от магазин за 1лв? И кой тогава е добрият според детето? 

Не знам, наистина не мога да си представя такива отношения в "семейството". Може би този модел е успешен предимно когато и двамата са постоянно с еднакви доходи. Но за мен това не е пълноценно семейство. Времето и енергията, загубени в сметкаджийство, могат да бъдат оползотворени по-полезно.  Семейството е едно цяло, дори и по закон при развод всичко се дели на две (поне така е по филмите), защото всеки има принос за общото благо. А  нали си давате обет да сте "заедно и в добро, и в лошо", какво е това всеки да се спасява сам тогава? 

Ако реално мъжа ти харчи за каквото е необходимо, не си прави някави тънки сметки как да изкарате месеца главно с твоите пари и имате почти равни доходи не виждам проблем. И би трябвало рядко да се случва и ти да му искаш пари, по-нормално е да искаш да купи някакви необходими неща, ако ти идват в повече като разходи, отколкото на него за месеца.
Ние с мъжа ми живеем заедно вече почти 10 години. Първите години събирахме парите накуп, но впоследствие именно аз поисках да се върнем на старото положение.
 Просто не ми беше комфортно да взема пари за да му подаря нещо и веднага да се вижда че липсват пари.
Чувствах се сякаш отново съм ученичка и ми дават джобни, а ако искам нещо конкретно - трябва да давам обяснения, защото излиза че харча общи пари за лични неща.... кофти е някак. Или пък за по-значителните покупки излиза че единия харчи общите пари главно по своя преценка и другия и да не му харесва честосе оказва пред свършен факт- защото парите са общи.... Поне при нас се получаваше така че общия бюджет ни влияеше зле на чувството за личен периметър и самостотелност. И на уважението между нас косвено...
Изобщо не го питам колко взима и колко харчи, знам че е горе-доли колкото мен - той плаща сметките, аз осигурявам храната - сметнали сме че е горе долу поравно, но никой не се заяжда и купува каквото трябва: и аз съм плащала сметки и той е купувал храна, парите са за да се харчат все пак. Живеем скромно и не ламтим за някакви нереално скъпи неща така че няма ощетени.
За по-големи покупки се договаряме и всеки дава поравно ако и двамата сме на мнение че това трябва да се купи, ако не - който го иска той го плаща. така никой не се чувсктва изнуден или насилен.
Това са отношенията които имахме като гаджета и ми е много по-комфортно да знам че и едни гащи да ми купи то е от сърце и че за целта е отделил от СВОИТЕ пари.
Освен това така всеки е мотивиран (да не си кривим душите всеки дълбоко в себе си е и мъничко егоист) да работи по-ефективно и да изкарва повече. Защото като се покрият общите разходи, биха му останали повече лични, ако иска ги харчи ако иска ги спестява.
Много хора именно загубата на тази свобода ги смачква в семейния живот, до степен че им се отщява- много е инфантилно и ограничаващо в някои отношения. Ако хората са наистина партньори и не си погаждат номерца не е нужно, дори е вредно да си събират парите накуп.
Смятам че по този начин се запазват реалните отношения на даване и получаване и това съхранява отношенията за дълго.
Ако смяташ че мъжа ти е длъжен да си оставя всички пари "на масата" това влече до това че дори и да ти подари нещо- то е само вял израз на внимание - той е похарчил общи пари от които и ти сама си могла да си го купиш, а от друга страна приемаш косвено че имаш право да контролираш всичките му разходи и да ги оценяваш като целесъобразност. Той на тебе също...
е не виждам в това никаква полза - само поводи за скандали.
Съвсем друго е този месец, мъжа ти да похарчи за тебе свои пари, над разходите за семейството, и вместо да си купи нещо на себе си - което ще е съвсем в реда на нещата- да купи на теб. Това е истински подарък, който показва много по-реално истинските му чувства.

Мъжът ти вероятно не иска да си губите идентичността и да си размивате отношенията си в някаква финансова каша, и според мене е прав и това е добре и за двамата. Никак не трябва да значи липса на чувства, но пък ако започне да охладнява - ще усетиш веднага защото ще имаш най-ясното мерило за егоизма му - който ще нарасне главоломно ако охладнее. Аз предпочитам определено да имам тази червена лампа, за отношенията ни.

Не съм визирала никого, говоря по принцип 

Аз също мисля,че още в началото е трябвало да обсъдите този въпрос,а не да се ослушвате.Смятам, че в едно семейство парите трябва да са общи.Да не се пресмята кой колко внесъл,кой какво си купил-ами кой колкото може и от каквото има нужда.Съпругът ми работи много и изкарва в пъти повече от мен, но ми ги дава и после заедно се харчат.Пазаруваме заедно,ако трябват за колата, за отопление абе с две думи  заедно го разпределяме.За джобни оставям една сума на определено място.Стотинки и железни левчета за децата в една кутийка ако случайно забравя да им дам или им
се наложи.
Мъжът ми казва, че парите не го радват ако няма за кого да ги харчи.

Писах и в други теми - парите ни никога не са били общи! Мъжа ми поема всичко, а моята заплата е за мен!
Не сме се разбирали в началото на връзката ни дали парите да са общи или не - имахме по-интересни занимания!

Desilosha, от втория ти постинг останах с впечатлението (даже с убеждението), че проблемите ви не са отскоро и не само парите са причина за тях. Според мен се налага да си изясните (или преговорите) правилата във връзката ви и да ги спазвате.


При нас отделните каси си функционират чудесно. Въпросът е да има първоначална, приета и от двамата уговорка, как да се разпределят разходите - в нашия случай единият (с по-предсказуем доход) плаща режийните и дрехите за детето, другият, с (относително) плаващ доход - основните храни, уроците на щерката и екстрите - книги, преса, музика.
Големите покупки за домакинството, почивките и подаръците (общи, не от всеки отделен)- за детето, роднини и приятели решаваме, съответно финансираме общо (не непременно поравно).
Подаръкът за партньора обаче е винаги изненада и заплатен от другия. Застраховките също си плащаме поотделно, както и дрехите и страничните разходи - пари за хобита, излизания с лична компания, дребни заеми на приятели и т.н. Тези средства не са тайна, просто не държим другият да ги декларира.
По негласна уговорка от началото на връзката ни, на кръчма черпи този, който има по-значим повод за деня ( не е задължително да е приятен ), е и съответна сума у себе си.
Ако съм с по-нисък доход за определен период и ми трябва ново палто, например, ще огранича личните си разходи за известно време. Ако ми трябва СЕГА, ВЕДНАГА, ще поискам от мъжа ми, без изобщо да си помисля да му ги връщам. Ако обаче ми трябват пари за някакъв курс - ще ги искам като заем и ще му ги върна.

Установили сме, че за определен период стойностите и като приходи, и като разходи са равностойни, така че няма място за губене на време и енергия в сметкаджийство. Такова имаше, докато бяхме с обща каса - аз искам едно, той - друго, пари и за двете няма, почва едно отстъпване... накрая не се купува нищо от двете и двамата хем се опияняваме от собственото си благородство, хем ни е яд, че резултатът е нулев . С наличието на преводите по банка тази практика зачезна от самосебе си.

И в общата, и в отделните каси има смисъл и хляб, просто двамата трябва да са на едно мнение, ако не - единият да убеди другия в правотата си или да се остави да бъде убеден. Ако добрата воля и у двамата е налице, това не би трябвало да е проблем.

Не мисля, че отделните сметки на двамата са приложима схема, ако съществува съществена разлика в доходите на партньорите. Ако те са приблизително еднакви, е добре, но представете си, че разликата е в пъти - тогава наистина единият ще си живее нашироко, а другият ще се чуди откъде да намери пари за елементарни неща.

 

Това все едно аз съм го писала!  Няма да се повтарям.

Аз пък туй с общата "каса" не мога да го разбера   слагаме си парите на едно място и всеки взема сутрин-като в училище.
Доходите ни примерно са еднакви всеки плаща каквото когато се случи не правим сметка кой колко и за какво дал.
Ей ,туй също не мога да го разбера съвест нямате ли бе момичета?

..

Егоистки такива...