Смятате ли болничните практики за нормални?

Не смятам нито наличието на болнични инфекции за нормално, нито лошото отношение за нормално, нито здравната ни система за нормална, нито нашето собствено отношение към цялото безумие за нормално. Това, което аз направих е, че родих в частна болница, но знам, че това не е по силите на всеки, нито е нужно да бъде, за да раждаме нормално и да получаваме адекватно медицинско обслужване.
Позволявам си да се самоцитирам ( което по принцип е запазена марка на футболистите и в общия случай не говори добре за мен  ), за да изразя цялостното си усещане по случая, провокирал и тази тема и положението у нас и за да не преповтарям отново. Цитатът е моя постинг по темата на лелята на малкия страдащ Дариан от вчера:
"Недопустимо е да се подлага най-ценното на света на нелеп риск от немарливост!
Според мен случая си е за съд - не просто заради обезщетения ,които няма да върнат здраве или живот, или пропуснати мигове на щастие. А защото е симптоматичен за цялата безумна ситуация, в която живеем, че и деца раждаме.
Има нарушени човешки права - правото и задължението за добра грижа за новородените; правото да имаш спокойствието поне тогава, когато си принуден да се довериш на "добри" специалисти; правото на информираност; на нормално медицинско обслужване в "европейска" държава в 21 век и още, и още...
И дано това не остане поредния трагичен инцидент, който остава на заден план лека-полека и от обществено значим се превръща в поредната лична трагедия...
Моля се за най-доброто за дечицата, които са пострадали, за кураж, сила и смелост на родителите им
Съзнавам колко тежко е, но:
Мили потърпевши - търсете правата си и се борете! С цялото си сърце ви подкрепям!"
Последните изречения всъщност се отнасят и за всички нас, които не сме потърпевши. Засега.
Въпросът е, обаче - как да се сборим...

Не е нормално, нито за огромно съжаление ще стане скоро.

едва ли има нормален човек, който смята болничните инфекции и лошото отношение за нормални.

За лошото отношение няма да коментирам, то е ясно.
Вътреболничните инфекции обаче наистина са нещо неизбежно, което само може да се контролира, но не и напълно да се избегне - навсякъде, във всяка една страна по света, във всяко едно отделение в един момент избухват подобни инфекции. Ние сме живи хора, носим патогенни бактерии, 100% контрол е невъзможно да се постигне, а за жалост в болниците поради употребата на все по-мощни дезинфектанти и антибиотици флората става резистентна на всичко възможно и такива инфекции са ужасно тежки.
Държа да бъда правилно разбрана - не смятам случилото се в Св.София за нещо нормално, нито пък го приемам за такова. То е трагедия, която вероятно е можело да бъде избегната. И едновременно с това си остава трагедия, каквато е имало и преди и която за нещастие ще се повтаря, не само там, но и във всяко друго родилно отделение в страната...
Но смятам за ненормално в болниците да има проблем със снабдяването с ръкавици... както често се случва (майка ми е сестра в реанимация, коремна хирургия ).

Не мисля, че отношението в бониците е адекватно!
Когато родих сина си, искаха да ме изпишат, а него не, с обяснението, че има стафилококи в ушенцето и трябва да го лекуват, а аз съм си добре и да си ходя.Вдигнах ''Майчин дом'' на главата си, да питам и да разпитвам ''в кое ушенце са тия стафилококи'' и никой не ми отговори на въпроса, развиках се, само както аз си знам, че без детето си не мърдам от тая болница, ако ще да ме изкарат да спя пред вратата на бебешкото отделение.Появи се педиатърката, на бебчетата и започна да ми обяснява, колко опасна била тази инфекция и трябвало да я лекуват, пък аз съм била заемала легло.казах да ни прехвърлят от другата страна, където са частните стаи и че без детето си не мърдам от тази болница...На следващият ден ни изписаха и двамата.Педиатърката на сина ми го прегледа основно, направи му и кръвни изследвания и ми каза, че стафилококи моето дете не е имало никога!...и най - вероятно са искали да ме разкарат и да ми продадат детето(цитирам дословно)!...
Та като цяло ... май си казах мнението за болниците и за отношението към хората!Ще добавя - имаше само една санитарка, която чистеше като хората, другите само цап цап и хайде да ги няма.Тази единственна жена в тази болница, се държеше добре и с разбиране към всички.Санитарка, ама професорите ряпа да ядат в сравнение с нея!

Мда, май трябва да помисля за смяна на заглавието.
Хедра, права си, че инфекциите са неизбежни, но това, което за мен не е нормално е да са толкова много (почти нямам позната, родила в БГ, която да е излязла от болницата без бебето да има някаква инфекция или да е било на антибиотик. Не е приемливо за мен също така винаги да се обвинява майката, бащата, както и другите посетители в болницата че , видите ли те са заразили бебето. Както и в този случай, има 8 заразени бебета, 7 от тях не са заразени от майките си, очевидно.
Повдигам темата, защото ако аз се намирам в болница с детето си бих правила забележка на сестри, доктори и акушерки (както правя забележка на педиатърката си) да си мият ръцете преди да пипат бебето (или да си сложат ръкавици). И ако повече хора имат такива изисквания персонала бавно и постепенно ще се промени. Същото е и с изискването на информация-за това какви лекарства ми предписват на мен и на детето. Докато всички смятат, че е нормално лекарите и акушерките да се разпореждат с бебето и да дават информация на майката когато искат и колкото преценят-нещата няма да се променят.
Лично аз смених един педиатър, защото не можеше да ми обясни защо ми препоръчва нещо си.
Също така покрай работата си по мое настояване успях да променя начина на работа на банката с която работим, както и на една общинска служба. Костваше ми много време, обяснения, спорове, скандали, разговори с шефове и т.н., но се уверих, че е възможно да променим нещо.
Целта ми е да разбера дали са много хората, които разсъждават като мен или повечето смятат, че няма начин нещо да се промени и трябва да се примиряваме.

Аз лично видях доста майки в кафетата покрай болницата- седяха на мръсните пластмасови столове със същите нощници и халати, СЪССЪЩИТЕ ЧЕХЛИ,  с които са и в болницата, дават пари взимат ресто все \мръсни неща/, дали всички са толкова грамотни всеки път да си мият ръцете а дори да са - дали наистина го правят.. и ако са толкова грамотни защо изобщо излизат извън болницата откъдето могат да внесат куп инфекции и да ги предадат на бебетата си?!?
А колко кърмачки съм виждала да пушат по същите кафета...
Е после защо имало вътреболнични инфекции..
Като раждах първия път като направих забележка на майката от съседното легло че ходи навън по кафетата и после със същите чехли щъка из стаята, със ръцете с които е пипала парите и столовето отвън пипа кранчетата на мивката , ако изобщо се сети да се измие, то не е веднага като влезе а много по-късно...
Гледаха ме другите майки все едно аз съм лудата а лекарката сви рамене и каза че не могат да вържат майките за леглата, защото са безотговорни...

Да не говорим за пълчищата роднини които смятат за голямо геройство да нахълтат "нелегално" естествено не с калцуни и с престилки и да седнат направо на леглото на родилката..
пък кой какъв вирус е забърсал в автобуса на идване... никой не знае.
Аз пък имах проблем с това не толкова с персонала...
Медала си има две страни за съжаление...
колко от тези които плюят по хигтената в болницата могат да кажгат че са спазвали правилата за хигиена и за посещения - със сигурност НИКОЙ. И когато аз поисках хда се спазват поне малко от малко излязох най коравосърдечната жена която искала да пречи на хората да си се порадват на бебетата..
като че няма да ги видят вкъщи след 2 дни. Само за да го видят 2-3 дни по-рано създават рикскове не само за тяхната роднина но и за другите майки, което както се вижда може да покоси човешки живот.

Oceanid, ти разбира се също си права до известна степен. Но ако персонала в болницата не пипа 2 бебета и 2 майки едно след друго без да си мие ръцете/слага ръкавици няма как да се пренесе БАКТЕРИАЛНА инфекция. За вирусните е друга работа. Също така ми е трудно да повярвам, че точно родителите (роднините) са най-опасни за децата си.
Но повече от болничните инфекции ме е страх от схващането застъпено в БГ че майката и бебето са инвентар, собственост на болницата.

Е,извинете,ама вие се вманиачавате.Едва ли някоя от нас има дезификант над бебето и го ползва преди допир.Това бебе диша мръсен въздух-да изгоним ли и колите????
А мамата,която няма позната,родила бебе без инфекция-АЗ съм жив пример.
Доволна съм от това,което ми предложиха безплатно.Родих бебе-2.250кг.4 дни беше в кувиоз и съм доволна от грижите за него и вече настига връсниците си.
Не се заяждам-приятелски настроена съм.
Който иска всичко перфектно-да ражда където го намери-от мен УСПЕХ в търсенето.
За протокола раждах в Шейново.
Нямам тази финансова възможност за чужбина..........
и да имах,пак нямаше да отида!!!!!!!!!!!!

За съжаление има много по-лесен начин: от ръцете на майката която си е прибрала рестото от кафето и не си е измила ръцете преди да си пипа бебето или от някой родинна който го е пипнал когато е дошъл на свиждане също без да си измие ръцете.. и за съжаление това е много по-често срещаното...
Мисля че другото бебе и гърдите на другата майка са много по-чисти от гореизброените, а и все пак медицинския персонал първо никак не се е загрижил толоква че да опипва наред...и второ има някакво образование и съм сигерна че си мият ръцете по-често от нас другите...
а колко\родилки според вас си мият ръцете винаги след като са ползвали тоалетната...
абе просто е ужас, имам близка роднина медицински работник-баба ми  и направо ни е пощурила от деца на тема хигиена- миене на ръцете веднага щом влезеш вкъщи и т.н.
направо откачих в болницата от хигиената на другите жени то бива то може ама толкова невъзпитание и ниска култура... и можеш само да се надяваш че не ти ползва сапуна, шампоана и други лични вещи за гърба ти..

А роднините ... те разбира се винаги са добронамерени, но това не е достатъчно...понякога невежеството им и ниската им култура и дори ниската им лична хигиена са просто ....  неапонятни и могат да бъдат много вредни и опасни... като например бабите, които натриват сол по кожата на бебето от които идиотски обичай има смъртни случаи... да не изброявам колко опасни могат да бъдат именно роднините...

А за отношението- към мен никога не са се държали зле, може би защото и моето отношение към персонала не е било като към инвентара на болницата.... отново има две страни. да персонала е длъжен да си спозва задълженията, това е едно на ръка, но чисто човешки тези хора ти ПОМАГАТ и им дължиш благодарност и уважение. не съм забелязала много майки да изпитват или проявяват такова, напротив... и така порочния кръг се завърта...
понякога едно благодаря и една усмивка правят чудеса.
тези хора не работят само за пари и не е редно да считаме че понеже получават някакви пари са ни длъжни лично на нас а ние не им дължим нищо. Но в България е така...
Пак казвам към мен никога не са се отнасяли лошо и то не защото имам пари или си плащам и не смятам че това е просто случайност вече 30 години.
забравихме да уважаваме другите просто защото са хора.... и хората започнаха да стават все по-малко човеци от това масово отношение към тях...

 

Признавам, че пак си права, вероятно често самите роднини си заразяват децата. Обаче например в случая с Тина Киркова едното бебе може да е заразено от майка си, но останалите 7... Едва ли 8 майки с еднаква бактериална инфекциа са родили в една болница по едно и също време.
Аз разсъждавам от лично моя гледна точка-ако аз съм в болница с бебето ми и съм сигурна, че доктори, акушерки и сестри не го пипат с мръсни ръце и ако всички уреди, които ползват са стерилни-тогава ще съм спокойна. От останалите родилки в стаята и техните роднини не ме е страх-няма да им позволя да ми пипат детето. Собствените ми роднини, които идват на свиждане ще си мият ръцете-аз ще следя. Аз също вероятно бих ходила в кафето-разбира се, като си мия ръцете след това.
В конкретния случай нещата, които ме притесниха са че:
-никой не е уведомил майката преди да преместят бебето в кувьоз
-бебето е преместено в Педиатрията без диагноза, едва там са му направени тестове за инфекция (или ако преди това е бикло ясно какво му е е било държано в тайна)
-на майката не са дали никаква информация
-факта, че априори се обвинява самата майка, че е заразила детето си, независимо, че има общо 8 заразени бебета.
-бебето е било отделено от майката

Да споделя и аз моите лични впечатления. Първо отбелязвам че на визитациите педиатрите си носеха дезинфектант и си дезинфекцираха ръцете.
Но - имаше в стаята бебенце, което се е заразило от майката по време на раждането (имала е влагалищна инфекция, явно неизлекувана). Беше се изприщило цялото с големи гнойни пъпки. Даже на мен като неспециалист ми беше ясно че това е бактериална инфекция. През деня се изреждаха да го гледат акушерките, къпеха ги едно след друго всички бебета, и никой вкл. и майката не си направи труда да извика лекар да го види. Чак на сутринта на визитацията като минаха лекарите обърнаха внимание и взеха някакви мерки. Добре че не се заразиха другите деца.
Изписаха ни на 2 дни (а по принцип трябва на навършени 3). След 1-2 дни от пъпчето изтичаше малко кръв, аз се притесних (излишно) и отидох до родилното, защото беше неделя и не можех да се свържа с личната. Там отказаха да погледнат детето с думите че: " Не са благотворително дружество".
Как да променим това?
Уточнявам че не става въпрос за Тина Киркова.

Наистина ли обвиняват майката? Аз като гледах първите новини по случая казаха че бактерията е от уреда с който ги аспирират след раждането.

ООх не знам за конкретния случай.. мисля че заразате е внесена в болницата от майката...
ако вярваме на статистиката на денонощие се раждат в тина киркова около 15 бебета, ако е заради системна лоша хигиена на аспираторите  как така заразените са САМО  8 бебенца и то не в един ден доколксото разбрах..?!?
И  ако бебенцето не е било слабичко заради болестта на майката защо има 4-5 здрави бебета които въпреки че са заразени са  добре?!? Може би е защото са били вече 1-2 дни на кърма и имунинета на майката ги е защитил, може друго... и после как е стигнала до другите бебета - като нищо заразата може да се е предавала и обменяла в стаятата или ако някоя майка си е позволила да ползва чужди лични вещи....
не знам...тази майка не е била сама в стаята и ако е спазвала хигиена колкото моите съквартирантки.... навремето..да ти кажа бях  доволна че бебето ми е в детското за да не  е в стаята защото не можех да изляза на глава с тях... а бяхме 4 в стаята когато родих- докато да ме изпишат се смениха 2 или три момичета...

Общо докатох да ме изпишат на 5тия ден в стаята заварих и оставих 6-7 жени- колкото са их заразените бебета... не че е правило, защото на мен така ми се е случило, но... ми звучи много по-логично.

Не искам да съм пристрастна към никого... а това че ще раждам скоро и имах намерение да раждам там както и първия път ме кара да се старая да съм максимално обективна и да слагам всичко на везните, всие някъдзе и някак трябва да рода нали... и да няма усложнения...
първо като доста майки си казах аа не няма да раждам там а после си дадох сметка че в двете други свестни уж болници сега са настанени именно заразените дечица и няма никаква гаранция че няма там тепърва да плъзне инфекцията...  

Не, не ми е все едно. Не смятам, че цял живот съм плащала, за да спя на пода и да се мия със студена вода. И не мисля, че грижата за мен и бебето следва да се противопоставя на наличието на санитарен възел, например. Искам и двете.

Променям заглавието на темата, защото не искам да акцентирам конкретно на инфекциите. Да, те са част от това, което ме притеснява и заради което пуснах темата, но най-същественото е цялостното разбиране за отношенията лекар-пациент в България.
Няма значение дали в конкретния случай майката е заразила детето, въпреки, че при 8 заразени деца не се знае дали точно майкта на най-пострадалото е мносител на заразата.
Шокира ме, че майката е била в неведение какво се случва с детето, чак докато е получило гърч и е прехвърлено в педиатрия.
Далеч съм от мисълта, че лекарите или болницата са виновни. Но в разказа на майката ме порази това, че са и казали, че преместили бебето в кувьоз, защото не му било удобно в леглото, а след това само и казали, че бебето е зле-нито са и обяснили, нито са и казали какво лечение е наложено.
desi_h_p, аз също не съм привърженик на стерилната среда за бебето-дори напротив-струва ми се, че бебета и майки нормално трябва да се виждат с роднините, тъй като точно с тях и ще живеят в бъдеще, а и тези хора би трябвало да са загрижени за бебето. Обаче болничния персонал например пипа най-много на брой бебета и майки, като задължително и много по-често пипат именно бебета и майки с проблеми (напр. ако едно бебе има обрив, доктора със сигурност ще го пипне точно там) и смятам, че е нормално към тях да има високи изисквания за хигиена. Също така смятам, че ние, майките би трябвало да имаме право на контрол.
Държа да напомня, че ти не си раждала безплатно-ти си плащаш за услугата чрез осигуровките си и си в правото си да имаш изисквания.
Радвам се, че си останала доволна-може би болницата и персонала са били на ниво?
Също не искам да се заяждам, напротив, много се радвам, когато някой спори с мен-донякъде защото може да ви убедя, че аз съм права, донякъде защото вие може да ме убедите, че мога да имам доверие на болниците тук (което би решило проблема ми).
Смятате ли, че никой няма право да дава нещо на вас или на бебето ви без да ви уведоми? За мен това е задължително-независимо дали е АМ или антибиотик, аз трябва да знам какво и защо се дава на детето ми. Ако раждам секцио бих желала това дали, кога, колко и какво мляко да се дава на бебето да се дискутира предварително. Разбира се, изключвам спешни, животозастрашаващи случаи.

Права си, разбира се, обаче за мен личния комфорт е на последно място. По важно ми е да се съобразяват с мен и да знам какво се случва с мен и с бебето ми, както и да имам достъп до него непрекъснато.
Но пък, от друга страна, при по-добри условия в болницата е по-лесно да се пази добра хигиена, съответно ще има по-малко зарази....

Напълно съм съгласна с теб.Искам да добавя още едно нещо- абсолютно против съм раждането да се ускорява насила и то защото на лекарите не им се чака "дългия" биологичен процес.
На мен също след около 2 месеца ми предстои раждане и изпитвам невероятен страх- не само от неизвестното,а и заради отношенията и условията в болниците.
Докато съществува корупцията и безхаберието на хората,не мисля,че нещата ще се оправят.
Жалкото е,че в Бългърия човешкият живот вече не струва нищо

Kogato родих , в нашия град род.отделение се водеше стерилно/т.е не се допускат външни посетители/.Тоалетната беше запушена , без осветление ,крушката не се смени през седем дневния ми престой.Когато ходех до тоалетната , буквално стъпвах в урина, пантофите ми воняха, чаршафите ми не се смениха нито веднъж , а аз получих кръвоизлив и ми сложиха един наилонов чувал , вместо нов чаршав .Топла вода нямаше, спях с чисто мокра нощница , защото нямало друга Да не говоря как и с какво чистеха снитарките , просто ужас.За оптношението на персонала изобщо няма да коментирам , ако не си платиш , все едно не съществуваш .За наш късмет , аз и бебето бяхме живи и здрави.
Не споменавам името на болницата защото след като аз родих се направи голям ремонт и слава Богу вече не е такава мизерия.

Изобщо не смятам,че болничните практики са нормални.Аз работя в болница,в отделение където блести от чистота,болните се гледат доста добре,става въпрос за сърдечна реанимация на СБАЛССЗ,бившата 3-та градска. А това което чета и това,което видях на мястото,което раждах доста ме разочарова.И така става въпрос за 2-ра градска.Доволна съм от лекарите и слава на Бога и двете ми деца са здрави!Но от тук натам...Пода се чистеше през ден,два дори,повърхности изобщо не се почисваха.Бяхме във ВИП стая,за която не бяхме плащали,просто нямаше друга свободна,та горе долу беше по-чисто.Но преди да ни изпишат се наложи да посетя общата тоалетна,УЖАСИХ СЕ,кръв навсякъде,хартийки...Е,по-голяма гнус не бях виждала и в едновремешните градски кенефи!
Преди да ме преведат в родилното отделение бях в реанимационна стая /раждах със секцио/,акушерката дойде да ни прави тоалет на мен и мацката на съседното легло.Първа беше другата, а аз следващата.И "сладурката" с кървавите ръкавици дойде да ме "тоалира" и мен, а аз ей така  .И викам и:"Ама,моля ви да си смените ръкавиците!",а тя почва да ми се кара,че нямала намерение да ме пипа.Е,викам и:"А,защо ме пипате,тогава?",а тя съвсем полудя.И,какво,ако си мълчиш,ще те правят на луда?Е,не на мен тия!
А, бебетата как ли се гледат,като не са при нас...?

oceanid, искам да ти задам няколко въпроса: Ти борила ли си се да създадеш живот, минала ли си през хиляди изследвания, през ада на отчаянието и болката, която те убива малко по малко? Знаеш ли какво означава да се опитваш да направиш така, че стотина фактора, отговорни за забременяването да съвпаднат, и въпреки всичко пак да не се получава? Защото тази майка, която ти с лека ръка обвиняваш като виновна, знае колко е трудно да създадеш живот. Тя не е получила своя миг щастие от една вечер забавление. Тя се е борила с години и това бебенце е чудото на трети опит ин-витро. Мислиш ли, че една майка, която минавайки през всичко това и вече е с много медицински познания, ще позволи по някакъв начин да зарази бебето си?! Мислиш ли, че не го е пазила повече от всичко на света, защото този дар е безценен и може никога повече да не получи?! Казвам всичко това, защото и аз съм минала през дългия път до желаното бебе и всяка дума, която употребих, съм я изживяла лично. Сега ще споделя и личния си опит. След дълго чаканото забременяване, имах много лека и безпроблемна бременност, планирано секцио 6 дни преди термин, родено живо и здраво бебе. Раждането мина без усложнения, имах пълно доверие на лекаря, който бях избрала, платих си, защото исках да съм сигурна, че всичко с бебето ще е наред. Раждах в Шейново. Е, да моя лекар си свърши работата, но неонатолозите не са направили нещо както трябва или още по-лошо, вероятно са направили грешка.  На следващия ден бебето ми беше в кувиоз и познай - инфекция. Каква, ами майчино-фетална. Никой не си направи труда да ми каже каква е инфекцията. На въпроса ми откъде се е заразила, след като моите изследвания са абсолютно наред -отговорът беше: Ами може да сте кихнала, зъб да ви е боляло. То ако е така, нямаше да се роди едно здраво бебе! Е, питам ако е майчино-фетална инфекцията, не трябва ли да се изолира първо каква е, да се направят изследвания и на майката и на бебето? Според мен трябва. Никаква информация не ми даваха, гонех по коридорите педиатри, които винаги бяха много заети, за да ми кажат каквото и да било. В епикризата на бебето не само не пише каква е инфекцията, но даже не пише, че са й давали антибиотик. Нямам думи просто. Най-кошмарното обаче бяха думите на шефката на неонатологията, която ни изписа с думите: " Дано не е най-страшното!" Без да пожеляе да обясни повече. Ето това говори за престъпна лекарска небрежност. Щях да я съдя тази жена само заради тези й думи. Тя ни  скъси живота и ни отне радостта от дълго чаканото бебе. Не смятам, че това е нормално. Що за лекар трябва да си, за да кажеш на родитгелите подобно нещо, без обяснения?! А що за човек си?! Не желая да си спомням за нея и за кошмарните 9 дни в Шейново.  Ако раждам втори път, никога няма да родя в държавна клиника, не бих могла да изживея още веднъж подобен кошмар. За мен това да не ти дават никаква информация, не е нормално и е престъпно.

на 100 процента ти си нормалната , но на 100 процента нормалните са много малко..
В България човешкият живот не е ценност , ние не уважаваме себе си и мразим другите..
Не смятам болничните практики за нормални , напоследък имам лични наблюдения как хора с рак обикалят между 8 етажа по 2 часа дневно за да си направят изследвания или да носят формуляри от този в онзи кабинет и когато в други форуми повдигнах въпроса се оказа , че съм жалка неблагодарна нещастница /цитирам/ понеже много искам , а горките хора в болниците -при какви лоши условия работят..а  това явно  ги е направило по-малко човеци - не зная..

Избрах да родя в частна болница именно заради безумните болнични практики в държавните болници. Не ги разбирам, не разбирам майките, който просто вдигат рамене, не разбирам персонала, който си мисли, че е нормално всичко това.
Приеха ни в Европа, но явно дълго само ще си мечтаем да станем европейци.

Аз пък имам много сериозни опасения за частните болници - там наистина ти осигуряват комфорт и внимателно отношение за парите, които си плащаш, но какво би се случило в извъндредно тежка ситуация? Разполагат ли с достатъчно добро оборудване? Знам за една много рекламирана болница в София, която до скоро нямаше реанимация. И сега пак няма, има реанимационен апарат с ограничени възможности.
В големите болници има намусени лекари и сестри, но има и апаратура, и достатъчен брой квалифицирани специалисти, ако не дай си боже случаят се окаже сложен ...

По темата - бих искала да добавя още нещо, което би трябвало да се изисква от неонатолозите и сестрите - достатъчно внимание и обучаване на родилата жена за първите й дни с бебето. Не може да се очаква, че всички родилки ще отидат напълно подготвени за това как да държат и кърмят бебета си, а от тези първи дни зависи в голяма степен успехът й с кърменето по-нататък.

Също, смятам че е хубаво да се въведе като практика бебето да се дава на родилката веднага или скоро след раждане \ако има такава реална възможност, де\. Това също до голяма степен предпоставя успешното й кърмене.

Имаше по-горни постове за хигиената, която самите родилки спазват, излизайки извън болницата. Подкрепям - това е опасна практика и трябва да бъдат въведени по-строги правила. Свидетел съм и на това как в стаите на току що родили жени влизаха всичките им роднини, нелегално качили се през задния вход - и това не бива да се допуска.
Както и да не се допускат цветя в стаите заради възможността от алергизиране на бебетата. Последното вече си е издребняване на фона на сериозните проблеми в здравните ни институции ....

аз ако съм директор на една такава болница знаете ли първо акво ще направя: щще наема една фирма да охранява отделението и да следи за спазването на реда като за нарушения и на родилки и на персонал и на нахълтали нелегално роднини- ГЛОБА поне 20лв.
И за да ги мотивирам - ще давам поне 30% от глобата на служителите, които охраняват. И да са  външни за болницата.
После едни основни ремонт и дезинфекция и с хигиената въпросът много бързо ще се реши.
Сега просто няма кой да следи и работата му и парите му да идват точно и само от това да се спазват правилата за хигиена.
самите родилки трявба като влизат да раждат както им искат да подпишат декларация за медицински интервенции по спешност, така да подписват иче се зъадължават да спазват безусловно реда в болницата който е такъв и такъв и че ще платят при изписването си всички наложени им глоби за нарушенията си и своите и на техните роднини, дошли да ги видят. същото с още по-голяма сила да важи за персонала.
Хората докато не им бръкнеш в джобя не се научават ей.
По-добре болницата да е като затвор - там не си за удоволствие, по-добре роднините да почакат 2-3 дни докато си видят бебето, не е трагедия, но да няма повече такива невинни инай-свидни жертви начовешката безотговорност и НЕВЕЖЕСТВО.

Абсолютно, важи за всички сфери на социалния живот. С такава схема ще се решат и маса други проблеми като болкуците по улиците, кучешките ..., щофьорските своеволия и прочие. Ама няма "политическа воля", уви няма и гражданска.

Апропо, като се систематизират предложенията тук, не може ли да се отправят да здравното министерство като препоръка?

Oceanid, не го приемай като заяждане, но все пак аз не мисля, че самите майки и техните роднини са основните носители на зарази. Аз раждах в САЩ, там докато бях в болницата можеше да дойде да ме види ВСЕКИи по ВСЯКО време на денонощието. Всички си ходят с обувки из болницата. Сина ми беше една нощ в интензивното неонатологично отделение (имаше бавен пулс първия ден и искаха да го наблюдават), където единственото ограничение за свиждания беше да няма повече от 2-ма човека край леглото на бебето едновременно. Имаше и чешма пред интензивното и една сестра, която казва-измий си ръцете и влизай!
Там познавам около 50 жени родили последните 2 години в тази болница-от тях никоя майка или бебе не са имали инфекция при раждането. Включително и така често срещаното тук "бебето е глътнало околоплодни води". Отделно имаше една, която беше решила че не иска да кърми и една, на която бебето не се научило да суче. Всички останали кърмеха успешно. А, и една наша позната българка дохранваше, защото слушаше майка си, а не тамошният педиатър.
Затова си мисля, че роднините не са някакви зловредни типове, които само се чудят как с по-мръсни ръце да пипат бебето.
Аз например нямам доверие на една акушерка, че като реват 2 бебета едно до друго ще си измие ръцете, ще даде залъгалка (например) на едното, после пак ще си измие ръцете и чак тогава ще пипне другото. Или пък м/у даването на шише (без да се пита майката, което е недопустимо!) на всеки 2 бебета ще си мие ръцете. И това при положение, че никоя майка не я гледа какво прави.
Пак се повтарям, но майките, които пазят лоша хигиена не пипат твоето бебе нали? А и не роднините са тези, които мъкнат най-опасните, резистентни на бактерии болнични щамове.

какво искаш да кажеш?

Може и да не съм права, но ми направи впечатление, че много често бебетата правят чревна инфекция и докторите я оправдават точно с това, че бебето било глътнало околоплодни води при раждането. Не знам дали това не е лесния вариант-пак излиза, че болницата е невинна (а не например, че е дадено престояло АМ на бебетата), но в САЩ така и не чух за такъв случай, а тук е много често срещано.
За да не се чудите откъде имам наблюдения над толкова много бебета в САЩ-имаше сбирки на майките раждали в района последните 3 месеца, където можехме да се консултираме с акушерка, педиатър и с други майки. Събирахме се около 25-30 майки, като единият път се представяхме с това коя как е родила, дали е имало проблеми при раждането, кое ни е било най-трудно. И най-дискутираната тема на новите майки естествено беше кърмене, спане, изхождане и т.н. Отделно в квартала ни живееха доста майки с бебоци, с които обикаляхме из парка, имам и поглед над българската общност там.

Раждах в Тина Киркова преди година и почти 4 месеца. Винаги съм казвала, че съм доволна от вниманието към мен и бебето. Но, винаги има едно НО за съжаление  , след реанимацията ме сложиха в обикновените стаи на 2рия етаж /нямаше място във ВИП-а на 5-ия етаж/, стаята беше с 5 легла, моето в дъното, леглата нагъчкани едно до друго, нямаше място където да сложа леглото на бебето, идваше една санитарка, която уж чистеше, тоалетната беше на 2 стаи една, това значи 10 жени да ползват една тоалетна и баня заедно, да не ви казвам как изглеждаше, гнус ме беше, а уж чистеха всеки ден. Бях с бъбречна криза вследствие на упойката, а не ми вярваха, била съм се залежала, а мен ме боли. Мога да направя разлика при болка от залежаване и при болка от бъбречна криза. Молила съм се да ми бият обезболяващо, защото не можех да си взема бебето, не можех да ходя. На 3тия ден след операцията си взех бебето, леглото не можах да вкарам, затова само я гушнах и си я взех в леглото. Накърмих я и й се радвах, когато пристигна една акушерка със спринцовки и каза номера на бебето ми, трябвало да й се бие антибиотика.  Какъв антибиотик, какво се е случило, не знае жената. Биха й антибиотика в стаята, то пищи, аз в паника, ей така ме оставиха с пищящо дете, което и започна да повръща. "Тичам" в неонатологията, търся лекари, нещо да ми кажат. Никой! Да съм отишла в часа за консултации  . След половин час ме преместиха във ВИП-а. Стаята беше широка, с две легла, чисто та свети, банята блести от чистота. Не можех да повярвам, че това е същата болница. Дадоха ми нощница, преоблякоха бебето. И аз пак питам за антибиотика. Веднага се отзова педиатърката и започна да ми обяснява как бебето било с 40 левкоцити  , имало инфекция. На въпроса ми откъде тази инфекция ми бе отговорено: вътреутробна инфекция. Ама аз не съм боледувала, нямах инфекции, моите изследвания перфектни. Само гестационен диабет, но той не предизвиква инфекции... Казаха ми, че сигурно съм била кихнала, точно както са казали на една майка писала по-горе. Добре де, питам аз щом бебето е с инфекция, която аз съм причинила неволно, как така аз не съм на антибиотик? Мълчание. 6 дни бебето беше на антибиотик. Изписаха ни на 7 мия ден, в епикризата пише всичко, но не и вида на инфекцията. Пише само майчино-фетална инфекция. Е да, ама тук сгрешиха. Пристигнаха изследванията от стволовите клетки и какво да видя 1 страница изписана с изследвания на кръвта от пъпната връв. И аз гледам левкоцити 9,6 - напълно в норма. И какво се оказва, че бебето ми е било заразено след раждането, затова е било мълчанието, затова не са ми били антибиотици и на мен, защото не е било нужно. Вътрешно-болнична инфекция. Затова не са правили микробиология, защото са знаели с какво си имат работа. Едни бебета се заразяват други не. Слава Богу, нямаше последствия.
Дълъг пост стана, но да продължа. В родилното на 2рия етаж, не се допускаха външни хора, но затова пък всички останали влизаха и излизаха, когато си поискат и не слагаха калцуни. Във Випа - коренна разлика. На входа имаше кутия с калцуни, вътре 2 комплекта за еднократна употреба - престилка, марля /не помня в момента как се казваше/ за устата и отново калцуни. Сменяха чаршафите и найлоните всеки ден, всеки ден и нови нощници. Чистеха 2 пъти на ден. Останах много доволна от отношението /тук не слагам мълчанието за инфекцията/, акушерките помагаха и обясняваха за кърменето, как да оригнем бебето, преди да ме изпишат ми казаха как да я къпя и какво да правя, когато й падне пъпчето. Не се пестяха, отзоваваха се веднага, говореха с нас. Не спираха външни хора да идват, а и аз не съм спирала роднини. Даже в един момент беше доста претъпкано в стаята.

И в Дания не е перфектно. Пак се дават АМ не бебета ако преценят, че не растат според техните мерки и теглилки, непрекъснат контрол и въпреки доброто отношение с меко убеждаване те принуждават да правиш каквото те кажат. Ако все пак не те навият си позволяват насилствено някои неща  Но поне не ги правят тайничко, а със знанието на майката. И бебето е неизменно до нея

yanast,
Напълно съм съгласна с теб - и мен ме безпокоят същите неща, доста съм си мислила за тях, затова и раждам в частна клиника, където отношението е по-добро и имам право на участие във вземането на решения, където бебето може да е 100% от времето при мен и да имам информация и контрол над това, което му се случва.
И аз като теб мисля, че проблемът е в манталитета на лекари и пациенти - докато приемаме споменатите от теб практики за ок, нищо няма да се промени.
Отскоро уж се въведе информираното съгласие - подписваш се за разни неща, които може да се наложи да ти правят в болницата. Но за бебето никой не иска информирано съгласие (а то трябва да се даде от родителя), бебето няма права на пациент, то се третира като предмет и е изцяло на разпореждане на медицинския персонал.
Не бива да забравяме, че това са нашите деца, дори когато и ние, и те сме пациенти. Никой няма право да ни ги взема без наше съгласие и да предприема каквито и да било интервенции спрямо тях без наше съгласие.
Ако е толкова трудно да се конфронтира човек в моменти, когато физически не е в супер кондиция, тогава просто си избира да не ражда в болници, за които се знае, че практиките им не са адекватни.

Максин-ето за това говоря-за липсата на информация и че си позволяват да правят нещо с бебето ти без твоето разрешение, без да те уведомят, все едно то е тяхна собственост, а ти си просто досадно човече, което им се бърка! И факта, че винаги майката и роднините са виновни ако нещо стане!
 Ники Фин, то перфектно няма никъде, но когато майката не я информират, когато я игнорират дори и когато разбираш впоследствие, че бебето ти има някакъв проблем и че вече му се дава антибиотик-тогава ти се отнема изобщо възможността за контрол.
Лекарите в родилния дом имат само краткосрочен интерес бебето да е добре-имам предвид, че за тях е лесно да изпишат дори 2-3 вида антибиотик, дори да не е нужно просто за всеки случай-да изпишат бебето здраво. Но майката остава с това бебе и после-когато например се окаже, че е резистентно към антибиотици, или че е направило алергия, или пък, че инфекцията не е доизлекувана, но за сметка на това бактериите за вече резистентни към антибиотици.
Затова, смятам, че майката трябва да бъде винаги информирана ПРЕДВАРИТЕЛНО, и че НИКОЙ няма право без нейното позволение да дава нещо на бебето. Най малкото една майка може да потърси второ лекарско мнение, и ако извоюваме правото си на докторите ще им е много по-трудно да обвиняват винаги нас!

Basilisk, а коя е тази частна клиника, където детето е непрекъснато край теб?
И колко струва?

"Болничните практики" е широко понятие и то обхваща много аспекти, както и разлики в стандарта и обслужването дори в здравните заведения у нас. Няма как да не се съглася по - скоро с написаното от oceanid  по цялата тема. Няма да повтарям нейните думи, но определено ги приемам.
Това, на което бих желала да обърна внимание е, че често майките /разбирайте в общ случай пациентите въобще/ често не съзнават, не са подготвени, нямат реалните познания и опита, за да вземат адекватни решения какво е по- добре да се направи по отношение на тях и новородените им деца. Тук изключвам изобщо неприемливите от когото и да било изстъпления за нечовешко отношение и грубото нарушение правата на пациента и правилата за лекарска етика. Става въпрос за за друго- за реда в болничните заведения. Аз, напр., считам, че прекаленият достъп на външни лица до болничните стаи е нещо, което определено следва да се забрани. Също така не съм убедена, че за майката и бебето е най- добре първите дни и дори часове след раждането бебето да остане задължително при майката. Лично на мен, при двете ми естествени раждания, ми направи впечатление, че легендите, които се разнасят за някакви ужасии и вещерско отношение са абсолютно неверни. Не съм плащала, не съм избирала екипи. Въпреки това ми бе обърнато внимание такова, каквото намирам за нормално в едно болнично заведение. Не мога да кажа, че съм видяла нещо очебийно нечисто, мръсно, грубо и т.н. Напротив, оценката ми е положителна и става въпрос за провинциална болница, финансирана със средства от държавния, общинския бюджет и този, на НЗОК.
Държавните болници в чужбина не са на кой знае колко по- различно ниво. Имам впечатления.
Единственото, което следва да промени у себе си българският пациент е, да сигнализира своевременно и компетентно при явни нарушения на горепосочените правила.

Точно тази идея не мога да я възприема за правилна и в помощ на пациента.Когато бях малка( 1-2 клас) прекарвах често по много време в болница.Вярно че не съм била за удоволствие, ама "затвора" е правил престоя ми още по-малко приятен.На това отгоре сега е още по-мизерно, а правилниците за вътрешния ред и отношението на персонала не са мръднали и със сантиметър.
Лекарите, и като цяло хората работещи в здравеопазването, така и не показват, че осъзнават връзката между спокойствието и приятната атмосфера от една страна и състоянието на пациента от другата.

Ако болницата е като затвор това създава условия с родилката да се държат зле-все пак точно тогава една жена е доста беззащитна, а няма към кого да се обърне за помощ.
Judy, ако бебето си е при мен през цялото време ще съм доста по-спокойна, тъй като мога да следя какво му правят, кай и с какви ръце го пипа.
Трудно ми е да разбера защо вас ви е страх от другите жени, които не спазват добра хигиена? Нали те не пипат нито вас, нито бебетата ви? Ако персонала на болницата спазва добра хигиена-значи няма как заразата да се прехвърли?
А относно това, че много жени не са подготвени да бъдат добри родители-нали именно това е работата на акушерките и сестрите в родилното-да обясняват как се кърми, колко е важно да се мият ръцете, да напомнят и т.н.?
Защо сме склонни да сваляме всяка отговорност от персонала на болницата и все ние, пациентите да сме виновни?
Джуди, възможно е болницата в която си раждала да е добра-особено ако си е било бебето с теб А обясняваха ли ти какво, кога и защо дават на теб и на бебето? Беше ли спокойна, че нищо не може да му направят без да те предупредят?
В тукашната болница ми казаха, че е невъзможно бебето да е при мен, информация за бебето се дава веднъж на ден, съгласие от майката не се иска. Това за мен е неприемливо.

yanast , голяма е разликата в това, което казваш ти /много жени не са подготвени да бъдат добри родители/ и това, за което пиша аз /не съзнават, не са подготвени, нямат реалните познания и опита, за да вземат адекватни решения/. Последното е много вярно. Аз лично предпочитах първите дни след раждането да си почивам. Не съм се чувствала притеснена за децата си. Знаех, че са при специалисти. Неонатологията е на етажа на родилното. Мога винаги да попитам, ако нещо ме вълнува. Освен това в определен час всеки ден една жена излизаше и информираше майките за състоянието на децата, какви процедури /ако се налагат такива/ им се правят, защо и т.н., промени в теглото /при нас това беше в 11.00 часа/. Също така когато носеха бебетата винаги можех да разговарям с жената, да попитам, ако имам конкретен въпрос. От тези жени съм научила как да си мия гърдите и ръцете, обяснявали са ми и двата пъти. Не съм кърмила определено не заради тях, мои приятелки са раждали в същата болница, при същите жени и са кърмили. На мен и за кърменето са ми обяснявали, също и двата пъти.
Естествено, че жените, а и не само те, които не спазват лична хигиена и са в досег с родилката, са доста опасни по понятни причини. Не само с "пипане" се предават инфекции, това е ясно. Дори болничният персонал да е перфектен, болнични инфекции винаги може да се породят и това го има в целия свят.
В болницата, която бях, не съм била с бебето, но и не съм държала на това. След това си наваксах.
Друго е, ако при поискана информация не ти се предоставя такава. Тук става въпрос за вече споменатите от мен нарушения на правата на пациента и медицинската етика.

Майчин дом Варна. За цените има информация на сайта.
По принцип в тази клиника нощем вземат бебетата от майките, но ако майката желае, бебето може да е при нея през цялото време, аз се възползвах.

Judy,
А не те ли притеснява психологическата травма за бебето, ако е без майка първите дни? Това според мен е супер противоестествено - не е само мое лично мнение между другото.
Подсети ме за една доста забавна история, разказана от една мама от отчетните, която живее в Канада.
Става дума за българско семейство, раждащо в канадска болница. Там бебето е нон-стоп при майката от първия час. И понеже раждането е било секцио, предполага се бащата да остане в болницата след раждането, за да помага за грижите за бебето, след като майката е оперирана и може да има трудности. За таткото има и разтягащо се легло, на което да спи. Да, но на българския татко не му се сменяли памперси през нощта и според него явно не е имал място в болничните грижи за детето си, а пък жена му не можела да стане, така че решили проблема, като изнесли бебето в коридора заедно с боксчето му и го оставили там, а таткото си заминал у тях. След час-два се появила сестра и казала на майката: "Госпожо, това е вашето дете и то плаче." А тя отговорила: "А, не знам, аз днеска съм оперирана и съм на системи." 
Жената, която разказваше случката, също роди в Канада - със секцио по спешност с пълна упойка и тъй като персоналът не могъл да постави бебето на гърдите й веднага след раждането, поставили го на гърдите на бащата. Между другото една от причините да се прави това, е бебето да се колонизира с микрофлората на собственото си семейство, срещу която ще получи антитела с кърмата. Смята се за доста по-безопасен вариант от потенциално неизтребимата болнична флора, която може да пренася медицинският персонал.
Така правят там. На който не му харесва, явно има голям избор от болници в България. Но аз лично нямам търпение и тук още малко да се "поочовечат" нещата.

Да ти кажа честно мисля, че в повечето случаи става въпрос за преувеличение на проблеми или въобще за несъществуващи такива. Често нещата се преекспонират от хора, които по този начин си прокарват възгледите, книгите, идеите и т.н.
Аз пък познавам неонатоложка от болницата ни, която редовно гушка по 1-2 бебета в ръце, когато плачат, за да ги успокои. Случаи и примери има толкова много. Лично аз предпочитам да стъпвам по- реално на земята и да търся по- истински причинители на злото, от колкото да се боря с имагинерни или създадени от нечии представи такива.
Нито защитавам, нито възвисявам лекарското съсловие. Самото си участие по темата не случайно започнах с: ""Болничните практики" е широко понятие и то обхваща много аспекти, както и разлики в стандарта и обслужването дори в здравните заведения у нас.". Просто мисълта ми е, че проблемът "здравеопазване" у нас, а и по света, не се отнася само до лекарите и изпълнението на задълженията им. Колко от нас ходят на редовни профилактични прегледи, напр., а имат правото и задължението да го правят? Колко от нас сигнализират, както писах- своевременно и на място за нарушения? Колко от нас предпочитат просто да се оплачат и то от тези, насреща, вместо да направят нещо малко, но конкретно, като напр. да не плащат за това, за което вече веднъж са платили реално и т.н.?

Джуди, разбирам позицията ти, и наистина бих се радвала ако има повече хора като теб.
Разбира се, че понятието "болнични практики" е широко, аз заради това съм изброила конкретно нещата, които ме ужасяват. Искрено се надявам страховете ми да са преувеличени.
От друга страна точно заради това повдигнах темата-ако повечето майки осъзнават нередностите и се оплакват или се опитват нещо да променят, то вероятно в бъдеще нещата ще се подобряват.
Нищо не се променя за ден или година, но докато си казваме "това е положението" или "навсякъде е така" или "майката си е виновна" за всяко нещо-ще си остане така.
Основното нещо обаче, с което не мога да се примиря е разбирането, че "лекарите по-добре знаят", "правят каквото е необходимо" и др., които всъщност омаловажават ролята и свободната воля на майката. Бебето се третира като собственост на болницата, а майката като далечен роднина, на когото се "спуска" информация.
За мен основата на едно добро здравеопазване е зачитането на пациента като нормално човешко същество, което има право да бъде информирано за всичко, което се случва с него (или бебето му). Аз лично съм вдигала скандал на лекар, който ми назначи преди години микробиологично изследване и после ми каза само-взимай еди-какво си. Не пожела изобщо да ми каже каква е диагнозата, да ми обясни с прости думи какво е, как се хваща. Изобщо не ме попита имам ли партньор и т.н.

По повод на този цитат-да, много е хубаво че има такива хора. Обаче в случая тази неонатоложка изпълнява задълженията на майката (която пък не може да си свърши работата, защото е отделена от детето). Не мисля, че на лекарката това и влиза в задълженията. Хубаво е, че го прави, но можеш ли да разчиташ че всички лекари биха постъпили така?
Аз също познавам прекрасни лекари тук. Дори съм на мнение, че лекарите в България (или поне някои от тях) са доста по-добре образовани и много по-мислещи от колегите си в други държави.
Има обаче проблем в манталитета и в отношенията лекар-пациент.
Надявам се да не се обидиш и да продължиш да пишеш в темата, твоя поглед ми е много полезен, винаги е интересно да коментираш с интелигентен човек, който е на различна позиция

Прегледах темата набързо ,тъй като ми е много интересно.
Тези неща ме вълнуват,за това и създадохме петицията в подписа ми преди време с още няколко мами.

Записвам се и ще чета подробно и пиша по-нанатък.

само да кажа, че в Пловдив в родилното на ВМИ бебетата са през цялото време при майките освен ако не се налага да са на системи или в кувьоз. Само тогава са извън стаята на майката. Та това е хубавото нещо, започват да се появяват такива неща в българските болници. Но отношението на персонала е както в описаните по-горе постинги. Като вече претръпнала сигурно ще мога да го преглътна пак (или няма да ми направи такова впечатление), но все пак ще е хубаво поне да има специалисти по лактацията, които да обясняват как се кърми... Ей това искам само, другото няма проблеми. Че са специалисти там, са, определено, ама за кърменето... Ей това искам. Ха дано като се навия за второ бебе и като тръгна да раждам да са направили тази промяна там. Щото иначе пък си е най-предпочитаната държавна болница за раждане тук. А и имат най-добра техника и апаратура, повече и от частните клиники...

Според мен си слушала малко повече приказки, от колкото е трябвало.
Родих в Тина Киркова. Детето ми няма инфекции от родилното. Не са ми стискали гърдите. Не съм се молила на никого да ми каже как е детето ми. Само през първите 24 часа, докато бях в реанимация, детето не беше при мен. Но пък още на сутринта мина педиатър, който не даде подробна информация за децата. В момента, в който ме настаниха стая ми доведоха и детето. Взимаха го само за тоалет, който се правеше в стая на края на коридора и никой не ми е пречил да присъствам, ако искам. По време на тоалета, вратата на стаята беше отворена.
Изобщо това, че детето не е било при мен не е вярно. Беше при мен през цялото време. Взимаха го вечер в 22 часа и ми го водеха пак сутрин в 6. При това, от третия ден нататък ( след като бях раздвижена ) ме питаха дали искам да вземат детето в общата стая или искам да го оставят при мен. Персоналът се държеше изключително мило. Всеки ден, при всяка смяна, старшата сестра идваше да се представи и да каже къде можем да я намерим. Миеха ни стаята и банята по два пъти на ден. Всеки ден ни сменяха спалното бельо и по два пъти на ден нощниците. Визитации имахме по два пъти на ден. Два пъти педиатър. Два пъти гинеколог. По веднъж на ден минаваше и анестезиолога, за да провери дали имаме главоболие и дали се раздвижваме достатъчно.

Така че, малко повече са те наплашили. Разказвали са ми, че в общите стаи не е така, но ВИП стаята струва 35 лева на ден. За 5 дневен престой са 175 лева. Сума, която далеч не е непосилна. Не виждам проблем. Инфекция може да се случи във всяка една болница. В абсолютно всяка.

Абе да ви кажа, като майка родила в Европата, и в Европа има много недостатъци. Моето бебе си беше с мен 24 часа в денонощието и дори викащата майка до мен в стаята, която през цялото време мънкаше, че бебето ми плаче, не можа да ме откаже от това Емма да си е до мен и да я гледам как спинка. Но повечето майки оставяха бебетата си в яслите, въпреки възможността за rooming-in, оглеждах се, питах, абе що бебетата ви са там, отговорът беше изморени сме, тежко раждане и т.н. Пък моето да не беше леко?
Скоро една приятелка роди в една от най-големите болници в Милано - отидох да я видя. Викам й: къде ти е бебето? Ами оттатък. А тя седи на един стол и си почива....И всички останали бяха по същия начин, да не говорим, че се размятаха кутии с АМ пред носа ми.
Моето заключение е, че има много майки, които искат да си почиват. Ето, моята болница беше супер в това отношение, всички много светнати по кърменето, но бебетата си стояха в яслите. Не знам, от една страна поне има възможност за този, който иска, проблемът е, че не всеки иска. Хах.

За инфекциите не мога да се изкажа, нямам никакви наблюдения за такива тук в Европата, а и не съм била свидетел. Само че гафове навсякъде стават, знам, недопустимо е, но стават..

Е,  все пак, едно е да ти вземат бебето, защото е такава болничната практика, друго е да имаш право на избор - остава при майката през нощта или го взимат ако тя се  чувства уморена. Едно добро решение за последното е и възможността бащата да остане да спи в болницата. Аз не живея в Бг и тук я има тази опция. С първият ни син нямаше как да се получи, защото имаше проблем и трябваше да го наблюдават в неонатологията. Но с мъника стана точно така, както искахме. Родих. Съпругът ми и той взимаше активно участие   После останахме да спим в същата стая, в същото легло, на което раждах. Тримата.  На сутринта си тръгнахме по живо, по здраво.

Последното ме подсеща за още нещо в болничната практика в България, поне доколкото съм осведомена. Държат майката и детето няколко дни в болницата. Тук, ако раждането е минало нормално и без проблеми, можеш или да останеш по избор максимум 3 дни, или да напуснеш още на другия ден.

Яна, какво говориш, защо да се обиждам? Нали си приказваме. Защо винаги трябва да има спорове пък и ако има- защо да се обиждаме? Моята позиция е ясна. Аз наистина имах нужда през дните, в които съм в болницата да си почина, дори в книжката на Л. Перну по този въпрос пише точно това и съм съгласна с тази позиция. Имах нужда точно от това. В къщи без друго достатъчно много ми е умората и работата. Радвам се, че имах възможност да питам за детето и да го виждам по мое желание, но да стои при мен през целия ден не съм искала. Това ми беше достатъчно. Знаех, че хората в неонатологията са добри специалисти, с нормално отношение към децата и това ми стигаше. Вярвах им. Човек трябва да вярва в някого, да има ориентири, недоверието и постоянното дебнене не води до нищо добро.
Също така, честно казано, харесвам решението в Родилно отделение и в болници въобще да не се допускат външни лица, поради причините, които бяха вече изтъкнати по темата. За индивидуалните стаи /не обичам терминът "ВИП"/ има отделна врата и те са до нея, не е нужно всеки посетител да влиза и минава през общия коридор и да влиза в общите стаи. Според мен е неприемливо в една обща стая на всяка майка да й идват на посещение по всяко време какви ли не хора, това е не само нехигиенично и причинител на инфекции, но по този начин се нарушава спокойствието и правата на останалите майки- правото им да си починат след дните на раждането. На мен не би ми било приятно да ми влизат по всяко време разни хора в стаята, когато си почивам, когато общувам с бебето си или ако пък искам да се оправя, изчистя, преоблека. Тази практика аз пък въобще не приемам. Напротив, адмиримам "болничната практика" това да се забранява.
Горното важи не само за Родилно отделение, а и за болницата като цяло. Вероятно това има предвид и участничката по темата, която пише, че предпочита по- скоро болницата да бъде като "затвор" /едва ли има предвид буквално това/.

Maxin - не казвам че твоят случай е такъв, но можеш абсолютно безсимптомно да си носител на бета хемолитичен стрептокок, и да се зарази бебето по време на раждането. И това ме навежда на мисълта че на много майки не се правят изследвания на влаг. секрет в последните седмици на бременността. А някои го имат и в кръвта си.


Това в чужбина се прави за икономии най-вече. Изобщо не е за здравето на майката и бебето. Но идват след това медицински лица на посещение в дома, което изобщо не е практика в България. А трите дни са за да се оцени степента на физиологичната жълтеница (която се проявява на третия ден най-силно) и дали има нужда от лечение. Изобщо не е излишно.

Да допълня че в много болници в БГ. бебето е при майката (при нормално раждане) и не се дава АМ освен ако не изпише педиатър, а това става само при необходимост. Включително и в моя случай беше така.

Момичета, аз много се радвам на постове като на Arizona, Galentse и ZinaSt. Явно, че има вече болници, които стават все по-добри.
ZinaST, по-назад в темата имаше един пост от друга майка раждала в Тина Киркова. Тя потвърди това, което ти казваш за ВИП стаите, обаче тя е била в обикновена стая, понеже нямало свободна ВИП и там нещата стояли по коренно различен начин.
Повечето ми познати тук са раждали в болницата в Разлог или Благоевград, просто защото София ни е далеч. Надявам се докато дойде време да раждам поне малко да се променят нещата тук, иначе може да се наложи да се преместя в София като наближи раждането. Споделям го само за да се замислите, че не всеки има голям избор и е важно стандарта да се повиши навсякъде.
Пак повтарям, че не искам да плюя по лекарите-тук например имам прекрасна педиатърка, която следи новостите, има страхотно отношение към децата и въобще не е някакъв провинциален лекар.
Arizona, случилото се с Maxinе тревожно защото не са я уведомили изобщо, че нещо не е наред с бебето, в епикризата не е пишело вида на инфекцията, трябвало е да ходи да търси информация за бебето си, вместо да дойдат да и кажат и при това са се опитали да крият. Дали е заразено в болницата или е предадена инфекцията от майката-също е важно, но както се каза неколкократно-навсякъде има вътреболнични инфекции. Но не е редно майката да разбира, че с бебето и се случва нещо по този начин.

С това не съм съгласна. Раждането, когато е нормално и безпроблемно, не е болнично състояние. Най-добрата обстановка е домът, а не болницата. Това е именно най-здравословното за майката, за бебето, пък и за цялото семейство. А и акушерката, както ти самата каза,  идва всеки ден. Тя гледа и за жълтеницата. Така че "пестят" от едно за сметка на друго. А и имаш право на избор - ако искаш си тръгваш, ако искаш - оставаш. Обикновено майки, които раждат за първи път, остават в болницата, защото са още несигурни около малкото човече. Когато раждат за втори или трети път обаче, предпочитат да си бъдат възможно най-рано вкъщи.

 Подкрепям!Прекалено много изисквания и првземки! На тази тема ставам нервна.Лошо било отношението тук Аз пък пострадах в Англия от добро отношение, но изпълнено с лицемерие и незаинтересованост за мен и бременността ми.Която по вина на лекарската английска немърливост завърши фатално и можеше да ми коства живота!

 Няма да пиша по тази тема дори и някой да ме упрекне, защото наистина много се ядосвам................!

Не е така, болничния престой е много по-скъп от едно посещение от акушерка.

 А и лично аз предпочитам лекар неонатолог да прецени състоянието на детето и на место да се направят изследвания и лечение ако е нужно. Иначе какво? Идва акушерката, евентуално вижда че има жълтеница и трябва пак да тръгнете по болници за изследвания и лечение, даже може да приемат само бебето, или пък домашно лечение без пряко наблюдение от специалист - не мерси.

Щом е по-скъп, ето едно излишно оскъпяване от задължителния престой на майката в болницата. Пари, които могат да се вложат другаде.

Ти предпочиташ да стоиш в болницата. Твое право. Аз обаче предпочитам да си стоя у дома. Но ако престоят е задължителен, няма как да стане това.

 Между впрочем, тук на на 5-я ден след раждането има  преглед от неонатолог. Такъв има и преди да те изпишат.

ZinaST, аз видях двете страни на родилното в Тина Кирково. Това което получих във ВИП стаите - постоянно присъствие на педиатри, акушерки, лекари, санитарки, чистота и прекрасно отношение, няма нищо общо с обикновените стаи. Няма да се повтарям, поста ми е по-горе, мисля на 2 стр. Все едно са две различни болници, а не би трябвало да е така. Ние двете сме имали парите, за да си платим престоя във ВИП-а, но други майки нямат, а и те заслужават отношението, което получихме. Това от което се оплаквам е мълчанието за инфекцията на бебето и че не ми казаха, че то е на антибиотик. Не ми казаха и каква е. Не съм съгласна да се отнасят към майката и бебето като към предмети.
Arizona, доколкото знам, може естествено да греша, защото не съм медицинско лице, нито биолог, бета хемолитичен стрептокок се предава при вагинално раждане, а аз родих секцио. Но дори и аз да съм причината за инфекцията, те бяха длъжни да ми съобщят и да ми кажат какви са резултатите от микробиологията, а такава не е правена, поне не пише нищо в епикризата. Криеха до последно, което ме навежда на мисълта, че те са си знаели предварително. А и както казах, изследванията от кръвта от пъпната връв на Ани са перфектни. Това е първата кръв, която е взета след раждането и изследванията са правени извън болницата.
 

Maxin - напълно съм съгласна че в твоя случай сигурно болницата е причината.
Просто исках да обърна внимание на бременните жени, че дори да нямат симптоми пак трябва да си правят съответните изследвания, което се пропуска много често от наблюдаващите гинеколози.

Права си за абсолютно всичко!
За жалост съм изпитала доста неща от изброените на гърба си.И затова не ми е останал мил спомен от родилният дом,акушерки и т.н
Доста стрес преживях и затова може би ми спря и кърмата

Факт е, че стерилност в болниците не се спазва. Също така е факт, че 90 % от вината носят лежащоболните и техните посетители. Няма какво да се обсъжда - докато роднините на болни и родилки не разберат, че не може да се влиза в отделенията в часове, които не са разрешени за посещение, или родилки и болни да излизат извън зоната на болницата, докато се водят лежащоболни, то инфекции ще има.
Докато аз бях в родилно отделение, в нашата стая се изреди цялата рода на всички останали момичета. Е, за каква стерилна обстановка говорим!
За сведение, мъжът ми е лекар и не си позволи да влезе в стаята ни или да отиде да види детето си, докато не ни изписаха от болницата.
Въпросът не касае само хигиената на болничните заведения, но и самодисциплината на лежащите в тях.

В Бг няма болница на Европейско ниво.
Не съм очаквала специално отношение но го получих, въпреки мизерията в болницата.
Скоро няма да се оправят нещата в Здравната ни система.

По повод вътреболничните инфекции, още майка ми и нейните връстнички си знаят правилото: от Тина Киркова бебетата болни, а от Шейново - майките.
Аз съм родена в Тина Киркова и изписана със стафилококи.
Родих в Шейново първото си дете и страдах от вагинална инфекция, "благодарение" на която пишках права един месец. Излекувах я, но до ден днешен имам разни страдания и ми се налагат чести посещения при гинеколог ...
Явно тези вътреболнични инфекции си съществуват от години и както с хлебарките няма отърваване от тях.

Благодаря на роднините ми, че ме убедиха и не спестиха и лев сега да родя в частна клиника.
След първото ми раждане дълго време се заричах "Никога повече", а сега след второто съм навита за трето.

Гледах репортажа на "Здравей България" във връзка с инфекцията. Методи Янков (директора на "Тина Киркова") се опита да защитава болницата и персонала си. Нещото, което не спомена в защитата, а считам, че трябваше е: Защо в болниците (за всички е валидно, не само за гореспоменатата) се приемат родилки (най-вече от ромски произход) БЕЗ необходимите изследвания Васерман и Австралийски антиген? Лежах 8 дни в "Тина Киркова", сприятелих се с доста от персонала на "Родилно", всички от това се оплакваха. Понеже родилната помощ се числи към спешната, нямат право на отказ от прием. Покъртителни случки са ми разказвали (включително и моята лекарка, сега на граждански договор там, преди работила 12 год. в "Майчин дом"). Налагало им се е да се тестуват за Хепатит Б, сифилис и HIV многократно, защото при изследванията при постъпване в болницата (на мен също ми правиха такова при поставянето на абоката) се установява, че родилката е заразена. Приемани са родилки, които не са знаели кога са забременели и термина си- "преди или след Коледа си забременяла, имало ли е сняг или е нямало". Последният цитат е от въпрос на лекар към постъпваща родилка преди 2 години.

И за каква липса на инфекции да говорим после. 

Ох, айде моля ви се, като почнете да се втелясвате колко било хубаво в чужбина, пък така, пък онака. За тия работи си има приказка - "Да пази Господ" и точно това е истината. Инфекции има във всяка една болница, да не ни стигат само можем да се молим. Това пък за даването на детет да е с майката се практикува почти във всяка една болница. Аз пък съм доволна, че в Шейново я няма тая практика, че да си взема въздух малко, достатъчно ми е през два часа детето да си е с мен. Ей на елате го питайте каква точно травма му е нанесъл престоя в неонатологията.
Ей, аман. Я прочетете историята на Биляна, пък оказва се, че имало и други, като нея, пък тогава ми говорете. Ми стойте си вкъщи, защото знаете ли какъв е реалния шанс да ви блъсне кола на улицата? А пътувате ли изобщо в кола при това ниво на катастрофите? Та.........всеки си говори от личния опит, ако ви лепнат инфекция в чужбина, а такива случаи има, ще пуснете друга тема.....

Според мен ценното в темата са нещата, които могат и е редно да бъдат променени и които е съвсем разумно родилките да изискват от държавата и по-конкретно нейното здравеопазване. Не е нужно да се навлиза в крайности. Мисля си, че наблюденията, описани тук могат да приемат някаква форма на препоръка към МЗ. Сами знаете, че в демократичната държава единственият сигурен път към извоюване на някои свободи и права е гражданската воля.

Биляна и Пандора, нарочно промених името на темата, точно за да не се набляга на вътреболничните инфекции-точно защото навсякъде ги има. Аз самата също съм на мнение, че лекарите в България са много добри професионалисти-и писах това в темата.
Защошт в Щатите например-ако всичко върви по учебник-всичко е перфектно, но ако нещо се обърка и не е описано точно така в учебниците-става ужас! Там отдавна са отвикнали да МИСЛЯТ, и освен това ги е страх да не объркат нещо-и така всеки лекар предпочита да те прати при друг и да не поеме отговорност.
Основното ми оплакване не е дори това, че искам бебето да е при мен-въпреки, че е хубаво да имам ИЗБОР-т.е. ако някоя майка желае-нека се грижат за бебето, но ако друга майка си го иска-да си и го дадат при нея.
Но не мога да приема за нормално да се разпореждат с бебето ми както персонала на болницата намери за добре, без да ме уведомят предварително
Моля ви, не бързайте да пишете с подигравателен тон-не мисля, че някой в темата е тръгнал да превъзнася чужбината-но не мислите ли, че имаме право да изискваме нещо да се промени в България?
Или сме длъжни да приемем настоящото положение като свършен факт и да се възмущаваме от всеки човек, който посмее нещо да не хареса?

Yanast, като гледам ти си решила проблема си с болничните практики в БГ. За мен е грозно да ида да родя някъде си и после да трия сол във форума. След като не си изпитала отношението в българските родилни домове на гърба си, не мисля, че можеш да даваш обективна преценка. Мисълта ми е, че монетата има две страни и няма гаранция нито, че в еди коя си болница няма да ти заразят детето, нито, че няма да останеш изненадана от човешкото отношене на една най-обикновена акушерка в българска болница. Идеята за комуникация с пациентите, не само в АГ-тата е много добра, но начина, по който си започнала цялата тема предлазполага към много субективизъм.

Пандора, да, наистина не съм раждала тук в България, но се надявам да родя пак и то тук.
Аз и не твърдя, че давам обективна преценка-споделям си страховете, като от една страна се надявам да ме убедите, че са неоснователни, а от друга повече от бъдещи майки да се замислят и да имат по-високи изисквания към болниците.
Наистина, се надявам да срещна добро отношение от лекари и акушерки тук, но от друга страна искам да съм спокойна и уверена, че ще имам достъп до бебето си и че ако (не дай боже!) се случи някаква инфекция, или пък трябва да му се даде АМ ще дойдат първо да ме уведомят/питат, а не в последствие да разбера.
За начина по който съм започнала темата определено търпя критика, тъй като не мисля, че съм се формулирала добре.
Освен това, дискусията в темата донякъде промени моето мислене.
Определено вторият ти пост ми харесва много Точно това очаквам в темата си-да се получи дискусия, а не осанна или разпни го!
За заразите-действително може навсякъде да се случи, но все пак не е ли желателно медицинският персонал да е най-стриктен в хигиената? Все пак лекарите и акушерките са контактни с най-много хора (майки, бебета, роднини), както и точно болничните инфекции са най-упорити. Или трябва априори да приемем, че хигиената в българските болници е перфектна и всички инфекции са внесени САМО от роднините?

  yanast , просто постави и услилия да живееш извън България!Аман вече от тези постоянни претенции и изказвания.Като не ти изнася тук, отиди в чужбина!Ето, аз не бях удволетворена от живота и медицинската система в друга държава и се върнах тук!Стига с тези хуления и почерняване на всичко българсо.Писна ми, наистина!

Биляна, може би няма да е зле да прочетеш цялата тема преди да ме гониш от България. Да повторя за 4 път, че смятам българските лекари за професионалисти?
Или това, че ме е страх от факта, че практиката (поне в болницата в Разлог и Благоевград, където съм разговаряла с лекарите) е да не уведомяват майките ПРЕДИ да започнат лечение на бебето, или да му дадат нещо друго.
Или трябва да се преместя да живея в София месец преди раждането, за да мога да имам избор?
Или не е редно изобщо да имам каквито и да е изисквания? И ако нещо не ми изнася-да се махам от България?
Имам възможност да живея извън България, опитала съм, но избрах да живеч тук, защото ми харесва. Но има неща, които според мен трябва да се променят според мен. И смятам, че е хубаво всички ние ДА ПОЛОЖИМ УСИЛИЯ да ПРОМЕНИМ това, което не ни харесва, вместо да хулим всичко българско, или пък да хулим всеки, който изкаже мнение различно от нашето.
Ще се радвам, ако защитиш мнението си, например да кажеш, че да, за теб е нормално да разбереш случайно, че бебето ти от 2 дни е лекувано с антибиотик, без да знаеш. Настоящия ти коментар е написан с цел да ме ядоса и да ме накар да те обидя в отговор, та да започнем да се плюем една друга-това на никого не е необходимо, нито ще доведе до нещо полезно.

Абсурд, в грешка си!Наистина не искам да коментирам повече.Темата я прочетах, но си отстоявам написаното по-горе!

Надявам се наистина да съм в грешка
Кое точно ти се струва като прекалено голяма претенция? Съвсем искрено те питам, надявам се разбираш, че не искам да се заяждам.

Много интересна дискусия. Аз не съм раждала в чужбина, но съм раждала в държавна и в частна клиника тук в България. Когато трябваше да взема решение, дали ще ртаждам втори път, едно от нещата което ме караше да изтръпна беше мисълта, че може отново да попадна в Тина Киркова!!! Няма да обяснявам защо, всеки може да си представи. И съм съгласна, че трябва да се направи нещо , за да се промени ужасната корупционна ситема в болниците. Понякога като чета постингите във форумите, не мога да и обясня защо се подлагаме на всичко това. Плащаме на лекари и акушерки, носим си всичко за раждането и бебето, понасяме грубо отношние и настроенията на всички, на които не сме платили, защото съгласете се , не може да платите на всички в Тина Киркова, с които ще имате контакт през трите дни, след като сте родили. И на всичкото отгоре всички си плащаме здравната застаховка, която се предполага, че осигурява нашето добро здравеопазване. За корупцията, лошите практики и отношение са виновни и двете страни - и лекари и пациенти. Аз наистина не мога да си обясня, защо жените продължават да дават безумни пари на лекари в Тина Киркова и Шейново и в другите болници - конвейри. Естествено е лекарите да се отнасят зле с всички, които не могат да платят. Нормално е да има инфекции и условията да са лоши - нали парите отиват в нечий джоб, а не е системата на здравеопазването. Би трябвало, човек като иска да плаща, да ползва услугите на частното здравеопазване. Трябва по някакъв начин тези безумни практики да спрат и мисля, че наистина това зависи основно от нас.

Ами аз не бих казала, че съм плащала луди пари в Тина Киркова. Платих си официалната такса за избор на лекар и таксата за ВИП стая. Нищо повече. И всички през 5-те ми дни престой бяха много мили. ПРедварително обаче се бях поинтересувала за ВИП стая, защото исках да съм в такава, а знаех че понякога няма места. Но не ми се е налагало да давам пари на някого или да си " резервирам " стаята по някакъв начин. И в интерес на истината, всички в реанимацията бяхме настанени в такива стаи, в каквито пожелахме. Който искаше ВИП - беше настанен във ВИП. А не е като да не беше натоварено. Имаше много раждания. Само с планово секцио бяхме 7.
Така че за безумни пари не може да се говори. За мен 675 лева за раждане не са безумни пари. А се оказва, че са ми осигурили това, което в частните клиники ще получа срещу минимум 2 000.

Има и нещо друго. Сега има повече частни клиники, от колкото преди година. Например, когато аз раждах, клиниката на д-р Мазнейкова я нямаше. Откриха я малко след това. Ако я имаше, можеше и там да реша да родя. Но всъщност аз не си избрах болница. Аз си избрах лекар и раждах там, където този лекар си води ражданията. И останах доволна.

ZinaSt, мисля, че dvakarte има друго предвид-че е редно да намерим регламентиран начин да получим това, което искаме-точно така, както си постъпила ти. Ти си платила на болницата съвсем регламентирано, за услуга, която се предлага официално и законно. Докато ако дадеш пари на ръка на лекаря-тези пари изобщо не влизат в системата на здравеопазване и един вид поощряваме лекарите да имат специално отношение само към тези, които им дават пари, а не както е редно-към всеки пациент.

Момичета, вижте какво открих-имало е сравнение на болничните услуги във страните членки на ЕС. България е на предпоследно място:

http://www.guardian.co.uk/international/story/0,,2181427,00.html

Биляна, според статията здравеопазването в Англия също се е представило доста зле. Само по показателя права на пациентите са се представили добре-т.е. изследването подкрепя твоето мнение.

Интересно защо тази информация не е публикувана във вестниците тук? Някой чувал ли е в новините?
Може аз да съм пропуснала.
 

това,което ми се стори ненормално в АГ-то,в което раждах аз-бебетата се взимаха под час и "разполагахме" с точно определено време да ги кърмим и гушкаме.който закъснее-карат му се другото,което ме изуми и едва не се развиках на персонала-взимам си бебето и го нося в стаята си.бебето ми увито и стегнато като пашкул в две бархетни пелени,а се роди в най-големите жеги това лято и в стаята ми беше много горещо.то,милото започна да плаче,почервеня цялото и добре че женичката от гражданското беше при мен в този момент,та ми каза да го разповия малко.послушах я и разхлабих вързопа.бебето се успокои веднага.като го връщах,пак ми се караха,защо съм го разповила все едно не си е моето дете другото гадно е,че ми го дохранваха-ама аз не исках да ми го дохранват,ако ще и през час да ме викат да го кърмя абе с две думи-все едно не му бях аз майката на това дете

За съжаление често съм чувала от хората "скараха ми се", когато става въпрос за лекар. Това е недопустимо.
Някои хора неправилно се изразяват, като под това понятие имат предвид просто направена забележка, изразено мнение или препоръка. Когато раждах първото си дете често чувах от разни мами, предимно на възрастта или с манталитета на деца, че еди кой си лекар им се карал. През целия си престой и тогава и при второто ми раждане не съм чувала някой да се кара на някого.
Когато обаче наистина става въпрос за "скарване" лично аз мисля, че е наше право да не го позволим. Аз не съм дете, та да ми се "карат". Вие, уважаеми пациенти, също и имате право да опонирате и да искате нормално и професионално отношение към вас.

Има една приказка-за тия пари-толкова.
Още не съм родила-чакам всеки момент и понеже нямам платена уговорка с лекар и екип,се подготвям за много изненади.
За съжаление плащаме твърде малки здравни осигуровки и изобщо държавицата ни е бедна,болниците ни са бедни,лекарите ни са злеплатени,така че не виждам какво друго да очакваме.
Не,че се примирявам.И на мен ми се иска да ида в родилното,някой доктор Рос да се лепне за мен и да ми държи ръката,да родя,обсипана от внимание,после да ме настанят в красива стая с пердета и дограма,телевизор и телефон,бебчо да е до мен,една акушерка да се суети около нас и да ми обяснява как да кърмя,да гушкам бебето си,да го къпя.Искам да го хранят с мои стерилизирани шишета,да го обличат с мои дрешки и да не го влачат нагоре-надолу.
Да ама не!!!

Judy, за "скарването" си много права, обаче пък от друга страна понякога ако само кажеш нещо-всички скачат срещу теб!
Ето, дори в темата забелязвам, че майките, които са доволни от мястото където са раждали направо се възмущават от недоволството на другите, или от самото съществуване на такава тема.
Аз не бих си мълчала, де, но с пълното съзнание, че може да се наложи да вдигна грандиозен скандал.
Мома Катерина, и на мен ми е ясно, че няма как да се получи идиличната картина, която описваш. Но има неща, които не струват толкова пари и могат да се постигнат-например лекаря да дойде при теб и да ти съобщи, че примерно се налага лечение на бебето, или дохранване, или че ще го преместят за наблюдение, или в кувьоз ПРЕДИ да го направят, а не след. Там, където бебето не може да е при майката-би могло да се отдели стая близо до детското отделение и да се сложат няколко стола, и майките, които искат да си виждат бебетата по-често (или пък да ги кърмят) да седят там.
Също така би трябвало да имаме избор колко време да прекараме в болницата. Ако всичко е наред с майката и бебето (и ако майката иска) може да бъдат изписани 1 ден след раждането.

Аз, напр., не скачам срещу нечие недоволство. Скачам срещу безсмислени оплаквания- по тази и по други теми. Писах какви реални действия лично аз считам за нормално да бъдат предприети, какво правя аз по въпроса. А иначе да се оплаква всеки може, но мен лично ме дразни голото оплакване и, в случая за АГО-тата, плащането на пари под масата за екипи, за лечение, за просто висене до родилката дори, докато естествения процес на раждането си върви и без и със това висене. Дразни ме и прехвърлянето на отговорността изцяло върху лекарите /в настоящия случай/, без хората да се замислят по колко народ им идва на посещение, какво се носи и оставя в болницата, където средата следва да е стерилна, къде щъка самата родилка и какво носи отвън. Като са ни бедни болниците, поне в това отношение да им помогнем- като си плащаме честно на самата болница, а не на поредния лекар- изнудвач или лекар, който не може да откаже подкуп, като не влачим в тях зарази, като осигурим на останалите пациенти правата и конфорта, на който и те имат право.
Ако не сте доволни от държавните/ общинските търговски дружества /СБАЛ, МБАЛ и т.н./- вървете в частни и предварително се интересувайте от условията, които се предлагат там за майките, децата и посетителите. Никой не ви спира да изберете болнично заведение според собствените си желания и виждания.

Judy, аз се надявам тази тема да послужи поне на няколко майки като повод да се замислят-дали да дадат пари под масата на лекар, дали да замълчат когато някой им се "скара" и евентуално да са наясно с правата си като пациенти. Също така да се замислят преди да вкарат роднините си "нелегално". Аз бях много "за" посещенията на родата, но сега се замислих, че ако не съм в самостоятелна стая моите посетители биха нарушили спокойствието на другите майки, които са в същата стая. Ето-променям си мнението и не бих приела посещения.
Но пък от друга страна-не всеки има избор да ражда в частна клиника. Дори не става въпрос за пари-чисто географски, аз имам избор между болницата в Разлог и в Благоевград. Ако не ме устройват-трябва да се преместя да живеч в София поне месец преди термина. Иначе е много рисковано-първото ми раждане беше доста бързо, едва ли с второто ще мога спокойно да пътувам 2 часа, освен ако нямам акушерка в колата
Самият факт обаче, че все повече болници предлагат избор, и това, че бавно нещата се променят много ме радва.
Иначе-когато се включват хора като теб, които имат мнение различно от моето, и се мотивират-това само ме радва. Все пак в спора се ражда истината, а и човек понякога е склонен да гледа на нещата едностранно, хубаво е да видиш и другата гледна точка, понякога действа отрезвяващо.

yanast, общо взето с някои неща в темата съм съгласна, но аз мисля, че проблемите, които повдигаш са следствия, а не първопричини. Какво като лекарите ме уведомяваха детайлно за състоянието на бебето, обясняваха ми какво е кислородна палатка, какви са изследванията на кръвта и какво се очаква в състоянието на детето в следващите часове. Да, аз имах точна информация какво му правят и защо се налага и какво се подобрява, колко грама и какво АМ му дават, как го приема и т.н. Но поредицата лекарски грешки, довели до това състояние на бебето, останаха като "ами случват се такива неща", "нямали сте късмет". Мъжът ми искаше да даде на съд 2-та доктори, които допуснаха документирани груби грешки, но се оказа, че в България няма защита от такива лекари. И при консултите с външни лекари, които направи, докато бяхме в болницата, се разбра, че просто мнението е "попаднали сте на некадърник, за съжаление. Но бебето ще се оправи, не се притеснявайте". Не знам как е в болниците по света, но мисля, че ако лекарската некомпетентност се наказва подобаващо, случайте на даване на антибиотик на бебета ще са по-малко.
За хигиената на болничния персонал съм съгласна, но преди нея трябва да стои хигиената на болницата, неремонтираните помещения, общите тоалетни и т.н. А и аз бях по-отвратена от хигиената на 2-те майки в стаята ни, отколкото от тази на акушерките.

а нещо нормално има ли в България

Аз не мисля,че е такъв проблем да ме посещават близки и роднини.Може също да се измисли вариант да се виждам с тях в двор,някъде на открито.Няма желание обаче;по-лесничко е така.
Що да не ме овика акушерката,че съм се осмелила да стана по време на визитация,при положение,че вече бях прегледана....

В АГ-Русе ситуацията е повече от плачевна.Не,не е голо оплакване.

Свижданията,ако въобще могат да се нарекат такива стават през едно малко прозорче с решетки,където стоиш наведена с епизиотомия или след секцио примерно.Стаичката е на портиерката,която не се свени да пуши вътре.
Освен това има и други чакащи,които стават свидетели  на разговорите.До тук със съкровените моменти и незабравимите изживявания в този важен момент от живота.

Аз живея изключително близо до АГ-комплекса;виждам го от прозореца.Ами какво да ви кажа?
В квартала непрекъснато се разкарват медицински лица(акушерки и лекари) по мантите си;влизат в опушените квартални кафенети.Никой не може да ме убеди,че свиждането е забранено,защото са загрижени за стерилната среда!!!
Още повече,че бебока ми се зарази само няколко часа след като беше роден.От добрата хигиена ще да е.
Няма как да не спомена отношението..в такъв момент човек има нужда от грижа и добра дума и не му е до това да се бори за каквато и да е.

Не искам да отричам всичко българско и родно,но не виждам защо да не се почерпи от опита на Западна Европа и въобще развитите страни.

И накрая.НЕ,не смятам болничните практики за нормални,ама въобще.

Аз всеки ден пазарувам, всеки ден пипам пари, жсеки ден ходя на места с много хора, пътувам в градския транспорт...защо не съм се заразила със стафилококи, или някоя супер рядка резистентна бактерия с непроизносимо име? . Ми защото те "живеят" в болниците, там се въдят, там са концентрирани и там си се предават. От медицинско лице, което работи в ХЕИ знам, че за 8-10 години в едно родилно стафилококите са и в мазилката даже - трябва да се прави ремонт като се свали всичко до тухла, а за 15-20 години само срутване на сградата помага.Колко са стари Шейново и Тина Киркова?
В родилните отделения в чужбина има много повече външни посетители, но на вратата има шише с дезинфектант за ръце - преди да се влезе в стаята и персонала и посетителите си дезинфекцират ръцете, ходи се с калцуни.Изобщо не възхвалявам "чужбината" - навсякъде има некъдърници, но има и правила и съзнание да се спазват, а у нас не е така.И вината си е и у пациентите и у медицинския песонал - безнаказаността е лошо нещо.Но докато у нас се смята че лекарите са по-висш клас хора, че не работят само за пари и че им се дължи уважение априорно и се преглъщат грубости, некомпетентност, корупция, немърливост няма как да се променят нещата.Сами си отглеждаме много старателно нова порода лекари-бизнесмени и от призванието и благородната кауза не остава и помен.Да не говорим за сестрите и акушерките, които не носят и мъничкото отговорност която имат лекарите.Нито инструменти се стерилизират както трябва, нито се сменят ръкавици, няма йодни гелове, апаратурата не се поддържа както трябва...Защо трябва да се примиряваме с това само с оправданието че болниците ни са бедни - ами ако се насочат огромните средства които се вътят нелегално в здравната ни система правилно няма ли да се оправят нещата?Но предполагам че позата "пациентите са виновни, нищо им няма на болниците" е много по-удобна...

Така е, ЯнаСт, не всеки може да си позволи частната клиника, но нали и практиките вече в нашите "държавни" болници са различни? Човек може да пита и ако не го устройва да си избере друга, а не тази, в собствения му град или най- близката до дома му. Вече няма задължително райониране на болничните заведения, то отпадна. Проблем би бил налице, ако нямаш избор в близост до мястото, където живееш при избран метод на раждане нормално такова.
Въпреки това където и да бъде човек следва да познава правата си и да ги защитава, като зачита и правата на околните. Това е моето мото. До тогава, до когато човек не се научи да отстоява правата си не само болниците, но и всичко останало няма да е на нивото, на което ни се иска. Даже и да пишете до без край срещу болничните /учителските, политическите и т.н./ "практики"- от това няма смисъл, ако не направите нещо малко, но нещо конкретно, което зависи от вас, самите.

Момичета, а какво можем да направим за да променим нещо? Поне малко?
В САЩ в родилния дом ми дадоха една книжка, която ми беше много полезна-пишеше накратко как да кърмиш, как да храниш с АМ, как да познаеш, че нещо не е наред с теб или бебето, как да го къпеш и успокояваш, че е нормално бебето да има пъпчици, косми по ръцете и гръбчето, абе знаете, всички тези дребни нещица, дето една новоизлюпена майка се чуди дали са нормални...
Предложих на лекарката, която ми следи бременността и на педиатърката да преведа тази книжка и да отпечатам брошури с тази информация-за моя сметка, и да им дам да раздават на бъдещи и новоизлюпени майки-ми казаха ми, че били глупости, и да не се занимавам (т.е. те няма да ги раздават).
Как да постъпя, за да променя нещо?

Подобна книжка за кърменето, първите дни от живота на бебето и т.н нещата, които си описала ми дадоха преди 2 г в Шейново и сега като раждах във Вита -  ново издание. Ако не се лъжа са на "Памперс" рекламни и мисля ги раздават във всички болници на родилките.

 Абсолютно подкрепям авторката на темата. Нечовешкото отношение в болниците е следствие и на нашето примирение. Казваш си-е, аз съм доволна,добре се грижиха за детето и за мен. Да,ама не. Приемаме за нормално това,че когато си помолил за нощница,която ти се полага, лелката не те е овикала, ами е благоволила да ти я метне на леглото. Вие така ли бихте се отнесли с дъщеря си,сестра си или майка си? не,нали. Една родилка - независимо от начина на раждане има нужда от грижи и внимание, ане от овикване и нахокване.
 Относно квалификацията и вътреболничните инфекции няма да коментирам  Ако започна, "Вайна и мир" мога да изпиша за некадърност и некомпетентност.
Докато има примирени и "доволни" от нечовешкото отношение, по БГ болниците ще е така