Публикувана: 29 окт. 2007, 17:23 ч.
Последно мнение: 8 ян. 2008, 03:17 ч.

Липсва ли ви Бьлгария?И какво то4но ви липсва?

9 138
136
1

Гост

1
2
3
4
...
10
Всички

29 окт. 2007, 17:23 ч.

Мммм да,напоследьк ме е налегнала една носталгия по близките ми......И се замислих....ВсьЩтност какво то4но ми липсва от Бьлгария Thinking

,баба ми,дядо ми,майка ми,баЩа ми....Сигурно заради неприятностите около ле4ението на баба ми сега ми е доста по криво отколкото миналата година по това време.Идва Коледа......
Мисля си......ами на мен ми липсва най_ве4е семейството Thinking

,не мога да кажа 4е ве4е ми липсва Бьлгария Shocked

,странно...преди половин година си умирах за баница ,за сирене ,за софийските кафета Embarassed

.......а сега......Не се 4увствам по малко бьлгарка от преди Confused

,но заЩо такава промяна Thinking

.
Дали реалността която виждаме в Бг ни отдале4ава от собствената ни родина Cry

,преди ми липсваШе даже да стоя на улицата пред кьЩата на баба ми Laughing

,сега като се сетя за Бг си мисля дали следваЩият пьт като се наложи баба да влезне в болница ,Ще я приемат Cry

или просто Ще кажат "ЗаЩо я водите на тези години Shocked

".
Даже ми става гадно Confused

иска ми се да ми липсва.....
Липсва ми семейството,приятелите.......
Да ,липсват ми приятелите,липсва ми да излизам с тях и да зная ,4е винаги са около мен,а не на 2500км ......

# 1 29 окт. 2007, 17:31 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Няма нужда да казвам ,4е сьм аз....тия номера само аз ги правя Embarassed

# 2 29 окт. 2007, 17:38 ч.

Мнения: 27 524

Липсва ми. Всичко ми липсва. Вече 5-та година съм тук и наченки на свикване все още няма Confused

# 3 29 окт. 2007, 17:47 ч.

ами 4естно казано не
то4но сега 4етох и резултатите от кметските избори ....
България и в 4астност местата, които познавам, ве4е не са съЩите, вси4ко се мени с доста бързи темпове, та ве4е съм съвсем аут от каpтинката....
ина4е ми е интересно как се развива, но ве4е не искам да се информирам от нет_а , като криво огледало е .... оставям си за следваЩото пътуване (кой знае кога Ще е) да я преоткрия отново

Последна редакция: пн, 29 окт 2007, 17:57 от gioia

# 4 29 окт. 2007, 17:53 ч.

Bristol
Мнения: 9 363

Цитат на: val4eto в пн, 29 окт 2007, 17:23

Липсва ми семейството,приятелите.......

Най-много майка ми Rolling Eyes

София много се е променила, с удоволствие се разхождам пеша из центъра и се наслаждавам на промените, но се усещам, как непрекъснато сравнявам с това, което е било преди и в същност колко много ми липсва точно то Rolling Eyes

С удоволствие се возя на трамвая, там съм изкарала много часове от моя живот Crazy

Като съм в България обичам да посещавам места, които познавам от преди и които ми навяват спомени. Новите неща не ме привличат, чувствам ги чужди Confused

# 5 29 окт. 2007, 18:00 ч.

Мнения: 66

Аз бих се попитала :какво ли не ми липсва?
Всичко ми липсва ! ! !
Дечицата ми , родителите ми , роднини, приятели , моят град , моето село и много, много други неща !

# 6 29 окт. 2007, 18:18 ч.

Мнения: 2 907

На мен ми липсва България. Тази България, за която аз мисля. Липсва ми това, което не мога да опиша, това което не мога да осъзная, това което е моят корен. Липсва ми! Липсва ми това усещане в България. Липсва ми миризмата , атмосферата, гротеската. Липсват ми приятелите. Липсват ми абсурдите и смеха. Липсва ми мрака. През тъмната, алкохолизирана нощ. Липсва ми българанЪ, това е старобългарски , моми Mr. Green

# 7 29 окт. 2007, 18:45 ч.

Мнения: 2 563

Само приятелите и някои възможности, които София предлага. Да живея в България не ми липсва, Боже опази.

# 8 29 окт. 2007, 18:53 ч.

Мнения: X

точно днешна България не ми липсва
липсва ми онази от детството
липсват ми малкото останали приятели и близки

а за авторката - не прави грешката да се обръщаш назад
това е твоят живот сега, не живей в миналото
всяка случка в живота ни си има причина
има причина да си далече
и моля те, ако си омъжена, твоето семейство е съпругът ти и децата ти
другото са родители и роднини, но не твоето семейство

# 9 29 окт. 2007, 20:07 ч.

Мнения: 3 423

Липсват ми семейството и приятелите ми.

# 10 29 окт. 2007, 21:07 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: Joel в пн, 29 окт 2007, 18:53

а за авторката - не прави грешката да се обръщаш назад
това е твоят живот сега, не живей в миналото
всяка случка в живота ни си има причина
има причина да си далече
и моля те, ако си омъжена, твоето семейство е съпругът ти и децата ти
другото са родители и роднини, но не твоето семейство

Много добре и казано и много правилно. Но - от разума. С моя го разбирам и знам, че е така. Със сърцето си - не Confused

# 11 29 окт. 2007, 21:14 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Онази България, която ми липсва не е реална. Останала е в миналото. Или е такава, каквато ми се иска да бъде, но никога не би била. Липсва ми моятя райска къщичка, където имах прекрасни дни. Ама след това се сещам за мутрата ми съсед, който иска да ни прогони от там и ....

Аз благодаря на Господ, че ме спасява от подобни мисли, като твоите. Иначе би ми било тежко.

# 12 29 окт. 2007, 21:15 ч.

Мнения: 4 399

В момента детето ми е болно и от всичко най-много ми липсва правото на безкрайни болнични за майките. Може да звучи абсурдно, но в момента това са ми проблемите и това е което чувствам.

А по принцип са ми липсвали предимно хора, но с времето все по-малко, защото все по-често ги виждам. При днешните цени на самолетните билети, ми е по-евтино да се прибера до БГ отколкото да стигна до съседния град.

# 13 29 окт. 2007, 21:43 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

Ти поне знаеш, че лесно можеш да се прибереш.
ПОвечето, дори и да искаме, се прибираме по веднъж на година. Ако работим- за по месец.
И на мен ми липсва "старата България" или поне такава каквато ми се иска да е. Колкото и да ми липсват приятелите и семейството ми на 2-та седмица почвам да се дразня. На третата "се успокоявам", че съм за малко Sad

Прибера се в Емирствата , където си е мойто "у дома" и след няколко месеца пак се усещам, че мисля за следващото пътуване #Crazy

Та така....

# 14 29 окт. 2007, 22:04 ч.

Мнения: 314

Признавам, че в последно време не чувствам особена носталгия. По някакъв начин се отворих за хората тук и от известно време не ги възприемам като студени и затворени, общувам с интерес с тях. Дори приятелите ми не ми липсват, чувам се с тях често, срещам се с тях поне веднъж в годината, но колкото и да ми е мило и приятно да съм с тях, не ми липсват когато не ги виждам. Същото е и с България - чувствам се невероятно, когато съм там, усещам как се зареждам с енергия и не ми се тръгва, но щом си дойда тук - въобще не ми липсва.
Едно от нещата, които все още ми липсват понякога тук е живота в София - е, не мръсния въздух и невъзможното движение, а това да излезеш от къщи и да имаш маса кина, театри (на смешна цена!, и не само тъпи комерсиални представления), кафенета, заведения и пр. на свое разположение, без да е нужно да планираш месеци предварително, да запазваш билети, места и т.н.

# 15 29 окт. 2007, 23:27 ч.

Мнения: 3 521

Липса ми семейството ми. Бих искала да имам повече време с баба ми и дядо ми, преди да им дойде времето. Имам толкова много неща за споделяне, а мисля, че няма да мога да им ги кажа през тези 4/5 дни, 2 пъти годишно, когато ги виждам. По телефонът пак става, но не е същото.
Повечето места и хора, които посещавах вече са променени. Те също ми липсват, но това не е географски, а "времеви" проблем - няма да мога да стана на 23 отново.
Приятелите, така или иначе, и в Бг да си бях, пак толкова рядко щях да ги виждам както сега, така че не мога да кажа, че ми липсват. Всички са се хвърлили да правят кариери, а в неделя едва успявам да ги чуя по телефона за 10 минути между пускането на прахосмукачката и простирането на прането...естествено, ако не са на гости по свекърви, майки, чинки и т.н.
Липсват ми и зелените кестени на пролет.

# 16 29 окт. 2007, 23:38 ч.

Мнения: 580

Surfline, точно така се чувствам. Казала си го абсолютно правилно.
Само където вече си нямам баба и дядо и ми е мъчно, че не мога да им разкажа толкова много неща...

# 17 30 окт. 2007, 02:01 ч.

Мнения: 203

Да, определено ми липсва и по-точно: семейството, родния ми град, начинът на живот, храната, някои приятели. Тук не виждам кога и как ще се приспособя, просто не ми харесва, твърде различно е от това, на което съм свикнала - малък, забит град, гадна храна, никакъв живот, дивотия, изолация Sad

# 18 30 окт. 2007, 02:49 ч.

Мнения: 3 034

липсват ми приятелите конкретно в България, но иначе страшно ми липсва Европа като цяло - като атмосфера и дух Tired

# 19 30 окт. 2007, 04:37 ч.

Мнения: 339

Да, липсват ми семейството, чудесните ми приятели, с които имам неповторими преживявания. Липсват ми и тревата, полетата и планините. Липсват ми пистите...Корените си казват думата,..Видяхме, харесахме, но не си струва! Скоро се прибираме Simple Smile

# 20 30 окт. 2007, 09:48 ч.

Мнения: 1 294

Срам не срам, не ми липсва.
А и нямам конкретен спомен да ми е липсвала. Липсват ми приятелите и роднините.
Милите и симпати4ни хора които, живеят из БГ са то4но съ6тите като милите и симпати4ни хора тук. Но виж грубияните са от най_вис6 клас.
Природата може би 6те6е да ми липсва ако пътувах из БГ. Нямам и някакво родно село или малко град4е...

# 21 30 окт. 2007, 09:59 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

един автор беше написал: спомените и гробовете никога не могат да бъдат преместени или превзети.

липсват ми разговорите с приятелите. тук темите за разговор са други, както и приятелството е някакси друго.
липсват ми тепетата и Родопите.
липсва ми мирисът на билките в Родопите, тук билките миришат по друг начин.

# 22 30 окт. 2007, 10:11 ч.

загубено
Мнения: 6 490

Липсва ми семейството,приятелите и дългите кафета с тях.
Къщата на село,зеленината,и спокойствието на малкият град.
Колкото и дълго да живея тук,"у дома" е винаги в България.

# 23 30 окт. 2007, 11:47 ч.

Мнения: 1 909

България такава, каквато е в момента, не ми липсва. А и защо ли? Та аз не я познавам - всичко се променя толкова бързо там, хората са различни, имат проблеми, които не мога да усетя по същия начин.
България ми се изплъзва и всеки път почти ме е страх от връщането там - че няма да намеря такива нещата, за които съм си мечтала, че най-скъпите ми спомени ще бъдат разбити от сегашната реалност.
Липсват ми естествено приятелите, роднините, но все пак за щастие има Интернет и връзката не е толкова прекъсната.
Предпочитам да живея в сегашния момент. България, това съм и аз самата, нося я в себе си и няма как да ми липсва Grinning

# 24 30 окт. 2007, 12:15 ч.

Мнения: 1 550

не ми липсва България като някакво абстрактно понятия. не съм изпитвала носталгия до сега. родителите ми идват доста често на гости и се чуваме почти всеки ден. с приятелите също се чувам редовно, макар че след толкова години живот в чужбина останаха само няколко. прибирам се със смесени чувства и си тръгвам с облекчение. става ми само криво, че всичко толкова бързо се променя и то съвсем не за добро. иначе ако някой тук, където живея, се изкаже не особено ласкаво за България скачам като ужилена. тогава ме избива на патриотични чувства.

# 25 30 окт. 2007, 12:27 ч.

Мнения: 945

Единственото нещо, zа което тъгувам е, че миналото ми и настоящето не са свърzани... как да го кажа логически. Миналото ми е в БГ, zаедно с приятелите и спомените и това няма много допирни точки с настоящето. Не може примерно да мина пред НДК и да си спомня как посрещахме 2000 година с еди кой си. Или пък да срещна някой съученик от началното училище и да се раzприкаzваме zа бившите съученици. Та ето това ми липсва, моето си минало.

България... аz съм анти български настроена. Миналат седмица бях в БГ zа една седмица и вчера вечерта се върнах. В момента, в който сляzох на летището се раzплаках от облекчение, че съм си в къщи... Ако от мен zависеше щях да си каня всички роднини и поzнати преz 1 седмица на гости, но никога повече няма да ходя в БГ. Но zа мое огромно съжаление не става...

# 26 30 окт. 2007, 12:43 ч.

Мнения: 3 423

Имаше една тема в Клюкарника.
Какво е най-скъпото, което сте яли.
Там отговорих, че най-скъпи са ми
гозбите на майка. Това ми липсва тук.

# 27 30 окт. 2007, 13:06 ч.

Мнения: 3 371

Цитат на: Liska в вт, 30 окт 2007, 12:43

Там отговорих, че най-скъпи са ми
гозбите на майка. Това ми липсва тук.

и на мен така. Grinning

пс. лиска, честит рожден ден с малко закъснение. поздрав за теб:
http://www.vbox7.com/play:dcb55040

# 28 30 окт. 2007, 13:55 ч.

Мнения: 2 907

Сега си мисля, че ми липсва детството ми в България. Онази България, която днес не е същата. Предполагам, че не е само до страната, но аз България я свързвам главно с това как съм играла на ръбче пред старата ни къща, как се събирахме на една пейка, как си правих скривалища в близката детска градина, как нашите ме викаха от прозореца да се прибера, миризмата на бабините манджи, силните приятелства, които до ден днешен не са хванали ръжда, спомени, спомени, спомени.

Липсва ми природата. Цветовете. И тази типична балканска тъга.
Много мислих последно за тази тема. България е моето начало, завинаги ще бъде в сърцето ми. Но и аз като много от вас, не изпитвам носталгия днес по нея. Мисля си, че някой ден ще намеря отново място под слънцето на тази някогашна велика земя на тракийски царе...

# 29 30 окт. 2007, 14:03 ч.

Мнения: 580

Знаете ли какво е интересното, че като си говоря с приятелки, които живеят в България и им разказвам за какво ми е мъчно или какво ми липсва, коментарът е единствено "ооо, ти пък, я стига с тия глупости!"

# 30 31 окт. 2007, 12:11 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

4етох,4етох,..и се разплаках.Господи как сме се променили.Липсва ни това което ве4е не сьЩествува Sad

_Онази....хубавата Бьлгария Hug

.
Последният пьт като си дойдох от Бг ,прибирайки се вкьЩи казах"Трьгнах си от в кьЩи за да се прибера в кьЩи".Ммм да странно 4увство ,мисля 4е ако ги нямаШе роднините и кьЩата на баба ми и дядо ми нямаШе да имам в кьЩи в Бг.Бьлгария ме прогони сьс вси4ко което видях Shocked

.Аз оба4е като 4уя ,4е някой плУе вьрху Бг сьм пьрвата която ска4ам да заЩитавам родината #Cussing out

,оба4е и себе си льжа и другите льжа Sad

.
Май нямам "в кьЩи" Cry

.Тук ми липсват роднините ,там .....там ми липсва вси4ко ooooh!

..спокойствие,уИУт,вьзпитание Shocked

.....вси4ко.

# 31 31 окт. 2007, 12:14 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Цитат на: Joel в пн, 29 окт 2007, 18:53

ЗнаеШ ли то4но това имам нужда някой да ми го повтаря всеки ден Confused

ЛоШото е ,4е ми се кьса сьрцето като видя майка ми и баЩа ми как се радват на детето и как гледат всяка моя постьпка дали може да доведе до врьЩането ми в Бг ,за да израстне внука им там кьдето те са живяли целият си живот.

# 32 31 окт. 2007, 12:39 ч.

Мнения: 1 572

O da
lipsva mi ujasno
i to lipsvat mi maika mi i bashta mi i 2-3 priatelki na koito vse oshte moga da raz4itam , lipsvat mi mnogoto kontakti koito tuk niamam , i tova 4e v bg za vsi4ko imash na kogo da se obadish i da popitash za savet , dori za edin doktor tuk triabva da planirash koga shte se rzboleesh ili koga shte te zaboli zub ot koeto izpitvam i strah , drazni me tova 4e vseki gleda ne teb s nedoumenie zashtoto si ot bg , bez dori da znaiat kade se namira tova ,drazniat me 4e horata sa tolkova planirani i za edno kafe triabva da se ugovorish edna sedmica predvaritelno , tova 4e stoiat na tumno zashtoto toka e skup i govoriat samo za pari i koi kolko sa mu vurnali ot zdravnata kasa i tn......... a i skoro mi predstoi rajdane i tova me natujava oshte pove4e , koi shte doide v bolnicata da me vidi osven maja mi i niakoi drug nov za men negov priatel koito shte se 4udi nie bulgarkite kak taka mojem i da rajdame celi deca.imam nai-prekrasnia maj na sveta no dori i da znam 4e tova sega e moeto semeistvo neshto ne se 4uvstvam po-dobre
ujasno e nali
a toi si misli 4e neshto ne pravi dostatu4no za men 4e vse sum tujna
4udia se ima li smisal izobshto da svikvam tuk ili da si tursim neshto v bg sled kato se rodi deteto
mnogo sum oburkana
da se nadiavame da e i ot bremennostta
a sega edin glupav vapros - kajete kak pishete na kirilica ot 4ujbina 4e tuka v magazinite ne me razbirat kakvo to4no iskam da popitam

# 33 31 окт. 2007, 12:43 ч.

Вал , не те познавам, но според мен си в някакъв сбръ4кан период, слу4ва се, идват и си отиват такива моменти.
Ако си убедена, 4е за теб е по добре да стоиШ в Испания, останалото са подробности. Носталгията по Бг е пълна илЮзия или идеализирани спомени за безгрижието на детството/младостта.
Ако смятаШ, 4е в Бг би живяла по_добре ... прибери се...
Попла4и си едно хубаво и Ще ти мине Grinning

# 34 31 окт. 2007, 17:05 ч.

Мнения: X

Val, как да го кажа
имах бебе по време на костовата "революция" 1997, което се отби само, смятай за какво са ни стигали тогава парите
и това е причината да си останем само с едно дете и чак сега след толкова години да мислим за 2-ро
та аз лично не искам да се връщам и поради тази причина - смятам, че тези неща не са приключили и не искам мизерия отново
не искам и да виждам цялата мутрешка и новобогаташка действителност
искам детето ми да има и други идеали освен парите

разбира се, че майка ми страда, че сме разделени, най-вече че не е с внука си
но има достатъчно разум да разбере, че тук е по-добре за него

иначе ако се върнеш, какво ще се случи - едно семейство се нуждае от доста пари, за да преживява и то без луксове, имаш ли шанс за такава работа
една голяма част от хората са на минималния праг 500 лв (за мен лично това е мин. заплата в БГ), което си е едно голямо нищо

та гледай напред, не назад

и още нещо - аз съм доволна, че засега сме се отървали от идиотската БГ учебна система да станеш професор по всичко без грам професионално обучение
и това е основната причина да не искам детето ми да учи там
онези митове за перфектната БГ учебна система стават за приказки за лека нощ

май звуча доста кофти, но така изглежда всичко през моята призма

# 35 31 окт. 2007, 18:47 ч.

Мнения: 3 611

Цитат на: Блонди в пн, 29 окт 2007, 17:38

Липсва ми. Всичко ми липсва. Вече 5-та година съм тук и наченки на свикване все още няма Confused

И аz така

Сега ида от една тема в Клюкарника с едни прекрасни бг снимки... чак ми се доплака... Cry

А скоро няма и да си ходя Sad

# 36 31 окт. 2007, 21:01 ч.

Мнения: 2 254

Липсва ми една разходка из планините.Липсва ми оная компактност на града,в който съм израснала.

# 37 31 окт. 2007, 23:18 ч.

Липсва ми това,че не можем,да си ходим всички заедно,всяка година/заради скъпите билети/
Липсва ми това ,че мога да обиколя пеша целия град и да си купя кафе, без кола.

# 38 1 ноем. 2007, 00:40 ч.

Мнения: 2 386

Разплаках се......

Сега всички ще кажат, че съм от скоро тук и няма как да чувствам носталгия, но тя е факт.

Липсва ми семейството. Пет пъти препрочетох темата, за да си набия в главата цитата на Joel

Цитат

моля те, ако си омъжена, твоето семейство е съпругът ти и децата ти
другото са родители и роднини, но не твоето семейство

... трябва, а не мога.

Мисля за болният ми дядо и баба ми, които ме отгледаха.. За това, което пропускам в България.. За приятелите, които ще ме забравят и за тези, които никога няма да ми бъдат истински тук.. За свободата на градовете - да вървиш пеша, да срещаш познати, да пазаруваш от малко, семейно магазинче... Гозбите на мама (Лиске, Heart Eyes

), темата за България в Клюкарника, снимките от университета... Cry

Много ми е трудно. Явно България (ще) ми липсва повече, отколкото предполагам(х).

# 39 1 ноем. 2007, 07:00 ч.

Мнения: 4 458

На мен преди ми липсваха приятелите, но сега вече те не са в страната - всички се пръснахме някъде по света.... Тези които останаха там са все заети и всеки вече е влязал в някаква рутина и просто не е същото. Липсват ми купоните, веселото изкарване, познатата атмосфера, липсва ми това да познавам съседите си и да имам спомени за дадено място и човек връщащи ме години назад.... Всичко това обаче е моето минало и аз не мога да го върна. Много ми липсваше и кучето ми което остана в Б-я, но сега просто приех факта, че няма начин да го видя вече и всеки момент може да получа @ че е мъртво (много е възрастен). Останалите - роднините, мога да ги чувам и виждам .... ако нещо се случи с тях.... какво да правим, такъв е живота.....

Осъзнавам факта, че сега и тук е моя живот и сега и тук моите деца градят спомените си и не си заслужава да се вкопчваме в миналото като оставяме настоящето да минава покрай нас.

Може би някой ден когато посетиме България тя ще ми се стори съвсем чужда... Със сигурност за моите деца тя няма да е това което е била за мен.

# 40 1 ноем. 2007, 08:46 ч.

Мнения: X

evanescent, дай си време
прясна си още
всички сме минали от там

радвай се, че все още има за кого да ти е мъчно
на мен баби и дядовци отдавна не ми останаха, само майка ми е там
мъчно ми е за нея, не крия
мъчно ми е и за вуйчо ми, видяхме се това лято, не знам дали ще се видим догодина, болен е, а за мен е бил като баща
но си гледам детето и толкова

иначе купони и т.н. - е, човек като бачка и в БГ го няма това чудо
нито има с кого - всеки е супер зает
но имахме супер съседи, чиято компания ми липсва
но лятото идва Mr. Green

напр можеш да погледнеш философски на нещата - за престоя ти там има някаква специална причина, която ще ти бъде от голяма полза в бъдещето

а в момента се наслаждавай на нищоправенето и го приеми като почивка и житейски урок, че не се знае какви ангажименти ще ти се струпат и ще има да мечтаеш тогава за почивка

хайде слънчев и усмихнат ден напук на липсите

# 41 1 ноем. 2007, 10:52 ч.

Мнения: 402

Бях миналата седмица с децата в България. Очаквах пътуването както обикновено с нетърпение. Бях в София както и миналата есен. България сега е все по-малко и по-малко "мойта" България. Няма да повтарям нещата, които вече други са споделили. Настоящата България не ми липсва. Липсва ми, докато съм извън нея, а като я "достигна" и искам бързо да я напусна...За първи път тази година възприемах София като един турист на екскурзия в една столица, където 7те дни ми се сториха прекалено дълъг срок, за да разгледам този приличащ на голям базар град.
Липсва ми ходенето на театър, българските театрални постановки.
С близките, на които държа, се чувам по телефона и това ми е достатъчно. Предпочитам те да ми гостуват.
Едно от момичетата беше писало, че преоткрива контактите си с местното население. И аз ги преоткрих и се радвам.
Имам си мойта "малка" България в къщи: в българските ми книги, музика, език. Искам децата ми да я познават от тази страна. Другата България ме отблъсква.

# 42 1 ноем. 2007, 11:08 ч.

Мнения: 1 294

Не мога да кажа, 4е съм се скъсвала от купони и ходене по дискотеки така 4е то4но тази 4аст няма как да ми липсва. Вси4ките ми приятели ве4е са с деца и собствени ангажименти, виждам 4е и на тях не им е лесно да се виждат помежду си при все 4е много от тях са си в София.
Май темата 6те стане пове4е "Какво ми липсва от времето когато бях на 20, а не, какво ми липсва от България" Wink

В София не ми е много кеф да вървя пе6а, преска4айки на всяка кра4ка проснати крака на просяци, паркирали коли, и всякакви сергии. Не 4е ми е пре4ело толкоз ама 4ак да ми липсва... Rolling Eyes

А от кварталните магазини се отказах мноооого отдавна, не6то собствениците загубира интерес и не зареждаха добре. Пък гледам навсякъде замряха доста.
Май 6те завидя на evanescent за хубавите спомени от града от който идва... Simple Smile

Не 4е мойте са ло6и, просто не са от подобен характер. Радвам се 4е семейството и приятелите ми са добре, живи, здрави, ходим си на гости, радвам се, 4е не сме се от4уждили както се слу4ва в много семейства които дори живеят врата до врата.
А и майка ми готви, ама не с особен ентусиазъм, изоб6то не и е лЮбимо...
Та аз с 2 думи съм малко... "Домът ми е там където си оставя 6апката".

# 43 1 ноем. 2007, 12:23 ч.

Мнения: 515

Да ужасно ми липсва! Като се замисля- липсва ми не България, липсва ми МОЯТА страна! Липсват ми приятелите, родните, липсват ми топлите отношения между хората! Да, липсва ми страна, в която ако едно дете има кренвирш,а другото не, първото отчупва на второто! Grinning

Мислех си, че ако живея в Испания или Португалия щеше да мие е по-лесно! Simple Smile

# 44 1 ноем. 2007, 14:49 ч.

Мнения: 515

# 45 1 ноем. 2007, 20:48 ч.

Мнения: 2 386

Joel, palachinka - благодаря ви за милите думи, имах нужда от това.. bouquet

Всъщност говоря и за София (освен за родната ми и прекрасна Стара Загора), ето колко различно може да бъде виждането ни за едно и също място...
На мен не ми тежеше транспорта, ''Европа-та'' и.т.н.. или поне съм забравила колко са ми тежали. Не знам.
Цяла нощ сънувах приятели, хижи, апартаментът, в който израстнах, близките ми... Мозъкът ми не си почива дори когато спя.
В този ред на мисли - да, явно homesickness ме тресе. Но май се поувлякох, защото често се улавям, че докато чета/гледам ТВ/заспивам..... ми изплуват натрапчиви спомени от България. И хубави, и лоши... Страх ме е да не забравя сякаш.
На вас случва ли ви се?

# 46 1 ноем. 2007, 21:14 ч.

Мнения: 6 167

Нямам носталгия, България не ми липсва, все повече установявам тук дома си - не само физически, а и мисловно, емоционално. Понякога ми липсват близките ми, приятелките ми, някои места. Нормално е.
Достатъчно съм близо , а и технически и информационно...обезпечена,за да скъсявам дистанцията когато пожелая.Всичко е наред.

# 47 1 ноем. 2007, 22:23 ч.

Мнения: 2 386

Цитат на: Lennie в чт, 01 ное 2007, 21:14

..Достатъчно съм близо , а и технически и информационно...обезпечена,за да скъсявам дистанцията когато пожелая...

Всички сме обезпечени, 21 век е, въпросът е дали/до колко ни задоволява това. За мен тенхологиите скъсяват, но не стопяват дистанцията.
Сигурно с времето/възрастта човек разсъждава по-философски над тези неща. Сигурно..

# 48 1 ноем. 2007, 22:29 ч.

Мнения: X

evanescent, дай си време
при всеки е различно
при нас първия път заминахме точно преди Коледа в Дания, студено, мрак и дъжд, съвсем сами, нямаше с кого една дума да си кажа, нито компания за детето
когато мъжът ми донесе една бутилка БГ вино, я прегърнах и се разревах от кеф (а то беше вино буклук Mr. Green

)
само след 6 месеца бяхме в БГ да видим роднините - е, носталгията ми мина като по магия още на летището

# 49 1 ноем. 2007, 22:30 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

много ми липсват близките, детските площадки за децата,заведенията, кафенетата и блабла по женските партита, храната и цветята! липсва ми морето, морската градина, има доста неща ,които са ми ценни, като спомен и докосване с бг!

# 50 1 ноем. 2007, 23:15 ч.

Мнения: 1 294

marsy, това с детските площадки ме шашна Shocked

... официално търся карта на плошадки ненасрани от кучета в района на Изток в София (при все че това е от хубавите квартали). Но иначе те разбирам, по стечение на обстоятелствата съм живяла във Варна и все още ходя често там и наистина е град за който на човек наистина може да му е мъчно. (освен ако не говореше пък за Бургас) newsm78

Последна редакция: пт, 02 ное 2007, 10:00 от palachinka

# 51 1 ноем. 2007, 23:16 ч.

Мнения: 295

Все по-малко ми липсва, все повече тук съм у дома - наистина, където са детето и съпругът, там е и домът. Естествено, мъчно ми е за родителите ми, но пък и в България не следвах в родния си град, така че от 18 годишна живея отделно от тях. Мъчно ми е, че не могат да се нарадват на малкия, а просто го обожават. Понякога ми липсват непринудените отношения в България, по-забавения ритъм на живот, тая типична балканска атмосфера, граничеща понякога с абсурда. иначе не чувствам вече носталгия. Свиква се - трябва да отвориш сърцето си за новата култура, особено ако става дума за смесени бракове.

# 52 1 ноем. 2007, 23:18 ч.

Мнения: 6 167

Ами аз нямам усещането, че съм емигрант, нещо не съм наред. Нямам го от първия ден тук, и то не говорех почти езика, нямам и традиционните носталгични моменти. Имам липси ( близките), сънувам, мисля си за миналото, нормални неща са това. Но според мен има много голямо значение къде точно на планетата си. Полетът ми със София струва под 100 евро в двете посоки и трае час и половина ( да живеят лоу кост компаниите). Някои хора толкова пътуват от Люлин до Младост.

Според мен човек трябва да е позитивен. Клиширано е, но друго не мога да те посъветвам. Време трябва - Joel е много права - хората са различни. А дистанцията ти си избрала да е такава - няма защо да искаш да я стопяваш, това е невъзможно, не се стреми към химери, достатъчно е да я намираш начини да я скъсяваш.

Цитат на: evanescent в чт, 01 ное 2007, 22:23

Цитат на: Lennie в чт, 01 ное 2007, 21:14

# 53 1 ноем. 2007, 23:29 ч.

Мнения: X

Цитат на: Lennie в чт, 01 ное 2007, 23:18

...Полетът ми със София струва под 100 евро в двете посоки и трае час и половина ( да живеят лоу кост компаниите). Някои хора толкова пътуват от Люлин до Младост. ..

Lennie, ей за това и аз завиждам
хем сме в Европата, ама имаме 3 полета, всеки от поне 100 евро, за 3 човека (засега) + таксито 100 евро, а и отнема поне 20 часа да стигнем до София
после спим поне 2 дена да се съвземем

# 54 1 ноем. 2007, 23:35 ч.

Мнения: 1 294

Ленни и аз завидях, по-добре сме от Джоел ама не чак така като теб... Simple Smile

А има хора които се раждат граждани на света... лесно приспособими и обратното. А има и такива който просто са се родили в *погрешната* държава.

# 55 1 ноем. 2007, 23:54 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

пала4инка за варна говоря! Peace

тука няма детски площадки, страдат децата! не ми се коментират цените на билетите- 4 цифрени са сумите за трима!с колко прика4вания и отка4вания и видове транспорт! ако мислете,4е светът е стерилен #Crazy

, но тука в цял град 1-2 са безпризорните ку4ета, които съм видяла! то си е лукс , само, моля ви, недейте ни ги внася! Naughty

но тъй като живея може би в най-трудния район в тунис, вси4ки тунизийци имат навика да ме оплакват, а пък аз даже съм приела това преди да видя мъжа си, свикването е преди изобщо да тръгна от бг!

# 56 2 ноем. 2007, 00:41 ч.

Мнения: 2 386

Да обърна темата и аз - моят полет струва м/у 1500 и 3000$ и продължава около денонощие с прикачванията.. Mr. Green

Да, толкова е важно къде се намираме на планетата - да не казвам голяма дума, но и аз не бих се чувствала (толкова) имигрант в страна, в която се пие ароматно кафе и се хапват сладкиши на всяка пряка Heart Eyes

, която е топла и се намира на 2 -3 часа със самолет от родината... Ще кажете, че всеки сам си избира. Ами, не е съвсем така... Много ми се щеше Майкрософт да имат клон в топлите страни, ама йок. Confused

Ирландия и Дания са другите алтернативи, но... засега са далечни, а като заминавахме - не бяха възможни.Та така.

Спирам да мърморя за глупости, всеки ден ще върша нещо, което да ме кара да се чувствам по - добре тук... докато свикна. Ето, днес се опитвам да си направя сайт в multiply, но мисля, че ми трябва покана. Някой ще ми помогне ли? Grinning

# 57 2 ноем. 2007, 01:25 ч.

Германия
Мнения: 8 099

Липсват ми зеленчуците от домашната ни градина и тортите в "Лучано" в неделните утрини.

# 58 2 ноем. 2007, 04:24 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: evanescent в пт, 02 ное 2007, 00:41

.....да не казвам голяма дума, но и аз не бих се чувствала (толкова) имигрант в страна, в която се пие ароматно кафе и се хапват сладкиши на всяка пряка Heart Eyes

, която е топла и се намира на 2 -3 часа със самолет от родината...

мила, не е важно къде си а как си ги направиш и по-скоро как си се настроил психичеки Wink

Дори и в съседен град на родния може да се чувстваш имигрант!

Аз на пример още не съм се прибирала в България и да си призная намам намерение да го правя - поне не скоро. Познатите ми казват че всичко се е променило и няма да мога да си намеря блока понеже изникнали десетки други около него..... Разказват ми за студа и сивотата там, за високите цени и стреса.... Ами как да искам да се върна?!
Мои колеги които всяка година се връщат по родните места ми се чудят как така не съм се върнала още и не ми ли е мъчно. Моята философия, ако мога така да го нарека е следната, защо да давам една чанта пари за да отида на място където всичко ми е до болка познато вместо да дам същата тази чанта за нещо което не съм виждала до сега. Даже май ако се поразходя из съседните държави ще ми излезе по-евтино а и ще съм видяла нещо интересно. На мои приятели съм казала ако много държат да се видим, да избереме една държава в Европа и всеки да си направи екскурзия до там. Така хем ще се видим, хем и ще разгледаме нещо Wink

Един мой колега, стори ми се много мъдро, каза че няма какво да ти липсва от миналото, приятели винаги и на всякъде се намират, по-важното е къде ще печелиш и живееш по-добре!

Мисля че когато сме гости на една нация е добре да се отпуснем и да се о питаме да попием колкото се може повече от положитения им опит, да се поучим от грешките им... а не да се опитваме да промениме нещата или да живеем с миналото...

# 59 2 ноем. 2007, 08:29 ч.

Мнения: X

kiara, така си е
ние все още ходим до БГ само заради останалите близки и малкото приятели
иначе тези пари, които се изсипват за 1 месец, са ми за ол инклузив за поне 3 седмици в Тайланд напр
честно, иска ми се догодина да си разпределим почивката - макс 3 седм. в БГ и другите 2 седм някъде другаде
ето тази година имахме разни неща за вършене, но дано догодина няма, за да може да починем някъде

evanescent, стискам палци за Дания
там е готино, само дето зимата е гадна, не много студена, няма сняг, само дъжд и мъгла, почти без слънце
а за студеното - аз съм на много студено, с дълга и тъмна зима и кратко лято
е, сега чакам с нетърпение да стане -20, за да сложа кънките - и студеното си има очарование
и бях много доволна, че дойде есента, за да мога най-после да се наспя след белите нощи

ах, тези домати, pepelyashka
как ми липсват
за съжаление, тази и миналата година не можах да намеря наистина добри домати
пропуснах и черешите, и кайсиите
прасковите и те бяха скапани
добре, че тук внасят от Италия и не са много зле

# 60 2 ноем. 2007, 10:00 ч.

Мнения: 1 294

Киара,

Цитат

Мисля че когато сме гости на една нация е добре да се отпуснем и да се о питаме да попием колкото се може повече от положитения им опит, да се поучим от грешките им... а не да се опитваме да промениме нещата или да живеем с миналото...

Съгласна...

Джоел, тук доматите са пластмасови, но има 6танд за екзоти4ни плодове и зелен4ици, където има и домати който са супер. Просто са малко по_меки, неравни по форма и с неравен цвят... еми много ясно, като са расли на слънце. Wink

Ама явно норвежците не са наясно как трябва да изглежда един домат и сигурно си мислят, 4е не са ОК Simple Smile

Но виж 4ере6ите ми липсват... продават се на по 100гр. Shocked

50 лева килото и се появяват само за кратко.

# 61 2 ноем. 2007, 15:10 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

ХА,....сега видях ,4е някой е писал"емигрант" в друга дьржава.Аз не се 4увствам емигрант тук Naughty

.Когато детето ми се разболее лекарите го гледат като свое Crossing Arms

,когато аз се разболея мен ме гледат като дьЩеря Crossing Arms

,когато имах нужда от кредит от банката ,заЩото операцията на баба ми в Бг струШаве колкото пенсията и за 4 години ми го дадоха Shocked

,не можех да повярвам Shocked

,дадоха ми го при условие ,4е аз в тази сметка нямах никакви приходи Embarassed

,но бях техен клиент от 5 години.Отидох казах им проблема който имам и толкова.
(Да поясня ,4е опита с лекарите си е само мой) Naughty

.
Пьк да ви кажа ,4е ако неЩо ми липсва от бьлгарската храна ве4е си имаме Бг магазин и при нас Party

.На 10минути е от вкьЩи......

# 62 2 ноем. 2007, 23:14 ч.

Мнения: 233

Подминавам няколко пъти темата...
Вече с чиста съвест мога да кажа, че БГ изобщо, ама изобщо не ми липсва.
Наистина има моменти/обстоятелства в живота на човек, които те карат да се отърсиш от представите си за БГ (наистина представи, а не реaлна БГ) и да стъпиш още по-здраво на земята и най-вече да можеш да оцениш какво ти предоставя другата държава......
За мен БГ е само най-най-близките ми: майка, баща и сестра.
Да са ми живи и здрави!

Последна редакция: сб, 03 ное 2007, 09:00 от Liann

# 63 3 ноем. 2007, 01:11 ч.

Мнения: 1 216

Липсва ми усещането за самата мен, което имам в България. Тук съм друг човек.

# 64 3 ноем. 2007, 01:16 ч.

Мнения: 2 386

Цитат на: Г-жа Броненосец в сб, 03 ное 2007, 01:11

Липсва ми усещането за самата мен, което имам в България. Тук съм друг човек.

Точно..

# 65 3 ноем. 2007, 01:21 ч.

Мнения: 7 914

все по малко неща ми липсват... промених се и това е все по осезаем факт, особено в момента, понеже откакто съм тук за първи път не съм се връщала повече от година и май докато се върна ще минат две... и започва май и да не ми се прибира Thinking

липсват ми най вече майка ми и баба ми Sad

# 66 3 ноем. 2007, 01:45 ч.

Мнения: 1 147

Липсват ми ужасно много неща.
Имам усещането, че живея нечий друг живот.
Че всичко е спряло, аз гледам отстрани, и чакам пак да започне.
Мисля, че най-много ми липсва усещането, че живея в хармония със самата себе си.

# 67 3 ноем. 2007, 01:53 ч.

Мнения: 3 804

липсват ми роднините , и от време на време родния град-ина4е тук има сирене,кашкавал внос от бг,кори за баница

# 68 3 ноем. 2007, 02:20 ч.

Мнения: 2 804

Липса не изпитвам към България .
Липсва ми само сестра ми и от време на време баща ми .
Липсва ми много и моята майка , която за съжаление не можах да видя .

# 69 3 ноем. 2007, 08:58 ч.

Мнения: 47

Цитат на: Г-жа Броненосец в сб, 03 ное 2007, 01:11

Липсва ми усещането за самата мен, което имам в България. Тук съм друг човек.

Много намясто казано!

На мен ми липсва мисриса на България,
кукувичките сутрин и късно следобед,
кестените,
шума на тролея,
и гласовете по радиото...

липсват ми и бабите на пазарчето
дето продават това-онова от домашната градинка (и все подканват да си купиш)

Моничета, не мога да разбера защо някой от вас казват че им липсвала България от миналото, а днес видиш ли, колко зле било!
Не искам да засегна никой, но България си е същата, не се епроменила кой знае колко, вие се променяте, без дори да усетите. Затова и всеки път ви се струва по-различно когато се приберете.А то не е. Същото си е.

Мился че ако имахте същите доходи и стандарт на живот в БГ, щяхте да сте си там и нямаше да се оплаквате че България била такава и онакава..

# 70 3 ноем. 2007, 11:12 ч.

Мнения: 402

"Мисля че ако имахте същите доходи и стандарт на живот в БГ, щяхте да сте си там и нямаше да се оплаквате че България била такава и онакава"(цитат)

Не съм съгласна с това мнение. Не можеш да се примириш с грозотата наоколо и безхаберието за общото, дори да си добре материално. Аз поне не мога. Училищата, болниците, градинките и парковете са повечето в ужасно състояние- не мога да си затворя очите за тези неща независимо дали съм добре или не материално.
А че се променяме, променяме се, но чувствата ни за красота и естетика са изградени в нас още в детството ни, а не са се появили изведнъж само защото сме емигрирали.

# 71 3 ноем. 2007, 11:57 ч.

Мнения: X

Цитат на: Umbrella в сб, 03 ное 2007, 08:58

...
Мился че ако имахте същите доходи и стандарт на живот в БГ, щяхте да сте си там и нямаше да се оплаквате че България била такава и онакава..

сбъркала си
и преди имаше тема по този повод тук
намери я и я прочети, за да не хвърчат пак саби тук Mr. Green

# 72 3 ноем. 2007, 13:58 ч.

България
Мнения: 1 090

Цитат на: Зора в сб, 03 ное 2007, 01:45

Отдавна търся думи да изразя как се 4увствам ,но твоето мнение казва вси4ко.Подписвам се с две ръце bouquet

# 73 3 ноем. 2007, 18:33 ч.

Мнения: 15

много ми липсва, разбира се. все пак по-голямата част от живота съм си била в Бг. най-хубавите години са ми минали там - безгрижие, тийн. години, първи гаджета, купони, веселби......това са все незабравими спомени. в чужбината е скучно, работи се много, пътува се много, и грижите са много, няма на кои да се разчита. Няма банички с боза, няма домашна туршийка с ракиика, море, планина, всичко, всичко, всичко ми липсва. исками се всичко което е там да го преместя тук при мен....но, ако някои знае как ??????

# 74 10 ноем. 2007, 02:22 ч.

Мнения: 3 674

Като цяло така съм се адаптирала тука вече , че почти нищо не ми липсва в България ,нито самата България. Не знам как да си го обясня, но сигурно защото тук е синът ми, семейството ми, домът ми...Единствено в България ми липсват родителите ми...и топлото лято.

# 75 10 ноем. 2007, 09:06 ч.

Мнения: 1 800

Цитат на: roza66 в сб, 10 ное 2007, 02:22

Розе, все едно аз съм го писала. Само ще добавя и няколко приятели Hug

Аз пък от скоро установявам, че не ми се яде българска храна (само за кюфтета се бях сетила) Embarassed

evanescent, ще свикнеш. Изисква околко година, и след първото ти ходене до България. Тогава ще оцениш много от нещата тук и няма да ти се вижда толкова лошо. Когато сме на вън, забравяме за лошото, или за това, което ни е накарало на първо място да напуснем, и си спомняме само хубавите неща. Винаги ще ти липсва България, защото там си израстнала, там са спомените ти, родители и приятели. Но ще намериш приятели тук, ще изградиш нови спомени, ще опознаеш хората и ще ти е по-леко. Рядко ме обхваща носталгията, но тогава се успокоявам с мисълта, че винаги мога да се върна.

Ти ли работиш в Майкрософт?
Сиатъл е хубав град (мъжа ми е от Таcoma Wink

)

за теб

# 76 10 ноем. 2007, 13:15 ч.

Мнения: X

Цитат на: benson10 в сб, 10 ное 2007, 09:06

evanescent, ще свикнеш. Изисква околко година, и след първото ти ходене до България. Тогава ще оцениш много от нещата тук и няма да ти се вижда толкова лошо. ...

хаха
колко точно
и моята носталгия трая точно 6 месеца - първото кацане на летище София я издуха надалече и завинаги

# 77 10 ноем. 2007, 13:23 ч.

Мнения: 3 241

Липсват ми родителите и сестра ми, някои роднини и кучето Sad

Приятелите ми са разпръснати по света и по-малко ги свързвам с България.

# 78 10 ноем. 2007, 13:32 ч.

Мнения: 3 674

Цитат на: Joel в сб, 10 ное 2007, 13:15

Цитат на: benson10 в сб, 10 ное 2007, 09:06

Ха ха...както вика benson10...и на мен ми отне около една година.Иначе и аз си създадох приятелси кръг тука. А и приятелите ми в България повечето се пръснаха по света... Та след като си дойдох в България след 1 година и взех да се сблъсквам с администрацията, и всеки ти се кара и се прави на умник, и шофьора на грдския рейс гол до кръста ,по джапанки и с цигара в уста...и псува като каруцар... И сърдитите муцунки на красивите млади магазинерки дето се цупят ако не купиш нещо от магазина...таксиметраджиите които карат като камикадзета, със скорост като за "последно"... и уплашените пешеходжи които се озъртат на 360 градуса преди да пресекат....и много други идилиии...Освен това имах чувството че "не съм на мястото си"..Трудно е за описване...но разбрах че нищо от това за 1 година отсъствие не ми е липсвало... Ама че работа...

Последна редакция: сб, 10 ное 2007, 13:39 от roza66

# 79 10 ноем. 2007, 14:19 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: roza66 в сб, 10 ное 2007, 13:32

шофьора на грдския рейс гол до кръста ,по джапанки и с цигара в уста...и псува като каруцар... Joy

Голяма си поетеса, Розе Hug

# 80 10 ноем. 2007, 14:45 ч.

Мнения: 7 914

Цитат на: Lennie в сб, 10 ное 2007, 14:19

Цитат на: roza66 в сб, 10 ное 2007, 13:32

шофьора на грдския рейс гол до кръста ,по джапанки и с цигара в уста...и псува като каруцар... Joy

Голяма си поетеса, Розе Hug

що да е поетеса.. описала е точно както си е... Thinking

# 81 10 ноем. 2007, 14:59 ч.

Мнения: 6 167

Брех, верно? И къде са тия голи шофьори на 'рейсове' в градския транспорт?
Как за 30 години в София нито един не видях гол, не знам, но добре, че сте вие вече да знам " както си е".
Егати хората. ooooh!

Последна редакция: сб, 10 ное 2007, 15:36 от Lennie

# 82 10 ноем. 2007, 16:18 ч.

Мнения: 7 837

Още преди две години, нямаше нито голи шофьори, нито по потници. Не ги бъркайте с текезесарските инициативи за чушки и домати от едно време.

# 83 10 ноем. 2007, 17:34 ч.

Мнения: 3 674

Цитат на: Кейси в сб, 10 ное 2007, 16:18

Имаше ги и още как. Точно преди две години го видях с потника...в Пловдив . В градския изпокъртен и стар автобус....в жегата 40 градуса.Точно както го описах... гол до кръста, с цигара в уста..и забравих да спомена че имаше и една кирлива хавлиена кърпа преметната през врата.... Явно да му обира потта която се стичаше на реки от лицето му.

Цитат на: Lennie в сб, 10 ное 2007, 14:59

Ти знаеш по-добре от мен какво съм видяла нали Lennie ... и не ми вярваш Може би в София намяте такива шофьори....та затова и не си видяла. Ми да беше дошла в Пловдив....и щеше да го видиш тоя образ...

Последна редакция: сб, 10 ное 2007, 17:49 от roza66

# 84 10 ноем. 2007, 17:50 ч.

Мнения: 6 167

Роза, нямам намерение да споря какво си видяла ( въпреки , че пак не ми е ясно с потник ли е бил или гол, говориш различни неща в 2 абзаца и украсяваш картинката все повече). По-скоро ме подразни начина, по който хората си създават крайни мнения за неща, които са крайни изключения. И аз съм виждала надрусани норвежци, пикаещи по улиците на Слънчев Бряг, но не съм извадила извод, че всички в Норвегия сте надрусани простаци. А що се отнася до БГ, ми се струва направо нечестно да се разпространяват такива глупости. Направо недоумявам как някои хора не намериха една добра дума за тая пуста България, а по цял ден висят в българския форум.

Цитат на: roza66 в сб, 10 ное 2007, 17:34

Цитат на: Кейси в сб, 10 ное 2007, 16:18

Цитат на: Lennie в сб, 10 ное 2007, 14:59

Последна редакция: сб, 10 ное 2007, 18:03 от Lennie

# 85 10 ноем. 2007, 17:58 ч.

Мнения: 3 674

Е свят шарен и хора различни Лени ,що се чудиш. Не може всички да сме като тебе,нали. Добре е че сме различни....
А това че ти не си видяла нещо в никакъв случай не означава че то не съществува. Американски астронавти са стъпили на Луната...ама аз не съм видяла,не съм била там с тях...но това не значи след като аз не съм видяла това, че те лъжат...и това не е верно. А доукрасявам защото се сещам за детайли които съм пропуснала..а те са важни...

А за бг форум ли ...веданаги ти отговарям за да не се чудиш повече..Ми само там в бг форума е единствениия шанс на тези е да си кажат това което искат дакажат ... А какъв е смисъла да пишат за България ,да я хвалят или плюят в други чужди форуми... Кой го е еня за България там... Тта затова и висят в бг форумите..Там поне ще бъдат чути... ....и ще има спорове и дразги....много ядосани и раздразнени хора...абе интетресно е...

Последна редакция: сб, 10 ное 2007, 18:19 от roza66

# 86 10 ноем. 2007, 18:07 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: roza66 в сб, 10 ное 2007, 17:58

А това че ти не си видяла нещо в никакъв случай не означава че то не съществува. Wink

Разбира се, че съществуват какви ли не неща по широкия, пъстър свят.
Онзи ден в Индия се родило дете с 4 крака и 4 ръце.
Въпросът е, че аз не разпространявам врели некипели за Индия.

# 87 10 ноем. 2007, 18:12 ч.

Мнения: 3 674

Цитат на: Lennie в сб, 10 ное 2007, 18:07

Цитат на: roza66 в сб, 10 ное 2007, 17:58

А това че ти не си видяла нещо в никакъв случай не означава че то не съществува. Wink

Да видях го това дете и аз....Имаше го снимано в тукашните вестниците. Ще го оперират и се моля да е успешно.

А аз не разправям врели некипели за България...а казах един факт който съм видяла с очите си. А дали ми вярваш или не..това вече не е от значение. Важното е че аз съм го видяла и вярвам на себе си и на това което съм видяла...ти не си длъжна да ми вярваш, не те и карам да ми вярваш.Споделих смао какво видях с очите си...и да ми се казва че няма такова нещо и че са врели некипели...тука вече няма да се разберем.

Не искам да споря с теб,защото ще ме разбереш "погрешно". И стига от дребни случки на хората които споделят тук сте правили цели и погрешни изводи и сте скачали срещу тях...от мухата слон...дета се вика. Споко де.. Има и плюсове и минуси в България. Както има и плюсове и минуси в Норвегия и в други държави....Описах някои минуси...плюсовете са ясни.

Последна редакция: сб, 10 ное 2007, 18:33 от roza66

# 88 10 ноем. 2007, 18:14 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: roza66 в сб, 10 ное 2007, 18:12

Описах някои минуси...плюсовете са ясни.[/b]

Права си, да не правим от мухата слон.

# 89 10 ноем. 2007, 22:08 ч.

Мнения: 2 386

Mай сте прави за адаптационната година. Имам 43 дни до полета за България и усещам не само радост, но и нещо.. под лъжичката.
Чета темите за продавачките, за убитите хора сред центъра на София, че хлябът ще става 1.50лв и ми минават едни мисли, чак ме е срам от тях.. Confused

Ще видим. Засега пълня куфарите с подаръци, усмивки и надежди.
Мъжът ми е програмист, не аз, benson. Обичам Такома - там е летището! Laughing

# 90 11 ноем. 2007, 00:25 ч.

Мнения: 1 363

Цитат на: Г-жа Броненосец в сб, 03 ное 2007, 01:11

Липсва ми усещането за самата мен, което имам в България. Тук съм друг човек.

В редките моменти, които имам време за себе си и мислите си ми липсва човека, който бях и който оставих в България. Може би това се случва с всеки един от нас - да порасне и поеме отговорността и задълженията си, но една част от мен остана там.
Три години ще станат от както не съм се прибирала в Б-я, снощи реших че тази идваща година жива или мъртва ще трябва да се прибера. Толкова се вълнувам от идеята да покажа България на сина си, който почна да проявява голям интерес към нея и езика. От идеята да се сблъскам с всичко българско -положително и негативно, в същото време ме е страх от всичките тези промени, които са настъпили през изминалите три години и затова колко непознато и чуждо може да ми се стори и аз как сте се почувствам. Не знам...Липсва ми всичко в момента Confused

# 91 11 ноем. 2007, 00:29 ч.

Мнения: 7 914

аз само да добавя, че по време на маршрутките ( във Варна) всякакви ги имаше.... лично аз бях свидетел как малко след спирката Шофьора ( беше облечен Mr. Green

, ама беше и зима Wink

)спря превозното средство за да се качи негов приятел и понеже всички бяхме на хармоника и никой не искаше да си отстъпи мястото, Шофьора се изказа по въпроса за българската майка и стана от мястото си , за да може приятеля му да се добере през неговото място до това на кондукторката, която за щастие беше някъде сред нас Mr. Green

мдаааааааа беше във време оно...

# 92 11 ноем. 2007, 23:58 ч.

Мнения: 1 216

Цитат на: miravmbd в нд, 11 ное 2007, 00:25

Цитат на: Г-жа Броненосец в сб, 03 ное 2007, 01:11

Липсва ми усещането за самата мен, което имам в България. Тук съм друг човек.

В редките моменти, които имам време за себе си и мислите си ми липсва човека, който бях и който оставих в България. Може би това се случва с всеки един от нас - да порасне и поеме отговорността и задълженията си, но една част от мен остана там.

Да, много си права. Част от носталгията ми може да е жалба за младост. Там останаха безгрижните ми години:D

# 93 12 ноем. 2007, 00:51 ч.

Мнения: 476

Ужасно ми липсва България. Вече три години съм тук, а така и не свикнах. Ходя си два пъти в годината вкъщи и всеки път, когато се връщам тук стоя на аерогарата и се питам: "Какво правя тук?". Всеки път ми отнема минимум един месец да влезна пак в крачка и да спре да ми се доплаква, щом се сетя за България. И да, аз също имам усещането, че животът ми минава покрай мен.
Прибирам се вкъщи, след няколко месеца. Мъжът ми обожава България и стои тук заради мен и моите документи. Даже си мисля, че той е по-нетърпелив от мен да се върнем там.

# 94 12 ноем. 2007, 10:14 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

много хубава тема станала Laughing

аз съм от отбора на липсва ми миналото, което оба4е, не знам дали ЩеШе да бъде настояЩе. ина4е съм скитница и самотница, та дет ме сложиШ, вирея.

но, преди две години ми се слу4и неЩо много странно. прибрах се в София след 5 годиШно отсъствие. бях в много гаден период, на земята (да не кажа под Confused

).
не съм го удряла на купон, малко хора видях, но 20 дена ми подействаха маги4ески. въпреки неуредиците, боклуците и вси4ките и недостатъци, се върнах заредена и... преродена. не знам как да го обясня, но след тази "терапия", осъзнах, 4е не съм толкова без корени, колкото смятах...

Цитат на: Г-жа Броненосец в сб, 03 ное 2007, 01:11

Липсва ми усещането за самата мен, което имам в България. Тук съм друг човек.

хареса ми това на пръв про4ит. после се запитах знам ли какъв 4овек Щях да стана, ако бях останала там. и дали ЩеШе да ми харесва пове4е? не можах да си отговоря. но едно от малкото неЩа, които нау4их с годините е, след взето реШение да не мисля с "ами ако", няма контро доказателства за неЩата, които не са били.

# 95 12 ноем. 2007, 15:07 ч.

Мнения: 1 049

Всяка година гледам да се прибера поне лятото за по 2 седмици, защото там се зареждам с енергия преродя вам се, както казва feiam bouquet

Радвам се ,да си видя близките и приятелите, да ме поглези мама, радвам се да видя, че живота там се променя bouquet

Ядосвам се като видя , че някои неща са все същите Peace

Но вече съм пуснала корени тук и честно казано, не ми се връща, за да остана Peace

Липсват ми неща, които няма да се върнат, за времето прекарано с баба и дядо /лека му пръст/, за студентските години Peace

Всичко останало по един или друг начин го компенсирам Peace

Последна редакция: пн, 12 ное 2007, 15:49 от Zai4enze

# 96 20 дек. 2007, 12:01 ч.

moga da vi kaja samo edno neznam koi sa sburkani i koi ne dalizi koito iskat da se vurnat v bg ili tezi deto sa se naduhali anti bg i si mislqt 4e vodqt nqkakuv realen jivot nqkude si kazvam vi edno kolkoto pove4e izbqgali ot trudnostite v bg strahlivci tolkova po bavno 6te se opravim zatova koito iska da se vru6ta koito ne da bqga nadale4 zavinagi i edin den kogato tuk se vdigne standarta mnogo ot vas 6te se vurnat na gotovo minali po tu4 liniqta

# 97 20 дек. 2007, 12:09 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: rijav в чт, 20 дек 2007, 12:01

много грамотно писание, комплименти Shocked

мога ли да те насо4а към 4ужбинския форум на дир_а... там бъка от такива като теб, има да си сподеееляте ooooh!

# 98 20 дек. 2007, 12:15 ч.

Мнения: 1 132

Като си толкова голям родолюбец, пиши на български!

# 99 20 дек. 2007, 13:14 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: rijav в чт, 20 дек 2007, 12:01

На 12 си, нали?

# 100 20 дек. 2007, 13:21 ч.

Мнения: 9 052

Липсва ми детсвтото, миналото, спомените, но тях няма да намеря като сляzа на летище София Sad

# 101 20 дек. 2007, 13:24 ч.

Мнения: 3 674

Честно казано липсват ми само семейството ми. А това са майка ми и баща ми. Приятели там вече нямам, понеже всичките избягаха навънка. Точна тази България която е в момента,никак не ми липсва. Ужас....звуча като анти патриот

# 102 20 дек. 2007, 13:26 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

сега в момента, да ре4ем, ми липсва някоя друга пряспа, или поне лека снежна покривка... предколедната атмосфера ми е съвсем разли4на така.
и Шатрите с надени4ки, питки и гор4ив пелин. ако ги правят оЩе, де Rolling Eyes

# 103 20 дек. 2007, 13:47 ч.

Мнения: 764

Направо ме застреля с тоз пелин Shocked

Съвсем го бях забравила Rolling Eyes

Дали да не поръ4ам на майка да донесе Thinking

# 104 20 дек. 2007, 13:52 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: Italina в чт, 20 дек 2007, 13:47

Направо ме застреля с тоз пелин Shocked

Съвсем го бях забравила Rolling Eyes

Дали да не поръ4ам на майка да донесе Thinking

обожавам го, 4ервен. ама ми е съвестно да карам да ми носят бутилки Rolling Eyes

# 105 20 дек. 2007, 14:27 ч.

Мнения: 764

То всеки път ми е съвестно като пристига с големите 4анти Rolling Eyes

На въпроса:Не ми липсва изобщо,липсват ми майка ми и сестра ми,някой храни и напитки/пример-вж по-горе Wink

/;но си приготвям вси4ко до колкото е възможно/и баница се разто4их по едно време Peace

# 106 20 дек. 2007, 15:08 ч.

Italia, Palermo
Мнения: 886

И както каза преди време Джоя- наревавам се понякога и ми минава. После удрям една кайсиева от долапа, де я цедя по малко, та да има за по-много време, удрям лаф по нета с мама и друзьята и ми олеква. Поглеждам беба в очичките и политам...Вечерта си идва мъжо с горещите обятия и окончателно топи тъгата!
Имам моменти на носталгия, но какво да се прави, ще гледам да уредя и повече от веднъж годишно да си ходя до мама и баба да си постоим заедно ( ако не, не сме се затрили само с едно на година от 10 лета насам, я!)и да си походя с приятели или безцелно сама из града, има време и да се поядосам на нещо, после ми минава и така години наред....

# 107 20 дек. 2007, 15:17 ч.

Цитат на: milix в чт, 20 дек 2007, 15:08

И както каза преди време Джоя- наревавам се понякога и ми минава.

а аз това в какъв контекст съм го казала, 4е не помня newsm78

в момента нямам време да ми липсва неЩо ... може би ако ми стане тъпо за неЩо, мога да реШа, 4е ми липсва неЩо, ама то обикновено е илЮзия....

# 108 20 дек. 2007, 15:41 ч.

Italia, Palermo
Мнения: 886

Ей това имах и аз впредвид, носталгията се появява периодично, с времето свикваш. Случва се да изпадаме в меланхолия. Илюзията лекува.

# 109 20 дек. 2007, 16:26 ч.

Мнения: 2 379

По_скоро не. Не знам защо, но България не ми предивиква емоционален трепет.
Тук ми липсва да знам всичко къде е и как става (за институции). В България се справях по_самостоятелно.

# 110 20 дек. 2007, 16:27 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: sciura piccolina в чт, 20 дек 2007, 16:26

По_скоро не. Не знам защо, но България не ми предивиква емоционален трепет.
Тук ми липсва да знам всичко къде е и как става (за институции). В България се справях по_самостоятелно.

не се притеснявай, тук никой не знае къде и как става вси4ко, даже и самите институции Mr. Green

# 111 20 дек. 2007, 17:04 ч.

Мнения: 1 909

Сега ми предстои да си ходя до България след две години и, честно казано, освен лек страх дали няма да закъсаме някъде по летищата или с колата всред снеговете, дали няма да сме неприятно изненадани от хотелите и други неща...май друго не се хващам да изпитвам. Естествено, ще се радвам да видя познатите места, приятелите, роднините, но преди се вълнувах много повече.

Но нищо чудно България да ме изненада Rolling Eyes

# 112 21 дек. 2007, 17:13 ч.

Bristol
Мнения: 9 363

Цитат на: feiam в чт, 20 дек 2007, 13:26

И на мен точно сега ми липсва снега Rolling Eyes

Такъв студ стана тук, а сняг няма!
От българския онлайн магазин поръчах лютеничка, кисело зеле на листа, за сърмите Wink

, луканка, суджук и шипков мармалад. Единствено шипковия мармалад пробвах до сега, но сякаш не е като онзи, който ядях като дете Thinking

# 113 21 дек. 2007, 17:26 ч.

Мнения: 7 837

Настоящият шипков мармалад е една ароматизирана и оцветена захарна каша. Ужасен е.

Сняг не ми липсва вече трета година. Студ, не благодаря Simple Smile

# 114 21 дек. 2007, 20:11 ч.

Мнения: 1 128

Липсва ми баба.Страх ме е за нея постоянно, сама е.
Липсва ми моята приятелка със семейството си....децата пораснаха, а аз само на снимки ги гледам Sad

Липсва ми гроба на дядо, на прабаба и прадядо, да мога да им оставя цветенце...
Липсват ми неделните разходки до лозето....да мога да си откъсна свежа череша и ягода....
Липсват ми разходките по познатата природа...
Липсва ми Шони, моето куче, което умря...

Ей такива неща.

# 115 21 дек. 2007, 22:14 ч.

Мнения: 1 761

Липсват ми родителите ми и брат ми,възможността да се кача на автобуса и да отида да си видя племенника,който е на 3 месеца...
Липсва ми баницата,която майка ми прави,възможността да си напазаруваш по всяко време на денонощието,да отидеш на фризъор в неделя,да се отбиеш по всяко време при стар приятел,който държи кафене....
Липсват ми приятелите ми такива,каквито бяха преди да замина в чужбина.Сега не са същите и всеки път установявам,че сме се отдалечили толкова много,че дори трудно поддържаме разговор.
Липсва ми хубавата ми работа, в която винаги се случва нещо интересно.Концертите,театрите,книгите на български също ми липсват.
Липсва ми и моята шивачка, която има златни ръце и невероятен вкус и никога не би се навила да ми ушие дреха по модел, който не би ми стоял добре,независимо колко пари и предложа.Усещането за елегантност, което имах в нейните тоалети наистина ми липсва тук.

# 116 22 дек. 2007, 13:39 ч.

Мнения: 69

Цитат на: Блонди в пн, 29 окт 2007, 17:38

Липсва ми. Всичко ми липсва. Вече 5-та година съм тук и наченки на свикване все още няма Confused

Абсолютно същото щях да пиша и аz

# 117 22 дек. 2007, 15:40 ч.

Мнения: 2 952

Цитат на: mariabutti в пн, 29 окт 2007, 21:43

ПОвечето, дори и да искаме, се прибираме по веднъж на година. Ако работим- за по месец.
Колкото и да ми липсват приятелите и семейството ми на 2-та седмица почвам да се дразня. На третата "се успокоявам", че съм за малко Sad

Прибера се ... след няколко месеца пак се усещам, че мисля за следващото пътуване #Crazy

Та така....

и аз.... ужас ... сърдечни работи са това ....

# 118 22 дек. 2007, 17:28 ч.

Мнения: 5 462

# 119 22 дек. 2007, 17:50 ч.

Мнения: 720

Цитат на: Бахи в сб, 22 дек 2007, 13:39

Цитат на: Блонди в пн, 29 окт 2007, 17:38

Липсва ми. Всичко ми липсва. Вече 5-та година съм тук и наченки на свикване все още няма Confused

Абсолютно същото щях да пиша и аz

нещо подобно. при мен 7- ма година Simple Smile

# 120 22 дек. 2007, 18:58 ч.

Мнения: 42

Аз като бях в чужбина, бях сигурна само в едно, Че не искам да живея там докато умра.

# 121 23 дек. 2007, 15:40 ч.

Мнения: 1 593

Имам чувството, че на заминалите за Америка "раздялата" с България им идва най-тежко (тези, които не са женени за американци). може да не съм права, но така усещам нещата. Предполагам е, заради ненормално високите очаквания от това, което Америка ще предложи. Америка е много различна, не само от България, а и от Европа. Да не говорим за разстоянието...

Иначе на въпросът ми е трудно да отговоря - когато дойдох в Щатите, преживях емоционален шок в истинския смисъл на думата... доматите - розови, без сърцевина, зарзавата го мерят в либри, не паунди, всичко безумно скъпо, няма места за разходки, хората едни...хм...да не говорим как ми липсваха гаджето и семейството.

Това беше утежнено от факта, че телефонните разговори бяха безумно скъпи ($1 на мин Shocked

, вместо сегашните 3 цента), а компютрите бяха бавни и едно отваряне на имейл отиваха часове (особено ако комп крашне). Да не говорим, че родителите ми нямаха компютър, а интернет клубовете в БГ тепърва започваха да се развиват. Пишехме си писма... от онези...хартиените,
та може затова да ми е била силна носталгията...

Сега все още ми липсва България и си ми харесва, когато се връщам. Предполагам, главно заради факта, че я свързвам с почивка. Правят ми впечатление грозните неща (като колите паркирали по тротоарите), но то и в Щатите си има грозотии.

ПП - В момента, втори месец гледам детето си в България. Установявам, че май не ми се връща в Щатите, поне не толкова скоро Thinking

може пък да съм от тези, които им харесва в БГ.

Последна редакция: нд, 23 дек 2007, 15:47 от Jenna

# 122 23 дек. 2007, 17:44 ч.

Мнения: 1 526

Липсва ми най- вече семейството ми. Мъчно ми е, че майка ми плаче всеки път когато си чуе внуците и не може да ги гушне.
Липсва ми гара Лакатник, Карлуково, врачанският Балкан, Мальовица.
Липса ми и Витоша.
Липсват ми няколко приятели, боллезнено усещам липсата им, особенно по празници.
Липсва ми лютеницата, липовият чай.
Цъфналите люляци през май...
Джулай морнинг...

# 123 27 дек. 2007, 17:38 ч.

Мнения: 382

Само една година съм дале4е от БГ,но не ми липсва храната, нито природата,липсват само роднините и приятелите(или по скоро тези които са ти останали).Единственото не6то се надявам един ден ако имам детенце(надявам се скоро)да не забрави 4е майка му е българка и да си ходи в бг и да говори на бг.
Знам само 4е е много трудно когато си сам в 4ужбина.

# 124 28 дек. 2007, 08:52 ч.

Чикаго / София
Мнения: 3 636

Само от месец и половина съм в чужбина, но знам , че поне 2 години няма да мога да се върна в България, и това прави носталгията ми още по-силна!

Всичко ми липсва! Неща които са ме дразнили, сега ми липсват и ако ги видя даже ще им се усмихна!

Липсват ми преди всичко всички близки и приятели! МНОГО ми липсват!
Липсва ми градинката пред нас и децата които играят там по всяко време. Малка прашна квартална градинка, не винаги почистена и изметена, като градинките тук, но пълна с живот и смях!
Липсват ми сутрешните разходки до градината на дъщеря ми до нас. Хванати за ръка да си бъбрим.
Липсват ми следобедите в които взимах децата от яслата и градината, вървяхме по тротоара, ядяха бонбони и се опитваха да се надвикат едно друго, за да ми кажат как е минал денят им!
Липсва ми големия двор на детската градина на децата!
Липсва ми центъра на София, в който по всяко време мога да се разходя и да зяпам нещо интересно!
Липсва ми Витоша!
Липсва ми кварталното магазинче до нас, до което тичах по пантофи да купя поредната забравена съставка от яденето което готвя в момента, докато децата спят!
Липсва ми пътуването през България и гледката на пейзажа който се открива през стъклото на колата!

За този месец и половина забравих всичко негативно от България. Май няма да съм от тези които ще останат в чужбина за винаги. Confused

# 125 29 дек. 2007, 08:34 ч.

The wild, wild west
Мнения: 147

Ами 10 години извън България и още ми липсва... И си се прибирам там като на поклонение, да намеря отново част от себе си.. Чудете ми се...

(Да уточня - аз си харесвам моята Америка и си знам, че моето място е тук, поне за сега,... ама това не пречи на другото...)

# 126 29 дек. 2007, 17:50 ч.

WA, USA
Мнения: 512

Ще направим 3 години скоро - не знам как минаха, не ги усетих изобщо, а ето че и син имам вече. Липсва ми бг времето - там денят имаше повече часове сякаш, и имах време за кафе след работа, за бира после по главната, да ни дойдат гости вечерта, но да не забравяхме че бяхме и по-млади - сега може би нямаше да е така. И нашите приятели се пръснаха навсякъде из България и съм сигурна че нямаше да е същото. Тук всичко е като на забързан кадър, понякога се усещам как се гледам отстрани и ми е странно как живея, как се обърна живота ми...предполагала ли съм някога, че ще карам по тези пътища и ще се усмихвам на непознати по улицата. Вярвах, че ще остареем в града в който сме отрасли и ще отгледаме децата си там.
Но той вече не е същият. Мислех си, че ми липсват много неща, а като се прибирахме за първи път имах усещането, че отиваме някъде на почивка - беше малко като приключение. Сега разбрах че няма да можем да се приберем тази година и не ми е мъчно, противно на моите очаквания. Не знам, може би вече съм свикнала?

# 127 1 ян. 2008, 13:21 ч.

Мнения: 2 761

4естита Нова година на вси4ки,на които им липсва България.
Поздрав с "Моя страна":

http://clip4e.com/play_emil_dimitrov_moq_strana_moq_bylgariq.htm

И о6те:
http://www.youtube.com/watch?v=m9nWIhVB0EE&feature=related

Последна редакция: вт, 01 яну 2008, 13:26 от Omega

# 128 2 ян. 2008, 00:36 ч.

Мнения: 69

Оmega, благодаря ти много zа поzдрава. ЧНГ и на теб

# 129 5 ян. 2008, 03:54 ч.

Houston, TX
Мнения: 15 782

Липсва ми всичко: роднини, приятели, дори мириса на морето ми липсва. Опитвам се да си внуша, че е нормално. Все пак това са 36 години от живота ми. Не са ми достатъчни само телефонните разговори. Боли ме. Имам усещането, че загубих самата себе си, но семейството ми е тук.

# 130 7 ян. 2008, 10:34 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: Omega в вт, 01 яну 2008, 13:21

коя България? Днешната или предишната? Емил Димитров пее ли още? А Парцалев не го ли убиха? За Слави не ми е мъчно, определено, нито пък zа поп фолк чалга Ивана, Гергана, Драгана , Богдана и подобни по шорти и сутиен и с боядисани коси Hug

# 131 7 ян. 2008, 11:06 ч.

Мнения: 2 761

За теб Бг може да е Емил Димитров(може да не е жив,но песните му са хубави),Парцалев и 4алгаджийките.За мен е много пове4е от тях.Темата мисля е за какво ти липсва,а не за какво не ти е мъ4но.

Ли4но аз не мога и май не искам да свикна с 4ужбината.Но то зависи и за какво си тук.Определено в Бг си живеех доста по-добре.Вятърът ме довя тук и надявам се няма да е за цял живот.Имах периоди на привикване,но след последното си лято в Бг определено съм като болна.
Сега един приятел се връ6та за постоянно в родината,за6тото така и не можа да свикне тук.Разбира се, осигурил си е много добре платена работа и аз ли4но от сърце му желая късмет и благородно му завиждам.

# 132 7 ян. 2008, 11:33 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: Omega в пн, 07 яну 2008, 11:06

...

Може би си права, България не е раzрушените и zанемарени градове, улиците с дупки, тротоарите по които можеш да си потрошиш краката, простотията , грубостта сред хората , липсата на нормално управление и zдравеопаzване, zастроеното и обеzобраzено черноморие и планински курорти, префасонирани не zа семеен туриzъм , а zа проституция и алкохолици ... не беше наистина чалгаджийство, но сега е.