В Ню Йорк гледай да не се сблъскаме.
- Публикувана: 16 окт. 2007, 08:56 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2007, 13:56 ч.
Любов необяснима
Аз съм прекарвала в хоремаг известна доза време. Да речем в продължение на десетина дни, всеки ден, в юлския пек, сполетял пазарджишкото село Динката, където няма жив човек и животно, всичко се изпокрило в жегата...с колегите от университета на практика. карти, семки, лафче, лиготия, времето е спряло, вътре хлад, навън мексиканска мараня....мухи, цигани берат домати....
И в Триград има един такъв хоремаг, също и в моето село, но той беше посещаван през соца...
Пишете ми е мен за хоремага, на място се чувствам вътре.
И в Триград има един такъв хоремаг, също и в моето село, но той беше посещаван през соца...
Пишете ми е мен за хоремага, на място се чувствам вътре.
Имам влечение към гари. По възможност малки, жп гари, от тези, на които чакаш да се прикачиш. Дъбово е най-любимата, Дряново също... На Дъбово преди циганката с баничките, сега остана само едно кафенце, такова с покривки, като от описанието на Дона...но само кафе, без магазин...Бумти печка, чакаш влак, часа обикновено е късният следобед или много рано сутрин, обикновено е тъмно и студено и само печката на дърва и чая те спасява...
През лятото по тези гари има лястовички. Минаването на влака е събитие, касите, баничарницата или кафето отварят само в часовете, в които минават влак или има чакащи за прикачване...
Обичам да си вися на тия места по старите им пейки.
През лятото по тези гари има лястовички. Минаването на влака е събитие, касите, баничарницата или кафето отварят само в часовете, в които минават влак или има чакащи за прикачване...
Обичам да си вися на тия места по старите им пейки.
Арбанаси, Охрид... Тези са от нашите си места.
Москва не толкова, но Петербург определено е моето място. Когато видях мостовете за първи път си казаха "Да, точно това е!". Имах усещането, че вече съм виждала тези скулптури по колоните, които всъщност са носовете на потопените вражески кораби. Това крррррасиво р, което имам, сигурно ми е останало от предишния ми живот като дворянка. Руски, но и френски, все пак.
Москва не толкова, но Петербург определено е моето място. Когато видях мостовете за първи път си казаха "Да, точно това е!". Имах усещането, че вече съм виждала тези скулптури по колоните, които всъщност са носовете на потопените вражески кораби. Това крррррасиво р, което имам, сигурно ми е останало от предишния ми живот като дворянка. Руски, но и френски, все пак.
Виждам всеобщата психоза по хоремаговете, но колко от вас са висели достатъчно там, а? На лимонада с мента и игра на карти? Или на барбут. На стари метални столове с протрити кожени седалки, циментов под, задължителните мухи и двама-трима редовни клиенти 
Тия с циментовите подове са от по-нов тип. Аз говорех за онези, с дървено дюшеме, което е така наплъстено отгоре с мазнотия, че все едно е асфалтирано. Столовете, естествено, също са дървени /стил "виенски"/, мухоловките /дълги червени ленти, оплюти от мухи и други гадове/, ресните на вратата /също вече станали лепкави от дългогодишна употреба/, тезгяхът - излъскан до блясък от подпиращи се лакти, посетителите - винаги едни и същи, по-скоро възрастни мъже, отколкото младежи, жени пък - абсурд!, само ние, децата, бяхме допускани вътре, за да си купим лимонада в стъклено шише с тапа за многократна употреба, която е закачена с метална скоба за гърлото на бутилката.
Москва не толкова, но Петербург определено е моето място. Когато видях мостовете за първи път си казаха "Да, точно това е!". Имах усещането, че вече съм виждала тези скулптури по колоните, които всъщност са носовете на потопените вражески кораби. Това крррррасиво р, което имам, сигурно ми е останало от предишния ми живот като дворянка. Руски, но и френски, все пак.
Ти си третата в този форум.
София 
Както се казва - I belong here. Всяка уличка, всяка плочка, всяко дърво - всичко ми е пропито от времето, когато като деца я обикаляхме цялата... Всяка градинка ми е спомен, всеки ъгъл ми напомня за хора и срещи... Това е моят град. Опитвала съм се да живея другаде, понякога си МЕЧТАЯ да живея другаде, но само след един месец започва да ми липсва. Това е моята "маркирана" територия, тук ми "мирише" на моя живот.
И въпреки, че градът се променя с бесни темпове, "моите" опорни точки са си тук - чувствам ги под тоновете бетон и ново строителство: Кино Асен Златаров, Дванайсетката до Двореца на пионерите, Сладкарница Ну Погоди, "ресторанта за гарнирани пити" на "Жданов", секцията за играчки в Детмаг...
Дааа, София е моят град.
Както се казва - I belong here. Всяка уличка, всяка плочка, всяко дърво - всичко ми е пропито от времето, когато като деца я обикаляхме цялата... Всяка градинка ми е спомен, всеки ъгъл ми напомня за хора и срещи... Това е моят град. Опитвала съм се да живея другаде, понякога си МЕЧТАЯ да живея другаде, но само след един месец започва да ми липсва. Това е моята "маркирана" територия, тук ми "мирише" на моя живот.И въпреки, че градът се променя с бесни темпове, "моите" опорни точки са си тук - чувствам ги под тоновете бетон и ново строителство: Кино Асен Златаров, Дванайсетката до Двореца на пионерите, Сладкарница Ну Погоди, "ресторанта за гарнирани пити" на "Жданов", секцията за играчки в Детмаг...
Дааа, София е моят град.
В Трявна и аз имах усещането като - Julie. Все едно това е моят дом 
. Така се чувствах и в Наумбург. Това е една от най-красивите статуи които съм виждала някога.
Ирландия ми е като блян, имам чувството че там има някаква магия. Особено ми харесват легендите им за елфи, леприкони и подобни вълшебни същества. Все едно духът им е ... не близо, а си е направо мой.
. Така се чувствах и в Наумбург. Това е една от най-красивите статуи които съм виждала някога.Ирландия ми е като блян, имам чувството че там има някаква магия. Особено ми харесват легендите им за елфи, леприкони и подобни вълшебни същества. Все едно духът им е ... не близо, а си е направо мой.
Определено Ирландия. Никога не съм била там, но много искам да отида. Очарова ме природата, винаги си представям зелените поляни, гората, синьото небе. Страшно ми допода музиката им. Имаше един филм по Холмарк, (като се сетя как се казва ще кажа) сниман по такива места. Имам чуството, че там съм прекарвала много лета.
