Любов необяснима

  • 8 002
  • 151
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 447
Думата ми е за местата, към които изпитвате необяснимо привличане, чувствате се дълбоко свързани с тях, усещате, че ги познавате, дори и никога да не сте ги посещавали. Дали ще отидем по-далеч и ще го наречем "спомени от предишен живот" или не, е въпрос на интерпретация  Simple Smile
Както писах и в темата на Кроасания, откак се помня, Ирландия ме изпълва със странен трепет (е добре де, и Боно също  Mr. Green). Не става въпрос за харесване - аз и Куба харесвам, примерно - а за някакво усещане за принадлежност, за "моето място".
Другото, което ме изпълва с трепет, са онези малки сталинистки блокчета от 50-те години, дето са като къщи... особено, ако са жълти. А сега, де  Simple Smile
Ако се сетя за още, ще допълвам.
А "вашите места" кои са?

# 1
  • Мнения: 6 029
Трявна. Веднъж съм ходила там. А се чувствах... все едно съм си вкъщи и винаги съм живяла там. Като остарея, ще живея там.

# 2
  • Мнения: 3 405
Пловдив.
Планината, но полегати хълмчета с полянки, заобиколени от гора.

# 3
  • Мнения: 2 161
Мисля,че Ню Йорк е моят град.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Определено Англия, имам особено усещане за принадлежност даже филми като гледам. Много ме влече леко надутото им отношение, мрачното време, обноски...С Калин@ даже сме говорили, че сигурно сме били бълдъзи някъде в Англия  Mr. Green
Варна също ми е такова място, но си го обяснявам по други начини. Ще дописвам после.

# 5
  • Мнения: 2 212
Моето такова място е United Kingdom - цялото обединено кралство...защото ме привличат всички страни... Шотландия, Ирландия, Уелс и не на последно място Великата Британия Simple Smile В смисъл това, което си представям винаги (никога не съм ги посещавала) и което ги обединява са тучни зелени поляни, езерца с патки или гъски, върби със свличащи се клони до земята край езерцето и широки стволове, на които можеш да си направиш цяла хралупка...Атмосферата на това ме привлича, самият език, литературата - представям си как дъвча стебло от цвете и чета Шекспир в оригинал  Crazy или пък се разхождам сред перфектно подрязан рай грас с рокля с обръчи, чадърче и ветрило...Въобще там е моето място и моята любов необяснима  Heart Eyes

П.П. Толкова се вдъхнових да описвам, че допуснах сто правописни грешки  Blush

# 6
  • Варна
  • Мнения: 672
Будапеща - извън България.
Смолян - в България  Peace

# 7
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Ако и с Естер сме били бълдъзи, ставаме доста голяма фамилия  Grinning

# 8
  • Мнения: 516
Исландия е моята несбъдната мечта. тук

# 9
  • Мнения: 2 212
Даффич, колко му е, то може така целокупно да се прераждат цели родове и фамилии - предният път аристократки, тоз път (както ти каза) - уви, обикновени селянки, но и ССФ, все пак  Mr. Green

ммм, да и лошото дъждовно време, но с ирландско уиски или кафе  Blush

# 10
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Шумен.

# 11
  • Мнения: 3 447
Определено Англия, имам особено усещане за принадлежност даже филми като гледам. Много ме влече леко надутото им отношение, мрачното време, обноски...С Калин@ даже сме говорили, че сигурно сме били бълдъзи някъде в Англия  Mr. Green
Ще ви изтрия от кю-листата си по политически причини  #2gunfire

# 12
  • Мнения: 4 916
Братислава - извън България.
В България - едно варненско село.

# 13
  • Мнения: X
Чувствам се свързана с всяко малко южняшко градче на брега на морето. Дали ще е в Гърция, Южна Италия, Испания или пък по нашето си крайбрежие, няма значение - винаги се чувствам на мястото си!
Обичам горещи и тихи следобеди, мълзеливо прелитащи мухи, малки калдъръмени улички със смокинови дръвчета, китни дворчета с лозници...и т.н. Разбирате, де! Heart Eyes

# 14
  • Мнения: 6 993
Пловдив.
Извън...Не съм много сигурна. Някъде със сняг. Финландия или Канада newsm78

# 15
  • Мнения: 2 212
За България ме замисляте, много места обичам и изпитвам по-специални чувства и сантимент към тях, такива са Несебър, Варна също да, чудните мостове в Родопите, Рилския манастир...но сякаш всички тях ги усещам като обяснима любов, от този живот... Виж в Кралството има някакъв чак магнетичен и точно необясним заряд...

# 16
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Ще ви изтрия от кю-листата си по политически причини  #2gunfire

Виж сега, ние сме обикновени английски домакини, политическите страсти са ни чужди, за разлика от клюките зад ветрилата. А нима ирландките не клюкарстват?

# 17
  • Мнения: 2 818
В България - с всички високопланински местности, където вече няма дървета... (Нищо, че всъщност малко съм ходила по такива  Rolling Eyes )
Извън - Йерусалим и Монголия...  (А уж харесвам дърветата  Thinking ) и Москва, ама там е обяснимо Simple Smile

# 18
  • Мнения: 3 521
Бразилия и Южно-Африканските държави. Много ме тегли на там.
Във Венеция имах много силно дежа вю. Единственото, което ми се е случало до сега.
Иначе, когато дойдох в ДЕ за първи път имах много странно усещане за страната и смайвах всички с чувство на ориентация. Мъжът ми понякога, чак се плашеше, но аз го отдавам по-скоро на логичността на всичко тук. Laughing
В България - Майнатаун е моето място Wink.

# 19
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Подмосковието. Петербург. Англия. И изобщо където вирее тревата....
Другото "мое" място е на брега на морето, където и да е.

# 20
  • Мнения: 1 533
Ще ви изтрия от кю-листата си по политически причини  #2gunfire

Виж сега, ние сме обикновени английски домакини, политическите страсти са ни чужди, за разлика от клюките зад ветрилата. А нима ирландките не клюкарстват?

Всеки да говори за себе си! Определено усещам, че са ми сервирали английската закуска, а не съм бъркала каша и пържила наденици сабале.

Иначе, сериозно - в Англия съм ходила и ми е любов от пръв поглед. Във Франция не съм била никога, но имам някакво дежаву (как точно се пише, забравих), когато гледам филми за лозя във Франция. Много са ми на сърце френските селца, лозя, изби с прашни бутилки вино...

п.п. минавала съм транзитно през Франция всъщност, но магистралите не ги броя.

# 21
  • Мнения: 1 629
Затормозена съм от литературните си представи, а и от Нешинъл Джиографик, но ще се опитам по-интуитивно да карам:
Малко северно градче, на океана, шарени дървени къщи, лодки и студен вятър.
Изпитвам и необяснимо влечение към плата. Без значение къде са, само да са високи, обрулени, с много небе.
Има едни хамави блокчета, в момента са общински общежития, до морето в Аспарухово - но те сигурно ми напомнят северното градче  Grinning

# 22
  • Мнения: 3 405
Дона, ще те черпя такива блокчета - миньорски, но сайта със снимките не работи сега  Grinning

# 23
  • Мнения: 3 447
Много са ми на сърце френските селца, лозя, изби с прашни бутилки вино...

О, и на мен са ми на сърце, и изобщо всичко, що е Средиземноморие и юг, но това ми е към обяснимите любови  Simple Smile Харесва ми такава природа, такъв климат, такъв... лайфстайл  Simple Smile Докато Ирландия... ами дори не ми харесва, както и споменатите сталинистки блокчета. И въпреки всичко ме влече.

# 24
  • Мнения: 2 212
Дам, има разлика -  към обяснимите любови мога да причисля около 70 % от територията на света, все места, които искам да вдия, да усетя, да поживея, ако можех цял живот бих се местила като номадите...и родния Пловдив, дето съм пуснала котва вече двайсе и еди колко си години ми е голяма любов, ама както казва Дона - има места, дето не си виждал с очите, не си сигурен какво е, как е и те тегли като магнит...

П.С. Днес явно съм си глътнала граматиката буквално, затова моля да се помилва правописа ми  Blush

# 25
  • Мнения: 3 740
Аз съм скитница. Непрекъснато откривам места, които са "моите", но след известно време започва да ме гризе и тръгвам да търся нови.
Като се пенсионирам, ще се накъдря, ще си боядисам косата небесносиня, ще обуя къси панталони и ще се понеса с тълпите европейски баби по света.
Като се замисля, все пак ще ми се иска да се прибирам някъде отвреме-навреме, затова, ако обичате, леко се посместете в Ирландия - ние двечките с Дивата ирландска пешеходка отдавна сме тръгнали натам.

# 26
  • Мнения: 6 029
Забравих. Сицилия. Такава като от Кръстника. Село. С кози. Камъни и скали. Тук там - зеленини. Старци със странни физиономии. Спокойствие...

# 27
  • Мнения: 189
Както казах и в другата тема- Англия. Изпитвам необяснимо чувство на принадлежност. Не съм ходила никога там. Не знам дали си спомняте, даваха едни немски филми ( блудкави някакви), в които действието се развиваше в Южна Англия; там е моето място, на брега на океана, на скалите, в страхотни величествени къщи, с невероятни зелени градини и тесни пътища, оградени със зеленина.

# 28
  • Мнения: 822
Не бих го нарекла любов,защото някои от местата дори ме плашат...Но необяснимо усещане за принадлежност-да...Единствено заливът на Русалка ме изпълва с любов.Камен Бряг пробужда в мен усещането сякаш съм в параклис...
А за Мачу Пикчу вече доста се повтарям...Казвам си,че дори на 70 години да го направя, трябва да се върна там...Точно като завръщане го възприемам...
Едно свещено за индианците място тук...

# 29
  • Мнения: 3 447
Не бих го нарекла любов,защото някои от местата дори ме плашат...Но необяснимо усещане за принадлежност-да...
Да, нещо такова имах предвид... не е необходимо да е точно любов, или дори харесване.

# 30
  • Мнения: 3 740
Южна Англия; там е моето място, на брега на океана, на скалите, в страхотни величествени къщи, с невероятни зелени градини и тесни пътища, оградени със зеленина.

...и ако не си ходеха по главите, щеше да е невероятно място...

# 31
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
Изпитвам такова влечение към селото. Не някакво определено село в БГ или навън.
1ви вариант: Селскостопанският двор, доене на крави/кози/овце, прясно опечен хляб и вино. И тишина.
2ри вариант: селце някъде на север; прясно уловена риба, сложена да съхне.
Елени, сняг, пъртини и кучета. И тишина.

А не обичам студ.
И тишината ме плаши. Започвам да си мисля разни злокобни неща.




Последна редакция: вт, 16 окт 2007, 10:01 от Pipince

# 32
  • Мнения: 2 070
В България - Триград, някои кътчета в Троянския и Тетевенския балкан, с къщи на баирчета, дървета с опадали ябълки и круши, дюли, дим от комините. Трявна. Имам усещане за уют на тези места.

Едни кътчета, които ги има по каньоните на реките в плевенско и русенско..не знам как да ви ги опиша..има много брезички, огромни тополи, орехи и разни други дървета, пещерички, храсталак, шипки, гъбки... Имам усещане за дом..малко и понякога като се разхождам по тези места имам усещането, че наоколо е пълно, даже пренаселено, с древни хора, не толкова древни де, такива славяни да речем...племенни...Може да е спомен от някой минал живот, знам ли.

Истанбул ме влече, като го видя ще кажа дали е "мое" място, но засега така го усещам.

Русия, Сибир. Усещане за простор и свобода. Чувствах се там сякаш летя. Се едно, че дотогава са ме държали вързана.

# 33
  • Мнения: 3 447
А, имам и необяснимо влечение към хоремагове (така ли е множественото число  Crazy), но то може би върви заедно с миньорските блокчета  Simple Smile

# 34
  • Мнения: 3 405
Миньор ли си била в друг живот  newsm78

# 35
  • Варна
  • Мнения: 2 171
В България- Априлци и Триград, на вън- Лондон  Heart Eyes / и Китай ме тегли необеснимо без да съм го посещавала/.

# 36
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Гърция

Последна редакция: вт, 16 окт 2007, 13:58 от secretgarden

# 37
  • Мнения: 740
Венеция - омагьосва ме, опива ме, неутолима съм към този град, винаги ще съм.
Точно обратното - спокойюствие и чувство за принадлежност изпитвам към с. Орешак и гр. Елена.

# 38
  • Мнения: 3 447
Миньор ли си била в друг живот  newsm78
Знам ли... може и миньорска жена да съм била... при тоя голям наплив за Клеопатри  Mr. Green

# 39
  • Мнения: 2 161
Венеция - омагьосва ме, опива ме, неутолима съм към този град, винаги ще съм.
Пожелавам ти в най-скоро време да посетиш Венеция,ако не си била все още.Бързо ще я задраскаш от списъка с любими места.

# 40
  • Мнения: 2 891
Лондон! Има и една голяма къща, която сънувам. Жълта, с големи дървени капаци на нещо като френски прозорци и камено стълбище, което води към окосена морава, в дъното на която има горичка. Тосканска вила или френска някаква. Нямам идея къде е. Нещо подобно на тези:



но жълта

# 41
  • Мнения: 1 629
Венеция просто е място за споделяне. Зависи с кого си, кога си там, къде си и как го разглеждаш. Аз бих отишла пак, но не сама. Трябва да е с накой, който споделя любовта ми към мушката, плесен, птици и ще познае със същия ентусиазъм сградата от Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход  Crazy

# 42
  • Мнения: 740
Шанел, точно защото съм била там, ме плени.

# 43
  • Мнения: 3 447
Има и една голяма къща, която сънувам.
Аз сънувам споменатото миньорско блокче. Жълто, на края на града, зад него започва поляна. Интересното е, че когато видях сегашното си жилище, по нещо ми напомни на онова... но не е то.

# 44
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
А, имам и необяснимо влечение към хоремагове (така ли е множественото число  Crazy)
И аз! Особено към миризмата на мастика и салата , които се разнасят от там Simple Smile
Най  като у дома съм се чувствала в Копривщица. Heart Eyes

# 45
  • Мнения: 3 447
А, имам и необяснимо влечение към хоремагове (така ли е множественото число  Crazy)
И аз! Особено към миризмата на мастика и салата , които се разнасят от там Simple Smile
Нали  Simple Smile Ужасно е. И лекьосани покривки на червено-бели карета.

# 46
  • Мнения: 8 999
Шотландия,
Бургас,
Буенос Айрес,
стари селски пивници тип "Хоремаг".

# 47
  • Мнения: 1 072
Полюшко мое - родники,
Дальних деревень огоньки,
Золотая рожь, да кудрявый лен...
Я влюблен в тебя, Россия, влюблен

# 48
  • Мнения: 3 447

стари селски пивници тип "Хоремаг".
Вече сме трима, ако дойде още един, направо запазвам маса и викам мастиката  Grinning

# 49
  • Мнения: 1 629
Виждам всеобщата психоза по хоремаговете, но колко от вас са висели достатъчно там, а? На лимонада с мента и игра на карти? Или на барбут. На стари метални столове с протрити кожени седалки, циментов под, задължителните мухи и двама-трима редовни клиенти  Grinning

# 50
  • Мнения: 2 891
Така погледнато, моята къща трябва да е във Франция, защото обичам анасонови напитки. Каня ви на соаре на верандата ми. Справка - снимките по-горе  Whistling

# 51
  • Мнения: 2 161
А в Европа мястото,което мисля,че е идеално за мен е около езерото Комо

# 52
  • Мнения: 505
Царевец

# 53
  • Мнения: 3 447
Виждам всеобщата психоза по хоремаговете, но колко от вас са висели достатъчно там, а? На лимонада с мента и игра на карти? Или на барбут. На стари метални столове с протрити кожени седалки, циментов под, задължителните мухи и двама-трима редовни клиенти  Grinning
Облепени с мухи мухоловки, пластмасови ресни на вратата  Simple Smile
Да пазя ли място и за тебе?  Laughing

# 54
  • Мнения: 1 629
О, Доно, дъще Йерусалимска! Там съм, ъфкорс, но си признай, че темата залитна към пиянстване още на трета страница. Кога ли ще се появят и селските пичове  Thinking

# 55
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
хахаха, тъкмо исках да пиша, че покрай залитането по селото, имам влечения необясними и към селските бекове  Crazy

# 56
# 57
  • Мнения: 3 153
Paris..... моят град!
Също и безкрайните гръцки плажове и малки градчета по цялото им протежение..

# 58
  • Мнения: 3 268
Италия и Франция са моите места.Толкова близки си ги чувствам,че когато ги посетих,сякаш си бях у дома.Има една улица,широка и тиха,с много дървета и красиви къщи,която непрекъснато изниква в съзнанието ми.нещо ми подсказва,че тази улица е в някоя от двете държави,може би ще я видя един ден.А Венеция до толкова ме омагьосва,че когато за пръв път стъпих на площада с гълъбите,сякаш попаднах в друга епоха,получи се нещо като дупка във времето,беше страхотно.

# 59
  • Мнения: 677
Ню-Йорк, Лондон и Москва са моите. Там бих се чувствал най-добре.

# 60
  • Мнения: 2 161
В Ню Йорк гледай да не се сблъскаме.

# 61
  • Мнения: 2 070
Аз съм прекарвала в хоремаг известна доза време. Да речем в продължение на десетина дни, всеки ден, в юлския пек, сполетял пазарджишкото село Динката, където няма жив човек и животно, всичко се изпокрило в жегата...с колегите от университета на практика. карти, семки, лафче, лиготия, времето е спряло, вътре хлад, навън мексиканска мараня....мухи, цигани берат домати....

И в Триград има един такъв хоремаг, също и в моето село, но той беше посещаван през соца...

Пишете ми е мен за хоремага, на място се чувствам вътре.

# 62
  • Мнения: 2 070
Имам влечение към гари. По възможност малки, жп гари, от тези, на които чакаш да се прикачиш. Дъбово е най-любимата, Дряново също... На Дъбово преди циганката с баничките, сега остана само едно кафенце, такова с покривки, като от описанието на Дона...но само кафе, без магазин...Бумти печка, чакаш влак, часа обикновено е късният следобед или много рано сутрин, обикновено е тъмно и студено и само печката на дърва и чая те спасява...
През лятото по тези гари има лястовички. Минаването на влака е събитие, касите, баничарницата или кафето отварят само в часовете, в които минават влак или има чакащи за прикачване...
Обичам да си вися на тия места по старите им пейки.

# 63
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Арбанаси, Охрид... Тези са от нашите си места.
Москва не толкова, но Петербург определено е моето място. Когато видях мостовете за първи път си казаха "Да, точно това е!". Имах усещането, че вече съм виждала тези скулптури по колоните, които всъщност са носовете на потопените вражески кораби. Това крррррасиво р, което имам, сигурно ми е останало от предишния ми живот като дворянка. Руски, но и френски, все пак.

# 64
  • Мнения: 8 999
Виждам всеобщата психоза по хоремаговете, но колко от вас са висели достатъчно там, а? На лимонада с мента и игра на карти? Или на барбут. На стари метални столове с протрити кожени седалки, циментов под, задължителните мухи и двама-трима редовни клиенти  Grinning

Тия с циментовите подове са от по-нов тип. Аз говорех за онези, с дървено дюшеме, което е така наплъстено отгоре с мазнотия, че все едно е асфалтирано. Столовете, естествено, също са дървени /стил "виенски"/, мухоловките /дълги червени ленти, оплюти от мухи и други гадове/, ресните на вратата /също вече станали лепкави от дългогодишна употреба/, тезгяхът - излъскан до блясък от подпиращи се лакти, посетителите - винаги едни и същи, по-скоро възрастни мъже, отколкото младежи, жени пък - абсурд!, само ние, децата, бяхме допускани вътре, за да си купим лимонада в стъклено шише с тапа за многократна употреба, която е закачена с метална скоба за гърлото на бутилката.  

# 65
  • Петрич
  • Мнения: 321
Франция

# 66
  • Мнения: 1 072

Москва не толкова, но Петербург определено е моето място. Когато видях мостовете за първи път си казаха "Да, точно това е!". Имах усещането, че вече съм виждала тези скулптури по колоните, които всъщност са носовете на потопените вражески кораби. Това крррррасиво р, което имам, сигурно ми е останало от предишния ми живот като дворянка. Руски, но и френски, все пак.

Ти си третата в този форум.

# 67
  • Мнения: 4 841
София  Embarassed Както се казва - I belong here. Всяка уличка, всяка плочка, всяко дърво - всичко ми е пропито от времето, когато като деца я обикаляхме цялата... Всяка градинка ми е спомен, всеки ъгъл ми напомня за хора и срещи... Това е моят град. Опитвала съм се да живея другаде, понякога си МЕЧТАЯ да живея другаде, но само след един месец започва да ми липсва. Това е моята "маркирана" територия, тук ми "мирише" на моя живот.
И въпреки, че градът се променя с бесни темпове, "моите" опорни точки са си тук - чувствам ги под тоновете бетон и ново строителство: Кино Асен Златаров, Дванайсетката до Двореца на пионерите, Сладкарница Ну Погоди, "ресторанта за гарнирани пити" на "Жданов", секцията за играчки в Детмаг... 

Дааа, София е моят град.

# 68
  • Мнения: 6 315
В Трявна и аз имах усещането като - Julie. Все едно това е моят дом Simple Smile. Така се чувствах и в Наумбург. Това е една от най-красивите статуи които съм виждала някога.

Ирландия ми е като блян, имам чувството че там има някаква магия. Особено ми харесват легендите им за елфи, леприкони и подобни вълшебни същества. Все едно духът им е ... не близо, а си е направо мой.

# 69
  • Мнения: 773
Определено Ирландия. Никога не съм била там, но много искам да отида. Очарова ме природата, винаги си представям зелените поляни, гората, синьото небе. Страшно ми допода музиката им. Имаше един филм по Холмарк, (като се сетя как се казва ще кажа) сниман по такива места. Имам чуството, че там съм прекарвала много лета.

# 70
  • Мнения: 3 371
Страна - Гърция. Страхотно.
И един град- Петербург.
В Бг - нямам такова място, май... Thinking
пс. и в Куба бих се върнала отново, но пак да съм на 18...и с определени хора Flutter Flutter.

# 71
  • Мнения: 648
    И мен ме влече Ирландия, тия ми ти зелении, каренца, студени вечери в каменни сгради и гайди Flutter
   Перфетно бих се чуствала и в някоя провинция на Южна Италия, облечена като момата от аватара ми и да си простирам прането на улицата Hug

# 72
  • Мнения: 740
Алесия, може би говориш за филма с Ранди Куейд :
Чудната легенда за леприконите

Последна редакция: вт, 16 окт 2007, 13:14 от Simma

# 73
  • Мнения: 7 111
Рилския манастир. Там мирише различно. Не е само заради тамяна.  Simple Smile

# 74
  • Майничка
  • Мнения: 12 582
Созопол, Бърно, Севиля, Монпелие, Монпарнас ... сигурно защото всички ми напомняха "моето" място - Пловдив.

# 75
  • Мнения: 1 895
Плажовете на Рио,центъра на Рим, пристанището на Лисабон и малките улички на Прага. Дубровник и Малта съм ги виждала само на картинка, но мисля,че ще се чувствам на място там...
Иначе в България обичам Варна, Созопол, абе много местенца има...

Но като цяло съм родена за слънчево и топло място - мисля, че средиземноморието е най-подходящото кътче за мен Flutter

# 76
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Барселона и Лондон са моите места Simple Smile Била съм и на двете за кратко и (поне за това време) вибрациите им абсолютно съвпаднаха с вътрешното ми светоусещане...

# 77
  • Мнения: 236
Италия - Позитано, Амалфи...
Цялата я обичам всъщност  Hug

# 78
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Чувствам се свързана с всяко малко южняшко градче на брега на морето. Дали ще е в Гърция, Южна Италия, Испания или пък по нашето си крайбрежие, няма значение - винаги се чувствам на мястото си!
Обичам горещи и тихи следобеди, мълзеливо прелитащи мухи, малки калдъръмени улички със смокинови дръвчета, китни дворчета с лозници...и т.н. Разбирате, де! Heart Eyes
Това е и моето място!  Peace
От известно време съм решила, че това ще го намеря в Португалия и здраво работя по въпроса да отида и да проверя.

# 79
  • Мнения: 3 447
Кога ли ще се появят и селските пичове  Thinking
Пичовете се появяват чак на 7-ма  Grinning
ДеЩо, и аз обичам гарите. Всички селски гари са еднакви, забелязала ли си, с толетните отляво и чешмата отдясно  Simple Smile А миризмата на влак... в много теми съм я възпявала, та няма да се повтарям.

# 80
  • Мнения: 7 111
А миризмата на влак... в много теми съм я възпявала, та няма да се повтарям.
ммм, страхотно. И аз едно време си падах много то този мирис.  Фантазията ми го докарваше до миризмата на пушено сирене.  Crazy

# 81
  • Мнения: 503
Виждам всеобщата психоза по хоремаговете, но колко от вас са висели достатъчно там, а? На лимонада с мента и игра на карти? Или на барбут. На стари метални столове с протрити кожени седалки, циментов под, задължителните мухи и двама-трима редовни клиенти  Grinning
Облепени с мухи мухоловки, пластмасови ресни на вратата  Simple Smile
Да пазя ли място и за тебе?  Laughing
Вземете и мен, ако сте в Търново. Там е моето необяснимо място. Не Царевец или Арбанаси. 
Имах това усещане и в един замък в Полша. А също и като четох "Улица Консервна".

# 82
  • Мнения: 4 371
Едно време четях любовни романи Blush Та в няколко от тях се описваше красивата природа на Ирландия. От там я обикнах, много искам да я посетя. Само че толкова мразя самолети, че не знам дали и как ще стане:


Варна ужасно много харесвам, но я свързвам с детски спомени. И по-възрастни също, де.
Също харесвам Гърция много. Венеция също. Не съм била в Маями, също ме влече. Но баш по темата всъщност нямам отговор, няма място, което да ме привлича просто така. Може би единствено морето, където и да Thinking

# 83
# 84
  • Мнения: 1 080
Нова Зеландия ,Австралия ,Индонезия ,Япония .

# 85
  • Мнения: 1 404
Необяснимо ме привличат източните култури,за място не съм съвсем сигурна,може би Индия.

# 86
  • под дъгата
  • Мнения: 630
Имам влечение към гари. По възможност малки, жп гари, от тези, на които чакаш да се прикачиш. Дъбово е най-любимата, Дряново също...
Обичам да си вися на тия места по старите им пейки.
А Царева ливада?  Wink

По въпроса - Търново, о, мое Търново!
Преди заспиване винаги съм си представяла къща на брега на морето, свечерява се, аз - сгушена в плетен люлеещ се стол, с димяща чаша и цигара, наблюдавам две деца да се гонят по пясъка. Като нещо минало или предстоящо.
И Перу.

Като се замисля, пък и без много да му мисля, и аз бих обърнала един хоремажки облак!

# 87
  • Мнения: 4 965
Гръцките острови и Метеорите, Вилнюс, Прага и Шри Ланка (чаените плантации, саритата - сигурно в някой предишен живот съм била берачка на чай).
Родопите и Чудните мостове, Копривщица, Хисар и Медвен - Синия вир.
Това са местата, където буквално се разтрепервам и не искам да си тръгна - все едно нещо ми влиза под кожата.

# 88
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 078
Нали ги знаете онези немските любовни филмчета, дето ги дават по БТВ-то /не знам кога/? С китни къщи на брега на море /или океан/ и брега задължително е стръмен и скалист. Много трева, цветя и слънце. Аз съм се излегнала там, горе на скалата, прехапала стръкче трева и вперила поглед в далечния хоризонт и... водата. Там е моето място.
Ех, мечти, мечти...

# 89
# 90
  • Мнения: 6 167
 имаше един филм " Да спиш с врага си" - Дж. Робъртс живееше в къщата, която е 'моя'.
и си спомням, че цялата й посуда в кухнята беше черна  Laughing фиксирах се аз нещо по този цвят за чинии и пр. от там...

иначе Лондон, Ню Йорк са 'мои' градове.

# 91
  • Майничка
  • Мнения: 12 582

Ама коя къща - първата или втората?

# 92
# 93
  • Мнения: 811
Маите ме привличат необяснимо, аз съм чергарка по душа, къща не ми трябва...
Та някъде в Централна Америка искам да се запилея сега...

# 94
  • Мнения: 3 835
А, имам и необяснимо влечение към хоремагове (така ли е множественото число  Crazy), но то може би върви заедно с миньорските блокчета  Simple Smile

 Joy hahaha

Това ме подсеща, че пък аз направо изпадам в екстаз, като попадна в "Смесен магазин", това са селските магазинчета на центрото. Единствения начин да ме изкарат от там е, като ме влачат, но по пътя все пак успявам да си закупя, я някое изключително гюведже, изключително евтини и оригинални фулмастри, страхотни шоколадчета във формата на златни монети и калинки, абе страшни работи има. Mr. Green

# 95
  • Мнения: 11 315
Ирландия. Няма друго място, което като видя да ме ръгне под лъжичката и да знам, че там ще се чувствам у дома си.
Мястото, където сега живея беше нещо такова - абсолютно дежавю. Забих краката като Аспарух и казах - Да бъде!
В България - Родопите. Много съм миткала, ама там ме влече.

# 96
  • София
  • Мнения: 3 099
1. Мюнхен
2. Канкун (Мексико)

# 97
  • Мнения: 619
Виена...ренесанс...
Може да съм ибла някоя богата .. графиня Wink

# 98
  • Мнения: 1 992
От местата, на които съм била извън България(а те не са много) искам да се върна във Виена. В България - Родопите са моето място.
Но любов необяснима изпитвам по Америка през 20-30-40г. на 20в. Градският живот. Харесват ми кокетните им тоалети, шапки, прически, цигарета, колите изобщо цялостната атмосфера на тези времена. Пак там, но на село - къща сред огромно зелено поле. Дървена веранда и люлеещ се стол на нея.

# 99
  • Мнения: 2 070
Много хубава тема.  Heart Eyes

# 100
  • Мнения: 1 416
Берлин. Направо се шокирах, като отидох там. Живях нон-стоп в дежа вю. Разбрах и че съм го сънувала - поне кварталът, в който ни беше хотелът. Имах чувството, че там съм се родила и живяла сто години...
Беше напълно необяснимо! Преди това никога не съм имала афинитет към Германия (за разлика от Англия) или към Берлин.

# 101
  • Мнения: 619
От местата, на които съм била извън България(а те не са много) искам да се върна във Виена. В България - Родопите са моето място.
Но любов необяснима изпитвам по Америка през 20-30-40г. на 20в. Градският живот. Харесват ми кокетните им тоалети, шапки, прически, цигарета, колите изобщо цялостната атмосфера на тези времена. Пак там, но на село - къща сред огромно зелено поле. Дървена веранда и люлеещ се стол на нея.
Shocked
ЕДНО КЪМ ЕДО СЪС ВСИЧКО, КОЕТО КАЗА!!!
За Роопите ми е заложено в кръвта... обожавам народната музика от този край.. оожавам всичко... дядо ми беше от едно селце там Косово се казва  Tired

# 102
  • Мнения: 211
Особено желание изпитвам да отида в Шотландия и Ирландия- чувствам, че там са моите места, но уви всичко си остава само мечти и снимки от Интернет:(

# 103
  • Мнения: 479
Виена, когато отидох там за първи път си помислих "ето тук трябваше да се родя, тук се чувствам спокойна и на място"  Не, че не си обичам Пловдив, но напоследък с това задръстване  Tired

# 104
  • Мнения: 2 212
Не, че не си обичам Пловдив, но напоследък с това задръстване  Tired

Иди в София профилактично за една седмица и после в Пловдив ще ти се види, че летиш по пътищата  Wink

# 105
  • Между Пирин, Рила и Родопите
  • Мнения: 373
На село - Илинден, и по-точно в дядовата къща, необитавана от 25 години.
Ронещи се тавани, легла с метални рамки, кюмбета, малките прозорчета, чардака, умивалника, остарелите и напукани икони в долапа и още, и още ...



Другото място е Севиля - толкова много неща има за гледане - 1 месец не ми стигна

# 106
  • София
  • Мнения: 13 206
А, имам и необяснимо влечение към хоремагове (така ли е множественото число  Crazy)
И аз! Особено към миризмата на мастика и салата , които се разнасят от там Simple Smile
Най  като у дома съм се чувствала в Копривщица. Heart Eyes

И аз в Копривщица! Винаги ме жегва като отивам там и ми става тъжно като си тръгвам. Гледам да седя максимално дълго.  Grinning
Родопите също ме изпълват с топли чувства, макар да не съм свързана с тях, за разлика от Копривщица

# 107
  • Sf
  • Мнения: 808
Ех, Дона, Дона...

Ирландия, зелени хълмове, много дъжд и кал и въпреки това смях, задушни кръчми, тъмна пенлива бира, която те замайва от първата глътка, ирландска музика, танци... Лепъркони, древни приказки за магьосници и стари обичаи... Това е моето място...

Обичам и Франция, там съм била и най-щастливаи най-нещастна, когато преди ЕС време бях останал със сто франка в джоба и се чудех кое по-напред до заплата и ходех да ям скришно бонбони от Tati до Опера. Тази пролет ходих и Tati го бяха закрили...

Обичам и Гърция и въпреки че знам митологията идеализира много от реалността и хората на древна Елада, а Брад Пит, Ерик Бана и Орландо поразяващата ръка доукрасяват историята, ми харесва тази смесица на Средиземноморие, лек полъх на сицилианска архитектура и мирис на пресни маслини в топъл зехтин, както и ми харесва да се чуствам като преродената Пенелопа...


П.П. Бях се объркала и си публикувах отговора в една тема със заглавие Любов несподелена или нещо подобно... хахаха, да, Ирландия ми е все още любов несподелена  Flowers Four Leaf Clover

# 108
  • Мнения: 822
На село - Илинден, и по-точно в дядовата къща, необитавана от 25 години.
Напомня ми за къщата от "Козият рог"...Само стълбите отпред липсват...

# 109
  • София
  • Мнения: 688
Японска градина, нещо като това:



Или Великата китайска стена:



Или средиземноморско градче с бели къщи, смокини, олеандри, тесни павирани улици:



Или Андите:



Ей, темата е супер, цяла вечер се ровя за подходящи снимки и много интересни неща видях, какво нещо е интернета, а?

# 110
  • Мнения: 2 257
Многократно съм го казвала, даже писах вдъхновено в една тема в клюкарника, която сигурно отдавна е затрита - Лас Вегас. Там ми е мястото. От въздуха, през казината, до Каньона...Нямам обяснение защо точно този "изкуствен" (както на много е любимо да го наричат) град ме превзе така....
Другото място, където много ме влече, е в къщи, при мъжа ми. Сега и с детето. За това имам обяснение.

# 111
  • Мнения: 2 254
Несебър.
И онова курортно селце/градче от "Синьо лято"... лодката на/и Чанкете...абе,всичко....
Верона(не съм била,но си мисля,че съм живяла там).
Гарите,тоже.
Макондо  Wink
Като се шматкам из даунтаун(Чикаго)имам 2-3 места и едно кино,дето си мисля,че съм обикаляла и преди.
  За преродените ирландки,препоръчвам това фимче,ще ви стопли душичките.

# 112
  • Варна
  • Мнения: 672


Забравих този български град  Crazy

# 113
  • Мнения: 1 400
Ру-се, Ру-се!!! Mr. Green

Виена ми е фаворит от местата ,които съм посещавала извън бг.
А тук - моят си град, а най-добре се чувствам (най-спокойна, пълна и доволна) в нашата къща в едно затънтено селце .....На цели 120 години, пропита от какви ли не миризми  - на баба мекиците, на сено, на вълна....Все странни миризми. И истории. Много истории.
Другото място , което ме заплени истински е двореца Версай. Просто....нямам думи. А гардините - божеее, какви градини Hug

# 114
  • Мнения: 3 294
Моето любимо място където съм се чувствала най-спокойна е Катарино между Пирин и Рила....често се отнасям натам като искам да релаксирам от ежедневието,ако живеех там сигурно ще искарам 100 години... Mr. Green

# 115
  • Между Пирин, Рила и Родопите
  • Мнения: 373
Моето любимо място където съм се чувствала най-спокойна е Катарино между Пирин и Рила....често се отнасям натам като искам да релаксирам от ежедневието,ако живеех там сигурно ще искарам 100 години... Mr. Green
Чул те Господ, аз там живея  Embarassed

# 116
  • Мнения: 532
Нейде из Арабските страни....необяснимо влечение към пустиня,залез,керван от камили,и целия в черно ездач на бял кон.....  33uu

Изобщо много са ми екзотични...и ме влече:)

Друга лубима страна и мечта е Австралия!
В България обожавам Родопи !

# 117
  • Мнения: 3 447
дядо ми беше от едно селце там Косово се казва  Tired
Косово е страхотно село  Simple Smile Почти землячки сме.

# 118
  • Мнения: 386
барселона - страшно добре се чувствах там. ако някой ми каже: имаш 10 минути да си събереш багажа и да отидеш, заминавам веднага без да се замисля. страшно симпатичен град да си гледаш децата според мен.

в манхатън се очаровах от района около сентръл парк - пето авеню, риц, кълъмбъс съркъл. там се почувствах у дома си, но за съжаление си бях забравила ключовете Simple Smile))

в лондон никога не бих живяла, нагарча ми нещо империята. въпреки че пък има страшно разнообразие от индийска храна, което за мен е плюс. харесаха ми и паркчетата в града. абе готино е за разходка в събота и неделя, малко да се посмееш, да огледаш магазините и да изпиеш две бири. провинцията е страхотна за релакс, обаче пак не ми е мястото - все ще карам в насрещното. но има в виликобритания едно място, което ме подлуди от кеф и не исках да си тръгвам - двореца сандригам. не се мисля, че съм била кралска особа там, но със сигурност съм била поне дива гъска на това място.

за мечтано място: хем искам да се потопя в ганг, нещо ме тегли от дете като гледам възрастните жени да влизат с дрехите и да се молят, хем съм европейка и не мога да не се замисля за тиф, дизентерия и т.н.


Последна редакция: ср, 17 окт 2007, 11:44 от nadezda

# 119
  • Мнения: 2 070
И аз се чувствах добре в Барселона и Валенсия, но испанската шумотевица ми идва в повече...Но е адски чаровно...
Но аз май свързвам чувтството на принадлежност някакси с простор и пространство... затова ме влече руското...

# 120
  • Мнения: 205
Широка Лъка Heart Eyes

# 121
  • Мнения: 5 228
Дубровник - като отидох там, изобщо не ми минаваше  през ума, че трябва да си тръгвам. Е, трябваше.
В Стария Пловдив се чувствам странно, често имам дежавю, особено в Античния театър.

# 122
  • Мнения: 274
При мен са няколко местата, може би зависят от настроението - малко баналната за някой  Венеция е на първо място; стария град на Пловдив е второто място и скалите на Василико е третото място което обичам!

# 123
  • Мнения: 488
Винаги съм мечтала да живея в Барселона. Когато минавахме от там тази година, ми идеше да сляза от колата, да хукна в града и да не се върна никога!
Другото място, на което знам, че бих се чувствала себе си, е Лисабон... невероятна магия има там.

Да не забравя Русе! Там съм направо като у дома си. Heart Eyes

# 124
  • под дъгата
  • Мнения: 630
Забравих Лакатник

# 125
  • Мнения: 238
Прекалено силно и в същото време необяснимо е,за да кажа повече...... ISTANBUL ! ! !


# 126
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
В Италия не съм била още. Много е възможно там да съм живяла дълго в някой предишен живот. Защото трябва ли да заговоря веднага и бързо на чужд език, подкарвам на италиански. А никога не съм учила този език.
Но това са само догадки. Ще разбера, когато посетя и тази страна.
Мюнхен ми е много роден, кой знае защо. И манталитетът на баварците, любовта им към прасетата също... Joy

# 127
  • Мнения: 1 629
Крайно възмутена съм, Василисо?!?!!! Как пропусна кокошките и пустото Добруджанско плато?! Как?!

# 128
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Крайно възмутена съм, Василисо?!?!!! Как пропусна кокошките и пустото Добруджанско плато?! Как?!
Тъкмо затова влизам отново в темата.  Laughing Да се насадя в Добруджа, до морето, в съседния тебе двор.
Да ти крада яйцата... Ех, мечти! Party

# 129
  • Мнения: 619
Ру-се, Ру-се!!! Mr. Green

Виена ми е фаворит от местата ,които съм посещавала извън бг.
А тук - моят си град, а най-добре се чувствам (най-спокойна, пълна и доволна) в нашата къща в едно затънтено селце .....На цели 120 години, пропита от какви ли не миризми  - на баба мекиците, на сено, на вълна....Все странни миризми. И истории. Много истории.
Другото място , което ме заплени истински е двореца Версай. Просто....нямам думи. А гардините - божеее, какви градини Hug
Hug
Тук съм родена... и мило и да живея там... Красив и спокоен град...Нали На него казваха малката Виена... ? или нещо такова Wink newsm78

# 130
  • Варна
  • Мнения: 672
Точно Русе наричат Малката Виена  

# 131
  • Мнения: 619
Операта е това нали...Simple Smile
Толкова красив е родният ми град Simple Smileеххх
Жалко,че възможностите за младите хора наистина са ограничени.Иначе веднага отивам там (стига да го навия моя  Joy)

# 132
  • Варна
  • Мнения: 672
И на мен ми е роден град !
Не е операта, театъра е.

Ето я операта:

# 133
  • На тиха улица
  • Мнения: 902
Загреб  Heart Eyes

# 134
  • Мнения: 109
Превличат ме малко по затънтени места някое селце кадето каточели времето е спряло .  ku-kuНезнам защо но ми действа много отпускащо и разтоварващо. Но там разбира се с една хубава компания .  newsm41

# 135
  • Мнения: 619
И на мен ми е роден град !
Не е операта, театъра е.

Ето я операта:
АМа това на гарната снимка е сто рпоцента старата опера до общината детое  близо Simple Smile

# 136
  • София
  • Мнения: 3 880
към София изпитвам любов необяснима - мръсен, грозен, прашен, пълен с идиоти град...но моя, любимият

# 137
  • Варна
  • Мнения: 672
BacuTy    bouquet

http://www.theatre.ruse.bg

Театъра е Wink

# 138
  • София
  • Мнения: 726
Барселона! Ако можеше веднага отивам там да живея! Ех, мечтиииииии!

# 139
  • Мнения: 1 163
Околностите на язовир Доспат-там е моето сърце Heart Eyes

# 140
  • Мнения: 871
Париж, но все пак не съм била на много места

# 141
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 105
Влече ме пустинята, напечени пясъци, абсолютна тишина.

Влече ме Рим, не съм го виждала, била съм по Северна Италия и я харесвам и обичам, но това е друго. Всички римски руини по света ме привличат.  Laughing

Влече ме и френския прованс, средновековни катедрали и манастири, ходила съм из Нормандия и Бретан, но май съм по свързана с Южна Франция. 

Иначе съзнателно се привличам от острови с бял/розов пясък и тюркоазено море. Ама на.

# 142
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Навсякъде, където има море и големи прозорци към пустинен собствен плаж.
Моите места са по всички средиземноморски, английски  или карибски острови (обживената им част  Wink)


Единственото място, което не поисках да напусна, беше един катамаран. Никъде другаде не ми беше минавала идеята да се скрия докато всички други си тръгнат  Sunglasses

# 143
  • София
  • Мнения: 688
Думата ми е за местата, към които изпитвате необяснимо привличане, чувствате се дълбоко свързани с тях, усещате, че ги познавате, дори и никога да не сте ги посещавали.
...

Между другото, в повечето случаи нещата не са толкова необясними, но може просто да не помним какво е породило това привличане.
Например, мъжът ми скоро видя едно място в кв. Надежда и каза, че го бил сънувал в кошмари много пъти, но не знаел, че е истинско място и къде се намира. Но като малък е ходил с техните там и явно му е направило впечатление, макар да не помни. Аз по-нагоре писах за японските градини и въобще имам влечение към азиатските неща, но като се замисля, вероятно идва от илюстрациите на "Японски приказки" и марките, които колекционирахме със сестра ми и майка ми.

# 144
  • Мнения: 1 363
Саудитска Арабия  Confused

# 145
  • sofia
  • Мнения: 1 606
Гърция е моето място, с всичките и плажове, кръчмици, хора и музики - със самият им начин на живот

# 146
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Я кажи Бомбото, кой е автора на приказката за Януш  newsm78

# 147
  • Мнения: 431
Шотландия.
А напоследък - Африка. Но ако отида - не знам защо си мисля, че ще остана отвратена.

# 148
  • Мнения: 2 161

А напоследък - Африка. Но ако отида - не знам защо си мисля, че ще остана отвратена.
Миризмата на пристанищата им е отвратителна.

# 149
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
алжир

# 150
  • tardis
  • Мнения: 329
Ирландия, всичко.

Шотландия.

Южна Франция, малки покрити с калдъръм улички + стари каменни къщи с капаци на прозорците и покрити със зеленина, веранди окъпани в слънце ...

# 151
  • Мнения: 4 473
Барселона



Лас Вегас



Сидни

Общи условия

Активация на акаунт