Смятате ли болничните практики за нормални?

Може и да не съм права, но ми направи впечатление, че много често бебетата правят чревна инфекция и докторите я оправдават точно с това, че бебето било глътнало околоплодни води при раждането. Не знам дали това не е лесния вариант-пак излиза, че болницата е невинна (а не например, че е дадено престояло АМ на бебетата), но в САЩ така и не чух за такъв случай, а тук е много често срещано.
За да не се чудите откъде имам наблюдения над толкова много бебета в САЩ-имаше сбирки на майките раждали в района последните 3 месеца, където можехме да се консултираме с акушерка, педиатър и с други майки. Събирахме се около 25-30 майки, като единият път се представяхме с това коя как е родила, дали е имало проблеми при раждането, кое ни е било най-трудно. И най-дискутираната тема на новите майки естествено беше кърмене, спане, изхождане и т.н. Отделно в квартала ни живееха доста майки с бебоци, с които обикаляхме из парка, имам и поглед над българската общност там.

Раждах в Тина Киркова преди година и почти 4 месеца. Винаги съм казвала, че съм доволна от вниманието към мен и бебето. Но, винаги има едно НО за съжаление  , след реанимацията ме сложиха в обикновените стаи на 2рия етаж /нямаше място във ВИП-а на 5-ия етаж/, стаята беше с 5 легла, моето в дъното, леглата нагъчкани едно до друго, нямаше място където да сложа леглото на бебето, идваше една санитарка, която уж чистеше, тоалетната беше на 2 стаи една, това значи 10 жени да ползват една тоалетна и баня заедно, да не ви казвам как изглеждаше, гнус ме беше, а уж чистеха всеки ден. Бях с бъбречна криза вследствие на упойката, а не ми вярваха, била съм се залежала, а мен ме боли. Мога да направя разлика при болка от залежаване и при болка от бъбречна криза. Молила съм се да ми бият обезболяващо, защото не можех да си взема бебето, не можех да ходя. На 3тия ден след операцията си взех бебето, леглото не можах да вкарам, затова само я гушнах и си я взех в леглото. Накърмих я и й се радвах, когато пристигна една акушерка със спринцовки и каза номера на бебето ми, трябвало да й се бие антибиотика.  Какъв антибиотик, какво се е случило, не знае жената. Биха й антибиотика в стаята, то пищи, аз в паника, ей така ме оставиха с пищящо дете, което и започна да повръща. "Тичам" в неонатологията, търся лекари, нещо да ми кажат. Никой! Да съм отишла в часа за консултации  . След половин час ме преместиха във ВИП-а. Стаята беше широка, с две легла, чисто та свети, банята блести от чистота. Не можех да повярвам, че това е същата болница. Дадоха ми нощница, преоблякоха бебето. И аз пак питам за антибиотика. Веднага се отзова педиатърката и започна да ми обяснява как бебето било с 40 левкоцити  , имало инфекция. На въпроса ми откъде тази инфекция ми бе отговорено: вътреутробна инфекция. Ама аз не съм боледувала, нямах инфекции, моите изследвания перфектни. Само гестационен диабет, но той не предизвиква инфекции... Казаха ми, че сигурно съм била кихнала, точно както са казали на една майка писала по-горе. Добре де, питам аз щом бебето е с инфекция, която аз съм причинила неволно, как така аз не съм на антибиотик? Мълчание. 6 дни бебето беше на антибиотик. Изписаха ни на 7 мия ден, в епикризата пише всичко, но не и вида на инфекцията. Пише само майчино-фетална инфекция. Е да, ама тук сгрешиха. Пристигнаха изследванията от стволовите клетки и какво да видя 1 страница изписана с изследвания на кръвта от пъпната връв. И аз гледам левкоцити 9,6 - напълно в норма. И какво се оказва, че бебето ми е било заразено след раждането, затова е било мълчанието, затова не са ми били антибиотици и на мен, защото не е било нужно. Вътрешно-болнична инфекция. Затова не са правили микробиология, защото са знаели с какво си имат работа. Едни бебета се заразяват други не. Слава Богу, нямаше последствия.
Дълъг пост стана, но да продължа. В родилното на 2рия етаж, не се допускаха външни хора, но затова пък всички останали влизаха и излизаха, когато си поискат и не слагаха калцуни. Във Випа - коренна разлика. На входа имаше кутия с калцуни, вътре 2 комплекта за еднократна употреба - престилка, марля /не помня в момента как се казваше/ за устата и отново калцуни. Сменяха чаршафите и найлоните всеки ден, всеки ден и нови нощници. Чистеха 2 пъти на ден. Останах много доволна от отношението /тук не слагам мълчанието за инфекцията/, акушерките помагаха и обясняваха за кърменето, как да оригнем бебето, преди да ме изпишат ми казаха как да я къпя и какво да правя, когато й падне пъпчето. Не се пестяха, отзоваваха се веднага, говореха с нас. Не спираха външни хора да идват, а и аз не съм спирала роднини. Даже в един момент беше доста претъпкано в стаята.

И в Дания не е перфектно. Пак се дават АМ не бебета ако преценят, че не растат според техните мерки и теглилки, непрекъснат контрол и въпреки доброто отношение с меко убеждаване те принуждават да правиш каквото те кажат. Ако все пак не те навият си позволяват насилствено някои неща  Но поне не ги правят тайничко, а със знанието на майката. И бебето е неизменно до нея

yanast,
Напълно съм съгласна с теб - и мен ме безпокоят същите неща, доста съм си мислила за тях, затова и раждам в частна клиника, където отношението е по-добро и имам право на участие във вземането на решения, където бебето може да е 100% от времето при мен и да имам информация и контрол над това, което му се случва.
И аз като теб мисля, че проблемът е в манталитета на лекари и пациенти - докато приемаме споменатите от теб практики за ок, нищо няма да се промени.
Отскоро уж се въведе информираното съгласие - подписваш се за разни неща, които може да се наложи да ти правят в болницата. Но за бебето никой не иска информирано съгласие (а то трябва да се даде от родителя), бебето няма права на пациент, то се третира като предмет и е изцяло на разпореждане на медицинския персонал.
Не бива да забравяме, че това са нашите деца, дори когато и ние, и те сме пациенти. Никой няма право да ни ги взема без наше съгласие и да предприема каквито и да било интервенции спрямо тях без наше съгласие.
Ако е толкова трудно да се конфронтира човек в моменти, когато физически не е в супер кондиция, тогава просто си избира да не ражда в болници, за които се знае, че практиките им не са адекватни.

Максин-ето за това говоря-за липсата на информация и че си позволяват да правят нещо с бебето ти без твоето разрешение, без да те уведомят, все едно то е тяхна собственост, а ти си просто досадно човече, което им се бърка! И факта, че винаги майката и роднините са виновни ако нещо стане!
 Ники Фин, то перфектно няма никъде, но когато майката не я информират, когато я игнорират дори и когато разбираш впоследствие, че бебето ти има някакъв проблем и че вече му се дава антибиотик-тогава ти се отнема изобщо възможността за контрол.
Лекарите в родилния дом имат само краткосрочен интерес бебето да е добре-имам предвид, че за тях е лесно да изпишат дори 2-3 вида антибиотик, дори да не е нужно просто за всеки случай-да изпишат бебето здраво. Но майката остава с това бебе и после-когато например се окаже, че е резистентно към антибиотици, или че е направило алергия, или пък, че инфекцията не е доизлекувана, но за сметка на това бактериите за вече резистентни към антибиотици.
Затова, смятам, че майката трябва да бъде винаги информирана ПРЕДВАРИТЕЛНО, и че НИКОЙ няма право без нейното позволение да дава нещо на бебето. Най малкото една майка може да потърси второ лекарско мнение, и ако извоюваме правото си на докторите ще им е много по-трудно да обвиняват винаги нас!

Basilisk, а коя е тази частна клиника, където детето е непрекъснато край теб?
И колко струва?

"Болничните практики" е широко понятие и то обхваща много аспекти, както и разлики в стандарта и обслужването дори в здравните заведения у нас. Няма как да не се съглася по - скоро с написаното от oceanid  по цялата тема. Няма да повтарям нейните думи, но определено ги приемам.
Това, на което бих желала да обърна внимание е, че често майките /разбирайте в общ случай пациентите въобще/ често не съзнават, не са подготвени, нямат реалните познания и опита, за да вземат адекватни решения какво е по- добре да се направи по отношение на тях и новородените им деца. Тук изключвам изобщо неприемливите от когото и да било изстъпления за нечовешко отношение и грубото нарушение правата на пациента и правилата за лекарска етика. Става въпрос за за друго- за реда в болничните заведения. Аз, напр., считам, че прекаленият достъп на външни лица до болничните стаи е нещо, което определено следва да се забрани. Също така не съм убедена, че за майката и бебето е най- добре първите дни и дори часове след раждането бебето да остане задължително при майката. Лично на мен, при двете ми естествени раждания, ми направи впечатление, че легендите, които се разнасят за някакви ужасии и вещерско отношение са абсолютно неверни. Не съм плащала, не съм избирала екипи. Въпреки това ми бе обърнато внимание такова, каквото намирам за нормално в едно болнично заведение. Не мога да кажа, че съм видяла нещо очебийно нечисто, мръсно, грубо и т.н. Напротив, оценката ми е положителна и става въпрос за провинциална болница, финансирана със средства от държавния, общинския бюджет и този, на НЗОК.
Държавните болници в чужбина не са на кой знае колко по- различно ниво. Имам впечатления.
Единственото, което следва да промени у себе си българският пациент е, да сигнализира своевременно и компетентно при явни нарушения на горепосочените правила.

Точно тази идея не мога да я възприема за правилна и в помощ на пациента.Когато бях малка( 1-2 клас) прекарвах често по много време в болница.Вярно че не съм била за удоволствие, ама "затвора" е правил престоя ми още по-малко приятен.На това отгоре сега е още по-мизерно, а правилниците за вътрешния ред и отношението на персонала не са мръднали и със сантиметър.
Лекарите, и като цяло хората работещи в здравеопазването, така и не показват, че осъзнават връзката между спокойствието и приятната атмосфера от една страна и състоянието на пациента от другата.

Ако болницата е като затвор това създава условия с родилката да се държат зле-все пак точно тогава една жена е доста беззащитна, а няма към кого да се обърне за помощ.
Judy, ако бебето си е при мен през цялото време ще съм доста по-спокойна, тъй като мога да следя какво му правят, кай и с какви ръце го пипа.
Трудно ми е да разбера защо вас ви е страх от другите жени, които не спазват добра хигиена? Нали те не пипат нито вас, нито бебетата ви? Ако персонала на болницата спазва добра хигиена-значи няма как заразата да се прехвърли?
А относно това, че много жени не са подготвени да бъдат добри родители-нали именно това е работата на акушерките и сестрите в родилното-да обясняват как се кърми, колко е важно да се мият ръцете, да напомнят и т.н.?
Защо сме склонни да сваляме всяка отговорност от персонала на болницата и все ние, пациентите да сме виновни?
Джуди, възможно е болницата в която си раждала да е добра-особено ако си е било бебето с теб А обясняваха ли ти какво, кога и защо дават на теб и на бебето? Беше ли спокойна, че нищо не може да му направят без да те предупредят?
В тукашната болница ми казаха, че е невъзможно бебето да е при мен, информация за бебето се дава веднъж на ден, съгласие от майката не се иска. Това за мен е неприемливо.

yanast , голяма е разликата в това, което казваш ти /много жени не са подготвени да бъдат добри родители/ и това, за което пиша аз /не съзнават, не са подготвени, нямат реалните познания и опита, за да вземат адекватни решения/. Последното е много вярно. Аз лично предпочитах първите дни след раждането да си почивам. Не съм се чувствала притеснена за децата си. Знаех, че са при специалисти. Неонатологията е на етажа на родилното. Мога винаги да попитам, ако нещо ме вълнува. Освен това в определен час всеки ден една жена излизаше и информираше майките за състоянието на децата, какви процедури /ако се налагат такива/ им се правят, защо и т.н., промени в теглото /при нас това беше в 11.00 часа/. Също така когато носеха бебетата винаги можех да разговарям с жената, да попитам, ако имам конкретен въпрос. От тези жени съм научила как да си мия гърдите и ръцете, обяснявали са ми и двата пъти. Не съм кърмила определено не заради тях, мои приятелки са раждали в същата болница, при същите жени и са кърмили. На мен и за кърменето са ми обяснявали, също и двата пъти.
Естествено, че жените, а и не само те, които не спазват лична хигиена и са в досег с родилката, са доста опасни по понятни причини. Не само с "пипане" се предават инфекции, това е ясно. Дори болничният персонал да е перфектен, болнични инфекции винаги може да се породят и това го има в целия свят.
В болницата, която бях, не съм била с бебето, но и не съм държала на това. След това си наваксах.
Друго е, ако при поискана информация не ти се предоставя такава. Тук става въпрос за вече споменатите от мен нарушения на правата на пациента и медицинската етика.

Майчин дом Варна. За цените има информация на сайта.
По принцип в тази клиника нощем вземат бебетата от майките, но ако майката желае, бебето може да е при нея през цялото време, аз се възползвах.

Judy,
А не те ли притеснява психологическата травма за бебето, ако е без майка първите дни? Това според мен е супер противоестествено - не е само мое лично мнение между другото.
Подсети ме за една доста забавна история, разказана от една мама от отчетните, която живее в Канада.
Става дума за българско семейство, раждащо в канадска болница. Там бебето е нон-стоп при майката от първия час. И понеже раждането е било секцио, предполага се бащата да остане в болницата след раждането, за да помага за грижите за бебето, след като майката е оперирана и може да има трудности. За таткото има и разтягащо се легло, на което да спи. Да, но на българския татко не му се сменяли памперси през нощта и според него явно не е имал място в болничните грижи за детето си, а пък жена му не можела да стане, така че решили проблема, като изнесли бебето в коридора заедно с боксчето му и го оставили там, а таткото си заминал у тях. След час-два се появила сестра и казала на майката: "Госпожо, това е вашето дете и то плаче." А тя отговорила: "А, не знам, аз днеска съм оперирана и съм на системи." 
Жената, която разказваше случката, също роди в Канада - със секцио по спешност с пълна упойка и тъй като персоналът не могъл да постави бебето на гърдите й веднага след раждането, поставили го на гърдите на бащата. Между другото една от причините да се прави това, е бебето да се колонизира с микрофлората на собственото си семейство, срещу която ще получи антитела с кърмата. Смята се за доста по-безопасен вариант от потенциално неизтребимата болнична флора, която може да пренася медицинският персонал.
Така правят там. На който не му харесва, явно има голям избор от болници в България. Но аз лично нямам търпение и тук още малко да се "поочовечат" нещата.

Да ти кажа честно мисля, че в повечето случаи става въпрос за преувеличение на проблеми или въобще за несъществуващи такива. Често нещата се преекспонират от хора, които по този начин си прокарват възгледите, книгите, идеите и т.н.
Аз пък познавам неонатоложка от болницата ни, която редовно гушка по 1-2 бебета в ръце, когато плачат, за да ги успокои. Случаи и примери има толкова много. Лично аз предпочитам да стъпвам по- реално на земята и да търся по- истински причинители на злото, от колкото да се боря с имагинерни или създадени от нечии представи такива.
Нито защитавам, нито възвисявам лекарското съсловие. Самото си участие по темата не случайно започнах с: ""Болничните практики" е широко понятие и то обхваща много аспекти, както и разлики в стандарта и обслужването дори в здравните заведения у нас.". Просто мисълта ми е, че проблемът "здравеопазване" у нас, а и по света, не се отнася само до лекарите и изпълнението на задълженията им. Колко от нас ходят на редовни профилактични прегледи, напр., а имат правото и задължението да го правят? Колко от нас сигнализират, както писах- своевременно и на място за нарушения? Колко от нас предпочитат просто да се оплачат и то от тези, насреща, вместо да направят нещо малко, но конкретно, като напр. да не плащат за това, за което вече веднъж са платили реално и т.н.?

Джуди, разбирам позицията ти, и наистина бих се радвала ако има повече хора като теб.
Разбира се, че понятието "болнични практики" е широко, аз заради това съм изброила конкретно нещата, които ме ужасяват. Искрено се надявам страховете ми да са преувеличени.
От друга страна точно заради това повдигнах темата-ако повечето майки осъзнават нередностите и се оплакват или се опитват нещо да променят, то вероятно в бъдеще нещата ще се подобряват.
Нищо не се променя за ден или година, но докато си казваме "това е положението" или "навсякъде е така" или "майката си е виновна" за всяко нещо-ще си остане така.
Основното нещо обаче, с което не мога да се примиря е разбирането, че "лекарите по-добре знаят", "правят каквото е необходимо" и др., които всъщност омаловажават ролята и свободната воля на майката. Бебето се третира като собственост на болницата, а майката като далечен роднина, на когото се "спуска" информация.
За мен основата на едно добро здравеопазване е зачитането на пациента като нормално човешко същество, което има право да бъде информирано за всичко, което се случва с него (или бебето му). Аз лично съм вдигала скандал на лекар, който ми назначи преди години микробиологично изследване и после ми каза само-взимай еди-какво си. Не пожела изобщо да ми каже каква е диагнозата, да ми обясни с прости думи какво е, как се хваща. Изобщо не ме попита имам ли партньор и т.н.

По повод на този цитат-да, много е хубаво че има такива хора. Обаче в случая тази неонатоложка изпълнява задълженията на майката (която пък не може да си свърши работата, защото е отделена от детето). Не мисля, че на лекарката това и влиза в задълженията. Хубаво е, че го прави, но можеш ли да разчиташ че всички лекари биха постъпили така?
Аз също познавам прекрасни лекари тук. Дори съм на мнение, че лекарите в България (или поне някои от тях) са доста по-добре образовани и много по-мислещи от колегите си в други държави.
Има обаче проблем в манталитета и в отношенията лекар-пациент.
Надявам се да не се обидиш и да продължиш да пишеш в темата, твоя поглед ми е много полезен, винаги е интересно да коментираш с интелигентен човек, който е на различна позиция

Прегледах темата набързо ,тъй като ми е много интересно.
Тези неща ме вълнуват,за това и създадохме петицията в подписа ми преди време с още няколко мами.

Записвам се и ще чета подробно и пиша по-нанатък.