Поп-фолк текстовете - глупави.. или не дотам?!

НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ


Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!

Anette, моля те недей, че ако започнем да правим разбор сега на пуснатите текстове, ще стане страшно. О миг, поспри.

Стари градски.
Аре, бегай, не съм чак толкова дърта пък! 

Струва ми се, че не не се опитвате да вникнете в чувствата на лирическия герой в "Ти си само 8-ми клас"   

Старата любов

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!



Наздраве! Обожавам Бърнс и тази песен.

Искам да ти кажа

Михаил Белчев

Спъват ме листата, по които вървя,
голи клони зъзнат над мен и чакат.
Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,
пак ли птици някъде ще заплачат?

Нищо, че е тъмно и студено сега,
искам тази нощ нещо да ти кажа,
Нищо, че ме пари по лицето сълза,
искам тази нощ нещо да ти кажа.

Мойта съдба ми дава сили да те забравя,
без да ми тежи,
и в самотата имам песни на самодива
те осъмват в мен.

Тръгвам срещу вятъра, сред гора от ръце,
твоето лице тъй далеч остава.
Кой ли ще ме прегръща отсега и къде?
Никога няма да узнаеш!



Изпята от Ваня Костова

Молитва за дъжд
(Димитър Василев)     

И колкото да гледам и да се взирам
пустинното небе тежи над мен
като безплодна лира.
Не че небето в мен е празно,
не че реките в мен са мъртви,
не че градовете в мен са неотзивчиви
и като пустинни вихри
улиците ме въртят из тях.
А защото не предвидих Сушата...
А защото хвърлях камъни по всички изворни места...
И на вред се разпилявах
И на дребно се раздавах
без да се пестя...

Дъжд!
Дъжд няма да вали.
Не ти се вярва? Не ти се вярва?
За капчица сърцето те боли.
Но дъждът го нама,
няма го цветът на Любовта.
Но вече е време,
вече е крайно време да завали.
Само някакъв си час,
някаква си минута само
от Големия Дъжд ме дели.
Затова е този вик към облаците,
и това проклятие, и този страх.
Облаци, мечти от дъжд или от прах,
проклинам ви и ви обичам като първи грях.
Дъжд!


Богатство  

За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара,
но аз със всеки съм готов да споря
дали това е най-важно на света

Живея на последния етаж
в една мансарда, точно под звездите
прозорецът е моята врата
и аз вървя към тях и ги разпитвам

Дали след време тука под звездите
прозорецът ще има светлина
дали тогава пак ще слушат "Бийтълс"
и вечните поети ще четат

Дали хазяйката ще идва рано
с виенска кифла, с каничка кафе
и вместо да попита тя за наема
ще се усмихне - спахте ли добре

И пак ли ще звучи невероятно
за някой , ако някой пак твърди,
че има най-голямото богатство
един прозорец и безброй звезди.


Любовта без която не можем
 

Да си вземем сбогом, със онази любов,
без която никак не можем.
Не е лесно, не е лесно
у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен

Спи булеварда след дългия ден,
спят уморени, тротоарите пусти
Под ръка аз вървя с подранилата зима
и събирам своите чувства

Припев:
И все по далече, и все по назад,
стъпки остават, остават зад мене.
И от просяк по-беден, и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда.

Да си вземем сбогом, със онази любов,
без която никак не можем.
Не е лесно, не е лесно
у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен

Припев:...

И събирам, раздавам дори не броя
своите срещи в града милионен
аз вървя за да търся в теб любовта,
любовта без която не можем...

И събирам, раздавам дори не броя
своите срещи в града милионен
аз вървя за да търся в теб любовта,
любовта без която не можем
без която не можем...
Любовта без която не можем, /2x
без която не можем...

 
Нашият град
 

Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен ,
разпиляваш се ден подир ден -
просто няма какво да се случи /2

Тук трамвайни коли не звънят
и реклами неонови няма .
Тук по тъмно започва денят
и завършва със първа програма . /2

Ала все пак и тук
хора раждат се , дишат , мечтаят ,
във тревоги и слънчеви дни
подир своето щастие бягат .

Да , така е във малкия град ,
този град старомоден и скучен ,
в който друго , освен да се влюбиш
просто няма какво да се случи . /2
 

Ох, нидей. РазчуФстФах се.

Кой каза Георги Константинов:

Миг като вечност

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

Ех, така се прехласнах по вашите попълнения, че забравих едно от любимите ми фолк парчета, оставило дълбоки следи в мойта душа

Следи

Тая болка сърцето предвиди
още в първия хубав наш час.
Неотменно раздялата иде
и над нея аз нямам власт.

Но аз друго държа във властта си,
то ме вдига над всички беди -
о, аз искам в минутите къси
да оставя във теб следи.
Само следи...

Да вбраздя най-дълбокия спомен
с тънки пръсти на твоята длан,
да усетя най-нежния ромон
на душата си в тебе прелян,

мои мисли във мислите твои,
във чертите ти - мои черти.
Срещу ни - ветрове и порои,
да ме носиш - съдбата си ти!
Съдбата си ти.

 Тази нощ
 Тоника

Странно нежна е тревата - топъл жив килим.
Да затворим ний очите и да помълчим.
Аз на твоето рамо склоних глава,
ти кажи ми “Обичам”, но без слова.

Тихо в мрака ще се срещнат нашите ръце,
ще докосна само с устни твоето лице
и ще слязат тогава звездите в нас,
нека всичко кажем без звук и глас.

Тази нощ, тази нощ,
само наша, наша тя е,
ще я помним ли до края? (2)

Аз рисувам с устни теб, мен рисуваш ти,
от любов в тревите светлина трепти.
Светлина край нас трепти, праща я любов -
да, да светлина, да, да, от любов.

Пазят ли тревите още нашите следи,
има ли звезди в очите, както и преди?
Все така те докосвам аз без слова,
все така те обичам, помни това.

НОЩ НАД ГРАДА
Петя Дубарова

Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност

ЗВЕЗДА
На  Петя Дубарова

Веднъж ослепи ме и падна
над мене гореща звезда
звезда искрометна и млада,
стопи се за миг в нощта -
без следа.
Прекъсна дъха ми, когато отмина,
затичах се бързо - с ръце да я стигна!
Защо ли избяга - дивна и свидна,
къде си, чия съдба нейде отнесе?
И оттогава тъгувам и викам -
къде си, къде си, звезда?...
Безкрайно далечна и земна,
остави във мен следа -
в мен следа!
По тебе ще тръгна - света ще обгърна,
ще бродя безсънно - в нощта да те върна!
Защо ли избяга - дивна и свидна,
къде си, чия съдба нейде отнесе ?...

Стефан Цанев

на Ц.М.

Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си


МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ
Недялко Йорданов

Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича - обича,
ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен -
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност.

Весела и узряла
тя към света наднича,
скрита във женското тяло
на моето мъжко момиче.



МЛАДОСТТА СИ ОТИВА

Недялко Йорданов

Младостта си отива и е ясно това
не от белите жички по мойта глава,
не от ситната мрежа край моите очи.
Младостта си отива, туй по всичко личи.

Всеки осем цигари съкращават със час
отредената възраст на всеки от нас,
ако пазя диета и спортувам през ден
ще се чувствам, разбира се сто на сто подмладен.

Младостта си отива, ала не от това
и каква съпротива да окажа, каква.
Младостта си отива, боже мой, не върви,
да нагазя отново посред морски треви,
да разтворя пак шепи и да видя във тях
как искри сред тревата златен лунния прах.

Младостта си отива преметнала сак,
в стари джинси обута до крайпътния знак.
С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей…
Младостта си отива на един автостоп, хей, хей…

Младостта си отива, ето хлопва врата
пред разумния довод за всички неща, за всички неща…
Младостта си отива, ах, как помня това,
уволнена си тръгва, но с горда глава,
с уста си подсвирква, не поглежда назад,
не и пука от нищо пред смълчания свят.

Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции накъде, докога.
Може би дотогава, докогато умрем,
младостта си отива не съвсем, не съвсем.

И УТРЕ Е ДЕН
Михаил Белчев

Пак говорим с теб по телефона.
Тази нощ за мен той е икона.
Този път ще чуеш истини,
скрити в първата ми изповед.

Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в снега да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб във някой град
с гълъби и със зелен площад?

Но сънен глас отегчен
идва чужд и далечен.
И уморен казвам : "Лека нощ!"
И утре е ден.

Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в снега да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб във някой град
с гълъби и със зелен площад?

Но глух сигнал отдалеч
идва чужд и безплътен.
И уморен казвам: "Лека нощ!"
И утре е ден.

ЛОДКА В ДЪЖДА
Михаил Белчев

На Найден Андреев и братя Аргирови

Дъждът вали, вали преди...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз и този път оставам прав
във тъмнината.

Като светулка плахо примижа
една цигара нейде далече
и аз дочувам шепот на жена
която тръгва, тръгва вече

Дали пътува и сега
онази малка книжна лодка,
която сгънах на шега
над някоя дъждовна локва.

А после пратих е към теб
с молба при мен да се завърнеш
дори в това море от много дъжд
ти да побързаш, да побързаш

Сега вали, вали дъждът по прозореца.
От вестник стар изрязвам стих.
с много, много болка
и препрочитам на глас как търси бряг
в море от хора и дъжд
книжна лодка,

Дъждът и този път вали, вали...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз запалвам клечка от кибрит
във тъмнината.

И само тази малка светлина
изгаряща до болка във ръката,
дано покаже пътя към дома
на лодката и на жената.


ИСКАМ ДА ТИ КАЖА

Михаил Белчев

На Ст. Диомов и Ваня Костова

Спъват ме листата, по които вървя,
голи клони зъзнат над мен и чакат.
Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,
пак ли птици някъде ще заплачат?

Нищо, че е тъмно и студено сега,
искам тази нощ нещо да ти кажа,
Нищо, че ме пари по лицето сълза,
искам тази нощ нещо да ти кажа.

Мойта съдба ми дава сили да те забравя,
без да ми тежи,
и в самотата имам песни на самодива
те осъмват в мен.

Тръгвам срещу вятъра, сред гора от ръце,
твоето лице тъй далеч остава.
Кой ли ще ме прегръща отсега и къде?
Никога няма да узнаеш!

МОЯ ЛЮБОВ

Михаил Белчев

На Ст. Диомов и "Домино"

Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
са заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
с теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструващ,
че не си сгрешил, мое любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.





Рисунка
Владимир Башев

Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг...
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра...
Искам да те нарисувам...



Толкова за днес! 
Утре пак. 

Понеже се разчувствах Да се включа и аз с нещо любимо.

Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев

Леле, нищо не оставихте за мен 

Може ли и текстове на Обратен ефект, Хиподил /ранно творчество/, Контрол, РумЕнчев? 

Дребни откъси
от първите
"Това е ритъм за скачане,
скачане, до откачане,
скок до Амок! Скок-подскок
като кенгуру, не, като заек,
като маймун’, не бе, като жаба,
скочи като борец на бой,
не се прави на баба!
Целта е да ти капнат краката,
да изпопадат пломбите ти от устата.
Дружно да отскочим за по водка до кръчмето,
рипа ти гъзо, демек, скача ти дупето!

Припев:
Не ща да тъшкарея със мобилна слушалка,
даже ми не трябва черно БМВ,
просто ми се ще да врътнем некоя свалка
и да маам гащи всеки ден
от кръчме до кръчме!

Ей, моме, убава, дългокрака,
ай да скочим заедно с теб във кревата,
да се премятаме на прескочи-кобилка,
яко, та да изпопада цялата мазилка!
Скочи им на момите, скочи им на ушите!
Питам! Къде отиват те във неделя на море?
И белите могат да скачат! Под одеало -
Здрав дух, здраво тяло...

Припев: /2x/"

 

от вторите /едно от най-цензурните им парчета 
"Искам бира с водка, нищо друго не ща.
Искам нейде да легна и така да заспя.
Искам някое гадже между мойте крака
тихо, нежно да мърка и така да заспя"

Простаци са, но ми пълнят душата. 

Знам какво ще изпея на една скъпа на сърцето ми особа:

И ето идва най-щастливия ден,
когато ти ще си далече от мен! 

...понеже споменахте Контрол. 


На Хиподил ранното творчество не бих го изплющяла тук: "Защо се влюбих в теб, маймуно" По-скоро "Скакауец"


Обратен ефект
...Стига моля, ви мадам,
мене много ма е срам
Мене мого ма е срам
Много моля ви, мадам...