Съпругът ми е осиновен!!!

Здравейте отново, милички.
Пак съм тук след една нощ мислене и благодарности, че ми помогнахте да преодолея проблемът в мен.
Днес нещата изглеждат различни за мен.
Направих точно това, което ме посъветвахте, посрещнах го лсед работа със салатка и ракийка, както всяка вечер досега, говорихме си как е прекарал деня си, какво го очаква днес, в началото беше напрегнат - вероятно е очаквал да говорим, но аз се държах съвсем нормално, както обикновено.
Сега е спокоен, мисля, че това, че онази вечер сподели е облекчило и него.
И за това сте "виновни" вие:))))))))
Незнаете колко съм ви благодарна - този мъж и детето ни Мария са всичко за мен, толкова са ми скъпи, че не мога да си представя живота си без тах.
Сега гледам само напред, към това, което ни очаква, без значение какво се случило назад във времето - приемам, че ако поговорим за това- ще говорим, ако ли не ...........знчи няма нужда.
А за това, което казва и Бианка, много съм чела по въпроса за детските травми, които обикновено се показват наяве в зряла възраст, а откакто се лекувам с хомеопатия (при класически хомеопат) на моменти съм била поразена от това, колко дълбоко могат да бъдат заровени лошите спомени.
При мен например се случваше да сънувам вечери наред странен сън, който никога не съм можела да си обясня, а след време се засилваше и........хомеопатията ми помогна да го преодолея и.......разбера:
Сънувам, че се намирам в нещо като ....балон, силно раздут, а стените му са много твърди, ръцете ми се опират в тях и е много тясно и болезнено. Ужасно.
Оказа се......(да не ви звучи налудничаво, поне на мен така ми звучеше в началото), че е тежък спомен от........вътреутробен живот, подтвърди го лекарят - хомеопат, а после при разговор с майка ми, тя подтвърди,че има причини да смятам, че краят на бременността и с мен е протекла тежко.
Та ето ви един пример за това как едно още неродено дете може да страда.
Когато бебето на една приятелка се роди недоносено и се наложи да остане в кувиоз и позволяваха да ходи често при него  да му говори. Лекарите твърдели, че то разбира всичко и реално страда от самотата и липсата на майчина ласка. Просто забравя бързо.
Та затова ви казах вчера,че ми е толкова мъчно, защото само за миг си представих какво ли е преживял той като мъничко бебе, оставено на грижите на чужди хора, изоставено.
Но много мислих от вчера насам и осъзнах друго - че трябва да се радвам, защото е чудесно, че една майка е взела това малко бебе и му е дала толкова любов и ласки, дала му се семейство и дом, направила го е щастливо дете и мъж. А и ако не беше тя, аз никога нямаше да срещна този прекрасен мъж и да го даря с дете. И той нямаше да е този прекрасен мъж наистина, защото тя го е създала като такъв.
Затова.......благодаря на всички вас, прекрасни, смели майки, че давате щастие, любов и много грижи на всички прекрасни деца като моя съпруг, че позволявате на всички не толкова смели жени като мен да ги срещнат, опознаят, обичат и да създадат семейство с тях.
Благодаря!

На мен изобщо не ми звучи налудничаво,всичко това ми е страшно интересно и го вярвам.

Здравейте!

От доста време поглеждам в подфорума. Причината - съпругът ми е осиновен. Заедно сме от 7, семейни от 3 години.
Още при първата среща с родителите му, предвид очевидната липса на каквито и да било физически прилики, предположих, че е осиновен. Никога не повдигнах въпроса, за мен нямаше значение. По-късно, в навечерието на сватбата ни, се намериха "доброжелатели" - негови роднини, които счетоха за нормално да разкрият великата тайна! Едва ли не, техен дълг е да ме осветлят за потеклото на бъдещия ми съпруг. Сякаш осиновяването е порок, за който аз трябва да знам, преди да обвържа живота си с този човек. Сякаш има вероятност аз да го напусна, ако разбера, да го приема за второ качество....! Още помня думите, загрижените погледи....Бях объркана, не можех да повярвам, че това се случва. Не самият факт, че бъдещия ми съпруг е осиновен ме притесняваше, а ролята на околните, тяхната намеса в личното пространство на бъдещото ми семейство, лепването на етикети! Колко ли трябва да си ограничен и озлобен, за да си помислиш, че осиновяването е тежко бреме, а осиновеният - белязан за цял живот!
Запазих всичко за себе си. Знаех, че съпругът ми не знае със сигурност за осиновяването. Понякога изказваше съмнения, породени от дочути разговори като малък, от намеци.... Изслушвах, успокоявах, но не изказвах мнение. Той трябваше сам да открие своята истина и да се научи да живее с нея.
Започнах да се ровя из сайтове и форуми. Четях непрестанно. Благодарение на Теа, се сдобих с "Първичната рана".
Теа, благодаря ти! Ти направи много за мен и семейството ми!
Така, стъпка по стъпка, аз се подготвях за деня, в който ще бъдат зададени хиляди въпроси.
Денят не закъсня. Когато човек търси - намира. Бях подготвена, въпреки това беше трудно. Никой не може да се подготви за болката и мъката, за емоционалните кризи, за депресията. Говорихме, говорихме, плакахме, прегръщахме се....Заедно поставихме ново начало. Няма по-голяма мъка, от тази, да виждаш любимия си човек да страда. Тогава идва безсилието. Остава ти само да чакаш и да се надяваш, че ще се справи, защото това е негова битка, ти можеш само да стоиш до него и да го подкрепяш.
За жалост, съпругът ми не е случил на любящи родители. Това допълнително изостря чувството за вина - вина, че не е оправдал очакванията им, че не може да замести биологичното дете, че може би е бил лош и затова не го допускат до себе си....

Как сме сега? Сплотено и здраво семейство. Продължаваме напред, по-силни от всякога. Поставиха ни диагноза "стерилитет" - мъжки фактор. Борбата започна, двама сме, обичаме се, подкрепяме се, ще успеем! 
Завършвам с любимата ни фраза:

Господи, дай ми сила да променя онова, което мога,
да приема онова, което не мога да променя
и мъдрост, да ги различавам!

Успешен и усмихнат ден на всички! 



wife ,
труден е пътят, както за осиновените, така и за близките им! Дай време на съпругът ти сам да започне да говори. Подготви се за да чуеш всякакви неща - налудничави мисли, страхове, които на пръв поглед нямат логична връзка, хаос от чувства... В света на осиновените няма нищо ненормално, просто на останалите им е трудно да разберат какво точно се случва в душите им.
Моят съпруг много обича да го гушкам. Сякаш така иска да се увери, че съм там, до него, че ме има и, че винаги съм наоколо. Терапията с прегръдките му действа добре! Когато проявява тревожност, просто го прегръщам и той се успокоява.
Никога, под никаква форма не му намеквай дори, че може да те загуби. Понякога, в яда си, казваме неща, които не мислим. За всички хора, мисълта за раздяла е болезнена, но за осиновените е особено мъчителна! Той трябва да знае, че каквото и да се случи, ти ще си там, да него!
Просто бъди до него и всичко ще е наред! Ще се справите!

Момичета не е толкова важно дали съпруга ми е осиновен поне за мен, по важно е да споделя своите чувства с мен. Съпруга ми се справя с този факт по свои се начин, за него са важни осиновителите му просто други за него няма. Но много тежко приема да споделя чувствата си

Винаги ми се е струвало (още от дете), че осиновяването с нищо не е по-различно от раждането в семейството. Предполагам, че дори съм слагала някакъв романтичен ореол на този акт (вероятно никога несблъскала се пряко с него). Като чета в този форум (избягвам да пиша, че не се чувствам подготвена), страх ме хваща какви "хора" има Не че не съм чувала и истории, и реплики (по принцип), ама тук те изобилстват в ужасяващи ме количества. Прегръщам ви горещо всичките!!!

Не разбирам защо трябва човек да е подготвен за да сподели тук и да поиска съвет. Наистина не разбирам. Винаги съм смятала, че такъв тип форуми са направени с цел човек да се подготвя четейки ги и пишейки тук.
Незнам защо някои от вас приеха присъствието ми и моите мисли за обидни.
Отново повтарям, че това не е била моя цел.
В живота на всеки се случват неща, за които не е подготвен и повтарям коментирането им и търсенето на пътя и решението е, според мен по-важно от качеството на "хората", които пишат.
Не съм смятала, че форъмът е затворен, никъде не пише, че е само за осиновени и осиновители.
Аз намерих тук много отговори и подкрепа, но и коментари, чиято цел и добри намерения не разбрах.
Не се сърди на никого, не смятам, че иам за какво, но се учудвам на начинът по който коментирате, че от осиновяването не трябва да се прави проблем, като някои от вас сами го превръщат в проблем, наистина не разбирам.
Още вчера писах, че чувствата на осиновените са ми истински чужди и това беше причината да поискам мнение, а не да ви карам да говорите за нещо, което ви наранява. Простете ми!
Смятам,че колкото повече хората знаят за проблемите на тези семейства, толкова по-малко ще се гледа на тях като нещо различно, "да бъдат сочени с пръст", както каза някой.
Мисля, че ако тези тайни не се превръщат в нещо толкова привдино страшно и срамно нещата за всички ще бъдат много по-разбираеми и нормални.
Това исках да кажа, дано отново не засегна някой, а за подготвените и неподготвените форумки - ами, направете един вход за курс по подготовка за конкретен форум
Поздрави:)

Не можах да схвана смисълът на това изречение-би ли конктеризирала?
За това не съм съгласна.Такава презумпция няма никъде.Дори заразените от ХИВ вируса са защитени от закона за дискриминацията и не са длъжни да коментират статуса си,за да бъдат приети и разбрани от обществото.
Първо-не е по темата,а второ,самите семейства сами биха могли да преценят дали повече хора трябва да знаят и коментират проблемите им.Изказах мнение,че всяко семейство има проблеми,семействата на осиновители и осиновени не правят изключение,но ако техните проблеми са от прекалено лично естество...(по тяхно смотрение-всеки сам преценява до къде се разпростира това понятие и до колко засяга личния му свят и мироглед)и дали неща от кухнята на тези семейства те самите биха желали да бъдат коментирани или не.С думи прости-въпрос на личен избор е.На думи честно казано не звучи лошо,но тук говорим за закостенелия манталитет на нашето общество,който трудно би могъл да бъде разчупен от фрази,които звучат добре,но едва ли биха намерили приложение в реалния живот.
Изказах свободно мнение,защото форума е свободен.
Различно реагирахме осиновените(като съпругът ти).
Реагирали сме по начин,по който би реагирал съпругът ти,ако вероятно видеше някъде тема "Еди кой си е осиновен/ с три удивителни/"Не искаме да бъдем приемани като различни,да ни се поставят удивителни или етикети "осиновен".Реагирали сме спонтанно,не с цел да те засегнем,а с цел да видиш нашата гледна точка,да погледнеш нещата през нашите очи-а оттам=>през очите на съпруга ти.
Реагирали сме по неподправен и нецензуриран начин,от който ти би могла да извлечеш полза.Говорили сме за неща,които ни нараняват,за да видиш кое би могло да нарани него.
Няма защо да се извиняваш и да искаш прошката ни.Форума е свободен.Нужда от подготвителен курс няма.Това са нещата от реалния живот,които се случват тук,сега,това,че сме инкогнито и непознати само дава възможност да изразим още по-свободно мненията си.
Мисля,че всеки е писал свободно и всеки го е направил с цел да вземе отношение и да помогне.Възможно е и от емоционалността на първият ти постинг да не си била добре разбрана-ако е така ти извинявай.
Все пак радвам се,че си намерила отговори,които са полезни за теб и семейството ти.Ако получилата се дискусия е спомогнала за това-радвам се,че съм взела отношение по темата ти.

Мила wife,
Грешно си разбрала моя пост. Нямах предвид пишещите тук, а разказите за "хора", подмятащи, "открехващи" за "срамната" тайна и др. Най-малко теб исках да засегна. Без друго си в странен момент от живота си. Точно тук ще намериш подкрепата, от която се нуждаеш - това е безспорно.
Наистина съжалявам, че се разстрои (в известен смисъл заради мен) сега, когато вътрешния ти мир е нарушен. Моля те, опитай се да прочетеш поста ми с други очи и да го разбереш!!!

Пак не по темата, може би, разбирам нуждата от анонимност и сигурно болката е по-силна, отколкото мога да си представя аз, за това как сте реагирали - естествено, че само вие си знаете как се чувствате, ще реагирате естествено на удивителните, а те бяха за да съм сигурн,че ще видите поста и ще го прочете - това беше важно за мен, а не за да подчертая удивителната в положението.
Ама, не го сравнявайте чак с хив позитивните, понеже не мисля, че трябва чак там да отнасяме нещата, поне според мен.
Споделих мнение, не очаквам някой да е съгласен, съдя единствено и само по себе си - АЗ ЛИЧНО БИХ РАЗБРАЛА И ПРИЕЛА "РАЗЛИЧНИТЕ" АКО ИМАМ ПОВЕЧЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ГИ ОПОЗНАЯ.
Това не означава тайните ми мисли и чувства да стават достояние на обществото, не съм ги искала, както и Бианка сама каза, затова форумът е анонимен, ама чак пък да не се говори, да не се обяснява на възрастните и децата какво означава осиновен или осиновител, какви проблеми има той, че не е с нищо по-различен от всички останали и че ако знаеш повечко, може би ще го нараняваш поне по рядко - ами нищо лошо не виждам - поправете ме, ако греша.
Нито е престъпление да си осиновен, нито да осиновиш, ако желаете да не го смятате и за геройство - ами недейте, ама то си е част от живота, както каза някой тук. В такъв случай защо трябва да се гледа на него по различен начин?
Так ги виждам аз нещата!
Ако пак съм обидила някой - прощавайте!
Ама форумът е свободен - та затова!

Ще добавя още нещо- може би ще стане много дълго, за което се извинявам.Още веднъж!
От какато съм майка и аз гледам на живота много по-различно, с отговорност за всичко, с което ще се сблъска детето ми някой ден, а може би по-скоро отколкото си мисля.
Та затова смятам,че колкото по малко тайни крие и вижда, толкова по-добре, не живеем вече във времената, в които някой неща, като осиновяване, секс, извънбрачни деца и семейства с един родител бяха табу, поне така смятам аз.
Правя всичко възможно да създам семейство без срамни тайни и искам и детето си да науча на това.Някой беше казал, че страхът от нещото идва от самия страх. Не искам да се страхувам от това което ме очаква и искам с отворени обятия да посрещна всичко в живота си, каквото и да е то.
А за това дали детето ми ще разсте в свят със срамни тайни и недомлъвки зависи от всички майи и бащи на този свят.Самата аз съм била винаги различна физически и можех да го пазя в тайна с много услилия, но безушпешно.Признавам, че често хората са реагирали съвсем не с лоши чувства, но моята нагласа е била такава и съм "скачала " за всеки коментар.
После си дадох сметка, че човешкото любопитство не винаги е признак на лоши мисли, но после.
Да, сигурно е имало и такива, ама какво от това, ако 5 % са били добронамерени, точно те са ми помогнали да се отърся от травмата.

Мили Дами, позволете ми едно лирично отклонение...

Тези спорове може би никога няма да спрат.
Личната болка затова се нарича "лична", не защото сама по себе си е уникална, а защото всеки я изживява по уникален, неповторим начин.

Имаме нужда от различни времена, различни събеседници, различни предпоставки.

Често си мисля, че думата "различен" е нещо странно. Различен от какво, от кого? Различието идва от сравнението, нищо друго.

Не се чувствам различна от "нормалните" семейства, не се чувствам "еднаква" с всеки един осиновител на света.

Моята... нашата история, нашата истина, нашата съдба - е просто... наша.

Днес е специален ден.
Дъщеря ми навършва 5 години и за първи път ще празнува у дома.
Миналата година, се запознахме с нея, едва няколко дни след като беше навършила 4... Толкова ми беше мъчно за това крехко, уплашено и навъсено зайче.
Днес я гледам и се чувствам луда от щастие! Коя е тази прекрасна, малка дама?

Не е тук мястото, знам, но днес емоцията взима връх над всичко и ми се ще да изтрия и болките, и страховете, и колебанията на целия свят! Любовта, май наистина ни прави по-добри...

Написах стихче за това чудо, с което ме дари съдбата и днес искам да ви направя един подарък - подарявам от сърце на всички деца, преживяли загубата на родната майка и намерили друга, една банална рима, написана през сълзи, с много любов:


Преди година се роди,
a на пет си вече ти
Моя мъничка мечта…
Имам, имам дъщеря!

И защо ли ми се струва
сякаш, повече се аз вълнувам,
но и в твоите очи
виждам палави звезди.

Купих розови крилца,
сложих ти ги на гърба
и с притворени очи
казах ти: лети, лети!

Искам да ти пожелая…
Не! Ще ти го обещая –
Гледай, малко е като перце
Дъще, ето - моето сърце…


От мама

П.П. И специлано за теб wife... защото разбирам колко много боли, когато не можеш да изтриеш с един замах, страданието на любим човек...

Примера ми с хив позитивните го дадох,защото и в двата случая става дума за дискриминация.А и мисля,че примера е изразителен.И в двата случая става дума за отношението на обществото към по-различните от общата маса.
И защо "чак с хив позитивните"..?Те не са толкова страшни,не могат да навредят в битови контакти,но биват неразбрани,недоразбрани,отблъсквани,дискриминирани.Ако се зашуми около тях и техните проблеми,отношението на обществото няма да се подобри към по-добро.Ако някой излезе с името си-рискува да бъде изцяло отхвърлен и дори да му се наложи да се премести в друг град.
Отношението към осиновените....?!
Осиновяването е прекрасен,благороден факт,но бива ли прието така от всички?
Откъде пък следва,че би трябвало да е тайна,тема табу или недомлъвка?Няма такова нещо-просто някои неща са лични и се опитвам да обясня,че всеки сам преценява дали ще сподели с обществото своите проблеми като частен случай или не.Именно затова разкриването на тайната на осиновяването е защитена със закон.Не заради осиновяването като тема-табу или обществена недомлъвка,а заради личния избор на едно семейство да прецени до каква степен ще запознае обществото,близките,колегите или който и да е там с неща от интимно естество.
Да дам пример със себе си тогава.Аз искам да бъда разбрана от обществото.Обаче не съм била разбрана.Лични неща за семейството ми са били коментирани по толкова грозен и просташки начин,че ще ми трябва доста време да описвам как реагират интелигентни на пръв поглед хора при научаването на факта,че съм осиновена.И аз какво би трябвало да направя в случая-да седна и да дискутирам проблемите на семейството ми пред тях,за да разбия обществените им представи за осиновяването,да изслушам теориите им,да отговарям на въпроси от толкова лично естество,че за някои неща ми е неудобно да говоря тук.
Да,научавайки за осиновяването ми някои хора са показвали простотията си неподозирана за мен и не знаеща лимити светлина.
Ти можеш да възпиташ детето си като му обясниш какво представлява осиновяването и то да порастне като част от новата генерация,която няма да дискриминира хора като мен.
Обаче аз не мога да превъзпитам един човек с изграден манталитет,не мога да го направя по-разбиращ или по-малко простак.
За съжаление!
Говоря за осиновяването си тук, във форума,коментирам го и коментирам лични неща пред това малко общество,което дори не познавам,защото аз срещам разбиране.Но пред простаци вече не коментирам,защото няма как да променя вътрешния им свят.
Прочети мнението на Hope в една друга тема за това как са посрещнали роднините на мъжа и новината,че тя ще свърже живота си с неговия-неговите роднини,от които е нямало скрито-покрито.
Това,че са знаели направило ли ги е по-разбиращи?А какво остава за чужди хора?
Една шепа народ няма да променим старата генерация и отношението и към нас.
Хора като теб могат да променят нещата,възпитавайки децата си от начин,различен от този,по който са възпитавани те.
Обаче това са две различни неща.Не всяка добре звучаща теория е приложима на практика.

DarZaMen,
да е живо и здраво  твоето щастие!

"Източниците" коментирах аз, но не ме разбраха... Именно постът на *Норе* ме провокира да пиша, но вече съжалявам, че е обадих