Липсва ми усещането за самата мен, което имам в България. Тук съм друг човек.
В редките моменти, които имам време за себе си и мислите си ми липсва човека, който бях и който оставих в България. Може би това се случва с всеки един от нас - да порасне и поеме отговорността и задълженията си, но една част от мен остана там.
Три години ще станат от както не съм се прибирала в Б-я, снощи реших че тази идваща година жива или мъртва ще трябва да се прибера. Толкова се вълнувам от идеята да покажа България на сина си, който почна да проявява голям интерес към нея и езика. От идеята да се сблъскам с всичко българско -положително и негативно, в същото време ме е страх от всичките тези промени, които са настъпили през изминалите три години и затова колко непознато и чуждо може да ми се стори и аз как сте се почувствам. Не знам...Липсва ми всичко в момента
, ама беше и зима 
)спря превозното средство за да се качи негов приятел и понеже всички бяхме на хармоника и никой не искаше да си отстъпи мястото, Шофьора се изказа по въпроса за българската майка и стана от мястото си , за да може приятеля му да се добере през неговото място до това на кондукторката, която за щастие беше някъде сред нас 
Радвам се ,да си видя близките и приятелите, да ме поглези мама, радвам се да видя, че живота там се променя 
Но вече съм пуснала корени тук и честно казано, не ми се връща, за да остана 
