Истината е, че преди да набереш необходимия минимален словарен запас, няма да стане проговарянето.
Заучаването на думи и цели изрази да върви паралелно с граматика. Дори на първо време да не виждаш смисъла в граматиката за самия процес на проговаряне, тя е много важна за да можеш в бъдеще да конструираш сама произволни фрази от същесвуващия вече багаж.
Започнах да го уча на ускорен летен курс по Панорама. Около 4 часа всеки ден без събота и неделя за около 3 мес. Имах късмета да попадна на отличен преподавател и малка група (важно е за да можеш да участваш максимално в дискусиите). После продължих с обикновен курс и установих, че практически нищо ново не се дава, да не казвам, че бавните темпове и глупави упражнения направо ме изкарваха от равновесие (плюс тъпа преподавателка учила езика в университет, а не в страна, където се говори). Около 6 мес. загубено за мен време. Купих си едно чудесно малко речниче. Още си го пазя като свещенна реликва- изключително много ми помогна за речниковия запас. Речникът е с 4000 заглавни думи и над 10 000 производни. Някъде бях чела или чула, че за нормална разговорна реч е нужен запас от 10 000 думи и бях си наумила да науча всички думи и изрази вътре от корица до корица.
Хубавото на това речниче е че думите са дадени с различни фразеологични изрази- ясно, кратко и точно. Та това речниче толкова го подмятах, и на работа, и в ранспорт...навсякъде си го мъкнех със себе си и зазубрях. Донесох си го като мекица, тук си го подвързах и ламинирах. До времето на пристигане, всичко или почти всичко от него беше в главата ми. По онова време изпробвах и една нова видео-методика, обещаваща бърз резултат, с ефект на 25-ти кадър за бързо вкарване на думи и изрази в подсъзнанието.
http://ru.wikipedia.org/wiki/25-%D0%B9_%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D1%80
Не знам доколко методиката ми вкара нещо в главата, мисля, че тази база вече си я имах. Но всичко това ми беше достатъчно за водене на елементарен разговор и разбиране на почти всичко.
Вече усъвършенстването на езика и добър писмен учих тук на място. Ако някой ти каже, че на място, в страната, в която се говори езика, се учи по-лесно, НЕ МУ ВЯРВАЙ!!! Учи се само защото нямаш друг избор. То е като да те хвърлят в дълбока вода без да умееш да плуваш. Бориш се за оцеляване, затова и учиш. Но самия процес на обучение не е по-лесен, да не кажа и по-труден, защото никой няма да ти обяснява на роден език граматиката. Всъщност, тук срещнах изключително малко хора имащи понятие от родната си граматика. Ако ти кажа какви бисери съм чувала от квалифцирани учители по френски, ще паднеш.
Да кажеш, че пишеш перфектно без да си се занимавал цял живот като лингвист с това, е малко пресилено. Самите франкофони пишат много лошо и правят елементарни грешки. Пиша огромни писмени работи на френски, но не мога да кажа, че ми е леко и става "от воле". То да напишеш смислено съчинение на български не е лесно, какво да говорим на чужд език. Започнал ли си да учиш един чужд език след 10-тина годишна възраст и не в страна, в която се говори, забрави че ще го знаеш като роден. Но винаги можеш да го знаеш много добре.
От мен съвет сега при началното ти обучение. Опитвай да запомняш цели фрази, изговаряй ги по няколко пъти на глас у дома докато се убедиш, че я изговаряш гладко и с правилно произношение и интонация. Може и на ум да си изговаряш по всяко време на деня. Опитвай да мислиш и разсъждаваш наум на френски. Ядосана си на шефа, разсъждавай си на ум на френски какъв е идиот.
Или си планираш нещата и деня, размишляваш колко ужасно е облечена минаващата покрай теб... 
И главно...непрекъснато увеличавай словарния си запас! Смятай деня си за изгубен ако не си научила трайно поне 10-тина нови думи!
Заучаването на думи и цели изрази да върви паралелно с граматика. Дори на първо време да не виждаш смисъла в граматиката за самия процес на проговаряне, тя е много важна за да можеш в бъдеще да конструираш сама произволни фрази от същесвуващия вече багаж.
Започнах да го уча на ускорен летен курс по Панорама. Около 4 часа всеки ден без събота и неделя за около 3 мес. Имах късмета да попадна на отличен преподавател и малка група (важно е за да можеш да участваш максимално в дискусиите). После продължих с обикновен курс и установих, че практически нищо ново не се дава, да не казвам, че бавните темпове и глупави упражнения направо ме изкарваха от равновесие (плюс тъпа преподавателка учила езика в университет, а не в страна, където се говори). Около 6 мес. загубено за мен време. Купих си едно чудесно малко речниче. Още си го пазя като свещенна реликва- изключително много ми помогна за речниковия запас. Речникът е с 4000 заглавни думи и над 10 000 производни. Някъде бях чела или чула, че за нормална разговорна реч е нужен запас от 10 000 думи и бях си наумила да науча всички думи и изрази вътре от корица до корица.
Хубавото на това речниче е че думите са дадени с различни фразеологични изрази- ясно, кратко и точно. Та това речниче толкова го подмятах, и на работа, и в ранспорт...навсякъде си го мъкнех със себе си и зазубрях. Донесох си го като мекица, тук си го подвързах и ламинирах. До времето на пристигане, всичко или почти всичко от него беше в главата ми. По онова време изпробвах и една нова видео-методика, обещаваща бърз резултат, с ефект на 25-ти кадър за бързо вкарване на думи и изрази в подсъзнанието.http://ru.wikipedia.org/wiki/25-%D0%B9_%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D1%80
Не знам доколко методиката ми вкара нещо в главата, мисля, че тази база вече си я имах. Но всичко това ми беше достатъчно за водене на елементарен разговор и разбиране на почти всичко.
Вече усъвършенстването на езика и добър писмен учих тук на място. Ако някой ти каже, че на място, в страната, в която се говори езика, се учи по-лесно, НЕ МУ ВЯРВАЙ!!! Учи се само защото нямаш друг избор. То е като да те хвърлят в дълбока вода без да умееш да плуваш. Бориш се за оцеляване, затова и учиш. Но самия процес на обучение не е по-лесен, да не кажа и по-труден, защото никой няма да ти обяснява на роден език граматиката. Всъщност, тук срещнах изключително малко хора имащи понятие от родната си граматика. Ако ти кажа какви бисери съм чувала от квалифцирани учители по френски, ще паднеш.
Да кажеш, че пишеш перфектно без да си се занимавал цял живот като лингвист с това, е малко пресилено. Самите франкофони пишат много лошо и правят елементарни грешки. Пиша огромни писмени работи на френски, но не мога да кажа, че ми е леко и става "от воле". То да напишеш смислено съчинение на български не е лесно, какво да говорим на чужд език. Започнал ли си да учиш един чужд език след 10-тина годишна възраст и не в страна, в която се говори, забрави че ще го знаеш като роден. Но винаги можеш да го знаеш много добре.
От мен съвет сега при началното ти обучение. Опитвай да запомняш цели фрази, изговаряй ги по няколко пъти на глас у дома докато се убедиш, че я изговаряш гладко и с правилно произношение и интонация. Може и на ум да си изговаряш по всяко време на деня. Опитвай да мислиш и разсъждаваш наум на френски. Ядосана си на шефа, разсъждавай си на ум на френски какъв е идиот.
Или си планираш нещата и деня, размишляваш колко ужасно е облечена минаващата покрай теб... И главно...непрекъснато увеличавай словарния си запас! Смятай деня си за изгубен ако не си научила трайно поне 10-тина нови думи! 
Това стресира ужасно. Въпросът е, че някои песни и на български да ги слушаш, пак няма да разбереш доста фрази. Не става въпрос за езикови знания. Освен това, фразите в песните са странни, с особен френски, с метафори и особенна рима. Не препоръчвам музиката като средство за учене на френски. Слушай за развлечение ако искаш, опитвай да отгатваш фразите, но ти гарантирам, че няма да се справяш докато езикът не бъде абсолютно перфектен. До ден днешен мъжа ми ме пита "Кво каза тоя?" 
Аз никога не съм обичала ТВ, може би за това и залгенах над музиката тогава. Паузвах на всяко изречение, записвах го на лист, после пак го прослушвах. Накрая майка ми (тя знае френски) проверяваше текста с песента и ако е правилен, започвах да си го пея. Тва всяка вечер. Аз съм била ЛУДА 
, сега като се замисля. Много откачено занимание. Сигурно защото нямахме компютър. 
Но не са много тези които да те кефят до такава степен, пък и да са достатъчно бавни и разбрани. Сега всички текстове са в интернет, гледаш си директно и припяваш колкото искаш. 
