в леглото заедно,парите-отделно!

Трябвало е да изясните това в началото, сега е късно.

Този мъж, за украса ли го държиш?

Това не ми се вижда никак малко.Сметките и храната са основният разход в семейството.Всичко зависи от това какъв процент от неговата заплата влиза у вас и какъв остава за негови лични нужди.Ако за него остават малка сума,не виждам проблем,че си заделя.Все пак и ти имаш доходи,твоите на 100% ли  харчиш за семейството?

Не толерирам подобен тип мъжко поведение. Както той ти казва презрително - ти никога нямаш пари, така и ти му кажи, като му се прииска нещо в леглото: " На теб сексът никога не ти е достатъчен".

Трябвало е да си отваряш очите повечко,това не е никак малък порок според мен.
Но и според мен вече е късно.А защо не почнеш и ти да работиш ,нищо че имаш доход от някакъв наем ? Може бездействието ти да го дразни и затова да прави така ...
А ако е толкова стиснат по природа .... направо незнам как си го взела.
За нуждите на децата как сте се пазарили ?  

Кво ти пука къде мъжът ти държи парите.
Ти си изкарваш пари, той си изкарва, нали
сметките се плащат, кво те боли колко точно
има той в джоба си и кво му се молиш за трохи.
Големи хора сте, а и отдавна сте заедно, гледам.
Това не трябва тепърва да ви е проблем.

Щом купува храна и плаща сметките какво те притеснява? Той е поел основния разход в едно домакинство. Ти си имаш своя доход и не си без пари. Нахално ми се вижда да искаш и джобни да ти оставя при това положение.

Аз не мисля, че който и да било от двамата трябва да си оставя парите за общо харчене. Щом плаща сметки и пазарува, ок. Да не би наистина да прекаляваш...

И при нас е така,но винаги е било така и аз не мисля че е проблем.Просто такава е семейната ни политика.Всеки взима заплатата си и прави с нея каквото намери за добре.Защо да я оставям на видно място,защо пък трябва да е обща ? Ей тая дума "трябва" всъщност доста я мразя....Той взима заплата,плаща наема и сметките,купува за малката,дава и на мен ако поискам.Но каквото остане си е за него и не ми го дава на масата.И аз правя така.Въпрос на избор.

Щом сме семейство и парите ни са общи

Боже-е-е, никога няма да разбера подобни съжителства...цепат пари, любовта им зависи от всичко друго, но не и от сърцата им, говорят си грубо и обидно и всичко се смята за нормално....Това не е към авторката....просто се замислих....Извинявам се за отклонението. Не мога да свържа понятията семейство, уважение, обич и приятелство с делене на пари, изрази от рода на "що пък трябва да си оставям парите", и .....други работи, които ще излязат пак от темата....
А по темата : може да не и оставя пари, но не и с тези реплики, подигравателни и унизителни....
И той защо е взимал от нейните преди, щом са разделени на мои и твои? Значи и тя е имала право на неговите, ама не си ги е давал човека....

Не виждам голям проблем, щом той плаща сметки и храна, предполагам и за децата плаща, каквото е необходимо. А ти имаш доход, който щом е колкото неговата заплата, можеш да прецениш за колко стига. А ако тормозът ти е, че парите не стоят в обща кутия - ами аз също не подкрепям това. И ние не си държим парите заедно, т.е. те са в банкови сметки. Въобще ми се вижда страшна отживелица това с общите пари в къщи и направо ми е смешно. Ами моите пари стоят в карта, тегля колкото и когато е необходимо, където мога плащам от картата директно... По логиката на "общите пари", трябва да си изтегля заплатата, да я оставя в шкафа в къщи и да кажа " семейство сме- ето парите!"  

И аз не смятам, че това е проблем. Ние също си държим парите отделно и всеки си харчи от неговата заплата. Е, ако сме излезли и в момента някой няма пари, другият дава естествено, както и за по-големи покупки - плащаме заедно. Супер е, че плаща сметките и храната човекът. Моят мъж (преди да изляза в майчинство) настояваше аз да давам половината пари за сметките и не съм смятала това за проблем. А при положение, че взимаш колкото мъжа си пък било то от наем, честно казано, не знам защо искаш пари от него.

Аз проблем не виждам - сама казваш, че доходът ти е колкото неговия, освен това мъжът ти плаща сметките и пазарува (а това хич не е малко и е значително перо от месечните разходи), така че не виждам за какво му искаш пари! Не се засягай, но от постинга ти оставам с впечатление, че ти си харчиш собствените пари само за себе си и мъжът ти има основание да се дразни, ако е така и му искаш и още. Аз също не си оставям заплатата на видно място, нито пък искам това от мъжа ми, но отдавна сме се разбрали по този въпрос и сме си разпределили паричните задължения.

Аз пък мисля, че въпросът е в отношението и начина, а не в точната сума. Не го разбирам това с деленето на парите. Съгласна съм, че всеки има право на лична свобода, всеки трябва да има някаква отговорност, но нали затова двама души са заедно, за да делят всичко. Обратното ми прилича на живот между съквартиранти. Това е мое мнение, за което няма да споря дали е вярно. 

От древността мъжете са тези , който мъкнат плячката .
Аз съм за спазването на традициите  , моята заплата е за всичко друго , само не и сметки .
Ако той има някакви възражения , да си намери друга "пещера" .

И аз мисля така.

На мен деленето на парите ми се струва липса на доверие. Ако нямаш скришни разходи кво толкова трябва да криеш или пазиш. Аз бих те посъветвала да започнеш работа. Повечето мъже ги побърква мисълта, че жена им по цял ден се подмотва, дори и да не го казват 

И да ходи на работа, това пак ще ги побърква, тогава други причини ще намерят...

чувала съм ,че,, Семейство ,в което парите не са общи -не е семейство!,,.-това ме провокира да пусна тази тема.
а мен ме дразни това ,че той ги КРИЕ,тоест той ми няма доверие.а иначе всичко си  си има и предистория-
преди 5 години  и му дадох около 15 000 лв да завърти бизнес,понеже имам магазинче.той обеща да върне парите ,но не го направи ,а магазина фалира.
докато работеше в там,аз мноооого влюбена -не му търсих сметка за оборота,-оставих го да се оправя сам,защото преди това  той имаше нископлатена работа и нямаше грам самочувствие.дадох му да управлява парите ми  и междувременно ние с майка ми плащахме сметките у дома където живеехме 3 мата.после докато той си намери работа пак го издържах с презумпцията ,че нещата ще се променят.
да ама не!фалиралия магазин го дадох под наем ,с това се издържам досега. мъжа ми не спря да обикаля кръчмите.прибираше се посред нощ.както и да е и това го преживях.аз го гонех той се връщаше и т.н и т.докато един ден си тръгна сам и каза ,че повече няма да живее с нас ,защото не понася тъщата.
после започнаха едни любовни срещи и забременях с 2 то дете.той  ни покани да живеем у тях.
аз отказах да плащам каквито и да е сметки у тях и той се съгласи да ни издържа ,вече с 2 те деца.
и така безоблачно живяхме няколко  месеца .
свекървата обаче реши , че не е честно аз да не давам пари и ми го каза -,,право куме в очи,,.мъжа ми си замълча.
последно той предложи аз да давам в бюджета 300 лв ,а той около 3 четвърти от заплата си тоест около 700 лв.
и ето този месец оставих 300 лв. и зачаках .мина ден два.той не оставя и аз изхарчих всичките пари само за децата.той продължава да си ги крие.това нормално ли е според вас?
благодаря на всички предварително за мненията.
всъщност отдавна се чувствам като негова съквартирантка
   

Направо си го търси да му биеш шута - и на него, и на маминка му.

Прощавай, zuziii, за какво бездействие говориш, когато има две малки деца? На мен ми звучи абсурдно.
Към авторката-май никога не сте били семейство така като гледам. Не разбирам какво е това делене на парите. Имала съм такова съжителство без брак, в което всичко се делеше. Задлъжнях веднъж с левче, ей, изкараха ми душата. Добре, че избягах. Но при мен беше лесно-без брак и деца.
Интересно ми е всички, които си делят заплатите какво правят, когато трябва да се купи нещо голямо и общо? Хладилник например? Пак ли така единия дава, другия дава? Ами ако единия взима по-ниска заплата, това означава ли, че качеството на живота му ще е по-лошо от това на другия? Значи ли, че този който взима повече ще може да си позволи бира с приятели, а другият ще се скатава сам в къщи, щото му е ниска заплатата? Или ще отидат и двамата на заведение и единия ще кара на сокче, а другият ще си поръча салати, пържоли....или пък единият ще почерпи, но ще чака да му се върнат парите? А децата? Те не носят пари в семейството, те какво правят? Мога още много такива въпроси да задам.
 desilosha, да, вие сте съквартиранти. Семейството се събира за да дели и добро и лошо. Не да дели пари.

Саня - да,сега видях че малкото е на 6 мес.Предполага се че е в майчинство.Имах предвид ако и 2-те деца примерно са на градина/ясла , а тя си стои вкъщи.Щом е така естествено съм съгласна.

Парите са много относителна тема според мен. За едни една сума е достатъчна за други много малка. И моя мъж не си оставя заплатата на видно място, но ми оставя достатъчно пари, които ми стигат за всичко необходимо за през деня и тази тема за пари е тема табу в нас. Той плаща всички разходи като ток, телефони, вода, храна и т.н. , та аз какво мога да искам повече? Не съм прекалила с харченето по мен в смисъл за дрешки и козметики и гледам с мои пари да си осигуря поне някои от тези неща и да не го натоварвам и с това.
Относно твоя въпрос аз не виждам никакъв проблем при положение, че той плаща всичко, защо не си купиш един хляб с твоите пари?

Ама и като знам какви жени има само, които освен за пари за друго не мислят направо ми става жал за мъжете. (нищо лично!!!)

Sorry, това не го бях прочела!!

в леглото заедно, парите при мен - той ми иска после по 10-20 лв да си има. 
не се шегувам, така е

Мдаааааа

Проблема не е в това какво ти дава от джоба си, а какво ти дава от сърцето си.

Според мен тук изобщо не може да става въпрос за семейство , това не е истинско семейство.Мисля 4е парите в слу4ая са ви малък проблем пред отношенията ви.

ще се радвам и някой мъж да се изкаже по темата.
сигурна съм ,че има и други мъже ,които действат и разсъждават като моя.

Има, познавам такива

Според мен с тези пари, които изкарваш ти си вземете самостоятелна квартира и се отделете и от тъщи и от свекърви. Ако с тези, които изкарва мъжа ти можете да се издържате, това е най-добрия вариант. Така както разказваш, че той не е много стока , не е.
Но щом продължаваш да си с него, явно намираш смисъл.
Не позволявайте обаче някой да ви се меси в живота!!!

След всичко, което си описала за миналото ви, вече не мисля, че нямаш проблеми. Но те не са ви само в парите, а явно в много неща.
Мисля, че ако искате да изградите семейство, трябва да се отделите самостоятелно, и да започнете на чисто. Тези предистории с 15 х.лв. твои, които той профукал, пък свекърва ти иска да даваш пари, мъжа ти мълчи... Излез от тези сериали! Минало- свършило! Пий една вода и виж как да тръгнете напред! Това, че нямате брак не означава, че ти вече с 2 деца трябва да продължаваш да си "на квартира" у тях. Изобщо- вземи семейството си в ръце, говори с мъжа ти, търси варианти... разбира се, ако искаш да продължите по-дълго с този мъж.

Миличка , така като чета ми се струва , че преди му е било много удобно - да го издържаш и за всичко да плащаш .
Сега като е започнал да взема прилична заплата и му е неприятно да дава и в къщи ... маминка също го подстрекава .
Не са нормални тези отношения просто . Седни , говорете сериозно - проблема не е само в парите и прецени за себе си този мъж какво значи за семейството ви . Обясни му как виждаш нещата и ако трябва му припомни случката с магазина , но в много краен случай    щом започва да се забравя вече ...

С подпис или без вие никога няма да сте истинско семейство.Явно мъжът ти е голям егоист и да го обсъждаме и плюем тук решение на проблема ви няма да намерим.
Напусни го и си искай  издръжка за децата .
При нас всеки си държи парите в него си той плаща сметките , а аз пазарувам -просто така се случи въобще не сме го обсъждали .При големи покупки ,който има плаща и другия примерно донажда .
Рядко ми се е налагало да му искам ,и то даже не да искам ,а просто казвам трябват ми 100лв. и толкова.

и при нас е точно така,
но аз плащам всички сметки,пазарувам и т.н.

Ако едно семейство ги крепи само парите...лошо. Преди време имахме една сметка....но се оказа че е по-добре да си имаме отделни. А лично  така съм по-доволна...по-независима съм Иначе преди все трябваше да обяснявам защо имам нужда от това и онова.Мъжете  си нямат представа от какви женски неща ние имаме нужда, тъй като те самите нямат нужда от тези неща....

Ние сега сме с две отделни сметки,като моя плаща всички сметки за къщата,парно,ток,вода,наем,почивките извън страната ...а аз купувам само  храната в къщи и някои неща нужни за къщата...за които мъжа няма как да се сети че трябва да се купи като  прах за пране,тоалетна хартия,течни сапуни, салфетки,свещи , хавлиени кърпи...и тем подобни.
Много съм доволна тъй като мога да  си купувам свои неща от които смятам че имам нужда и не се налага да го карам той да ми ги купува. Поне  на нас  така ни е по-лесно.
Всичко е разпределено почти  по-равно,естествено  съпруга ми плаща по-голямата част от разходите,но неговата заплата е по-голяма от моята.Така никой не длъжен на другия и никой не използва другия. И двамата работим и допринасяме еднакво за семейството.
Мисля че е много нахално и егоистично мъжа да плаща всичко в къщи , а жената да си харчи парите само за нейните си нужди и кеф...
Ами милото работи като луд.. не залужава ли и той нещо за себе си..или  той трябва да работи само да   плаща сметките ?? Сори ако съм наранила някой тук с това си изказване....не е било умишлено.Просто мое мнение по въпроса за семейния бюджет.

За мен не е нормално това положение. За какво тогава сте заедно, как така ще ти казва "парите са си мой"?
 Мое мнение е, че щом сте семейство споделяте всичко,хубаво, лошо, пари и т.н.

roza66 права си, ама прочети и втория пост на авторката .Нейното "мило" не е от миличките.

Какво бездействие бе ,зузи,жената има 6 месе4но бебе и едно по-голямо дете!!!?
Такива мъже са  невидими за мен.Лошото е ,4е не сте ''оправили сметките'' преди да заживеете заедно  .Идеята на Серпентин е много яка 

Миличка, потресох се !!! Спасявай живота си и децата си ! Избягвам по принцип да съм крайна за чужди истории, но ми се повдига от такива нищожества...

Ааа вторият пост хвърля съвсем различна светлина върху ситуацията. След тези разяснения - да, не е нормално неговото отношение.

Мисля, че малко късно се сещаш да променяш ситуацията. Може би е малко грубо отношението му, но съвсем не мисля, че щом имате приблизително еднакъв доход двамата, а той плаща сметки и пазарува е задължен и да оставя остатъка от парите си в "общата каса". Всеки има право да харчи част от бюджета си както прецени, щом от това не страда семейството.
А пък подобни коментари "щом не плаща-няма секс" са ми безкрайно жалки..... все си мисля, че за секс се плаща на определен контингент от жени?!?

Никога не съм разбирала как двама души, които живеят заедно, имат общи деца и прочее, нямат обща каса. Лично аз не го приемам за нормално.

А относно изказването на авторката, че чувства мъжа си като съквартирант... Мисля, че това изчерпва темата.

Това положение си е направо като на съквартиранти. Не го разбирам. А и това, че ви се месят в семейството си е прекалено. Редно е било още в началото да постигнете съгласие по този въпрос.
Ние сме с общи пари, сметките ни са с по две карти - за него и за мен, не си делим разходи, не сравняваме приходи. Имаше месеци, когато аз бях безработна, имаше и месеци, в които той не работеше. Никога не сме сравнявали кой какво прави и колко печели. Щом сме заедно, ще си помагаме, независимо от ситуацията. Знам, че когато няма работа, той търси. Никой няма да седне да си клати краката вкъщи, като може да изкара малко пари за почивка или да покрие кредитите за този месец. Събираме заедно парите, правим план за най-належащите разходи като сметки, кредити, пари за колата и т.н., заделяме пари за "извънредни случаи", и всичко останало остава на едно място - на който когато му трябват, си взима. Така разбираме живота заедно, така го живеем.

Има много хора, които избират да делят парите си.
Лично за нас това не е бил вариант, не мисля, че след като сме семейство и споделяме всичко, можем да 'разделим' парите - твърде да досадно фундаментални за добрата атмосфера у дома.
Но все повече хора около мен се насочват към несподеляне на доходите, което видимо не предизвиква особено напрежение. Може да се живее и така.

Именно... И не само избират да делят парите си...ами така е справедливо. Това че хората имат отделни сметки не значи че не са семейство или че не се обичат. Парите не би трябвало да имат общо с любовта между тях.
 Защо се стига да мнение че ако мъжа плаща за всичко, значи тогава е истински мъж...а жената в такива случаи какво е?
 Това че мъжа плаща всичко го има само на балканите. Пояснявам че  95% на запад  патнорите си делят разходите защото стандарта на живота е такъв, че не може само единия да поеме всичко в  къщи.   Няма как  да стане..освен ако съпруга не е милионер... Мисля че и  България след време ще налезне този начин на мислене...

Роза, не смятам, че ако мъжа плаща всичко е истински мъж. То може мъжа да изкарва повече, но може и жената. Когато парите са общи няма нужда единят да моли другия, да се свива, да му се напомня, че взима по-малко, да се дърпат кой колко взима и какво плаща.... Не за това са заедно. Както мъжа ми ме издържаше до като бях безработна, така и аз го издържах, когато той не работеше. Както аз съм взимала по-висока заплата от него, така и той е взимал. Както аз се грижа да не му липсва нещо, така и той се грижи на мен да не ми липсва нещо. А и с общият бюджет е много по-лесно да се координират разходите и по този начин да се заделят пари или за екскурзия, или за почивка, или нещо друго .
Нашето положение не е ненормално, просто така сме го приели. 

Роза, споделяне на доходите не означава издръжка на семейството от страна на мъжа. 
Аз имах предвид прозрачност на приходите, общи сметки, общи планове и съгласие за нуждите, общо приоретизиране и тн. Това е, при нас тази система работи, според мен си спестяваме напрежение.
Казвам го, защото когато се оженихме 2-3 месеца живеехме 'делейки' и беше голям ад.

Охх, точно пък на Балканите мъжете, които плащат всичко, са толкова малко, че се чудя съществуват ли изобщо... На запад доста повече жени могат да си позволят да не работят, да се посветят изцяло на семейството си, а стандарта кой им го осигурява?

Ок, да кажем в България/тя е на Балканите.../  Не си ли съгласна че  по принцип при нас  е прието мъжа само да храни семейството...???  И че мъжа трябва да плаща сметките в ресторанта и в къщи ? Така е било от време оно... Аз писах в една друга тема/ отдавана/..че съм плащала вечерята на съпруга си..понеже той плаща почти  всичко в къщи..и ми беше кеф да го изведа на вечеря и да платя нашата сметка.А той колко пъти е правил това..много пъти....и какво ще ми стан ако аз платя някой път...ще се разоря ли?   Ееееей вярвай ми..изядоха ме с парцалите... Едва ли не съм ненормална че съм платила сметка в ресторанта.Това не е  прието в БГ...  

Не знам дали е прието, но е факт, че не се случва на практика у нас. И не е само при нас, то е още от времето, в което сме живели в пещери - мъжът е бил този, който е осигурявал прехраната на семейството, не мисля, че така е било само по нашите земи. Специално пък ние в момента живеем в страна, пълна с комплексирани мъже, които по ред причини, включително икономически, и да искат, не са в състояние да хранят семейството си сами, така че няма какво толкова да го коментираме. Аз лично не виждам нищо кой знае какво лошо в това, мъжът да осигурява семейството, но уви, на практика се случва рядко - това е, което аз виждам в нашата страна, където уж така било прието. И да е било, комунизмът е имал достатъчно време, за да размъти трайно това правило - образът на соц-труженичката и т. н. На някои мъже пък им е удобно жените да ги издържат - свят шарен, хора всякакви, но мъжът нали затова е мъж... Или само името му остана?

Serpentine..свят шарен..така е Исках само да кажа че тук си делят сметките не поради факта  че мъжете са скръндзави и не искат да плащат, ами че нямат финансовата възможност. Всичко е много скъпо и с една заплата не може да се покрият всички сметки и  разходи...трябва и другия да се включи .  Ако и двамата работят....то и двамата плащат. Разпределят си  кой  кое ще плаща. Мисля си че така е честно...не знам.Може пък да съм много старомодна в мисленето си.. или не мога да се изразя точно та да ме разберат какво имам в предвид.. Но както и да е...всеки си има право на мнение...

пп.Малко офф...Serpentine...кой е този на снимката ..твоя мъж ли? 

Неее, идеалът ми за мъж по-скоро  Поне откъм визуалната част 

Такъв мъж не бих имала нищо против да издържам

При нас парите са общи. Но това изобщо не означава, че мъжът ми ме издържа. Нищо подобно. Не е нужно да минаваме от едната крайност в другата. Общи пари за мен означава, че и на ДВАМАТА парите са в общата каса, а не само на мъжа. Естествено, че е най-малкото нечестно само мъжът да издържа семейството, а парите на жената да са си за нея. Демек чуждото общо, мойто за мене си. Неееее! И в този смисъл няма начин той да плаща сметките вкъщи, нито пък аз да го каня на вечеря, просто защото няма мои и негови пари. Това е! Всичко е общо!

При нас парите са общи, нали за това сме семейство.заплатите ни са еднакви и не може да се каже, че единия издържа другия и обратно.в момента понеже имам овърдрафт сме на неговата заплата до моята, след това харчим от моята пак до неговата и така.просто не мога да си представя да не ми даде пари, за да изкарам месеца.всичко е общо при нас.

Въпросът не е конкретно в това кой колко пари оставя "на видно място". Въпросът не е дори в самите пари. Това всичкото е въпрос на уважение - щом сме станали едно семейство, ще сме ЗАЕДНО в здраве и болест, в бедност и богатство.... А като се казва заедно, аз го разбирам наистина заедно. Защото в семейството мъжът и жената може да са отделни личности, но са изградили заедно ЕДНО ЦЯЛО. И в този смисъл не разбирам идеята всеки да си държи свои лични пари на "тайно място". Още когато започнахме да живеем заедно някак от само себе си парите ни се озоваха на общо място. Нито той някога ми е искал сметка какво правя с тях, нито пък аз на него. В началото моят принос беше по-голям за семейният бюджет, след това неговият стана такъв.... по едно време ни издържаше само той, а сега нещата са горе долу по равно. Разбира се, ако парите започнат да свършват по-бързо през месеца от необходимото - сядаме на масата и обсъждаме какви разходи трябва да намалим. Това никога не ми е пречило да си купувам "женските неща" - той там не ми се бърка. Това, което ме притеснява е, че той много рядко си купува нещо само за себе си - гледа все за мен да има, а на мен ми е неприятно така. Но от известно време имаме някакъв напредък по този въпрос.
Та смятам, че семейство, в което се правят такива тънки сметки "Аз си изкарвам парите, съответно аз ще си ги харча" не е никакво семейство. Семейството за това е такова, защото обвързва мъжът и жената един с друг в една обща цел, в един общ път напред. Никой не е казал, че всеки няма право на личен периметър, лични разходи и пр., но това не се решава като всеки си крие заплатата. На авторката само искам да кажа, че проблемите съвсем не опират само до заплатата. Те са много и като чета - от отдавна. Просто аз не виждам бъдеще на такива отношения. Съжалявам.

Явно тези, свикнали да делят парите, не осъзнават, че при обща каса никой никого не издържа.

Никой никого не издържа, но някой издържа цяло едно семейство. Това, че парите са общи, не означава, че се омаломажава приносът на всеки към семейният бюджет. Тарталета, ако тази реплика е по повод моя пост, ще поясня, че казах "по едно време ни издържаше само той" и това няма как да се подцени като факт.

При нас парите са общи още откакто бяхме ученици и предимно родителите ни даваха пари (е, и лятото работехме за по 2 месеца). Просто ни харесва да правим всичко заедно и да радваме другия. 

Но не мога да се начудя как стават нещата в семействата с отделни каси, особено когато единият взема значително по-малко от другия. Не се заяждам, ами искам някой наистина да ми обясни. Нека предположим, че мъжът печели повече, а си делят сметките и всеки харчи останалото за себе си. Като стане време да ходят на море, тя отива в Лозенец, а той на Карибите ли?  Или ако реши мъжът да купи някакъв скъп уред, трябва ли съпругата да гладува, че да изплати нейната половина? Ами ходенето по ресторанти? Сметката се дели или пък се казва "следващия път ти ТРЯБВА да ме черпиш"?  Ами ако мъжът постоянно си купува разни джиджавки, а жената няма пари за едни гащи или едно червило, няма ли да започне да завижда накрая и да се озлоби? А с детето как става номерът? Таткото купува компютър, ГСМ, и т.н., а майката- обикновени играчки от магазин за 1лв? И кой тогава е добрият според детето? 

Не знам, наистина не мога да си представя такива отношения в "семейството". Може би този модел е успешен предимно когато и двамата са постоянно с еднакви доходи. Но за мен това не е пълноценно семейство. Времето и енергията, загубени в сметкаджийство, могат да бъдат оползотворени по-полезно.  Семейството е едно цяло, дори и по закон при развод всичко се дели на две (поне така е по филмите), защото всеки има принос за общото благо. А  нали си давате обет да сте "заедно и в добро, и в лошо", какво е това всеки да се спасява сам тогава? 

Ако реално мъжа ти харчи за каквото е необходимо, не си прави някави тънки сметки как да изкарате месеца главно с твоите пари и имате почти равни доходи не виждам проблем. И би трябвало рядко да се случва и ти да му искаш пари, по-нормално е да искаш да купи някакви необходими неща, ако ти идват в повече като разходи, отколкото на него за месеца.
Ние с мъжа ми живеем заедно вече почти 10 години. Първите години събирахме парите накуп, но впоследствие именно аз поисках да се върнем на старото положение.
 Просто не ми беше комфортно да взема пари за да му подаря нещо и веднага да се вижда че липсват пари.
Чувствах се сякаш отново съм ученичка и ми дават джобни, а ако искам нещо конкретно - трябва да давам обяснения, защото излиза че харча общи пари за лични неща.... кофти е някак. Или пък за по-значителните покупки излиза че единия харчи общите пари главно по своя преценка и другия и да не му харесва честосе оказва пред свършен факт- защото парите са общи.... Поне при нас се получаваше така че общия бюджет ни влияеше зле на чувството за личен периметър и самостотелност. И на уважението между нас косвено...
Изобщо не го питам колко взима и колко харчи, знам че е горе-доли колкото мен - той плаща сметките, аз осигурявам храната - сметнали сме че е горе долу поравно, но никой не се заяжда и купува каквото трябва: и аз съм плащала сметки и той е купувал храна, парите са за да се харчат все пак. Живеем скромно и не ламтим за някакви нереално скъпи неща така че няма ощетени.
За по-големи покупки се договаряме и всеки дава поравно ако и двамата сме на мнение че това трябва да се купи, ако не - който го иска той го плаща. така никой не се чувсктва изнуден или насилен.
Това са отношенията които имахме като гаджета и ми е много по-комфортно да знам че и едни гащи да ми купи то е от сърце и че за целта е отделил от СВОИТЕ пари.
Освен това така всеки е мотивиран (да не си кривим душите всеки дълбоко в себе си е и мъничко егоист) да работи по-ефективно и да изкарва повече. Защото като се покрият общите разходи, биха му останали повече лични, ако иска ги харчи ако иска ги спестява.
Много хора именно загубата на тази свобода ги смачква в семейния живот, до степен че им се отщява- много е инфантилно и ограничаващо в някои отношения. Ако хората са наистина партньори и не си погаждат номерца не е нужно, дори е вредно да си събират парите накуп.
Смятам че по този начин се запазват реалните отношения на даване и получаване и това съхранява отношенията за дълго.
Ако смяташ че мъжа ти е длъжен да си оставя всички пари "на масата" това влече до това че дори и да ти подари нещо- то е само вял израз на внимание - той е похарчил общи пари от които и ти сама си могла да си го купиш, а от друга страна приемаш косвено че имаш право да контролираш всичките му разходи и да ги оценяваш като целесъобразност. Той на тебе също...
е не виждам в това никаква полза - само поводи за скандали.
Съвсем друго е този месец, мъжа ти да похарчи за тебе свои пари, над разходите за семейството, и вместо да си купи нещо на себе си - което ще е съвсем в реда на нещата- да купи на теб. Това е истински подарък, който показва много по-реално истинските му чувства.

Мъжът ти вероятно не иска да си губите идентичността и да си размивате отношенията си в някаква финансова каша, и според мене е прав и това е добре и за двамата. Никак не трябва да значи липса на чувства, но пък ако започне да охладнява - ще усетиш веднага защото ще имаш най-ясното мерило за егоизма му - който ще нарасне главоломно ако охладнее. Аз предпочитам определено да имам тази червена лампа, за отношенията ни.

Не съм визирала никого, говоря по принцип 

Аз също мисля,че още в началото е трябвало да обсъдите този въпрос,а не да се ослушвате.Смятам, че в едно семейство парите трябва да са общи.Да не се пресмята кой колко внесъл,кой какво си купил-ами кой колкото може и от каквото има нужда.Съпругът ми работи много и изкарва в пъти повече от мен, но ми ги дава и после заедно се харчат.Пазаруваме заедно,ако трябват за колата, за отопление абе с две думи  заедно го разпределяме.За джобни оставям една сума на определено място.Стотинки и железни левчета за децата в една кутийка ако случайно забравя да им дам или им
се наложи.
Мъжът ми казва, че парите не го радват ако няма за кого да ги харчи.

Писах и в други теми - парите ни никога не са били общи! Мъжа ми поема всичко, а моята заплата е за мен!
Не сме се разбирали в началото на връзката ни дали парите да са общи или не - имахме по-интересни занимания!

Desilosha, от втория ти постинг останах с впечатлението (даже с убеждението), че проблемите ви не са отскоро и не само парите са причина за тях. Според мен се налага да си изясните (или преговорите) правилата във връзката ви и да ги спазвате.


При нас отделните каси си функционират чудесно. Въпросът е да има първоначална, приета и от двамата уговорка, как да се разпределят разходите - в нашия случай единият (с по-предсказуем доход) плаща режийните и дрехите за детето, другият, с (относително) плаващ доход - основните храни, уроците на щерката и екстрите - книги, преса, музика.
Големите покупки за домакинството, почивките и подаръците (общи, не от всеки отделен)- за детето, роднини и приятели решаваме, съответно финансираме общо (не непременно поравно).
Подаръкът за партньора обаче е винаги изненада и заплатен от другия. Застраховките също си плащаме поотделно, както и дрехите и страничните разходи - пари за хобита, излизания с лична компания, дребни заеми на приятели и т.н. Тези средства не са тайна, просто не държим другият да ги декларира.
По негласна уговорка от началото на връзката ни, на кръчма черпи този, който има по-значим повод за деня ( не е задължително да е приятен ), е и съответна сума у себе си.
Ако съм с по-нисък доход за определен период и ми трябва ново палто, например, ще огранича личните си разходи за известно време. Ако ми трябва СЕГА, ВЕДНАГА, ще поискам от мъжа ми, без изобщо да си помисля да му ги връщам. Ако обаче ми трябват пари за някакъв курс - ще ги искам като заем и ще му ги върна.

Установили сме, че за определен период стойностите и като приходи, и като разходи са равностойни, така че няма място за губене на време и енергия в сметкаджийство. Такова имаше, докато бяхме с обща каса - аз искам едно, той - друго, пари и за двете няма, почва едно отстъпване... накрая не се купува нищо от двете и двамата хем се опияняваме от собственото си благородство, хем ни е яд, че резултатът е нулев . С наличието на преводите по банка тази практика зачезна от самосебе си.

И в общата, и в отделните каси има смисъл и хляб, просто двамата трябва да са на едно мнение, ако не - единият да убеди другия в правотата си или да се остави да бъде убеден. Ако добрата воля и у двамата е налице, това не би трябвало да е проблем.

Не мисля, че отделните сметки на двамата са приложима схема, ако съществува съществена разлика в доходите на партньорите. Ако те са приблизително еднакви, е добре, но представете си, че разликата е в пъти - тогава наистина единият ще си живее нашироко, а другият ще се чуди откъде да намери пари за елементарни неща.

 

Това все едно аз съм го писала!  Няма да се повтарям.

Аз пък туй с общата "каса" не мога да го разбера   слагаме си парите на едно място и всеки взема сутрин-като в училище.
Доходите ни примерно са еднакви всеки плаща каквото когато се случи не правим сметка кой колко и за какво дал.
Ей ,туй също не мога да го разбера съвест нямате ли бе момичета?

..

Егоистки такива...

Как така като в училище?  
Аз като бях ученичка, не съм бъркала никъде да си взимам пари сама. Даваха ми еди си колко за седмицата и ако ги изхарча предварително - проблемът си е мой.
Общата "каса" е само символично понятие за това, че парите са общи.
При нас всеки си има някаква постоянна сума пари, която държи в портфейла си.
От къде бърка, за да ги слага там не смятам, че е важно. Дали ще е от мястото, където стоят парите вкъщи или от обща сметка - има ли някакво значение?
И изобщо не е нужно темата да се превръща в спор дали трябва или не парите в едно семейство да са общи.
Бюджета се разпределя по начин, който е най-целесъобразен за членовете на семейството. При едни семейства това са отделните средства, при други общите - няма правило.
Ако на мен ми се държеше сметка за всяка похарчена стотинка, или ако аз му държах на него - предполагам, че в един момент наистина щяхме да стигнем до идеята "всеки да си знае своето". Но тъй като това не е така, положението в момента ни устройва напълно.
Всеки е стигнал до най-оптималното решение, благодарение на опита.

Не е задължително - тогава просто разходите ще са разпределени по различен начин, ако и двамата партньори приемат тази ситуация. В крайна сметка не би било нормално да има драстична разлика в ежедневния стандарт на членовете на едно семейство.
Естествено е докато единият учи, отглежда децата, търси работа или просто поема изцяло грижата за дома и членовете на семейството, другият да поеме основната финансова тежест. Но и това трябва да е изяснено и прието от двамата.
Ама априори да считам, че мъжът ми е длъжен да ме издържа, само защото съм благоволила да кажа "да" - не го приемам. Както не приемам и той да мисли, че съм длъжна да поема цялото домакинство, само защото той е благоволил да каже "да". 
Тъй де, да сме гледали гат`сме се женили!

На мен пък точно този модел най-много ми допада. Егоистка, не егоистка, егоистите са си най-добре винаги. Стига сме ги галили с перце тия мъже, то резултата от това вече е явен - превърнаха се в разглезени и безотговорни същества и свикнаха жената да се грижи за всичко.

Това ми хареса... .....

Не мога да разбера защо ,когато парите на двамата са на отделни сметки се приема,че семейството не е задружно или че има някакъв проблем?
Някой питаше в такъв случай как се уреждат големи покупки и кой ги плаща?При нас е различно всеки път.Преценяваме на момента кой има по-голяма възможност да поеме този разход и евентуално ако не достигат пари и другият додава.Например една от последните ни големи покупки беше нов компютър.Взехме го на изплащане като се разбрахме,че аз ще го погасявам.Стана така обаче,че той още на следващият месец погаси половината от сумата (без въобще да съм го карала)и аз на по-следващият останалата половина.По колата също се наложи миналият месец да платим една голяма сума и той пое сметката,аз пък платих други сметки,които по принцип той има "задължение" да плаща.Такава е нашата система,гледаме да балансираме така нещата,че никой да не е ощетен и за всеки да остане по нещо за лично харчене.На ресторант като сме пак според зависи,питаме се на място кой ще плати.В повечето случаи той плаща но и аз да съм,не виждам нищо странно да си извадя картата и да платя.Почивките също си изкарваме на едно и също място като предварително все пак е направена калкулацията,кой с какви пари ще разполага по сметката.Разпределяме-"ти ще платиш пътя да речем,аз ще платя хотела и т.н..И последно само да добавя,че ако искам винаги мога да погледна как стои въпросът с неговата сметка,както и той с моята.Знаем си пин кодовете и никога не сме си крили картите един от друг.

Ахааааа, ама такава съм си, ко да напрааа 

И нашите не са общи,и той поема почти цялата част от сметките в къщи.За детето не се пазарим за сметките-аз ги поемам,като свършат парите-казвам-давай-и той дава-защо трябва да слагаш парите си в килера,за да има за всички-ако той свърши-казва-давай-аз давам...това е-чисто,лесно,просто.Ей сега ще взема да кътам под дюшека,във килера,в шкафа и т.н. пари. ,за да били общи-той ако иска да се заяде,че вземам пари повече от необходимо,пак ще се заяде...така,че това с вземането,а недаването не ми допада-говорете.

Няма лошо..  ...щом така ви отърва...

Аз не мога да разбера тези, които твърдят, че отношенията не бива да почиват върху парите, а само върху любовта, чувствата и секса. Не че отричам последните три, но трябва да сме реалисти. Имаме нужда от пари за да живеем, колкото повече толкова повече. Иначе забиваме в битови проблеми и дрязги. Единствено хората, които не са притиснати от парите могат да ги надскочат. Не съдете момичето - тя търси сигурност, някой на когото да се опре. Какво значи достатъчно е да плаща сметките пък после да прави каквото си иска със заплатата... Тъпо е, така може да я лъже колко взема. Защото ако е повече, то тогава не е достатъчно да плати сметките...

Ние също много се обичаме, но сме прагматици - аз вземам малко пари от един наем и с тях плащаме сметките, ако не стигнат ТОЙ ми дава, той поема всички останали разходи - храна, дрехи, ресторанти, кръчми, пътувания... А аз харча своята заплата за себе си... В този случай не ме интересува дали крие реалните сим доходи от мен, просто защото никога не се е случвало да кажа ДАй, а той да каже НЕ.

При нас парите са на семейството - никога не сме ги делили на "мои" и "твои". Независимо в дадения период кой получава повече. По този начин знаем точно с колко разполагаме за месеца, колко можем да спестим, какви извънредни разходи можем да направим.
Когато имаме празник си избираме подаръците заедно - заради една гола изненада няма да тръгна да си деля парите с мъжа ми.

Не мога да си представя да се унижаваме и да искаме пари един от друг - парите са си на едно място и всеки си взима когато му трябват. Никога не си държим сметка кой за какво е харчил - за мен този вариант работи безотказно вече 8 години

Абсолютно така са нещата и при нас. Приемам че при различните двойки са различни нещата и обща формула няма, но честно това делене ми се вижда налудничаво. Ми разходите за децата как се делят? И ако в един момент единият остане без работа?
Мне, определено това не е моя начин

Не сме женени и нямаме дете. Живеем вече осма година заедно и парите са ни общи  Той изкарва доста повече от мен 

Благодаря за обясненията на двете дами, които ни разказаха на какъв принцип се плащат покупките и другите разходи при тях. Но мисля, че в описаните случаи касите не са съвсем отделни, ами много наподобяват нашата ситуация. "Общи пари" не означава непременно да има едно чекмедже, в което всеки да си оставя парите, а по-скоро съгласуване на разходите и съобразяване с другия. А не примерно единия да каже, че няма пари, за да отиде на почивка с другия и си остане вкъщи. Или пък "богатият" да яде деликатеси, докато другия има пари само за картофи. Или да се купи компютър на детето и да се наблегне: "Това е от тати, мама може да ти купи само книга!". 

Надявам се, че разбрахте какво си представя човек като чуе определението "отделни каси". Май не сме толкова различни все пак. 

Заглавието на темата е повече от ясно Кажи му го

При нас парите са общи и е така от първия ден в който сме заедно. Доходите ни са горе- долу еднакви. Парите ги държим на едно място. Като вземем заплати отделяме от тях за сметки и останалите пари ги прибираме. На който му трябва просто си взима. Бих се чувствала унизително да му искам пари ако нямам. Все едно живея с родителите си. Аз смятама че като сме семейство всичко е общо. Даже не мога да си представя да си държа заплата в мен. Ами ако той няма представяте ли си как ще ми поиска пари  

Нещо не виждам къде е проблема. Ако го е срам да си поиска при нужда, къде отива доверието в партньора? Тогава да се напъне да изкарва повече, та да си има.


 Точно ! Говорим за отделни каси, но в рамките на добронамерени семейни отношения, все пак.

Аз разбрах какво се има в предвид,но искам да питам нещо друго-какво му е унизителното да поискаш от мъжа си пари,ако нямаш вече?Аз не чувствам унижение-затова сме се оженили-да помага,когато аз не смогвам-кое му е унижението?Унизително е,когато мъжа ти е в някаква степен темерут,на мен лично не ми е  унизително нищо,свързано с него.Унизително ми е да нямам пари и той да не ми дава,да ме смята 2-ра категория,да ме унижава-това е унизително.