регулярно, а не инцидентно гушкане с терапевтична цел, съчетано с игри и подходящи за възрастите активности. предценка за човешките ресурси, които са необходими за определен брой деца. минималните седмични часове, които са необходими за да бъде постигнат какъвто и да било резултат. просто техническата част на нещата от гледната точка на терапевта. доколкото въобще може да се спомене тази дума във връзка с подобно начинание, защото в този случай емоционалното и организационното се сливат и са тясно зависими едно от друго.
Ех, Мата, Мата!... Ти си по-голям максималист от мен! Заявката ти (4-5 в 1) ми прилича на явление наречено: “магическо очакване”…Говориш не за програма, а за програмИ!
Знам! То е щото поколения чиновници не са свършили задълженията си; защото децата са невинните изкупители на чиновническото им безхаберие; защото ТРЯБВА да има “мероприятия” адресирани към детското психофизично здраве и развитие…
Персонал, отработени часове; занимания по дисциплини; помощни средства колкото повече, толкова по добре, ежедневни - в идеалния вариант (събразено естествено с капацитета на потребителите им)… И за парите важи същото изискване…
Да се смирим, че няма да можем като с магическа пръчица да променим за кратко време настоящето на децата от институциите, но поне ще инициираме началото на един дълъг път към по-достойно бъдеще за тях!?...
Ще помисля и ще структурирам нещо (програма, материал, препоръки/предписание или нещо, на което да стъпим, за да направим първи стъпки) Дайте ми време поне седмица! Може да е по-малко, но може и повечко!? Важното е да излезе нещо стойностно!...
Онова, което ми хрумва на прима виста е, че най-правилните решения и стъпки са най- простите, естествени и наблизо до нас.
Какво имам предвид: Домът на детето ми трябва да е бил от относително модернизираните (в друг така и не се наложи да вляза). Та в него имаха зала за психомоторика; бяха въвели програма за работа с деца на Весела Банова (детски пихолог с добро име и с призната експертност в областта си); децата имаха занимания по музика и по художествени дейности... В занималнята (стаята за игри) имаха касетофон, но пък липсваха играчки...и скутове за гушкане, поради което конкуренцията беше за скута на обикновено единия възпитател и за чехъла му , който щастливците, успели да го нахлузят разнасяха гордо из стаята… Менюто, което сварвах често беше боб с хляб…
На фона на контрастите между: имане (обучителни програми и модерна зала за тренировки) и нямане (на елементарни неща: памперси, храна, персонално човешко внимание), детето ми на възраст, на която би трябвало да прави прости изречения издаваше (за мой потрес) само уподобяващи звуци. После с бясна скорост компенсира изоставането си в рамките на месеци… Пиша история подобна на много от тези на другите тук. Това ме навежда на убеждението, че ако ще трябва да предложим нещо ефективно, то трябва да се различава от прилаганото досега в домовете. Да компенсира основният пасив - липсата на достатъчно индивидуална грижа. Да се заложи на превенцията- недопускане на изоставане в психофизически аспект. Така че според мен през тези ми разсъждения би било смислено да се инвестира в човешки ресурс - било то професионален или не…
Сещам се за едно психологично изследване отпреди години в европейска западна страна (май Швеция) според което, дете, което прекарва повече от три часа на ден без присъстието на обгрижваща възрастна фигура се считаше за емоционално занемарено и в риск и за което е препоръчително да се уведомят местните социални служби… Имаха се предвид децата, които се отглеждат в семействата си!...
Та, ще помисля за различност в предлаганите услуги- за нещо, което досега не е било, а би било добре да го има!