в леглото заедно,парите-отделно!

Как така като в училище?  
Аз като бях ученичка, не съм бъркала никъде да си взимам пари сама. Даваха ми еди си колко за седмицата и ако ги изхарча предварително - проблемът си е мой.
Общата "каса" е само символично понятие за това, че парите са общи.
При нас всеки си има някаква постоянна сума пари, която държи в портфейла си.
От къде бърка, за да ги слага там не смятам, че е важно. Дали ще е от мястото, където стоят парите вкъщи или от обща сметка - има ли някакво значение?
И изобщо не е нужно темата да се превръща в спор дали трябва или не парите в едно семейство да са общи.
Бюджета се разпределя по начин, който е най-целесъобразен за членовете на семейството. При едни семейства това са отделните средства, при други общите - няма правило.
Ако на мен ми се държеше сметка за всяка похарчена стотинка, или ако аз му държах на него - предполагам, че в един момент наистина щяхме да стигнем до идеята "всеки да си знае своето". Но тъй като това не е така, положението в момента ни устройва напълно.
Всеки е стигнал до най-оптималното решение, благодарение на опита.

Не е задължително - тогава просто разходите ще са разпределени по различен начин, ако и двамата партньори приемат тази ситуация. В крайна сметка не би било нормално да има драстична разлика в ежедневния стандарт на членовете на едно семейство.
Естествено е докато единият учи, отглежда децата, търси работа или просто поема изцяло грижата за дома и членовете на семейството, другият да поеме основната финансова тежест. Но и това трябва да е изяснено и прието от двамата.
Ама априори да считам, че мъжът ми е длъжен да ме издържа, само защото съм благоволила да кажа "да" - не го приемам. Както не приемам и той да мисли, че съм длъжна да поема цялото домакинство, само защото той е благоволил да каже "да". 
Тъй де, да сме гледали гат`сме се женили!

На мен пък точно този модел най-много ми допада. Егоистка, не егоистка, егоистите са си най-добре винаги. Стига сме ги галили с перце тия мъже, то резултата от това вече е явен - превърнаха се в разглезени и безотговорни същества и свикнаха жената да се грижи за всичко.

Това ми хареса... .....

Не мога да разбера защо ,когато парите на двамата са на отделни сметки се приема,че семейството не е задружно или че има някакъв проблем?
Някой питаше в такъв случай как се уреждат големи покупки и кой ги плаща?При нас е различно всеки път.Преценяваме на момента кой има по-голяма възможност да поеме този разход и евентуално ако не достигат пари и другият додава.Например една от последните ни големи покупки беше нов компютър.Взехме го на изплащане като се разбрахме,че аз ще го погасявам.Стана така обаче,че той още на следващият месец погаси половината от сумата (без въобще да съм го карала)и аз на по-следващият останалата половина.По колата също се наложи миналият месец да платим една голяма сума и той пое сметката,аз пък платих други сметки,които по принцип той има "задължение" да плаща.Такава е нашата система,гледаме да балансираме така нещата,че никой да не е ощетен и за всеки да остане по нещо за лично харчене.На ресторант като сме пак според зависи,питаме се на място кой ще плати.В повечето случаи той плаща но и аз да съм,не виждам нищо странно да си извадя картата и да платя.Почивките също си изкарваме на едно и също място като предварително все пак е направена калкулацията,кой с какви пари ще разполага по сметката.Разпределяме-"ти ще платиш пътя да речем,аз ще платя хотела и т.н..И последно само да добавя,че ако искам винаги мога да погледна как стои въпросът с неговата сметка,както и той с моята.Знаем си пин кодовете и никога не сме си крили картите един от друг.

Ахааааа, ама такава съм си, ко да напрааа 

И нашите не са общи,и той поема почти цялата част от сметките в къщи.За детето не се пазарим за сметките-аз ги поемам,като свършат парите-казвам-давай-и той дава-защо трябва да слагаш парите си в килера,за да има за всички-ако той свърши-казва-давай-аз давам...това е-чисто,лесно,просто.Ей сега ще взема да кътам под дюшека,във килера,в шкафа и т.н. пари. ,за да били общи-той ако иска да се заяде,че вземам пари повече от необходимо,пак ще се заяде...така,че това с вземането,а недаването не ми допада-говорете.

Няма лошо..  ...щом така ви отърва...

Аз не мога да разбера тези, които твърдят, че отношенията не бива да почиват върху парите, а само върху любовта, чувствата и секса. Не че отричам последните три, но трябва да сме реалисти. Имаме нужда от пари за да живеем, колкото повече толкова повече. Иначе забиваме в битови проблеми и дрязги. Единствено хората, които не са притиснати от парите могат да ги надскочат. Не съдете момичето - тя търси сигурност, някой на когото да се опре. Какво значи достатъчно е да плаща сметките пък после да прави каквото си иска със заплатата... Тъпо е, така може да я лъже колко взема. Защото ако е повече, то тогава не е достатъчно да плати сметките...

Ние също много се обичаме, но сме прагматици - аз вземам малко пари от един наем и с тях плащаме сметките, ако не стигнат ТОЙ ми дава, той поема всички останали разходи - храна, дрехи, ресторанти, кръчми, пътувания... А аз харча своята заплата за себе си... В този случай не ме интересува дали крие реалните сим доходи от мен, просто защото никога не се е случвало да кажа ДАй, а той да каже НЕ.

При нас парите са на семейството - никога не сме ги делили на "мои" и "твои". Независимо в дадения период кой получава повече. По този начин знаем точно с колко разполагаме за месеца, колко можем да спестим, какви извънредни разходи можем да направим.
Когато имаме празник си избираме подаръците заедно - заради една гола изненада няма да тръгна да си деля парите с мъжа ми.

Не мога да си представя да се унижаваме и да искаме пари един от друг - парите са си на едно място и всеки си взима когато му трябват. Никога не си държим сметка кой за какво е харчил - за мен този вариант работи безотказно вече 8 години

Абсолютно така са нещата и при нас. Приемам че при различните двойки са различни нещата и обща формула няма, но честно това делене ми се вижда налудничаво. Ми разходите за децата как се делят? И ако в един момент единият остане без работа?
Мне, определено това не е моя начин

Не сме женени и нямаме дете. Живеем вече осма година заедно и парите са ни общи  Той изкарва доста повече от мен 

Благодаря за обясненията на двете дами, които ни разказаха на какъв принцип се плащат покупките и другите разходи при тях. Но мисля, че в описаните случаи касите не са съвсем отделни, ами много наподобяват нашата ситуация. "Общи пари" не означава непременно да има едно чекмедже, в което всеки да си оставя парите, а по-скоро съгласуване на разходите и съобразяване с другия. А не примерно единия да каже, че няма пари, за да отиде на почивка с другия и си остане вкъщи. Или пък "богатият" да яде деликатеси, докато другия има пари само за картофи. Или да се купи компютър на детето и да се наблегне: "Това е от тати, мама може да ти купи само книга!". 

Надявам се, че разбрахте какво си представя човек като чуе определението "отделни каси". Май не сме толкова различни все пак. 

Заглавието на темата е повече от ясно Кажи му го

При нас парите са общи и е така от първия ден в който сме заедно. Доходите ни са горе- долу еднакви. Парите ги държим на едно място. Като вземем заплати отделяме от тях за сметки и останалите пари ги прибираме. На който му трябва просто си взима. Бих се чувствала унизително да му искам пари ако нямам. Все едно живея с родителите си. Аз смятама че като сме семейство всичко е общо. Даже не мога да си представя да си държа заплата в мен. Ами ако той няма представяте ли си как ще ми поиска пари