Липсва ли ви Бьлгария?И какво то4но ви липсва?

Joel, palachinka - благодаря ви за милите думи, имах нужда от това..      
Всъщност говоря и за София (освен за родната ми и прекрасна Стара Загора), ето колко различно може да бъде виждането ни за едно и също място...
На мен не ми тежеше транспорта, ''Европа-та'' и.т.н.. или поне съм забравила колко са ми тежали. Не знам.
Цяла нощ сънувах приятели, хижи, апартаментът, в който израстнах, близките ми... Мозъкът ми не си почива дори когато спя.
В този ред на мисли - да, явно homesickness ме тресе. Но май се поувлякох, защото често се улавям, че докато чета/гледам ТВ/заспивам..... ми изплуват натрапчиви спомени от България. И хубави, и лоши... Страх ме е да не забравя сякаш.
На вас случва ли ви се?

Нямам носталгия, България не ми липсва, все повече установявам тук дома си - не само физически, а и мисловно, емоционално. Понякога ми липсват близките ми, приятелките ми, някои места. Нормално е.
Достатъчно съм близо , а и технически и информационно...обезпечена,за  да скъсявам дистанцията когато пожелая.Всичко е наред.

Всички сме обезпечени, 21 век е, въпросът е дали/до колко ни задоволява това. За мен тенхологиите скъсяват, но не стопяват дистанцията.
Сигурно с времето/възрастта човек разсъждава по-философски над тези неща. Сигурно..

evanescent, дай си време
при всеки е различно
при нас първия път заминахме точно преди Коледа в Дания, студено, мрак и дъжд, съвсем сами, нямаше с кого една дума да си кажа, нито компания за детето
когато мъжът ми донесе една бутилка БГ вино, я прегърнах и се разревах от кеф (а то беше вино буклук  )
само след 6 месеца бяхме в БГ да видим роднините - е, носталгията ми мина като по магия още на летището

много ми липсват близките, детските площадки за децата,заведенията, кафенетата и блабла по женските партита, храната и цветята! липсва ми морето, морската градина, има доста неща ,които са ми ценни, като спомен и докосване с бг!

marsy, това с детските площадки ме шашна  ... официално търся карта на плошадки ненасрани от кучета в района на Изток в София (при все че това е от хубавите квартали). Но иначе те разбирам, по стечение на обстоятелствата съм живяла във Варна и все още ходя често там и наистина е град за който на човек наистина може да му е мъчно. (освен ако не говореше пък за Бургас)

Все по-малко ми липсва, все повече тук съм у дома - наистина, където са детето и съпругът, там е и домът. Естествено, мъчно ми е за родителите ми, но пък и в България не следвах в родния си град, така че от 18 годишна живея отделно от тях. Мъчно ми е, че не могат да се нарадват на малкия, а просто го обожават. Понякога ми липсват непринудените отношения в България, по-забавения ритъм на живот, тая типична балканска атмосфера, граничеща понякога с абсурда. иначе не чувствам вече носталгия. Свиква се - трябва да отвориш сърцето си за новата култура, особено ако става дума за смесени бракове.

Ами аз нямам усещането, че съм емигрант, нещо не съм наред. Нямам го от първия ден тук, и то не говорех почти езика, нямам и традиционните носталгични моменти. Имам липси ( близките), сънувам, мисля си за миналото, нормални неща са това. Но според мен има много голямо значение къде точно на планетата си. Полетът ми със София струва под 100 евро в двете посоки и трае час и половина ( да живеят лоу кост компаниите). Някои хора толкова пътуват от Люлин до Младост.

Според мен човек трябва да е позитивен. Клиширано е, но друго не мога да те посъветвам. Време трябва - Joel  е много права - хората са различни.  А дистанцията ти си избрала да е такава - няма защо да искаш да я стопяваш, това е невъзможно, не се стреми към химери,  достатъчно е да я намираш начини да я скъсяваш.

Lennie, ей за това и аз завиждам
хем сме в Европата, ама имаме 3 полета, всеки от поне 100 евро, за 3 човека (засега) + таксито 100 евро, а и отнема поне 20 часа да стигнем до София
после спим поне 2 дена да се съвземем

Ленни и аз завидях, по-добре сме от Джоел ама не чак така като теб... 

А има хора които се раждат граждани на света... лесно приспособими и обратното. А има и такива който просто са се родили в *погрешната* държава.

пала4инка за варна говоря!
 тука няма детски площадки, страдат децата! не ми се коментират цените на билетите- 4 цифрени са сумите за трима!с колко прика4вания и отка4вания и видове транспорт! ако мислете,4е светът е стерилен , но тука в цял град 1-2 са безпризорните ку4ета, които съм видяла! то си е лукс , само, моля ви, недейте ни ги внася!
но тъй като живея може би в най-трудния район в тунис, вси4ки тунизийци имат навика да ме оплакват, а пък аз даже съм приела това преди да видя мъжа си, свикването е преди изобщо да тръгна от бг!

Да обърна темата и аз - моят полет струва м/у 1500 и 3000$ и продължава около денонощие с прикачванията.. 
Да, толкова е важно къде се намираме на планетата - да не казвам голяма дума, но и аз не бих се чувствала (толкова) имигрант в страна, в която се пие ароматно кафе и се хапват сладкиши на всяка пряка  , която е топла и се намира на 2 -3 часа със самолет от родината... Ще кажете, че всеки сам си избира. Ами, не е съвсем така... Много ми се щеше Майкрософт да имат клон в топлите страни, ама йок. Ирландия и Дания са другите алтернативи, но... засега са далечни, а като заминавахме - не бяха възможни.Та така.

Спирам да мърморя за глупости, всеки ден ще върша нещо, което да ме кара да се чувствам по - добре тук... докато свикна. Ето, днес се опитвам да си направя сайт в multiply, но мисля, че ми трябва покана. Някой ще ми помогне ли? 

Липсват ми зеленчуците от домашната ни градина и тортите в "Лучано" в неделните утрини.

мила, не е важно къде си а как си ги направиш и по-скоро как си се настроил психичеки  Дори и в съседен град на родния може да се чувстваш имигрант!

Аз на пример още не съм се прибирала в България и да си призная намам намерение да го правя - поне не скоро. Познатите ми казват че всичко се е променило и няма да мога да си намеря блока понеже изникнали десетки други около него..... Разказват ми за студа и сивотата там, за високите цени и стреса.... Ами как да искам да се върна?!
Мои колеги които всяка година се връщат по родните места ми се чудят как така не съм се върнала още и не ми ли е мъчно. Моята философия, ако мога така да го нарека е следната, защо да давам една чанта пари за да отида на място където всичко ми е до болка познато вместо да дам същата тази чанта за нещо което не съм виждала до сега. Даже май ако се поразходя из съседните държави ще ми излезе по-евтино а и ще съм видяла нещо интересно. На мои приятели съм казала ако много държат да се видим, да избереме една държава в Европа и всеки да си направи екскурзия до там. Така хем ще се видим, хем и ще разгледаме нещо 

Един мой колега, стори ми се много мъдро, каза че няма какво да ти липсва от миналото, приятели винаги и на всякъде се намират, по-важното е къде ще печелиш и живееш по-добре!

Мисля че когато сме гости на една нация е добре да се отпуснем и да се о питаме да попием колкото се може повече от положитения им опит, да се поучим от грешките им... а не да се опитваме да промениме нещата или да живеем с миналото...

kiara, така си е
ние все още ходим до БГ само заради останалите близки и малкото приятели
иначе тези пари, които се изсипват за 1 месец, са ми за ол инклузив за поне 3 седмици в Тайланд напр
честно, иска ми се догодина да си разпределим почивката - макс 3 седм. в БГ и другите 2 седм някъде другаде
ето тази година имахме разни неща за вършене, но дано догодина няма, за да може да починем някъде

evanescent, стискам палци за Дания
там е готино, само дето зимата е гадна, не много студена, няма сняг, само дъжд и мъгла, почти без слънце
а за студеното - аз съм на много студено, с дълга и тъмна зима и кратко лято
е, сега чакам с нетърпение да стане -20, за да сложа кънките - и студеното си има очарование
и бях много доволна, че дойде есента, за да мога най-после да се наспя след белите нощи

ах, тези домати, pepelyashka
как ми липсват
за съжаление, тази и миналата година не можах да намеря наистина добри домати
пропуснах и черешите, и кайсиите
прасковите и те бяха скапани
добре, че тук внасят от Италия и не са много зле