За България ме замисляте, много места обичам и изпитвам по-специални чувства и сантимент към тях, такива са Несебър, Варна също да, чудните мостове в Родопите, Рилския манастир...но сякаш всички тях ги усещам като обяснима любов, от този живот... Виж в Кралството има някакъв чак магнетичен и точно необясним заряд...
- Публикувана: 16 окт. 2007, 08:56 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2007, 13:56 ч.
Любов необяснима
Ще ви изтрия от кю-листата си по политически причини 
Виж сега, ние сме обикновени английски домакини, политическите страсти са ни чужди, за разлика от клюките зад ветрилата. А нима ирландките не клюкарстват?
)
) и Москва, ама там е обяснимо
Бразилия и Южно-Африканските държави. Много ме тегли на там.
Във Венеция имах много силно дежа вю. Единственото, което ми се е случало до сега.
Иначе, когато дойдох в ДЕ за първи път имах много странно усещане за страната и смайвах всички с чувство на ориентация. Мъжът ми понякога, чак се плашеше, но аз го отдавам по-скоро на логичността на всичко тук.
В България - Майнатаун е моето място
.
Във Венеция имах много силно дежа вю. Единственото, което ми се е случало до сега.
Иначе, когато дойдох в ДЕ за първи път имах много странно усещане за страната и смайвах всички с чувство на ориентация. Мъжът ми понякога, чак се плашеше, но аз го отдавам по-скоро на логичността на всичко тук.
В България - Майнатаун е моето място
. 
Ще ви изтрия от кю-листата си по политически причини
Виж сега, ние сме обикновени английски домакини, политическите страсти са ни чужди, за разлика от клюките зад ветрилата. А нима ирландките не клюкарстват?
Всеки да говори за себе си! Определено усещам, че са ми сервирали английската закуска, а не съм бъркала каша и пържила наденици сабале.
Иначе, сериозно - в Англия съм ходила и ми е любов от пръв поглед. Във Франция не съм била никога, но имам някакво дежаву (как точно се пише, забравих), когато гледам филми за лозя във Франция. Много са ми на сърце френските селца, лозя, изби с прашни бутилки вино...
п.п. минавала съм транзитно през Франция всъщност, но магистралите не ги броя.
Затормозена съм от литературните си представи, а и от Нешинъл Джиографик, но ще се опитам по-интуитивно да карам:
Малко северно градче, на океана, шарени дървени къщи, лодки и студен вятър.
Изпитвам и необяснимо влечение към плата. Без значение къде са, само да са високи, обрулени, с много небе.
Има едни хамави блокчета, в момента са общински общежития, до морето в Аспарухово - но те сигурно ми напомнят северното градче
Малко северно градче, на океана, шарени дървени къщи, лодки и студен вятър.
Изпитвам и необяснимо влечение към плата. Без значение къде са, само да са високи, обрулени, с много небе.
Има едни хамави блокчета, в момента са общински общежития, до морето в Аспарухово - но те сигурно ми напомнят северното градче
Много са ми на сърце френските селца, лозя, изби с прашни бутилки вино...
Харесва ми такава природа, такъв климат, такъв... лайфстайл Докато Ирландия... ами дори не ми харесва, както и споменатите сталинистки блокчета. И въпреки всичко ме влече.
Дам, има разлика - към обяснимите любови мога да причисля около 70 % от територията на света, все места, които искам да вдия, да усетя, да поживея, ако можех цял живот бих се местила като номадите...и родния Пловдив, дето съм пуснала котва вече двайсе и еди колко си години ми е голяма любов, ама както казва Дона - има места, дето не си виждал с очите, не си сигурен какво е, как е и те тегли като магнит...
П.С. Днес явно съм си глътнала граматиката буквално, затова моля да се помилва правописа ми
П.С. Днес явно съм си глътнала граматиката буквално, затова моля да се помилва правописа ми
Аз съм скитница. Непрекъснато откривам места, които са "моите", но след известно време започва да ме гризе и тръгвам да търся нови.
Като се пенсионирам, ще се накъдря, ще си боядисам косата небесносиня, ще обуя къси панталони и ще се понеса с тълпите европейски баби по света.
Като се замисля, все пак ще ми се иска да се прибирам някъде отвреме-навреме, затова, ако обичате, леко се посместете в Ирландия - ние двечките с Дивата ирландска пешеходка отдавна сме тръгнали натам.
Като се пенсионирам, ще се накъдря, ще си боядисам косата небесносиня, ще обуя къси панталони и ще се понеса с тълпите европейски баби по света.
Като се замисля, все пак ще ми се иска да се прибирам някъде отвреме-навреме, затова, ако обичате, леко се посместете в Ирландия - ние двечките с Дивата ирландска пешеходка отдавна сме тръгнали натам.
Както казах и в другата тема- Англия. Изпитвам необяснимо чувство на принадлежност. Не съм ходила никога там. Не знам дали си спомняте, даваха едни немски филми ( блудкави някакви), в които действието се развиваше в Южна Англия; там е моето място, на брега на океана, на скалите, в страхотни величествени къщи, с невероятни зелени градини и тесни пътища, оградени със зеленина.
Не бих го нарекла любов,защото някои от местата дори ме плашат...Но необяснимо усещане за принадлежност-да...Единствено заливът на Русалка ме изпълва с любов.Камен Бряг пробужда в мен усещането сякаш съм в параклис...
А за Мачу Пикчу вече доста се повтарям...Казвам си,че дори на 70 години да го направя, трябва да се върна там...Точно като завръщане го възприемам...
Едно свещено за индианците място тук...
А за Мачу Пикчу вече доста се повтарям...Казвам си,че дори на 70 години да го направя, трябва да се върна там...Точно като завръщане го възприемам...
Едно свещено за индианците място тук...
Не бих го нарекла любов,защото някои от местата дори ме плашат...Но необяснимо усещане за принадлежност-да...