Южна Англия; там е моето място, на брега на океана, на скалите, в страхотни величествени къщи, с невероятни зелени градини и тесни пътища, оградени със зеленина.
...и ако не си ходеха по главите, щеше да е невероятно място...
- Публикувана: 16 окт. 2007, 08:56 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2007, 13:56 ч.
Любов необяснима
...и ако не си ходеха по главите, щеше да е невероятно място...
Изпитвам такова влечение към селото. Не някакво определено село в БГ или навън.
1ви вариант: Селскостопанският двор, доене на крави/кози/овце, прясно опечен хляб и вино. И тишина.
2ри вариант: селце някъде на север; прясно уловена риба, сложена да съхне.
Елени, сняг, пъртини и кучета. И тишина.
А не обичам студ.
И тишината ме плаши. Започвам да си мисля разни злокобни неща.
1ви вариант: Селскостопанският двор, доене на крави/кози/овце, прясно опечен хляб и вино. И тишина.
2ри вариант: селце някъде на север; прясно уловена риба, сложена да съхне.
Елени, сняг, пъртини и кучета. И тишина.
А не обичам студ.
И тишината ме плаши. Започвам да си мисля разни злокобни неща.
В България - Триград, някои кътчета в Троянския и Тетевенския балкан, с къщи на баирчета, дървета с опадали ябълки и круши, дюли, дим от комините. Трявна. Имам усещане за уют на тези места.
Едни кътчета, които ги има по каньоните на реките в плевенско и русенско..не знам как да ви ги опиша..има много брезички, огромни тополи, орехи и разни други дървета, пещерички, храсталак, шипки, гъбки... Имам усещане за дом..малко и понякога като се разхождам по тези места имам усещането, че наоколо е пълно, даже пренаселено, с древни хора, не толкова древни де, такива славяни да речем...племенни...Може да е спомен от някой минал живот, знам ли.
Истанбул ме влече, като го видя ще кажа дали е "мое" място, но засега така го усещам.
Русия, Сибир. Усещане за простор и свобода. Чувствах се там сякаш летя. Се едно, че дотогава са ме държали вързана.
Едни кътчета, които ги има по каньоните на реките в плевенско и русенско..не знам как да ви ги опиша..има много брезички, огромни тополи, орехи и разни други дървета, пещерички, храсталак, шипки, гъбки... Имам усещане за дом..малко и понякога като се разхождам по тези места имам усещането, че наоколо е пълно, даже пренаселено, с древни хора, не толкова древни де, такива славяни да речем...племенни...Може да е спомен от някой минал живот, знам ли.
Истанбул ме влече, като го видя ще кажа дали е "мое" място, но засега така го усещам.
Русия, Сибир. Усещане за простор и свобода. Чувствах се там сякаш летя. Се едно, че дотогава са ме държали вързана.
Миньор ли си била в друг живот 
Венеция - омагьосва ме, опива ме, неутолима съм към този град, винаги ще съм.
Венеция просто е място за споделяне. Зависи с кого си, кога си там, къде си и как го разглеждаш. Аз бих отишла пак, но не сама. Трябва да е с накой, който споделя любовта ми към мушката, плесен, птици и ще познае със същия ентусиазъм сградата от Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход 
Има и една голяма къща, която сънувам.
А, имам и необяснимо влечение към хоремагове (така ли е множественото число )
)
Най като у дома съм се чувствала в Копривщица.
