в леглото заедно,парите-отделно!

Нещо не виждам къде е проблема. Ако го е срам да си поиска при нужда, къде отива доверието в партньора? Тогава да се напъне да изкарва повече, та да си има.


 Точно ! Говорим за отделни каси, но в рамките на добронамерени семейни отношения, все пак.

Аз разбрах какво се има в предвид,но искам да питам нещо друго-какво му е унизителното да поискаш от мъжа си пари,ако нямаш вече?Аз не чувствам унижение-затова сме се оженили-да помага,когато аз не смогвам-кое му е унижението?Унизително е,когато мъжа ти е в някаква степен темерут,на мен лично не ми е  унизително нищо,свързано с него.Унизително ми е да нямам пари и той да не ми дава,да ме смята 2-ра категория,да ме унижава-това е унизително.

Ами аз лично не бих се чувствала комфортно да искам 2 лева от мъжа ми за да ида да пия кафе, например. Явно е въпрос на разбиране. Вкъщи винаги е било така- всичко е общо.

За мен също би било унизително.
Парите са общи и всеки взима и използва от тях толкова, колкото прецени.
Той да иска от мен, или аз от него - не.

Не мога да разбера това "всеки да взема и ползва, колкото прецени". Ако наистина са общи обсъждате, правите бюджет и т.н., а не на мен днес ми е щукнало да си купя обувки и вземам от общата каса, защото така съм преценила, пък после хляб и вода... И това с парите на едно място също ми е странно, като да си ги криеш под дюшека...

Да речем, че нито един от нас не е от хората, които ще изхарчат парите ни за глупости.
Обсъждаме, когато има какво да се купува като по-големи покупки.
Няма какво да се обсъжда, когато на някой от нас са му необходими пари за дребни неща, а още по-малко за "джобни".
Относно последното изречение - не виждам абсолютно никаква връзка с криенето под дюшека, по простата причина, че парите не се крият, а са сложени на достъпно място за двама ни.
Банкови сметки имам само аз в момента, но той може да разполага с картите ми винаги, когато му е необходимо.
Да си ги криеш в потрфейла или в картата е все същото, като да ги криеш "под дюшека".

Според мен парите в картата ти дават сигурност - че винаги разполагаш с някаква сума, че няма опасност някой да влезе в дома ти и да останеш без пари. Дават ти и самостоятелност. Не е нужно да даваш отчет за всяка стотинка...

Това вече е съвсем отделен въпрос.
Иначе ние отчет и така не си даваме. Всеки има доверие на другия, че ще разполага с парите по най-добрият за семейството начин. Този модел при нас е работещ вече 4 години и никога не е имало проблем.
Самостоятелността не зависи от наличието на карта, а от изградените отношения между мъжът и жената.

Абсолютно е така.

 
Аз съм в същото положение като авторката,но той не ми дава нищо,нито плаща разходи,купува храна 2-3дни в месеца.Единствените пари,който виждам са 40лв и за малката.
Когата имаме нужда си искаме пари на заем един от друг и при първа възможност си ги връщаме.

Извинявай, но защо сте заедно при това положение? За секс? За да делите наема? Заради хорското мнение? Защо?

Парите ни са общи и дори не мога да си представя да не са. Разбира се, на всеки заплатата я превеждат на карти и не теглим всичко, но всеки свободно може да разполага с картата на другия. Дори не мога да си представя да делим сметки и т.н. (имаме познати, които плащат всичко 50:50 - дори сметките в заведение си делят, както и разходите за детето).
Просто си знаем (според това на кой кога му превеждат парите) какво имаме да харчим. Примерно, с моя аванс плащаме интернет и кабелна + такса за децата за градина + пазаруване на дрехи, обувки и т.н.; с неговия аванс плащаме останалите сметки, правим месечния пазар, доплащаме разни битови разходи и т.н.; от моята заплата харчим за дневни и т.н.; от неговата плащаме разни сметки от типа гсм на лизинг и подобни или ходим по заведения, екскурзии и т.н.; от допълнителната работа плащаме кредити, ремонти и т.н. (давам го като пример, де - не точно в този ред, но просто си планираме предварително нещата). Сега, например, си взехме 2 гсм-та на лизинг и ги писахме на името на мъжа ми, без да се замислим и парите ще ги "дърпат" от неговата заплата. Имаме общо имущество; всичко, което правим, го правим за Нас и за децата ни. Имаме и отделно имущество, но никога никой от двамата не е казвал "у нас" или "у вас", "моето" и "твоето" и т.н.
Почти винаги сме заедно (вкл. и през деня - в обедната почивка, защото работим близо един до друг).
Обикновено пазаруваме заедно и плащаме с картата, в която в момента има пари.
Всички решения - финансови и др. - ги вземаме заедно. Големите неща пазаруваме заедно. Вещите за лично ползване си ги купуваме сами, без да се информираме един друг за всяка дреболия. За скъпите неща често се съветваме помежду си и т.н.
Изкарваме горе-долу еднакво, като в различните периоди ту единия взема повече, ту другия (от известно време аз изкарвам повече).
Като излизаме поотделно, всеки си взема необходимата сума (или от своята карта, или от общия кеш, или казва на другия да мине да изтегли пари - не се притесняваме и не си даваме обяснения).
И така е от самото начало, когато решихме да сме Ние, вместо Аз и Ти.

И при нас парите са общи не ги държим в обща кутия или нещо такова ,но се знае от твоята заплата ще платим това и това ,а от моята ще купим това и това,ни ми се иска и да помислям че той ще си държи неговите аз моите и всеки ще си ги харчи отделно .на едно старо гадже майка му и баща му си държаха парите отделно и на мен все ми беше чудно, щота в нашето семейство винаги са се знаели с какви пари разполагаме, а при тях даже децата си бяха разделили единия се грижеше за едното другия за другото и като се налагаше да излизаме той ходеше при майка си да му даде пари за излизане,аз го питах що не ходиш при баща си ,а той ми отговаряше той се грижи за сестра ми и той и дава джобните на мен джобните ги дава майка ми

  Да те   " успокоя   " че и мойте родители са така.УВи майка ми го разбира когато аз съм бебе.Защото преди баща ми никога не е имал пари все майками .ИЗведнъж той проима и не даваше нищо.Ако аз му поискам трябваше да кажа заа какво са ми.Ако майка ми поискаше ей така да си има не й даваше.Та аз си измислях чеми трябват за нещо за у-ще и после ги давах на нея .Глупичкия ми баща не разбираше.Показвах му няколко пъти учебник който уж съм си купила и т.н
Това е до възпитание.Ако майка му и баща му са правили така значи и тгой ще прави така.Ние със съпругами си държиме парите на едно место и на кой когато му трябват за нещо си взима.Ако евентуално са свършили или са към края си правиме сметка да ли може да вземе той аванс или аз или да чакаме до заплата.А майка ми и баща ми имат 39 години брак бащами от 26 години все си крие парите.Даже имаше наглостта да ги зашива в балтона си.Веднъж майка ми ги изпра.А аз каквато бях лисица все ги надушвах и ги давах на майками.Е верно вечерта имаше огромен скандал,но всеки път му намирах скривалището на парите.Баща ми не се предаде.Опитай се да говориш с него макарче че няма да помогне.Защото "моето си е мое чуждото общо"Кажи му че за това сте се оженили да делите на половина.Все пак децата заедно сте ги правили и колкот са твой толкова са и негови.Независимо че му е било кеф в правенето.Пак казвамтова е липса навъзпитание.Съмнявам се да успееш да го превъзпиташ.Успех